Re: Книжен клуб за новели: Dradin, In Love на Джеф Вандърмиър
Posted: Tue May 26, 2020 1:52 pm
Както отсъдих още на първите 4-5 страници, новелата е като литературна версия на Падналия Лондон (чиито автори, доста интересно, не са цитирали Амбъргрис като вдъхновение, може би щото в тяхната игра няма нито една висяща луканка, а Амбъргрис в това отношение е като килера на селото на баба ми). Но докато второто е игра, в която играчът си допредставя конкретиката на историята и ползва реално написаното само като светострояща и поставяща атмосферата рамка, тук в Драдин, човек остава без достатъчно контекст, като не е чел останалета произведения в цикъла. В Драдин градът се пръска по шевовете от кръпки, и въобще не ме убеди, че е истинско място, обитавано от реални хора. Светостроенето беше впечатляващо като избор на метафори и готини думички от английския език, но неуспешно, поне за мен. Просто Вандермиър е решил да излее всичко, което му е хрумнало, на страниците и се е получил миш маш от красива проза и силни сцени, които поотделно ме залепят за страниците, но заедно не правят едно цяло. Не помогна и, че Драдин като протагонист може да се опише най-лесно с думичката лайнце, и ако следващия разказ с негово участие го опише като току-що прохождащ сериен убиец, на който Dradin, In Love може да се разглежда като origin story, то въобще няма да се изненадам.
Самия плот е по-скоро скучен, макар че ми хареса как по-ранните сцени от джунглата подклаждаха събитията в Амбъргрис, и как "завърши" историята на Драдин.
Като цяло ми хареса новелата и със сигурност малко по малко ще изчета цялото творчество на Вандермиър, просто защото е толкова добър писател, но всички негови прозведения ме оставят леко празен след прочитане и ме карат да се чувствам тъп. Southern Reach е адски наситена трилогия, но от трите книги само втората ми хареса истински, останалите просто бяха майсторски написани.
Не помага и фактът, че както Jen много правилно отбеляза, на Вандермиър не му пука за героите му, а просто ги използва като съдинки, които да бъдат покварени от средата, в която са попаднали, а един хляб не може да работи само със среда, трябва и кора.
Самия плот е по-скоро скучен, макар че ми хареса как по-ранните сцени от джунглата подклаждаха събитията в Амбъргрис, и как "завърши" историята на Драдин.
Като цяло ми хареса новелата и със сигурност малко по малко ще изчета цялото творчество на Вандермиър, просто защото е толкова добър писател, но всички негови прозведения ме оставят леко празен след прочитане и ме карат да се чувствам тъп. Southern Reach е адски наситена трилогия, но от трите книги само втората ми хареса истински, останалите просто бяха майсторски написани.
Не помага и фактът, че както Jen много правилно отбеляза, на Вандермиър не му пука за героите му, а просто ги използва като съдинки, които да бъдат покварени от средата, в която са попаднали, а един хляб не може да работи само със среда, трябва и кора.