Декада, година, петилетка? Повече, по-малко?
В този смисъл е въпросът.
Как бихте разделили теченията в киното по периоди?
Re: Как бихте разделили теченията в киното по периоди?
Това съм го писал в MAL няколко пъти...за аниме, но важи и за всяка друга медия.
За мен реалните процеси (които обикновено се водят от четири неща: технически прогрес, икономически промени, политически промени и социални промени) не можеш да ги нарежеш на равни периоди. Не и както хората обичат да ги делят на 60-те, 70-те и пр.
Някой процес може да мине бързо, друг да се проточи. Примерно за мен ранните 80-ки са доста различни от късните и преходът не е точно в 85-а.
Смисълът на този метод е, като археолозите разделят разкопките с въображаема матрица и почват да копаят клетка по клетка...но накрая, като приключат работата, все пак интегрират предметите от цялото място и ги диференцират по исторически слоеве.
Т.е. можеш да нарежеш всичко на равни парчета, но само за да го анализираш по-лесно, а после трябва да навържеш информацията по процеси.
Да не говорим, че има филмови продукции точещи се по-дълго от десетилетие, а пък някои автори предпочитат да ползват едни и същи подходи през целия си творчески живот. Това са един вид пришълци от други времена във вече променения културен контекст...и пак може да работят, защото истинското изкуство е вечно (или квото там, народът пи пада и по ретро?).
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Как бихте разделили теченията в киното по периоди?
Мда, така е. Може би по-старото кино, и до някакви години може да се говори за по-отсечено разделяне. Мисля, че до средата на 80-те филмите количествено са доста по-малко. Или със сигурност разпространението им и стигането до публика е доста по-слабо и по-трудно.
Особено в България, но мисля че важи дори и за САЩ. Тука трябва малко проучване за видеоносители, въобще техническата част, защото без това не може.
Киното, колкото и да е било разпространено е достигало до сравнително по-малко хора. Например си спомням, че до това време, което сякаш го приехме? за разделителна линия едва ли са се разпространявали филми. Имаше касетофони, грамофони. Всъщност аз по-късно видях комбиниран грамофон-касетофон (Grundig), който ще да е бил някъде от началото на 80-те. Точно на тази машинка си пуснах първата оригинална аудио касета.
Те и блокбъстърите започнаха да излизат някъде през 80-те. У нас, по-масово, пристигнаха веднага с началото на тоя Преход. Не знам дали си спомняте гаражчетата в които по оправните започнаха да прожектират филми. Сериозно преобладаваха, както им викахме тогава каратиските филми. Не знам дали е смешно, обаче още от тогава има объркване, как мама му стара се казваше тая нинджа. Шо Косуги, Шоко Шуки
Не може да не го помните тоя.
Спомням си, че в София, не знам кое кино, но е още по времето на Бай Тошо бяха пуснали севернокорейския Хон-Гил-Дон. Хон-Гил-Дон, Хон-Гил-Донг...то и до днес май не е точно ясно как точно се пише, или поне не съм се интересувал.
Да, винаги е имало политика в киното, и въобще в индустрията. Но мога да вляза с спор, което пък не искам, че това нещо се засили много зловещо. Ако тогава е присъствало в определени филми, в определени жанрове, то сега мисля че е навсякъде.
Разбира се под различни форми, различни похвати. Къде по-скрито, къде по-явно.
Споменах Хон-Гил-Дон, да там очевидно беше цел да се представят ценностите на компартията. Но за този филм съм влизал в няколко подобия на спорове и въпреки, че там има търсено послание от този тип той изглежда на място. И опонира на личността или легендата за Хон-Гил-Дон. Все пак това е корейския национален герой.
И в момента мога да го сравня с Костенурките нинджа: Пълен хаос. Бях два пъти на кино, заради този филм. Иии... да ти кажа Alshu изглежда, че е натъпкан с послания към подрастващите. Различни реакции имаше в салона. Примерно едни деца обърнаха много внимание на едно от основните занимавки в лентата - направо основната: че родителите не са винаги прави и децата не трябва да ги слушат внимателно. Еми добре, това наистина не беше представено в заповеднически тон, но то няма и нужда. Това не е притежание на модерните поколения, този дилема, дори много по бледа я е имало сигурно винаги. Но на мен не ми харесва тази крещяша гласност, която и се дава напоследък.
Това е тема за друг разговор. Както и да пиша за костенурките е по-скоро да си защрихирам нещо. Щото мисля да сложа още неща в ревюто.
А то и този разговор, тук, ако стане разговор също си заслужава да се бодне. То така е дори по-хубаво. Въобще съм забелязал че така в разговор, особено когато не е личен нещата се получават по-естествено.
Особено в България, но мисля че важи дори и за САЩ. Тука трябва малко проучване за видеоносители, въобще техническата част, защото без това не може.
Киното, колкото и да е било разпространено е достигало до сравнително по-малко хора. Например си спомням, че до това време, което сякаш го приехме? за разделителна линия едва ли са се разпространявали филми. Имаше касетофони, грамофони. Всъщност аз по-късно видях комбиниран грамофон-касетофон (Grundig), който ще да е бил някъде от началото на 80-те. Точно на тази машинка си пуснах първата оригинална аудио касета.
Те и блокбъстърите започнаха да излизат някъде през 80-те. У нас, по-масово, пристигнаха веднага с началото на тоя Преход. Не знам дали си спомняте гаражчетата в които по оправните започнаха да прожектират филми. Сериозно преобладаваха, както им викахме тогава каратиските филми. Не знам дали е смешно, обаче още от тогава има объркване, как мама му стара се казваше тая нинджа. Шо Косуги, Шоко Шуки
Не може да не го помните тоя.Спомням си, че в София, не знам кое кино, но е още по времето на Бай Тошо бяха пуснали севернокорейския Хон-Гил-Дон. Хон-Гил-Дон, Хон-Гил-Донг...то и до днес май не е точно ясно как точно се пише, или поне не съм се интересувал.
Да, винаги е имало политика в киното, и въобще в индустрията. Но мога да вляза с спор, което пък не искам, че това нещо се засили много зловещо. Ако тогава е присъствало в определени филми, в определени жанрове, то сега мисля че е навсякъде.
Разбира се под различни форми, различни похвати. Къде по-скрито, къде по-явно.
Споменах Хон-Гил-Дон, да там очевидно беше цел да се представят ценностите на компартията. Но за този филм съм влизал в няколко подобия на спорове и въпреки, че там има търсено послание от този тип той изглежда на място. И опонира на личността или легендата за Хон-Гил-Дон. Все пак това е корейския национален герой.
И в момента мога да го сравня с Костенурките нинджа: Пълен хаос. Бях два пъти на кино, заради този филм. Иии... да ти кажа Alshu изглежда, че е натъпкан с послания към подрастващите. Различни реакции имаше в салона. Примерно едни деца обърнаха много внимание на едно от основните занимавки в лентата - направо основната: че родителите не са винаги прави и децата не трябва да ги слушат внимателно. Еми добре, това наистина не беше представено в заповеднически тон, но то няма и нужда. Това не е притежание на модерните поколения, този дилема, дори много по бледа я е имало сигурно винаги. Но на мен не ми харесва тази крещяша гласност, която и се дава напоследък.
Това е тема за друг разговор. Както и да пиша за костенурките е по-скоро да си защрихирам нещо. Щото мисля да сложа още неща в ревюто.
А то и този разговор, тук, ако стане разговор също си заслужава да се бодне. То така е дори по-хубаво. Въобще съм забелязал че така в разговор, особено когато не е личен нещата се получават по-естествено.
Re: Как бихте разделили теченията в киното по периоди?
То темата за закъснялото кино разпространение в България (а и в бившия социалистически блок) е съвсем отделна.
Теченията трябва да се следят по години на производство дори да ги гледаш десетилетия по-късно, там като италиански неореализъм, френски Новел ваг и пр.
Някои блокбъстъри макар и със закъснение стигнаха - поредиците Междузвездни войни, Индиана Джоунс и Роки. Още помня, че Челюсти го въртяха във филмотечното кино.
Разпространяваха и културни феномени като Кръстникът 1-2, Апокалипсис Сега, Бразилия...филми на Филини, филми на Куросава.
А по втора програма на телевизията я имаше рубриката Десета муза.
На тема за видеопиратство няма да се разпростирам, но си имаше легален разпространител - Българско видео. Имаше ги и така наречените Кино-видео клубове, там прожектираха касети от техния каталог.
Специално Хон Гил Дон го пуснаха по всички кина предполагам, за да запълни празнината от двата филма на тема Манастирът Шао Лин (имаше го и Непобедимите от Удан, но май не го харесаха толкова...аз също). Не помня много неща от него, ма май си беше точно това, което в Китай биха нарекли wuxia.
За политическото промиване на мозъци във филмите и сериалите...едва ли не носталгичен спомен от социалистическото ми детство.
Щом нашето поколение разви имунитет срещи пропагандата, значи и новите трябва да могат да се справят някак. Още ако определено хлапе вземе да намрази родителите си, заради някакво пикливо филмче, значи и родителите нещо не са наред.
Теченията трябва да се следят по години на производство дори да ги гледаш десетилетия по-късно, там като италиански неореализъм, френски Новел ваг и пр.
Някои блокбъстъри макар и със закъснение стигнаха - поредиците Междузвездни войни, Индиана Джоунс и Роки. Още помня, че Челюсти го въртяха във филмотечното кино.
Разпространяваха и културни феномени като Кръстникът 1-2, Апокалипсис Сега, Бразилия...филми на Филини, филми на Куросава.
А по втора програма на телевизията я имаше рубриката Десета муза.
На тема за видеопиратство няма да се разпростирам, но си имаше легален разпространител - Българско видео. Имаше ги и така наречените Кино-видео клубове, там прожектираха касети от техния каталог.
Специално Хон Гил Дон го пуснаха по всички кина предполагам, за да запълни празнината от двата филма на тема Манастирът Шао Лин (имаше го и Непобедимите от Удан, но май не го харесаха толкова...аз също). Не помня много неща от него, ма май си беше точно това, което в Китай биха нарекли wuxia.
За политическото промиване на мозъци във филмите и сериалите...едва ли не носталгичен спомен от социалистическото ми детство.
Щом нашето поколение разви имунитет срещи пропагандата, значи и новите трябва да могат да се справят някак. Още ако определено хлапе вземе да намрази родителите си, заради някакво пикливо филмче, значи и родителите нещо не са наред.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
-
TheGrimReaper
- Sorcerer
- Posts: 408
- Joined: Fri Apr 13, 2018 1:15 am
Re: Как бихте разделили теченията в киното по периоди?
Не познавам в дълбочина световното кино и не мога да го разделя на периоди, понеже активно започнах да гледам филми началото на 80-те, когато по кината даваха Тъмни сенки над клисурите, Непобедимите от Удан, Манастирът Шаолин, Хон Гил Дон, Щастливка 13 и още други, Star Wars, Willow & Indiana Jones филмите дойдоха по-късно на кино в България.
Но мога да опитам да разделя на периоди (между другото поредицата за Бонд е добра отправна точка за отражение на различните периоди от началото на 60-те до наши дни, тъй като всеки филм е правен в различен времеви отрязък и дава някои насоки за това какво е било тогава и какви заплахи за тегнели над Запада) martial arts филмите, които започват да се активизират през 50-те с актьори от тогавашните т.нар. Opera schools (където са се обучавали Джеки, Само, Юен и много други важни фигури от жанра) най-известния е Куан Так Хин, който изиграва героя на Уон Фей Хун в множество продукции, които наблягат на hand to hand combat, но в началото на 60-те се появяват вдъхновени от китайската литература wuxia pien (филми ситуирани в определен период от китайската история като Воюващите царства или Трицарствието) продукциите, в които преобладават swordplay дуелите предимно и героите леко прехвърчат насам-натам, като на някои дори се дават суперсили, в зависимост от книжния оригинал на историята.
След като обаче Брус Лий се появява на тази сцена с неговите първи стъпки в жанра на територията на Хонконг като Big boss & Fist of fury, фона се променя и всички повечето продукции около 1972-а започват да търсят хора тренирани в бойните изкуства, за да посрещнат търсенето на публиката за повече филми, където в бойните сцени преобладават повече ръкопашни умения, отколкото святкане на мечове и много малко летене сред природата и в закрити пространства.
Започва ерата на връщане към корените, като много компании тогава (като най-големите от тях на територията на Хонконг Shaw Brothers & Golden Harvest) продължават наследството на Брус Лий след неговата ранна смърт и след 1973-та и двете компании започват да произвеждат филми с качествени бойни сцени, вдъхновени от показаното във филми като Way of the Dragon, Enter the Dragon & Game of Death, като това води до появяването на т.нар. Bruceploitation филми, където актьори с лека прилика с покойния Брус Лий започват да играят ролята на брат му, братовчед му и други роднини, само и само да поддържат интереса на публиката за още от историята на Брус Лий. Но след 1978-ма и тази тенденция започва да отмира на екран и там се появяват актьори като Ti Lung, Alexander Fu Sheng, David Chiang, Gordon Liu, Liu Chia Liang (Lau Kar Leung), Chen Kuan Tai, Jackie Chan, Sammo Hung, Lam Ching Ying, Yuen Wah и много други талантливи хора от редиците на поколението израстнало из Peking Opera schools и различните клонове на тези школи.
Започват многобройните заигравки с темата за Qing династията, която е последната управляваща династия в Китай до абдикирането на последния император Пу И през 1911, когато е обявена Китайската република на Sun Yat-sen. На екран се появяват доблестни воини, които се борят срещу злите Манджурци завзели властта над Хан хората и това дава почва за избуяването на множество филми с подобна тематика, където бойните сцени говорят вместо героите в тях и качеството нараства експоненциално с напредването на периода, като до 1983-та това са преобладаващите филми на екран в Хонконг.
Но нова промяна е във въздуха и вече интереса на публиката е насочена другаде, към по-съвременни сюжети, към по-модерни setting и самата индустрия се завърта с тях, започват да се третират по-близки по време теми, като фокуса вече не е над лошите династии, а към лошите хора като цяло във всяко едно общество - престъпници и престъпни групировки, като към средата на 80-те се появява поджанра cops and robbers, а малко по-късно и heroic bloodshed като най-изявени представители там се явяват Police Story, A better tomorrow, Hard Boiled, In the line of duty поредицата и още други.
Обаче и тази тенденция не се задържа много дълго и в началото на 90-те посредством Once upon a time in China нещата се връщат към wuxia pien жанра, но този път в комбинация с wire fu и малко летене за цвят. Започва нов ренесанс за този поджанр, който беше изместен от традиционните филми за бойни изкуства от средата на 70-те. Всяка компания започва да произвежда такива филми, докато не се стига до кулминацията им през 2001-ва когато Тигър и Дракон става феномен дори сред Холивуд и показва, че филмите с бойни изкуства преминават границата на Азия и стават с международно признание.
Лошото на това е, че всички са увлечени от това течение и това прави обезличаването на самия жанр донякъде, благодарение на лавината от летящи хора на екран, но за щастие отново имаме full circle и през 2003-та един малък филм от Тайланд наречен Ong Bak взривява жанра с едни от най-резлистичните сцени с бойни изкуства от 1983-та насам, Тони Джаа поставя Тайланд на кино картата и доста други започват да следват новата тенденция, като малко след това Индонезия избухва с The Raid и неговото продължение, което оставя отпечатък навсякъде. Намесва се и Южна Корея с филми като The Suspect, Man from Nowhere, The Killer, The Villainess, от Хонконг SPL, Invisible Target, Call of Heroes, Shaolin и много други проправят път към публиката и качеството е видно, дори и за скептично настроените.
След успеха на такива филми жанра вече е толкова разнообразен и различен, че дори и Холивуд запова да прави качествени филми от жанра, които преди това бяха бегло щрихирани от Broken Path, Drive & China O'Brien филмите, като Джон Уик, Bullet Train, Atomic Blonde, че дори и Kingsman, Капитан Америка Зимният войник и Шан Чи показаха какво може да се случи, когато качествени хора се грижат за бойните сцени. Какво ни очаква от жанра за в бъдеще можем само да гадаем, но той ще продължи да се развива и променя както го е правил досега и не се и съмнявам, че ще донесе положителни емоции на всички фенове.
Но мога да опитам да разделя на периоди (между другото поредицата за Бонд е добра отправна точка за отражение на различните периоди от началото на 60-те до наши дни, тъй като всеки филм е правен в различен времеви отрязък и дава някои насоки за това какво е било тогава и какви заплахи за тегнели над Запада) martial arts филмите, които започват да се активизират през 50-те с актьори от тогавашните т.нар. Opera schools (където са се обучавали Джеки, Само, Юен и много други важни фигури от жанра) най-известния е Куан Так Хин, който изиграва героя на Уон Фей Хун в множество продукции, които наблягат на hand to hand combat, но в началото на 60-те се появяват вдъхновени от китайската литература wuxia pien (филми ситуирани в определен период от китайската история като Воюващите царства или Трицарствието) продукциите, в които преобладават swordplay дуелите предимно и героите леко прехвърчат насам-натам, като на някои дори се дават суперсили, в зависимост от книжния оригинал на историята.
След като обаче Брус Лий се появява на тази сцена с неговите първи стъпки в жанра на територията на Хонконг като Big boss & Fist of fury, фона се променя и всички повечето продукции около 1972-а започват да търсят хора тренирани в бойните изкуства, за да посрещнат търсенето на публиката за повече филми, където в бойните сцени преобладават повече ръкопашни умения, отколкото святкане на мечове и много малко летене сред природата и в закрити пространства.
Започва ерата на връщане към корените, като много компании тогава (като най-големите от тях на територията на Хонконг Shaw Brothers & Golden Harvest) продължават наследството на Брус Лий след неговата ранна смърт и след 1973-та и двете компании започват да произвеждат филми с качествени бойни сцени, вдъхновени от показаното във филми като Way of the Dragon, Enter the Dragon & Game of Death, като това води до появяването на т.нар. Bruceploitation филми, където актьори с лека прилика с покойния Брус Лий започват да играят ролята на брат му, братовчед му и други роднини, само и само да поддържат интереса на публиката за още от историята на Брус Лий. Но след 1978-ма и тази тенденция започва да отмира на екран и там се появяват актьори като Ti Lung, Alexander Fu Sheng, David Chiang, Gordon Liu, Liu Chia Liang (Lau Kar Leung), Chen Kuan Tai, Jackie Chan, Sammo Hung, Lam Ching Ying, Yuen Wah и много други талантливи хора от редиците на поколението израстнало из Peking Opera schools и различните клонове на тези школи.
Започват многобройните заигравки с темата за Qing династията, която е последната управляваща династия в Китай до абдикирането на последния император Пу И през 1911, когато е обявена Китайската република на Sun Yat-sen. На екран се появяват доблестни воини, които се борят срещу злите Манджурци завзели властта над Хан хората и това дава почва за избуяването на множество филми с подобна тематика, където бойните сцени говорят вместо героите в тях и качеството нараства експоненциално с напредването на периода, като до 1983-та това са преобладаващите филми на екран в Хонконг.
Но нова промяна е във въздуха и вече интереса на публиката е насочена другаде, към по-съвременни сюжети, към по-модерни setting и самата индустрия се завърта с тях, започват да се третират по-близки по време теми, като фокуса вече не е над лошите династии, а към лошите хора като цяло във всяко едно общество - престъпници и престъпни групировки, като към средата на 80-те се появява поджанра cops and robbers, а малко по-късно и heroic bloodshed като най-изявени представители там се явяват Police Story, A better tomorrow, Hard Boiled, In the line of duty поредицата и още други.
Обаче и тази тенденция не се задържа много дълго и в началото на 90-те посредством Once upon a time in China нещата се връщат към wuxia pien жанра, но този път в комбинация с wire fu и малко летене за цвят. Започва нов ренесанс за този поджанр, който беше изместен от традиционните филми за бойни изкуства от средата на 70-те. Всяка компания започва да произвежда такива филми, докато не се стига до кулминацията им през 2001-ва когато Тигър и Дракон става феномен дори сред Холивуд и показва, че филмите с бойни изкуства преминават границата на Азия и стават с международно признание.
Лошото на това е, че всички са увлечени от това течение и това прави обезличаването на самия жанр донякъде, благодарение на лавината от летящи хора на екран, но за щастие отново имаме full circle и през 2003-та един малък филм от Тайланд наречен Ong Bak взривява жанра с едни от най-резлистичните сцени с бойни изкуства от 1983-та насам, Тони Джаа поставя Тайланд на кино картата и доста други започват да следват новата тенденция, като малко след това Индонезия избухва с The Raid и неговото продължение, което оставя отпечатък навсякъде. Намесва се и Южна Корея с филми като The Suspect, Man from Nowhere, The Killer, The Villainess, от Хонконг SPL, Invisible Target, Call of Heroes, Shaolin и много други проправят път към публиката и качеството е видно, дори и за скептично настроените.
След успеха на такива филми жанра вече е толкова разнообразен и различен, че дори и Холивуд запова да прави качествени филми от жанра, които преди това бяха бегло щрихирани от Broken Path, Drive & China O'Brien филмите, като Джон Уик, Bullet Train, Atomic Blonde, че дори и Kingsman, Капитан Америка Зимният войник и Шан Чи показаха какво може да се случи, когато качествени хора се грижат за бойните сцени. Какво ни очаква от жанра за в бъдеще можем само да гадаем, но той ще продължи да се развива и променя както го е правил досега и не се и съмнявам, че ще донесе положителни емоции на всички фенове.
Re: Как бихте разделили теченията в киното по периоди?
Това мисля, го даваха само по телевизията.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
-
TheGrimReaper
- Sorcerer
- Posts: 408
- Joined: Fri Apr 13, 2018 1:15 am
Re: Как бихте разделили теченията в киното по периоди?
Не знам, за телевизията помня Луда мисия 1 и 2, но Тъмни сенки над клисурите го гледах за първи път в родния ми град Елхово на кино. После като се разпространиха видео клубовете пак го гледах, но на касета.
Re: Как бихте разделили теченията в киното по периоди?
Може да са го давали само в определени квартални кина в София...изтървал съм го. Хванах го чак по Първа.TheGrimReaper wrote: ↑Wed Oct 25, 2023 10:32 amно Тъмни сенки над клисурите го гледах за първи път в родния ми град Елхово на кино.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Как бихте разделили теченията в киното по периоди?
Ако не беше пиратството от 90-те и всъщност е от по-рано - филмите нямаше да стигнат до никой, тогава. Че, то лицензираните аудио касети се появиха след 90-та. Какво остава за видео касетите...
Как се казваше този сериал за самурая, който завъртяха по телевизията? Беше си сериозен хит.
А като си помисля с какво нетърпение очаквах "Милион и едно желания"... Всъщност имаше много хубави анимационни филмчета. Имаше и много добри български детски и юношески сериали.
Обаче по него време култовото ми преживяване беше с Костенурките нинджа. Имаха детски сет в късния следобед, обаче ги помня, че въртяха само някакви образователни и научнопопулярни неща. които на мен тогава изобщо не ми бяха интересни.
Мисля, че Канал 1, точно пусна тази колаборация с Канал Франс Интернасионал. Програмата я научавахме от вестника, мисля че още нямаше частни ежедневници. А и да е имало програмата на БНТ беше в някакъв държавен вестник.
А вече бяхме гледали филми за нинджи.
И чета детската програма във вестника... Костенурките нинджа. И си викам това ще е някаква поредна скука за някакви костенурки с научнополулярен аспект.
Обаче си имах някакво по-особено усещане, че може и да не е така този път.
И направо паднах от кеф като почна това "тотю нинджа", даже дълго време си мислехме, че това е френска анимация.
Не знам как в било във София, но тук нещата идваха чрез познати, приятели. Примерно на един от тях баша му караше ТИР извън България.
Дори имаше една шега, че ТИР означавало транспорт извън родината.
Примерно, помня че, съвсем малко по-късно за пръв път играх на първия "цветен" компютър. имаше отворени компютърни зали, но в началото бяха с Правец. Казвам цветен в кавички, защото ако правеца имаха два цвят, тоя имаше три Някакъв Макинтош от началото на 80-те мисля че беше.
Събирах много неща, почти всичко което събираха децата тогава. Но най-вече списания, колички Мачбокс, кутии от цигари, картинки от дъвки. Черното "Турбо" на Кент все още е с култов статус.
Но център ми бяха списанията. Тогава никой не е мислел за колекционерство. Беше си събиране, интерес и т.н.
Определено "Дъга" ми беше номер 1, но и "Чуден свят" също. Ако сега разсъждавам, бих ги поставил почти на едно и също място, защото имаха различен маниер и стилистика.
Пифчетата почти само гледах картинките, макар че в първите гимназиални класове ме бутнаха 2-3 години френски и все пак чактисвах това онова на френски. Но най-ме впечатляваха готините рисунки в пифовете, и това че повечето бяха на изключително секси гланцирани корици. Ако ги сравня с хартията на които излизат марвелите в момента поне у нас, направо е боклук. Поне според мен. И говоря само за хартията, не за историите. Щото при историята боклука в днешните американски комикси е още по-сериозен.
Как се казваше този сериал за самурая, който завъртяха по телевизията? Беше си сериозен хит.
А като си помисля с какво нетърпение очаквах "Милион и едно желания"... Всъщност имаше много хубави анимационни филмчета. Имаше и много добри български детски и юношески сериали.
Обаче по него време култовото ми преживяване беше с Костенурките нинджа. Имаха детски сет в късния следобед, обаче ги помня, че въртяха само някакви образователни и научнопопулярни неща. които на мен тогава изобщо не ми бяха интересни.
Мисля, че Канал 1, точно пусна тази колаборация с Канал Франс Интернасионал. Програмата я научавахме от вестника, мисля че още нямаше частни ежедневници. А и да е имало програмата на БНТ беше в някакъв държавен вестник.
А вече бяхме гледали филми за нинджи.
И чета детската програма във вестника... Костенурките нинджа. И си викам това ще е някаква поредна скука за някакви костенурки с научнополулярен аспект.
Обаче си имах някакво по-особено усещане, че може и да не е така този път.
И направо паднах от кеф като почна това "тотю нинджа", даже дълго време си мислехме, че това е френска анимация.
Не знам как в било във София, но тук нещата идваха чрез познати, приятели. Примерно на един от тях баша му караше ТИР извън България.
Дори имаше една шега, че ТИР означавало транспорт извън родината.
Примерно, помня че, съвсем малко по-късно за пръв път играх на първия "цветен" компютър. имаше отворени компютърни зали, но в началото бяха с Правец. Казвам цветен в кавички, защото ако правеца имаха два цвят, тоя имаше три
Някакъв Макинтош от началото на 80-те мисля че беше.Събирах много неща, почти всичко което събираха децата тогава. Но най-вече списания, колички Мачбокс, кутии от цигари, картинки от дъвки. Черното "Турбо" на Кент все още е с култов статус.
Но център ми бяха списанията. Тогава никой не е мислел за колекционерство. Беше си събиране, интерес и т.н.
Определено "Дъга" ми беше номер 1, но и "Чуден свят" също. Ако сега разсъждавам, бих ги поставил почти на едно и също място, защото имаха различен маниер и стилистика.
Пифчетата почти само гледах картинките, макар че в първите гимназиални класове ме бутнаха 2-3 години френски и все пак чактисвах това онова на френски. Но най-ме впечатляваха готините рисунки в пифовете, и това че повечето бяха на изключително секси гланцирани корици. Ако ги сравня с хартията на които излизат марвелите в момента поне у нас, направо е боклук. Поне според мен. И говоря само за хартията, не за историите. Щото при историята боклука в днешните американски комикси е още по-сериозен.
Re: Как бихте разделили теченията в киното по периоди?
Ма то и преди си имаше лицензирани аудио касети, ма на Балкантон, заглавия от техния каталог. Имаха Трилър на Майкъл Джексън или албумите на Модърн Толкинг примерноЧе, то лицензираните аудио касети се появиха след 90-та.
, че и някакви компилационни на Бийтълс.Апропо, маса касети и CD-та през 90-те изглеждаха легални, но реално си бяха качествено менте.
Съдбата на самурая? Един вид Граф Монтекристо, но всичко беше пренаписано за Едо епохата и някак свърши приключенски и по-положително (съвсем не по японски). Даваха го по Втора програма май.Как се казваше този сериал за самурая, който завъртяха по телевизията? Беше си сериозен хит.
Зависи в кой период. До едно време и VHS касетофон не можеше да купиш официално освен от Кореком, а откъде валута за това? Някъде края на 80 пуснаха един измислен бранд - уж български, а реално произведен в Чехословакия. Един съученик имаше, та знам от него.Не знам как в било във София
Там някъде отвориха и няколко обекта на Хакомат, които даваха под наем абсолютен пиратрък, но някак бяха платили на Милицията да не ги пипа. С едни съкласници събирахме пари за наем на касета (7 лева на трима души) и ходехме на гости у споменатият по-горе съученик. Апропо, видях се с него през тази уикенд, утре се прибира в Щатите, където вече живее.
Ако говориш за Правец...Някакъв Макинтош от началото на 80-те мисля че беше.
Правец 8 - Apple II, имаше го по учлищата, но нямаше начин да купиш за домашна употреба (дори да имаш парите).
Правец 8Д - не го знам откъде са го крали, беше някаква екзотика несъвместима с нищо. Не съм пипал. Него вече го продаваха и без да е голяма изненада не вървеше особено
Правец 16 - IBM PC, май във Olivetti варианта? Него също не съм го пипал.
Нещо много на офтопик носталгия ни изби.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Как бихте разделили теченията в киното по периоди?
Не този бешя някакъв IBM на един приятел чичо му беше някакъв помощник на министър и ходи по някакви мисии в САЩ и оттам му го домъкна.
Три цвята и доста по-добра разделителна способност. Обаче имаше само няколко игри, и бичехме почти само Супер Артилерия. Като граиката беше нещо средно межу тази на правеците и примерно първите PC-та от 90-те.
За аудиокасетите много добре ги знам. Заляха с кашони с напечатани цвени обложки. Всъщност първата касета за която дадох пари беше точно такава "Трилър". Но много скоро след това си взех и първата оригинална както им викахме касета. Даже няколко. Но първата беше на RUN DMC. На Унисон, те или бяха първите или първите успешни. Даже в Бургас имаха много сериозен магазин, супер иноваторски за него време. Та май тогава чатнахме, че по правило оригиналните са по-сериозни обложки, стикери и т.н.
Дори все още имам може би 20-на такива. Включително имам касети с неизползвани билети, промоции и т.н. Че даже и им стоят стикерите.
Филма не съм сигурен, може да се разбере. Да нещо приключенски, тирлър, екшън но доста по-сериозен. Съвсем не беше някакъв плосък екшън. Поне че го следяха и хора на години.
Балкантоп и там като цяло седят повечето плочи. Имаше много яки приказки. Може да я потърся - имаше една приказка, която беше много странна. Не е от световно известните. И по изключения беше озвучена от няколко човека, ако не греша. Асен Кисимов със сигурност.
Три цвята и доста по-добра разделителна способност. Обаче имаше само няколко игри, и бичехме почти само Супер Артилерия. Като граиката беше нещо средно межу тази на правеците и примерно първите PC-та от 90-те.
За аудиокасетите много добре ги знам. Заляха с кашони с напечатани цвени обложки. Всъщност първата касета за която дадох пари беше точно такава "Трилър". Но много скоро след това си взех и първата оригинална както им викахме касета. Даже няколко. Но първата беше на RUN DMC. На Унисон, те или бяха първите или първите успешни. Даже в Бургас имаха много сериозен магазин, супер иноваторски за него време. Та май тогава чатнахме, че по правило оригиналните са по-сериозни обложки, стикери и т.н.
Дори все още имам може би 20-на такива. Включително имам касети с неизползвани билети, промоции и т.н. Че даже и им стоят стикерите.
Филма не съм сигурен, може да се разбере. Да нещо приключенски, тирлър, екшън но доста по-сериозен. Съвсем не беше някакъв плосък екшън. Поне че го следяха и хора на години.
Балкантоп и там като цяло седят повечето плочи. Имаше много яки приказки. Може да я потърся - имаше една приказка, която беше много странна. Не е от световно известните. И по изключения беше озвучена от няколко човека, ако не греша. Асен Кисимов със сигурност.
Who is online
Users browsing this forum: Bing [Bot] and 22 guests