ShadowDance

Реших да има тема и за тази поредица, няма все за Толкин и Джордан да говорим.

Надали някой ще се изненада особено, че моето лично мнение за поредицата е изключително високо. За всяка от частите, дори за тази, която съм чел само в осакатения Русинов вариант("Приказки от Землемория"). Ако трябва да посоча любима, това ще е "Гробниците на Атуан", може би защото сюжетът, атмосферата и идеите са толкова различни от типичните в жанра.

И така, мнения? Смятате ли, че поредицата е наистина добре? Има ли някой, който да смята(както много хора по разни чужди форуми и сайтове), че "Техану" е в тотално противоречие с идеите и духа на първоначалната поредица, липсва "магичността", и не е трябвало въобще да бъде писана? Въобще всякакви коментари по темата са добре дошли, дори и най-критичните.

Да, мисля си, че Техану наистина е в противоречие с останалата част от поредицата, но само като усещане и атмосфера, не и като идеи. И освен това е най-великолепната книга от тези, които съм чел (първите 4) и някак ми е трудно да не й простя всичко

Любимата ми поредица, какво друго да кажа! Смислено фентъзи с много идеи и уникална атмосфера. А и стилът на ле Гуин е много увлекателен, вълшебен направо.

Споделям напълно. За качеството на поредицата де. Лично аз я четох преди доста време, като вероятно, доста заблуденото ми по това време съзнание, не е успяло да смели докрай идеите, но въпреки това спомените ми от поредицата са изключетелно сгряващи. Омагьосващ стил и невероятни герои, символика... Техану наистина е много различна, но и на мен ми е любима. Третата, да речем, ми дойде малко по-скучна/трудна ли, и аз не знам.

"Техану" и на мен ми е особено любима, може би поради факта, че демонстрира как може да напишеш гениална фентъзи книга, в която единственото магическо нещо е в последните две страници, а останалото е сцени от обикновения фермерски живот. В пълно противоречие с идеите на повечето "класици" катио Едингс и феновете им.

Третата и на мен ми беше доста скучна първия път, но като я препрочетох в оригинал положението беше съвсем различно. Финалът си остава едно от най-любимите ми пасажи в фентъзи литературата. Планините болка и финалното им изкачване..."Издръжливостта може да надживее надеждата." Въобще, ако почна да правя списък с любините цитати, ще стане твърде дълъг.

Трябва да се спомене и отличния превод, направен на първите 4 книги, запазващ в максимално възможната степен духът и атмосферата на оригинала. За последните две няма да говоря обаче...

Ехх, спомних си как четох първите четири книги преди две години някъде по това време... Толкова бързо минаха. А сякаш миналата Коледа ги четох...
Мня, не ми обръщайте внимание. Сигурно ще минат още две Коледи, докато се усетя и ще си ги прочета отново с голям кеф!

Приветствам дълго човъркащата ме с отсъствието си тема за Землеморията - приветс-приветс! Казвам си без бой, в очите ми Урсула Ле Гуин издухва от трасето всякакви Фийстове, Едингси и прочие емоционални инквизитори, при това външно не й личи да се напъва особено. То талантът, викат, не расте по дърветата, имаме нагледни примери... извинявайте, изпуснах се по любимата си тема. Ще карам по същество, че всички знаем какво мъчение представляват триста реда с хвалби за храносмилане. Тъй, на първо място ми хрумва да се похваля с лекотата на книгите на Ле Гуин, по-известна сред хората, служещи си с думата "ефирност", като ефирност - понякога обръгнатият в живота мозък на фентъзи-ветерана, без да се допитва до самия фентъзи-ветеран, решава за общото благо да прескочи някое и друго двустранично описание на крепостна стена, един-два абзаца, в които героят се подлага на моментален психологически самоанализ по време на Битка, три-четири глави с Перин/Егвийн или любимия на всички момент, в който авторът превърта и започва да описва всяко препикано минзухарче в местността. Е, при книгите на Ле Гуин тоя вариант просто го няма, поне за мен - няма места, където писателката се е чудила какво да сложи и е блъскала разни полуфабрикатни мизерии. Под нивото й е, явно. Личи си, че пише с вдъхновение, което и ни довежда до второто нещо, изникващо в ума ми - философията. Тук мога да се разприказвам за върхове в тенденцията като "Лявата ръка на мрака", ама няма, защото не е за тях темата. Но и в "Землемория" ги има философските епизоди, особено в най-добрата според мен част "Най-далечният бряг", където идеите на авторката дебнат в засада на всеки нов ред. Поне за мен е така, ще повторя. Има си и допълнителни екстри като един от най-добрите литературни стилове в жанра, концепцията за Древната Реч, изпипания свят, добил с едва загатнато описание по-голяма пълнокръвност от всичките имбецилизми на разни самозвани графомани, при все тоновете карти и наръчници, които издават ежемесечно, както и великолепния език - всяка дума си е на мястото, просто няма празно. Е, всичко това далеч надхвърля средните изисквания в лигата, трябва да призная. Естествено, мога да продължа хвалебствията в същия дух още доста клавиши време, но трябва да ходя да си пия хапчетата от сушени жаби, тъй че привършвам. Като заключение ще спомена, че това е една от любимите ми фентъзи серии, ако и да звучи малко наивно и пуберлайк, за която е едва ли не обидно да се подвизава в една колонка с идиотщините на разни там Джордани и себеподобните му....

Аз в момента точно чета "Землемория", тъй че без спойлери моля. Иначе сега съм на "Гробниците на Атуан" и изключително много ми харесва.

Любимец, това е поредния ти гениален пост! Браво, отлично казано.

изпипания свят, добил с едва загатнато описание по-голяма пълнокръвност от всичките имбецилизми на разни самозвани графомани при все тоновете карти и наръчници, които издават ежемесечно,

Колко точно казано. Землемория е идеалното доказателство, че качеството винаги е далеч по-важно от количеството.

БТВ, наистина се радвам, че има толкова хора тук, които обичат поредицата колкото мен.

Мдам - великолепна поредица.Първата част е една от книгите с които "прохождах" във fantasy литературата - чел съм я мнооого отдавна("Галактика" естествено) и мисля че именно заради това ми е любима.Останалите са също на много високо ниво и също се четат на един дъх(е то пък едни дълги книги:)) но атмосферата на първата като че ли ме грабна най-много(може би просто тогава съм бил малък и наистина съм се впечатлил)...
НЕ зная дали мислите като мен но аз правя един много близък паралел между това творение на Урсула и сагата за Ендър на Орсън Скот Кард.Като оставим на страна факта че второто е калсически sci fi накак двете поредици се развиват по доста сходен начин, дори са писани в същия ритъм отделните заглавия(имам предвид паузите м/у тях)Първите книги на двете саги са очебийно по-приключенски пък и сюжетните линии са едни и същи хахаха - младеж в магьосническо училище и неговите премеждия(интриги, предизвикателства,двубои, усвояване на умения и т.н.) от една страна и : младеж във военно училище и неговите премеждия(интриги, предизвикателства,двубои, усвояване на умения и т.н.) - от друга.Е атмосферата на землемория разбира се е , как да кажа ... по-магична .По нататък следват години пауза и авторите продължават - героите се развиват(пак по сходен начин) и двете поредици стават по- философски, по-мрачни и по-трудно смилаеми , но все така добри...

Здравей :)

Интересна теория, но аз май ги виждам повече различни, отколкото подобни... Макар че в момента спя и не мога да мисля :)

Любимецо, искам и аз да изразя възхищението си от твоята гениалност - мисля, че я похабяваш, като не пишеш "професионално" :)

Voland - първите 3 Землемории са писани с малък времеви интервал помежду им, издадени са в един 5 годишен период. А втората част на сагата за Ендър излиза, ако не се лъжа, 7 години след първата, и още повече след оригиналния разказ, послужил за основа на "Играта нa Ендър". Освен това поне аз не виждам голяма разлика между атмосферата и идеите в първите 3 Землемории(за разлика от Ендъровата поредица, където "Играта" и "Говорителят" са коренно различни).

Ако говорим за "Техану" и останалите от поредицата, съм по-склонен да се съглася със сравнението.

Хм, напълно възможно - първата Землемория съм я препрочел за последно преди 15г. да кажем(когато, впрочем Аргус започнаха да издават останалите части - началото на деветдесетте, май) докато Ендър го четох преди 3-4г.Може би големите паузи бяха преди написването на последните части на двете поредици.Както и да е, все пак не мога да се отърва от усещането за сходство м/у тях

Урсула ле Гуин безспорно е много добра авторка с прекрасен стил, но... Има едно-две мънички "но", които й пречат да се нареди сред моите любими писатели. Първо, това е бавното и равномерно темпо, което дори при кулминациите и битките се забързва само съвсе-е-ем леко. Липсват резки промени, изблици на действие. Героите й като че ли никога не се гневят истински. Живуркат си, затънали в някаква безкрайна идилия. При ле Гуин практически няма злодеи. Отрицателните герои са просто някакви бедни заблудени души, които трябва да бъдат спасени. Книгите й са изцяло обсебени от романтиката за сметка на реализма. Тя никога не описва жестоката и мрачна страна на живота, при нея злото е някак абстрактно и отделено от хората.
В интерес на истината трябва да отбележа, че някои от по-ранните й творби не отговарят съвсем на това описание и може би именно затова ми харесват повече.
Иначе в произведенията й има задълбочена психология и красив стил, но лично на мен ми е нужно още нещо, за да я обявя за велика писателка.

Е, това е моето мнение, започвайте сега да ме убеждавате, че не съм прав:)

.

Ами... не си прав :)

Чела съм само 4-те книги от Землемория и не мога да правя обобщаващи коментари, но специално в "Техану" злото беше у хората, не извън тях. Много плашещо всъщност.