ShadowDance

Напоследък се замислих по един въпрос, свързан с едно от любимото занимание на жадните за всякакви приходи продуценти в Холивуд -адаптацията на всяка по-популярна книга в филм. Извършвана обикновено с безобразно глупави промени, оправдавани с разликата между киното и литературата. Сега обаче идеята не е да плюем задружно холивудските продуценти и сценаристи as usual, а да ви питам доколко е верен един от аргументите, използвани в защита на доста глупави адаптации, а именно, че така се печелели нови читатели за литературния оригинал, които иначе нямало да чуят за него. Или вариацията, че така някои деца можело да почнат и да четат в рекламните паузи по телевизията.

Въпросът е доколко сте съгласни с тази аргументация и случвало ли ви се е след като гледате някой филм, да ви обземе желание да си намерите и прочетете литературния първоизточник? Открили ли сте по този начин някой автор или книга, които наистина да са ви харесали, а иначе е било доста вероятно въобще да не чуете за тях?
В моя случай се сещам за две книги, които все се каня да прочета основно заради филмите, които са правени по тях - "Процесът" на Кафка и "Боен Клуб" на Поланик. Но така и не съм го направил още.

Бойният клуб е доста по-слаб на книга, отколкото на филм, имай предвид. Иначе това е залагалка за балами и евтино оправдание на комерсиализма, но не пречи да има и известно покритие с реалността. Друг е въпросът доколко подрастващият тийн ще хареса изобщо книгата, като види, че вътре всъщност няма космически кораби и заплаха за човечеството, а социалните проблеми на младо семейство от 30-те години на миналия век примерно

В момента се сещам единствено за Trainspotting на Irvine Welsh Ако не бях гледал филма, едва ли щях да прочета някога, произведение на тоя безумен тип

Мдам, макар че примерно за Хайнлановата - Starship troopers, не очаквах че книгата е яка от впечатленията от филма. Мдам, нема го брад пит в книгата най-вече ;р Ми реклама си е един вид - правено по едикоя си книга. Спасителя в ръжта съм го чел поради препратките в GITS-a.

Когато гледах "Звездните рейнджъри", изобщо не знаех, че е правен по книга. Доста по-късно ми попадна заглавието на Хайнлайн, а от един приятел разбрах, че няма много допирни точки с филма. Вероятно така или иначе щях да я изчета, но филмът ми хареса, та затова я минах "приоритетно". От друга страна, по случая се зарибих да изчета и "Вечната война" и "Вечният мир" на Джо Холдеман, и двете са страхотни книги.
Мисля че единствената книга, която специално прочетох след гледане на филм, беше "Щамът Андромеда" (след като изгледах "Зараза" и някой спомена, че филмът е заел доста от тази книга) - и то само защото ми попадна случайно. Ако не бях гледал "Зараза" сигурно щях да я пропусна, а книгата ми хареса.

Ъъ, Кселос, то и във филма няма Брад Пит, оня е Каспар Ван Дийн (който, апропо, съм го гледал и в разни евтини еротики ). Мен лично книгата много по-малко ми хареса от филма, въпреки че няма нищо общо с него. Той поне е е неангажиращ боклук, ми тя и ангажира...

Всъщност се постига обратния ефект. Повечето си казват - "Аз съм гледал филма, що ще чета и книгата?". Едното ми комшийче така каза за "Тримата мускетари". А холивудската продукция нямаше нищо общо с книгата. Не съм чул някой да е прочел "Илиада" след като е гледал "Троя" примерно. Лошото е, че киното стига до децата много по-бързо и лесно, отколкото книги, писани преди години. По-въздействащо е и лесно смилаемо. И затова си мисля, че каузата е загубена - надали по този начин ще накарат някой да чете.

БЛЯ! Толкова тъп филм оня "Тримата Мускетари"... Ако говориш за последния де, с Крис О'Донъл в ролята на Д'Артанян.

Единственият филм, който ме е накарал да прочета книгата, по която е направен е "Дюн" - версията на Дейвид Линч. След което винаги си имам едно на ум като гледам филм, направен по книга.
В интерес на истината не всички подобни филми са пълен провал. Например "Сфера" по М. Крайтън на мен лично ми хареса. И старата адаптация на "Магъосникът от Оз" (тази с Джуди Гарланд) - също. "Шоколад" - по Джоан Харис...
За малко да забравя "Шогун"...

И аз прочетох "Starship troopers" заради филма. И за доста книги съм си решавал да ги прочета след като гледам филм по тях... но в момента не мога да се сетя за нито една.
Като цяло не вярвам, че номера става, защото малко хора биха прочели книга, в която знаят какво се случва (има и някои книги, които са изключения, но повечето все пак).

Аз съм на мнение, че винаги първото е по-добро, без значение кое от двете е. Така, както книгата "Граф Монте Кристо" е по-добра от филма, така и филмът "Междузвездни войни: Нова надежда" е по-добър от книгата. Просто приспособяването на изразните средства винаги си личи, колкото и труд да е положен.

Roland of Gilead wrote:Ъъ, Кселос, то и във филма няма Брад Пит, оня е Каспар Ван Дийн (който, апропо, съм го гледал и в разни евтини еротики ). Мен лично книгата много по-малко ми хареса от филма, въпреки че няма нищо общо с него. Той поне е е неангажиращ боклук, ми тя и ангажира...

Ъ? за Боен Клуб говорех бре.

Demandred wrote:Въпросът е доколко сте съгласни с тази аргументация и случвало ли ви се е след като гледате някой филм, да ви обземе желание да си намерите и прочетете литературния първоизточник? Открили ли сте по този начин някой автор или книга, които наистина да са ви харесали, а иначе е било доста вероятно въобще да не чуете за тях?

Ами честно казано единствената подобна книга, за която се сещам е "Името на розата"

А това, че се печелели нови читатели, ми се струва най-малкото странно. В смисъл, че за деца това е почти напълно неприложимо. Ако по принцип не обичаш да четеш, просто ще си кажеш "За 'кво ми е да го чета като съм го гледал вече?" и изобщо няма и да ти мине през ум подобно нещо.
Не че не е изключена вероятността да се случи чудо, ама това малко ме съмнява

За "Боен клуб" не си прав, Рол, книгата си е точно толкова добра, защото е същата :) Току-що я прочетох и се възхитих до каква степен е дословна екранизацията. Чета си и изведнъж ми изскачат тук-там любимите ми реплики :) Същите идеи, същата атмосфера, същият език... разкошно.

За аргумента, че филмите стимулирали хората да четат - не съм съгласна, поне когато става въпрос за добрите стари класики. Единственият стимул при мен е като знам, че ще има филм, да прочета книгата преди да съм го гледала, за да не ми се съсипе безвъзвратно първото впечатление.
Имало е някакви единични случаи - все книги, които така и не съм прочела, но заради филмите съм ги сложила в списъка - Франсоаз Саган, Маргьорит Дюрас...
Има един друг момент обаче - когато не става въпрос за художествена литература, филмите наистима стимулират четенето. Понякога ти се приисква да научиш нещо повече за периода, мястото, хората, някоя теория - и хващаш да четеш история, пътеписи, занимателна химия :), всякакви такива неща.


Edit: Извинете, това го писах заспала :)

Аз лично не обичам да гледам филма, ако знам че той има литературен първоизточник. Карам направо към книгата, за какво ми е поредната адаптация на Холивуд?
Но няма да забравя случая с едно лице, което беше абсолютно убедено, че в Моби дик, косатката накрая остава жива, защото така било в компютърната игра.