Вчера вечерта - към 5 часа, ми се обади приятелка с думите "аз съм на работа" (работи като счетоводител в голяма търговска фирма). Аз й казах, че не е хубаво да се работи в неделя, че и в събота, като сме засегнали темата, защото знам, че редовно си работи в почивните дни - а за мен каквото и да е, не си струва. Защо е там? Има много работа, която трябва да свърши. А не може ли да я свърши през седмицата и да не работи в неделя? Тя ми каза, че аз не разбирам, защото не работя на трудов договор, и че ще разбера, като започна "истинска" работа. Което, трябва да призная, ме засегна. Питам се коя от двете ни не е наясно за нещата от живота. Доста време се мъчих да се нагодя към сегашната си работа и не съм сигурна, че съм успяла - всъщност знам, че не съм. Не искам да "влизам в час", ако това означава да стана като някои колеги, за които ранно тръгване означава 19:00, и е нещо, което се случва веднъж седмично.
Не знам и аз всъщност. Опитвам се да се противя на това работата да изпива цялата ми енергия, да нямам сили да правя каквото и да било - защото имам и такива дни. В същото време искам да съм добра в това, което правя, а това изисква същите тези усилия, от които не успявам да си спомня коя съм през седмицата, че дори и в почивните дни. Страхувам се да не стана една от онези, за които навремето говореше Антония (за който е бил и си спомня :) - хора, които стават... никакви. Изгубени, изгубили се.
Искаше ми се да чуя какво мислите вие, защото наистина не знам - дали не съм смешна с илюзиите си? Това наистина ми е първата работа и никога не ми се е налагало да се мъча за нещо. (В училище беше удоволствие.) Наистина ли "така е в този живот"? Или все пак има и друго? Очевидният отговор е по средата, но не се получава.
Или пък изобщо не е толкова страшно и нещо съм се депресирала моментно :)
Радини вълнения (за работата)
Moderator: Moridin
Радини вълнения (за работата)
PICARD: Now, are we progressing, Mister La Forge?
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
Ами аз лично, когато съм на работа (шест-седем месеца в годината) работя по осем дни в седмицата и по 25 часа в денонощието. Ако можеше повече и повече щях да работя. Такъв ми е занаята. И едва от скоро ме повишиха в калфа. За майстор трябва да почакам до петдесетия си рожден ден.
Нормираното работно време обаче ме довежда до истерия. И въобще не мога да разбера онези хора (80% от човечеството), които спазват десет часов работен ден по пет или шест дни в седмицата по 365 дни в годината в затворени пространства в някой голям и гаден град и казват, че са напълно доволни от този си живот.
Това си е моето лично мнение, Ghib. И съвсем очевидно с него не мога да те накарам да се почувстваш по-добре. Съжалявам, за което.
Единственият ми съвет е: избягвай да се впрягаш толкова много. На теб лично всичко си ти е наред. А точно в момента ще бъде много хубаво, ако успееш да си намериш отнякъде и един голям фин млечен шоколад. С ядки.
Нормираното работно време обаче ме довежда до истерия. И въобще не мога да разбера онези хора (80% от човечеството), които спазват десет часов работен ден по пет или шест дни в седмицата по 365 дни в годината в затворени пространства в някой голям и гаден град и казват, че са напълно доволни от този си живот.
Това си е моето лично мнение, Ghib. И съвсем очевидно с него не мога да те накарам да се почувстваш по-добре. Съжалявам, за което.
Единственият ми съвет е: избягвай да се впрягаш толкова много. На теб лично всичко си ти е наред. А точно в момента ще бъде много хубаво, ако успееш да си намериш отнякъде и един голям фин млечен шоколад. С ядки.
"Somewhere over the rainbow way up high
There's a land that I've heard of once in a lullaby..."
There's a land that I've heard of once in a lullaby..."
Ами аз като съм на 16 и работя всяка Събота и Неделя по 7 часа какво да кажа 
Не съм имал свободен ден от много време, или съм на училище или на работа ама така ми се пада като идвам в Канада 
Не съм имал свободен ден от много време, или съм на училище или на работа ама така ми се пада като идвам в Канада "Сърцето ми е мрачен леден храм -
и боговете кървави не моля...
Изгубих всичко,за да го създам -
железен и студен по моя воля..." Дара
и боговете кървави не моля...
Изгубих всичко,за да го създам -
железен и студен по моя воля..." Дара
Мисля, че си права, поне за себе си. Не че имам чак толкова опит (на 27 съм), но съм минал както през адски спокойна работа, така и през работа, която постави на изпитание тялото и разума ми едновременно. На едната ми работа човек можеше да стои по 4-5 часа на ден най-много (и ме пускаха без проблеми на лекции и изпити). Разбира се, в един момент напуснах, по ред причини, но по-късно разбра че фирмата е фалирала 
За другата ми работа се налагаше да съм в офиса към 6:30 сутринта (идване в 7:00 означаваше, че съм закъснял), и не рядко си тръгвах към 5:00-6:00 следобед (а в понеделниците дори и към 8:00 вечерта). И тъй като това явно не беше достатъчно, идвах да работя и в неделя (обикновено 3-4 часа), защото в противен случай не можех да си тръгна преди 8:00 вечерта в понеделник.
Предполагам, че втората работа изглежда кошмарна, и на моменти наистина беше. Разбира се, всичко си има и добри страни (колкото и странно да звучи), а именно - заплащането. Предполагам, че и с твоята приятелка е така, т.е. че тя никога не би получавала толкова, ако работеше в нормални часове. Разбира се, парите не са всичко, и точно затова аз напуснах, и сега работя в сравнително нормално време, макар и си признавам, че все още работя много (но поне ранно тръгване за мен е около 5:00 следобед). Според мен, няма нищо лошо човек да работи много, ако му харесва. Аз поне съм такъв човек, който трябва да се занимава с нещо, просто не ми се стои без да върша нищо. С други хора е по-различно, и аз никога не съм ги винял за това.
Проблемът настъпва, когато работата стига до момент на пристрастяване. Тогава вече е време за промяна, и то колкото по-скоро, толкова по-добре. Аз бях в такова положение, и се радвам, че успях да променя нещата, поне донякъде. Според мен, това е най-лошото, което може да ти се случи - работата да се превърне в единствена цел в живота, и човек да не забелязва нищо друго около себе си. Така че може да помолиш твоята приятелка да си зададе въпроса дали наистина си струва. Ако може да е честна със себе си, най-вероятно ще каже не (или поне аз се надявам така). Мисля, че това е най-важното - човек да е честен със себе си. Ако след това се чувстваш добре, тогава не обръщай внимание на хора, които ти казват че ти "не разбираш какво е".
За другата ми работа се налагаше да съм в офиса към 6:30 сутринта (идване в 7:00 означаваше, че съм закъснял), и не рядко си тръгвах към 5:00-6:00 следобед (а в понеделниците дори и към 8:00 вечерта). И тъй като това явно не беше достатъчно, идвах да работя и в неделя (обикновено 3-4 часа), защото в противен случай не можех да си тръгна преди 8:00 вечерта в понеделник.Предполагам, че втората работа изглежда кошмарна, и на моменти наистина беше. Разбира се, всичко си има и добри страни (колкото и странно да звучи), а именно - заплащането. Предполагам, че и с твоята приятелка е така, т.е. че тя никога не би получавала толкова, ако работеше в нормални часове. Разбира се, парите не са всичко, и точно затова аз напуснах, и сега работя в сравнително нормално време, макар и си признавам, че все още работя много (но поне ранно тръгване за мен е около 5:00 следобед
). Според мен, няма нищо лошо човек да работи много, ако му харесва. Аз поне съм такъв човек, който трябва да се занимава с нещо, просто не ми се стои без да върша нищо. С други хора е по-различно, и аз никога не съм ги винял за това.Проблемът настъпва, когато работата стига до момент на пристрастяване. Тогава вече е време за промяна, и то колкото по-скоро, толкова по-добре. Аз бях в такова положение, и се радвам, че успях да променя нещата, поне донякъде. Според мен, това е най-лошото, което може да ти се случи - работата да се превърне в единствена цел в живота, и човек да не забелязва нищо друго около себе си. Така че може да помолиш твоята приятелка да си зададе въпроса дали наистина си струва. Ако може да е честна със себе си, най-вероятно ще каже не (или поне аз се надявам така). Мисля, че това е най-важното - човек да е честен със себе си. Ако след това се чувстваш добре, тогава не обръщай внимание на хора, които ти казват че ти "не разбираш какво е".
This signature is not yet rated
Аз пък предпочитам златната среда 
Гледам да приключа работа в края на работното време, но ако има нещо спешно или важно, или пък ако съм се хванал с някой интересен проблем, мога да остана до доста късно в офиса. В събота и неделя много рядко се случва да работя - само ако има нещо много спешно за правене, като изостанал клиентски проект, който трябва да се прати в понеделник примерно.
Гледам да приключа работа в края на работното време, но ако има нещо спешно или важно, или пък ако съм се хванал с някой интересен проблем, мога да остана до доста късно в офиса. В събота и неделя много рядко се случва да работя - само ако има нещо много спешно за правене, като изостанал клиентски проект, който трябва да се прати в понеделник примерно.Elves dig rocket launchers.
-
JaimeLannister
- Forsaken
- Posts: 3103
- Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
- Location: Лясковец - София
Хм... Не му е мястото да се изказвам тук... Просто много малко съм работил през живота си за да съм наясно... И все пак- хармония му е майката . Имаше една мисъл-"Намери си работа, която обичаш и цял живот няма да ти се наложи да работиш". Доколко е истина за сега не мога да кажа, но звучи много добре, ако човек се чувства добре с работата, която върши- какво лошо?
Ако не.. Става сложно. Направо Ерих Фром в действие. Бачкаме яко за да си купим нови коли, а не за да сме щастливи. Купуваме си колите и нещастни си ги караме. Порочен кръг...
. Имаше една мисъл-"Намери си работа, която обичаш и цял живот няма да ти се наложи да работиш". Доколко е истина за сега не мога да кажа, но звучи много добре, ако човек се чувства добре с работата, която върши- какво лошо?Ако не.. Става сложно. Направо Ерих Фром в действие. Бачкаме яко за да си купим нови коли, а не за да сме щастливи. Купуваме си колите и нещастни си ги караме. Порочен кръг...
"Основната и крайна цел на живота е смъртта и той винаги я постига." Зигмунд Фройд
"PRESENT IS THE TIME INCLUDING ALL TIMES
EACH SECOND IS ETERNITY AS ETERNITY IS NOW
AND NOW IS FOREVER..."
Курвите идват и си отиват, Star craft остава!
"PRESENT IS THE TIME INCLUDING ALL TIMES
EACH SECOND IS ETERNITY AS ETERNITY IS NOW
AND NOW IS FOREVER..."
Курвите идват и си отиват, Star craft остава!
Аз като човек карал само някакъв стаж, не мога да ти дам особено добър съвет, но...
Банално мисля, че истината е някъде по средата. Просто ако те карат да седиш по повече, трябва и да плащат адекватно на това. И човек трябва да има право сам да си избере количеството работа, така да се каже. Лошото е когато се очаква да работиш с едновременно с работно време и заплата от 19-ти век. Истината е, че според мен не е нормално да седиш по сума ти време в работата си, просто сме двдесет и първи век и производителността на труда и начинът на живот са такива, че това не се налага. Е, с изключение на случаите, когато се работи по проект, има крайни срокове и прочие, но това просто е друг вид работа. Но когато за някаква всекидневна работа се налага да стоиш повече, това значи че просто фирмата си е спестила някое работно място. И не е нито нормално, нито етично отношение. В смисъл, ако ти искаш да градиш кариера и стоиш повече време, защото това ти отваря някакви нови възможности, ок. Но ако те те задължават не става.
Банално мисля, че истината е някъде по средата. Просто ако те карат да седиш по повече, трябва и да плащат адекватно на това. И човек трябва да има право сам да си избере количеството работа, така да се каже. Лошото е когато се очаква да работиш с едновременно с работно време и заплата от 19-ти век. Истината е, че според мен не е нормално да седиш по сума ти време в работата си, просто сме двдесет и първи век и производителността на труда и начинът на живот са такива, че това не се налага. Е, с изключение на случаите, когато се работи по проект, има крайни срокове и прочие, но това просто е друг вид работа. Но когато за някаква всекидневна работа се налага да стоиш повече, това значи че просто фирмата си е спестила някое работно място. И не е нито нормално, нито етично отношение. В смисъл, ако ти искаш да градиш кариера и стоиш повече време, защото това ти отваря някакви нови възможности, ок. Но ако те те задължават не става.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
Благодаря за шоколада :)
Благодаря и за отговорите. Днес е от дните, в които смятам, че все пак светът не е толкова черен. Май наистина е било от настроението ми. Но въпросът си остава, все пак. Дали парите са достатъчни - не познавам човек, на когото да му стигат, на мен със сигурност не ми стигат, но знам, че някои получават по-малки заплати от моята за не по-малко труд...
Благодаря и за отговорите. Днес е от дните, в които смятам, че все пак светът не е толкова черен. Май наистина е било от настроението ми. Но въпросът си остава, все пак. Дали парите са достатъчни - не познавам човек, на когото да му стигат, на мен със сигурност не ми стигат, но знам, че някои получават по-малки заплати от моята за не по-малко труд...
PICARD: Now, are we progressing, Mister La Forge?
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
-
Drizzt Do`Urden
- Jaghut Tyrant
- Posts: 1829
- Joined: Thu Jan 15, 2004 1:33 pm
Ми аз ко да кажа, като бачках като общ работник цяло лято?Lews wrote:Ами аз като съм на 16 и работя всяка Събота и Неделя по 7 часа какво да кажа
-You Said it yourself, Kain.. There Are only two sides to a coin..
-Apparently so. But suppose you throw a coin enough times... But suppose one day, it lands on its edge..
-Apparently so. But suppose you throw a coin enough times... But suppose one day, it lands on its edge..
Ми оплачи се на армейския поп? 
Не е да те е карал някой, за джобните си си го правил.
А аз пък не мога да работя на трудов договор, професията не ми го позволява. Двете "работи", които имам в момента - преводите и свиренето с оркестъра, са на двете противоположни граници май - с оркестъра има точно определен брой репетиции в точно определени часови рамки, после концерт и хонорар - нито има къде да се клинчи (макар че може да се скипне понякога някоя репетиция де), нито могат да издевателстват. С преводите пък си действам горе-долу по колкото и както аз си искам, макар че уж пак съм в някакъв срок.
Иначе това с кисненето в офис ми е непосилно като идея, пък кво остава да се изпълнява, че и да стоя там с часове над работното време. Еле па имайки предвид, че това едва ли не се *очаква* от мен, а не е нещо, за което ми плащат извънредно. Работа имало да се свърши спешно. Ми да са дали по-читав срок бе! И прочее. За мен "работата" е нещо, което ти позволява да не бедстваш, докато си гледаш живота. Когато работата ти *стане* живота ти, има два варианта - лошия, в който си се до такава степен затрупал в работа, че нямаш време за нищо друго (за къв ги печелиш парите от нея тогава, пита се), и хубавия, в който работата ти е това, с което *искаш* да си запълваш живота.
И изобщо нищо не казах, ма пък излезе дълго
Не е да те е карал някой, за джобните си си го правил.А аз пък не мога да работя на трудов договор, професията не ми го позволява. Двете "работи", които имам в момента - преводите и свиренето с оркестъра, са на двете противоположни граници май - с оркестъра има точно определен брой репетиции в точно определени часови рамки, после концерт и хонорар - нито има къде да се клинчи (макар че може да се скипне понякога някоя репетиция де), нито могат да издевателстват. С преводите пък си действам горе-долу по колкото и както аз си искам, макар че уж пак съм в някакъв срок.
Иначе това с кисненето в офис ми е непосилно като идея, пък кво остава да се изпълнява, че и да стоя там с часове над работното време. Еле па имайки предвид, че това едва ли не се *очаква* от мен, а не е нещо, за което ми плащат извънредно. Работа имало да се свърши спешно. Ми да са дали по-читав срок бе! И прочее. За мен "работата" е нещо, което ти позволява да не бедстваш, докато си гледаш живота. Когато работата ти *стане* живота ти, има два варианта - лошия, в който си се до такава степен затрупал в работа, че нямаш време за нищо друго (за къв ги печелиш парите от нея тогава, пита се), и хубавия, в който работата ти е това, с което *искаш* да си запълваш живота.
И изобщо нищо не казах, ма пък излезе дълго
And you can't dance with a devil on your back...
-
Lubimetz13
- Mistborn
- Posts: 1307
- Joined: Sun Feb 01, 2004 1:37 pm
- Location: Sofia, BUL / Baltimore, MD
Не знам дали това ще припокрие нечие друго разбиране, обаче за мен работата в офис е нездравословна и подтискаща. Толкоз. Лично на мен никога не ми се е налагало да работя във фирма, може би и защото още не съм точно на тая възраст, и най-близкото ми съприкосновение с изтощението беше седемгодишното ми запознанство със спорта - прекарвах по четири-пет часа в залата всеки ден от понеделник до петък, а в събота и неделя - от сутрин до вечер. Добре, че глезенът ми реши да прояви съпричастност и взе, че се разкапа, та се върнах към мирното си съществуване на фотосинтезиращ неподвижен организъм. В момента плавно се нося към пристана на изкуството, заради което преливам от гордост - "без бог, без господар, без работно време" най-точно отразява житейския ми мироглед, не на последно място защото мисля, че способностите ми не стигат за да ходя някъде с по-малко от половин час закъснение...
Това средно дълго лирично отклонение имаше за цел да илюстрира мнението ми, че животът на по-голямата част от съвременното човечество, разкъсван между офиса и леглото, ме плаши повече от всичко друго със своята безпредметност и дребнавост, с леко въображаемата си полза - да прекарваш всеки свой ден точно като предишния, затворен в задушния офис, да съставяш схеми и програми, с чийто смисъл и ти не си наясно, водейки тъпи разговорчета с Тоя Простак Кирил и Заекващата Секретарка, като всъщност много добре знаеш, че ако днес цялото ти съществуване се свежда до навременното предаване на Презентацията или Подписването На Договора, то след теб никой, абсолютно никой, няма да знае за това. Ми не, гадно е. Съжалявам, ако засегна някого с леко крайното си мнение, обаче в моето семейство никой не е работил "нормална" работа и аз просто се ужасявам от нея. И наистина, Гибли, трябва ти шоколад :)
Това средно дълго лирично отклонение имаше за цел да илюстрира мнението ми, че животът на по-голямата част от съвременното човечество, разкъсван между офиса и леглото, ме плаши повече от всичко друго със своята безпредметност и дребнавост, с леко въображаемата си полза - да прекарваш всеки свой ден точно като предишния, затворен в задушния офис, да съставяш схеми и програми, с чийто смисъл и ти не си наясно, водейки тъпи разговорчета с Тоя Простак Кирил и Заекващата Секретарка, като всъщност много добре знаеш, че ако днес цялото ти съществуване се свежда до навременното предаване на Презентацията или Подписването На Договора, то след теб никой, абсолютно никой, няма да знае за това. Ми не, гадно е. Съжалявам, ако засегна някого с леко крайното си мнение, обаче в моето семейство никой не е работил "нормална" работа и аз просто се ужасявам от нея. И наистина, Гибли, трябва ти шоколад :)
Last edited by Lubimetz13 on Tue Nov 30, 2004 9:35 pm, edited 1 time in total.
позволи си да си мост
избери си да си въжен
докажи им, че си прост
излъжи ги, че си длъжен.
набеди се, че си бог
забрави, че си безсмъртен,
изгуби се в облог,
направи се на покъртен.
представи си че си връх
покажи се, че си снежен
покажи им, че си плъх
направи се на небрежен.
обърни се на въпрос
изхвърли се на хартия
изтегли се като коз
бий ритник в гъза на тия.
винаги се целя ниско
винаги гoвиря бавно
всичко правя без да искам
но се получава гадно.
болката да мисля късно
винаги поражда яд
радостта да не предвиждам,
е разбиране за свят.
още още може
още, още дръж...
избери си да си въжен
докажи им, че си прост
излъжи ги, че си длъжен.
набеди се, че си бог
забрави, че си безсмъртен,
изгуби се в облог,
направи се на покъртен.
представи си че си връх
покажи се, че си снежен
покажи им, че си плъх
направи се на небрежен.
обърни се на въпрос
изхвърли се на хартия
изтегли се като коз
бий ритник в гъза на тия.
винаги се целя ниско
винаги гoвиря бавно
всичко правя без да искам
но се получава гадно.
болката да мисля късно
винаги поражда яд
радостта да не предвиждам,
е разбиране за свят.
още още може
още, още дръж...
Last edited by Tais on Tue Dec 14, 2004 6:12 pm, edited 1 time in total.
Tais - 80 lvl, human mage
Guild: Contaminated
Realm: Zenedar
Guild: Contaminated
Realm: Zenedar
-
Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19287
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
Аз съм горе-долу на мнението на Термит. В началото наистина доста седях извънработно време, докато се наместят нещата, но сега при първото такова ще почна да мрънкам. То всъщност аз седя в извънработно време, но щото съм идиот и нахалствам хем да си направя 40те часа, хем да си ходя на всички лекции
За момента не ми е проблем да живея в офиса повече, отколкото вкъщи (вкъщи са кретени все едно), а и най-често ми е приятно това, с което се занимавам и се чувствам отговорен за това, което правя - ако нещо не е както трябва - ми ще остана и повече време, за да си го дооправя.
Вярно, не ми остава много време за нищо, с което искам да се занимавам, извън това, обаче... предполагам, че има два варианта - или в един момент ще си кажа, че не става така и ще мина на половин ден или нещо такова, или пък все ще отлагам и ще стана зомби кат от кошмарите на Любимеца. Кофти работа...
За момента не ми е проблем да живея в офиса повече, отколкото вкъщи (вкъщи са кретени все едно), а и най-често ми е приятно това, с което се занимавам и се чувствам отговорен за това, което правя - ако нещо не е както трябва - ми ще остана и повече време, за да си го дооправя.
Вярно, не ми остава много време за нищо, с което искам да се занимавам, извън това, обаче... предполагам, че има два варианта - или в един момент ще си кажа, че не става така и ще мина на половин ден или нещо такова, или пък все ще отлагам и ще стана зомби кат от кошмарите на Любимеца. Кофти работа...
This is it. Ground zero.
Who is online
Users browsing this forum: Ahrefs [Bot] and 20 guests