ShadowDance

Учудена съм, че няма тема за този филм. Аз го гледах и съм във възторг, един такъв тих, но все пак възторг :) Много качествена драма (бтв днес около 10 секунди се пулих в програмата на кината, където беше обявен като романтична комедия. не ми го побира умът), великолепни актьори, сценарий, режисура...

На някой гледа ли му се? Да се уговорим нещо за тази събота и неделя, ако искате.

И за тези, които са го гледали: какво според вас означава заглавието?

Аз бих го гледал, обаче нищичко не знам още за уийкенда. Имам да довършвам превод

Ех... дера кожи, за да го гледам точно този филм! Аз съм съгласна Гибли принципно *.


* трябва да направя преоценка и на финансите, че тази седмица много страшно стана.

Аз отново ще влезна в ролята на щатния критикар и да кажа, че филмът съвсем не е чак толкова добър. Не ми се обяснява защо обаче, много спойлъри ще станат. Но определено си струва гледането, дори и само заради факта, че е един от филмите с най-смисления и естествен диалог в последните много години по нашите кина.
И разбира се, имаме Натали Портман като стрийптизьорка, стига сме се правили на интелектуалци.

На фона на всичко излизащо в последно време, филмът определено е много добър. И като актьорска игра, и като диалог и като атмосфера. Някак те приобщава към живота на четиримата главни герои, прави те страничен наблюдател на еволюцията на отношенията межди тях. Филмът е изключително реалистичен, което е изненадващо за Hollywood, но именно в това му е силата. Стъпка встрани от досегашните kлишета.

Дем, не знам как звучи на английски, но на немски много добре бяха озвучили "Благодаря"-то, когато правеше стриптийз.

Дем, чувствай се свободен да ме оспойлериш, ако не тук, то на лично съобщение или в кю-то. Много ми е любопитно какви недостатъци успя да намериш на филма :)

Мнението ми за филма накратко - what was all the fuss about?

Аргх. :< Най-после някой писал в темата, и то какво се оказа

За много работи беше the fuss. Качествена драма, за любовта, за отношенията между двама души, за това как се нараняват хората, когато са искрени, и колко по-лошо би било иначе. Освен това филмът е много добре написан и реализиран. Напомня ми на симфония. Умен сценарий, структурирани сцени, които започват пиано и постепенно набират скорост; диалог, който е удоволствие с всяка една фраза; повторения и кръгове, малки неща... Начинът, по който се сменя времето - оставят те сам да разгадаеш какво се случва, но не е объркващо. Можеш да анализираш характерите колкото си искаш и все пак си остават хора, както филмът си остава истински, въпреки че виждаш колко майсторски е построен... такива ми ти неща.

И все пак, заглавието?

Предполагам, че в заглавието се има предвид, че колкото по-близък ти стане някой, по-голяма е опасността той да те разочарова или нещо такова.
И честно казано диалогът не ми хареса толкова много, искаше да мине за реалистичен и някак се издъни в това отношение. Колко пресилено надути фрази успя да каже героят на Клайв Оуен? Аз поне не съм виждал някой който постоянно да говори така. А че диалогът е с класи над средното ниво в Холивуд, спор няма, но това само по себе си не е някакво особено постижение.
Най-големият ми проблем, че не изпитах симпатия към никой от героите освен този на Джъд Лоу, и то донякъде и затова каквито и драми да им се случваха не ми пукаше особено. Липсваше и мотивация за много от постъпките им. И обратите бяха малко в повече, особено финалният.
С две думи - нелош филм, но нищо повече, IMO.

Ц, не съм съгласна... Мотивация... точно за този филм имам чувството, че мога да бъда изпитвана на дъската за мотивацията на всеки Обрати... Честно казано не съм забелязала да има, не и в смисъл на "изненади" (освен онази накрая, но това я прави приятна. изместване, нова представа...). Според мен всичко беше логично.

Бтв, в един момент имах чувството, че диалогът (който не ми се видя изкуствен, макар че наистина може би е прекалено качествен, но може ли да се оплакваме точно от това?), та диалогът като че ли имаше дълбочина, която режисьорът и актьорите бяха избрали да не използват (когато тя го попита: Why are you teling me this?). После от следващите реплики се оказа, че не е така, или все пак беше, кой знае. Обичам филми, които си редя като пъзел с няколко възможности за напасване на парчетата.

P.S. Там е работата, че може да има 10 различни тълкувания заглавието...

Понеже съм мързелив, ще се самоцитирам от все още незавършеното ми ревю за филма какви са за мен основните проблеми на филма:

Многобройните нереалистични съвпадения и изглеждащи нагласени случки, събиращи все едни и същи хора в много подобни ситуации. До средата на филма всичко е наред, сюжетът изглежда съвсем естествен и реалистичен, но оттам нататък се забива твърде много в споменатите изглеждащи твърде “като на кино” съвпадения и обрати. Точно в този филм това е голям проблем, защото той претендира за реализъм и истинско пресъздаване на живота около нас.

Някои от най-интригуващите и логични за мен стъпки в развитието на сюжета са не подминати, ами тотално изхвърлени – примерно двама от героите се разделят по драматичен начин. След известно време виновният осъзнава, че е сбъркал, решава да се върне при старата любов и...изведнъж ги показват отново сдобрени и влюбени месеци след това. Нито секунда време не е отделена за това как е станало събирането им отново заедно. А примерите за подобни неща никак не са малко, и са все ключови моменти в логиката на развитие на сюжета. За сметка на това други моменти са разтеглени излишно дълго.

Не искам да споря излишно, но по друг начи ги виждам нещата.
Прескочени са моментите, в които се осъществява някакво събитие, но са показани онези моменти, в които се зараждат мотивите, желанията, намеренията, които водят до това събитие, и всичко е ясно. Специално за последното, събирането на двамата - според мен точно така е добре. Самото събиране можем да си го представим - всичко беше в онзи поглед на Натали...
Единственото невероятно съвпадение беше онова в аквариума, но беше едно за целия филм и съм готова да го преглътна, и по странни неща са се случвали, както се казва :)

Гиб вземи драсни и ти нещо по въпроса

Demandred wrote:...изведнъж ги показват отново сдобрени и влюбени месеци след това. Нито секунда време не е отделена за това как е станало събирането им отново заедно.

В любовта само срещата и раздялата са важни. Всичко останало е пълнеж.

Може и да е така за влюбените, но зрителят все пак иска някаква вътрешна логика във филма, не похвати тип латиноамериканска сапунка - "напускам я, още я обичам, но пък обичам и другата, която по абсолютно неясна причина ме обича при все че последният път когато я показаха във кадър въобще не й пукаше за мен", "не те обичам вече, няма никаква причина за тази вмезапна промяна, но драма да има, пък и филмът трябва да свършва", "връщам се при нея и тя ме посреща с разтворени обятие при все че не искаше и да ме погледне последния път като ме видя, но така е по сценарий, да не съм го мислил аз" и други такива. По същата логика и в живота най-важни са раждането и смъртта, затова всеки уважаващ себе си биографичен филм би следвало да показва само това.