ShadowDance

На 100% съм сигурна, че такава тема вече е имало (най-малкото, защото я помня), но пък това беше достатъчно отдавна, че да пусна нова.

Става въпрос за сънищата, ако не сте разбрали досега . Та, сънувате ли? Обикновено какво сънувате? Какво сте сънували последно? Хех, това малко като кръстосан разпит излезе ..., но нали трябва по някакъв начин да го задоволя това мое любопитство. Опитвате ли се да "дешифрирате" това, което сте сънували (ако въобще помните)?....

Напоследък сънувам страшно много планини. Всякакви планини... включително и вулкани . Последният ми сън още ме държи напушена от смях като се сетя само . Бяхме малка група форумци (от които само Роланд си спомням, щото вървеше пред мен) около 7-8 човека и изкачвахме връх Ботев, който, представете си , беше активен вулкан. Та драпаме ние по някакви каманяци, досущ като в LOTR movie, с раниците на гърбовете, а планината се тресе заплашително под краката ни. Някакви камани падат около нас... много драматично, нали? На върха, където трябваше да е кратерът на вулкана се простря една зелена ливада, а времето изведнъж от слънчево стана съвсем мрачно, държовно и силно ветровито. Най-странното беше, че като се обърнах да видя пътя назад пред мен се простираше Софийското поле и една голяма и висока Витоша със се телевизионната си кула !

:))))))) Връх Ботев, а? Майтап :) И аз съм сънувала хора от форума, в интерес на истината :)
За съжаление почти не помня какво сънувам, дори когато са хубави неща. А ярките сънища не стават за разказване. Или са много лични, или са безсмислени - наприемр веднъж сънувах конници, които прескачат река и се приземяват на шлепове (страшно красиво и кинематографично), а после война и празна къща с хамстери в буркан - на мен ми беше интересно, но така като го напиша няма смисъл. Последно вчера сънувах някаква история с един герой от сериала, който гледам, и някой ми говореше нещо за това, че deaеu е преобразуван глагол - това е от многото аниме :)

т'ва за хамстерите сигурно е причинено от котешкото в тебе :Р

Сънувам много странни и объркани неща, и понеже често се будя по няколко пъти през нощта, си спомням(поне за малък период) доста от тях. Всичките са много странни, объркани, но със своя странна вътрешна логика някак. Обаче сега не си спомням точно нито един от сънищата си, а и така преразказвани, ще звучат съвсем безсмислено. Освен спомена как сънувах, че аха да спечеля големите пари от Еврофутбол и нещо стана в последната минута на последния мач и бях адски бесен...исе събудих, за щастие, преди да получа истеричен припадък насън.

Рядко помня какво сънувам. А и рядко е нещо логично...

Сега си спомням за един сън около Коледа. Беше прекрасно - оглеждах стари замъци в някаква хълмиста местност с много зелена и свежа гора. За да наема един от тях за жилище, представете си! Но архитектурата и пейзажите бяха впечатляващи!

Друго, което никога няма да забравя, е как умирам. Ей така, вървейки към магазинчето в съседния блок (което вече не съществува, а и аз вече не съм в блока...но така или иначе сънят беше отдавна) и изведнъж умирам. Съзнавах, че умирам. И после остана само тъмнината и усещането, че ме носят нанякъде. И сякаш някой ми разреши един последен поглед - видях пълната луна високо в нощното небе. Синкавозеленикава, ярка, вълшебна...

Хм, тази вечер сънувах, че искам да участвам в някакъв протест срещу разливането на нефт в един залив, но не ме пуснаха на кораба с протестиращите, защото съм била много малка(???).
Май не съм сънувала че умирам, но веднъж сънувах, че ме прострелват - беше някак адски истинско, усещах го много пълно физически.
Не се опитвам да "дешифрирам" сънищата си - според мен съновниците и прочие могат да служат в най-добрия случай за забавление. Иначе мисля, че сънищата дори не винаги отразяват подсъзнанието ми, твърде хаотични са:)

Аз от край време си имам шантави сънища и понеже си водех дневник дълги години си ги записвах. Винаги съм се опитвала да ги тълкувам, редовно си ровех из съновника в нас Странното е, че много често ми се е случвало да ми се сбъдват сънища Чак съм се плашила понякога. Другият момент е с абсолютно безсмислените сънища. Които също не са рядкост.

По принцип не си помня сънищата. Само за кратко след като съм се събудил, после ги забравям. Никога не съм се опитвал да ги записвам, а може би ще е интересно...
Така де, нямам какво да кажа точно по темата, ама е хубава и не се сдържах да я спамна

Хм, защо пък не

Ето ви съня на един мой братовчед от преди доста години.
Та значи, седи си моя човек и при него идва Алф. И се качват на космическия кораб и отиват на Мелмак. Там минават по един мост от котешки кожи и след това Алф го запознава с майка си (тука не си спомням описанието). И стои си типа и гледа майката на Алф слага един тиган на огъня. Пита за какво е тоя тиган, а те му казват, че ще го пържат. Той протестира като казва, че не е котка, а те му отговарят- "не, ти си една голяма, тлъста котка"....
И тъкмо го хвърлят в огъня и той се буди ...
И така....

Дааа, факт е, че ако сънуваш дълбоко обикновено е толкова реално, че вероятно на сън ще се питаш дали сънуваш или е истинско. Аз също съм сънувала, че умирам и беше толкова истинско, колкото вероятно е било за Джаар и за Морви, когато са я простреляли. И вероятно, защото съзнанието ми няма реална представа, какво би могло да става след смъртта, се изключва (total blackout) и ... просто потъвам в тъмнина, след което се събуждам (вероятно поради невъзможност да го досънувам, без откровено да си го измисля).

Като малка пък сънувах че падам... обикновено заедно с леглото през прозореца (живея на 8-мия етаж, та си е сериозно стресиращо изживяване ).

тази вечер сънувах, че искам да участвам в някакъв протест срещу разливането на нефт в един залив, но не ме пуснаха на кораба с протестиращите, защото съм била много малка(???).

Хехе , ако го беше пуснала анонимно пак нямаше да се усъмня в авторството. Особено в "защото съм била много малка".

Пък, ето на, аз продължавам да си сънувам планини, баири, гори и форумци с раници ... Това, което ми смути нощта вчера почти изби рибата. Тоя път се влачехме пеша през Искърското дефиле в едно отвратително мрачно и облачно време. Помня добре Алексис, която не спираше да приказва и непрекъснато ми правеше забележки за какво ли не . След целодневно вървене по горите, без да срещнем жива душа, че и каквито и да е признаци на цивилизацията пред нас, ей така от нищото, изникна голяма футуристична стъклена постройка, в която цареше невероятно оживление. Стъклата бяха жълти между другото, жълто-златисти (т.е. всичко беше все едно го гледаш през жълти очила). Точно тогава заваля страхотен порой и някой каза, че сме трябвало да видим в колко часа тръгва влака за София . Пратихте ме мен да ви проверявам разписанието, след което се загубих сред многото ескалатори, коридори и врати с херметическо затваряне...
Накрая ви видях през един от жълтите прозорци да хващате в пороя влака за София, който беше от онези японски superspeeders ...

Шантаво, нали? Не по-малко от съня на приятеля ти, Джаим... Хехе, котка бил и ще го пържели .

Ако не бях такъв мързел и си записвах сънищата преди да ги забравя можеше и да напиша някой бестселър. Само някакви супер сложни заплетени истории, които обаче почти веднага забравям. Няколко пъти съм сунувал как ще завършват мачовете на любимия ми футболен отбор, но пък все не познавам. А да сънувам,. че падам и като последствие да се будя ми се е случвао много пъти...може би защото и w RL не обичам височините.

Аз много често сънувам, че летя. Не със самолет или каквото и да е друго средство, даже и крила нямам. Но мога да летя и често го правя. И да ви кажа - страхотно е, нищо че е насън само. Спомням си особено ярко един сън, в който бягах надолу по някаква поляна с много зелена трева, после стигнах някакво езеро и полетях над него. Беше мрачен сън, с буреносно небе и едни такива тъмни води на езерото, но много вълнуващ.
Другото, което доста често сънувах до преди няколко години е как скачам от балкона на нашия апартамент /тогава живеехме на 6 етаж/ и много яко чувствах как падам надолу, докато малко преди да се ударя в земята си политах спокойно и накрая си стъпвах на земята съвсем нормално. Странен сън, като се има предвид, че нямам кураж и на едно бънджи да се пробвам даже.
А до преди да взема шофьорска книжка много сънувах как карам кола и също се кефех максимално.
А един от най-шантавите ми сънища е как минавам през металодетектора на някакво летище и той се разпищя като откачен. Като се погледнах установих, че кой знае защо съм в пълна военна униформа, с все оръжията и прочие. Имаше защо да пищи:Р
А на съновниците изобщо не вярвам, както не вярвам и едва ли някога ще повярвам в хороскопите.

Много рядко ми се случва да помня, че изобщо съм сънувал. Понякога, когато се събудя, помня много ясно съня и много му се радвам, но избледнява след 20-30 секудни. Всъщност сега като съм на училище и ме вдига будилник почти никога не ми се случва да помня сънища ако изобщо сънувам, но се чувствам много изморен сутрин. Когато сънувам, се чувствам доста отпочинал, но както казах помня съня само 20-30 секунди.
От малък не ми се е случвало да имам кошмари, а и тогава бяха много малко, но помня един просто култов. След като за пръв път бях гледал епизод на "Улица Сезам", сънувах че Голямото Пиле (онова жълтото) изяжда родителите ми и после гони мен из къщата.
Просто страхотно като за единствения сън, който помня, нали?

Сега като казахте, се сетих, че и аз навремето сънувах често че падам. Аз пък падах по задното стилбище на входа на стария апартамент... Стените там бяха едни такива зелени, малко като в болница и аз просто падам, тип несъзнателен плонж, надолу.

Няколко пъти съм сънувал, че летя и беше наистина прекрасно! Не може да се опише с думи, трябва да се преживее!

А веднъж или два пъти съм се сънувал и в света на Колелото. Голяма шантавиня беше. Помня как някакви мракохръти ни гониха и от някъде се взеха Аес Седай и се скрихме в някаква крепост... И имаше нещо като битка, от която помня само огъня...

Най-мразя реалните сънища за ежедневни неща. Обикновено в тях нешо винаги се обърква, а е толкова реално, че като се събудя и в началото ми трябва време за да се осъзная и успокоия, че всичко е наред.

Освен това като малък сънувах често някакъв мъжс тъмни очила, който ме замеряше с ножове. Винаги ми беше много интересно и много му се радвах. И аз не знам защо.

Ей, това с летенето го бях забравила. Най-забавно е, когато летя седнала Май Фройд беше казал, че сънища с летене говорят за незадоволени сексуални желания
Моята съквартирантка беше царица на шантавите сънища. Веднъж сънува, че някакъв натовски самолет е паднал до блока ни в Търново и всички трябваше да се евакуират, защото самолетът се беше опрял в блока и щеше да го срути Ние отказахме да се махнем и тогава дойде бат Бойко Борисов После не помня какво беше.
А вие цветно ли сънувате? Това бил първият стадий на лудостта За мен е ясно

Ами аз никога не съм сънувала черно-бяло. Дори не мога да си го представя, честно казано.