ShadowDance

- Разкарай този меч от врата ми - промърмори мъжът, гнусливо побутвайки инкрустираната с камъни във формата на драконска глава дръжка. - Няма и толкова. Това е някаква интрига срещу мен. Дойдох за да стана донор на сперма, а не на кръв!!! - продължи той възмутено.

Пускам нови думички, да посъживим играта:

копие, усмивка, пясък, дъжд, прегръдка

Бурята беше в разгара си. Дъждът се лееше и морската повърхност се бунтуваше, образувайки вълни готови да разкъсат околните скали на две. Пръски пяна от разбитите вълни се изсипваха по пясъка и сякаш песъчикните ги посрещаха като желана прегръдка.
Младият мъж се надигна, подпирайки се на счупеното си копие и с тъжна усмивка и замъглен поглед се взря в далечината, където небето и морето се сливаха в едно, а измежду два облака, едва прокрадващите се последни лъчи на залеза изгаснаха заедно с последната искрица живот в него.

ДА! Доживях.

копие, усмивка, пясък, дъжд, прегръдка

Тя стоеше и се взираше в лицето на мъжа пред себе си. Докосна страната му с пръсти и по устните й заигра усмивка. Тя го прегърна поривисто и зарови лице в гърдите му, а после го вдигна и устните й се прилепиха до неговите. Той я погледна смаяно и застина. Краката им се усукаха и те паднаха на пясъка преплетени един в друг. Ръцете й трескаво се движеха по тялото му, докосваха го, галеха го и го драскаха едновременно, а той не можеше да повярва на сетивата си. Очите му бяха замъглени от желанието и изненадата и затова не можа да види изражението й. И сълзата й, която се плъзна като капка дъжд по бузата й преди да изсъхне. Да, сигурно той беше изненадан от бързината, с която тя му се отдаде. Нямаше откъде да знае, че той е просто абсолютно копие на някой друг, помисли си тя горчиво. И че това беше единствената причина.

копие, усмивка, пясък, дъжд, прегръдка

Копията на мълниите се забиха върху напоения от дъжда пясък. По устните му пробяга усмивка и когато светлината отново проблясна, той вдигна ръце за прегръдка.

Дъждът ми мокреше копието, докато лежах гол на пясъка. Усмивката ми изпрати в моите сингуларни прегръдки целия женски каст на "Спасители на плажа". Зарзалите вързаха на планината Нокотуми ил Шивизо. Смрачи се и Памела ме докосна. Полетяхме като гургулици в пещерата на Батман. Хикс.

Баница с късмети...
Правиме минети...
Копие и меч...
Баба пак отглежда кеч...
А дъждът се сипе...
И усмивката ми щипе...
На лицето след прегръдка....
След ужасна глътка...
От изтляваща надежда...
От умирираща тъга...
Баницата, где е тя?
Там на пясъка?
В нощта?

Младата жена се затича и с всички сили хвърли копието. То полетя, набра височина и сякаш се загуби сред облаците. Публиката онемя, единствено плющенето на дъждовните капки отекваше в големия стадион. В мига, в който копието се заби със свистене в мокрия пясък, усмивка грейна на лицето на българката. Вече беше шампион. Публиката се отърси от вцепенението си и бурно аплодира младата победителка. Прегръдки и целувки заваляха като дъжда, който се засили, за да ознаменува победата.

Заради Морви, щото ме помоли, една сантиментална бозица и от мен...

копие, усмивка, пясък, дъжд, прегръдка

Вятърът едва докосваше червения пясък с върха на пръстите си и с шеметна бързина го повдигаше от земята. Усукваше и завърташе безбройните песъчинки в зловещ танц на причудливи форми с нереални цветове. Присвивах болезнено очите си срещу напора на стихията, но напразно. Топли капки лепкава кръв оставяха грозни следи по бузите ми и капеха тежко върху босите ми крака.

Гърмът се чу изневиделица и сякаш от страх, вятърът мигом събра песъчливите си поли и избяга. Тишината уверено изкрещя и ужасът се отзова, притискайки злокобно гърлото ми в стоманена хватка. Повдигнах глава и с усилие отворих широко очи, за да видя... неравните пурпурни контури на копието светлина, което прониза хоризонта и предрече края ми.

Първата капка дъжд падна тежко върху челото ми, но бързо се стопи, оставяйки след себе си само тънка струйка дим и болката от малък черен участък кожа. Тялото ми потръпна при допира на втората и третата. Не усетих следващите безброй много, съсредоточен в опитите си да остана изправен и да си поемам въздух. Последната останала мисъл, в която налудничаво се бях вкопчил, бе да видя отново усмивката на слънцето. Но усилието беше непосилно, тежестта прекърши безмилостно тялото ми и земята ме обви в последна прегръдка...

Скършени копия на бряг без надежда,
мечове загинали в прегръдката на дюните.
С печална усмивка слънцето оглежда
мъртвите безмълвни бойци - на войната струните.

Ехото им като кърваво злато попива
във пясъци напоени с дъжд от болка и стрели;
сълзи безпаметни достойнство, слава отмиват -
величието, което никой не ще сподели.

Мъж вървеше с тихи бавни крачки. Топлият летен дъжд обгръщаше тялото му в изпълнена с любов прегръдка, а стъпките му се провлачваха върху мокрия пясък и оставаха ясни следи, там където никой не бе минавал от много време. Там, на скалите, къпещи се в пяната на яростни сега вълни, той беше видял усмивката й, слънчева и топла, забила се тогава като копие в съзнанието му. Оттогава я търсеше все там, отново и отново. А може би билa е само сън?!

...но Jaar ме радва с римите... аз не мога да се оправя с рима. Просто съм като слон в стъкларски магазин. Ето за пример горния сюжет, малко променен и в стихове.

Бавни крачки носят се в тъмата.
Търсят неуморно усмивката на две очи,
Забила се като копие в душата
Преди да минат сякаш векове.

Дъжд прокрадва се сред стъпките.
Самотни крачат те в пясъка сега;
Но топла е на нощта прегръдката
И нежен е зова на вечността.

На мен пък ми харесва стихчето. А прозата ми напомня силно на аниме, good good .

Със тъжна усмивка и черно сърце,
със спомен за битки под мрачно небе,
след поход обливан от черния дъжд-
аз днес се завръщам от дългия път...

На пясъка стъпвам на мойто море
в прегръдка да срещна пак твойто сърце.
И копие хвърлил с усмивката зла,
аз знам, че остава ми... само смъртта...

копие, усмивка, пясък, дъжд, прегръдка

Рисувам разсеяно с върха на копието си по финия пясък, където вълните и брега се сливат в прегръдка. Водата отмива кривата усмивка нарисувана по пясъка. Де да можеше дъждът да отмие някак и моята.