Книжен клуб за новели: Dradin, In Love на Джеф Вандърмиър

Литературни критики и възхвали. Всичко, което винаги сте искали да знаете за Даниел Стийл и Нора Робъртс, а ви е било срам да попитате :р

Moderators: Trip, Random, Roland, Marfa

User avatar
Claymore
Ascendent
Posts: 4771
Joined: Sat Sep 12, 2009 9:55 pm

Книжен клуб за новели: Dradin, In Love на Джеф Вандърмиър

Post by Claymore » Sat May 23, 2020 12:53 am

С голямо закъснение, но след сверка с темата за клуба не съм сам, та.

Определено ми се услади, но и определено искаше малко "вчитане". Много повече tone piece и винетка отколкото разказ с фокус върху сюжет и персонажи, което е и логично с оглед включването й в City of Saints and Madmen, както и че съдейки публикацията й самостоятелно, Амбъргрис е израснал от нея.

Във всеки случай езикът ми беше предостатъчен да ме пренесе през разказа. От една страна си личи че това е сред по-ранните му творби в смисъл не толкова цялостната "тежест" на прозата, а склоността да не оставиш съществително или глагол без прилагателно. От друга през повечето време се постига желания ефект и е абсолютен пир от гняс и красота за сетивата. Особено описанията на Албъмът Булевард, както и после описанията на изстъпленияна по време на Фестивала на сладководната сепия.

Драдин като персонаж е някъв никъв, що се отнася до (изразена) дълбочина... но не мисля че и идеята е била друга. Целият разказ, со се препратките към дьо Сад със споменатите приключения на Жулиет и Жюстин, и към Пясъчният човек на Е. Т. А. Хофман в лицето на възлюбената манекенка, съзнателно се позовава на една нишка декаданс и странност където главните герои са някакъв там шифъри без особена психологизация за сметка на пречупените през призмата им странни и зловещи случки, типажи и умствени изкривявания. А, и Книжарница Борхес също се брои към препратките естествено. :)

Което тук заподозрях още от началото, със споменатата треска от джунглата, а пък с неправомерната обсесия по мацката в прозореца наистина се замислих за скопофилията към куклата в Пясъчният човек, докато главния герой я зяпа през прозореца и й се наслаждава, та се оказах прав на финала, и все пак бях доволен тъй като пътя до там като разкритие беше различен, а и влюбването на Драдин в манекена бива реконтекстуализирано от случилото се с жрицата в джунглата - разбираме че това е нещо явно вече типично за особеното му умствено състояние.

Уърлдбилдинга е от вида анахроничен уиърд мишмаш, който харесвам. Хем е явно индустриално общество, хем силно суеверно и ранно-съвременно, откъдето й нижещата се през цялата повест опозиция цивилизованост - джунгла (диващина). В случая смятам че Вандърмиър обаче избятва разните типични дивашки клишета, защото са описани само разни племенни народи с различни начини на живот, без морална преценка, и е споменато че никой от тях не е имал интерес към мисионерско плямпотене. (Освен ако не съм разбрал грешно и изгорения лагер наистина е дело на туземците, а не на Драдин след като изнасилва и убива Непент). И разбира се, той и участниците във Фестивала се оказват бащ диваците. Не е Пулицър материал, но пък е добре изпълнено.

Дворак и хората-гъби бяха готини и до там, просто ме кефят, последните са важни по-нататък в Амбъргрис цикъла доколкото помня от едновремешните статии на armydreamer и Jen, и Random за Shriek: An Afterword и Finch.

Вече самият фестивал е пар ексаланс изпълнение на тропът за карнавал като време на лудост и страсти. От парада с осакатените ветерани, странни животни и типажи, жокейките в костюми и фойерверките до вече култисткия вайб на атмосферата като заиграят ножовете. Абсолютен danse macabre, колкото гаден толкова красив (все пак е и естетизирано насилието до някаква степен).

А Кадимон който усещаше че Драдин силно се е променил и Живият светец онанист с него бяха сред другите готини моменти. Откровено ме обърка смислово и функционално само тангентата за детството на Драдин, освен като евентуален генезис на каквото и да не е наред в него.

Абе определено се надъхах да продължа City of Saints and Madmen, ще пусна после или утре някои от по-изкефилите ме пасажи

@tigermaster @Roland @трубадур @Killua @aiva @Matrim @Demandred @Martix @Random @Jen @Dark Cloud @Dr. Horrible
Mouthpiece drawn, got a verbal armory
Stack bodies, not figurines
Move beneath the surface, submarine
I'm half machine, obscene with a light sword
Look inside the brain, it's a riot in the psych ward
What you standing on the side for?
Roar like a lioness, punch like a cyborg

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 29375
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Re: Книжен клуб за новели: Dradin, In Love на Джеф Вандърмиър

Post by Roland » Sat May 23, 2020 4:11 am

Ще дочета до няколко дни и ще се включа.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Matrim
Moderator
Posts: 4639
Joined: Mon Dec 22, 2003 10:58 pm
Location: Remedy Lane

Re: Книжен клуб за новели: Dradin, In Love на Джеф Вандърмиър

Post by Matrim » Sat May 23, 2020 1:43 pm

Много ми хареса стила на Вандърмиър - описанията не са механично изброяване на сгради, пейзажи или дрехи, а създават атмосфера и звучат много яко, например:
Beside the columbary, separated by an alleyway, stood a columbarium, also rotting and deserted, so that urns of ashes teetered on the edge of a windowsill, while below the smashed window two urns lay cracked on the cobblestones, their black ash spilling out.
A columbary and a columbarium! Side by side, no less, like old and familiar friends, joined in decay.


Въобще сюрреалистичната атмосфера е супер. Още от началото човек почва да си мисли, че на Драдин не му е чиста работата, но до последните десетина-петнайсет страници все пак остава съмнение дали е откачил напълно. Но финалът е съвсем на място, не е някакъв внезапен обрат колкото да има такъв.
He knelt beside the head and caressed its cheek. He lay beside the head and admired its features.
He heard himself say it.
“I love you.”
He still loved her. He could not deny it. Could not. It was a love that might last a minute or a day, an hour or a month, but for the moment, in his need, it seemed as permanent as the moon and the stars, and as cold.
It did not matter that she was in pieces, that she was not real, for he could see now that she was his salvation. Had he not been in love with what he saw in the third story window, and had what he had seen through that window changed in its essential nature? Wasn’t she better suited to him than if she had been real, with all the avarices and hungers and needs and awkwardnesses that create disappointment? He had invented an entire history for this woman and now his expectations of her would never change and she would never age, never criticize him, never tell him he was too fat or too sloppy or too neat, and he would never have to raise his voice to her.
Този пасаж е особено актуален в днешни дни покрай новините за инсел-терористи. Пък и без това е чудесно представяне на начина, по който героят вече съвсем е загубил връзка с реалността.

Друго нещо, което ми хареса е как Драдин все се жалваше, че ще му свършат парите, но ги прахосваше с лека ръка като истински аристократ. Не знам това признак на лудостта ли му беше или цял живот е свикнал да има пари, но възмущението му на разглезено синче когато не получи желаната работа от приятеля на баща му беше доста забавно и in character.
Вече самият фестивал е пар ексаланс изпълнение на тропът за карнавал като време на лудост и страсти. От парада с осакатените ветерани, странни животни и типажи, жокейките в костюми и фойерверките до вече култисткия вайб на атмосферата като заиграят ножовете. Абсолютен danse macabre, колкото гаден толкова красив (все пак е и естетизирано насилието до някаква степен).
Напълно съгласен, макар че по принцип не обичам сцени с толкова много насилие.
Откровено ме обърка смислово и функционално само тангентата за детството на Драдин, освен като евентуален генезис на каквото и да не е наред в него.
На мен ми хареса как отначало семейството му не изглеждаше толкова зле, после стана общо взето ясно, че и баща му хич не е цвете за мирисане и майка му май си е съвсем наред, но съпругът й е намерил начин да се отърве от нея.

Определено мисля да чета още творби на автора. Засега съм си набелязал Southern Reach Trilogy, но приемам и други предложения на по-запознати с творчеството му.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."

User avatar
Claymore
Ascendent
Posts: 4771
Joined: Sat Sep 12, 2009 9:55 pm

Re: Книжен клуб за новели: Dradin, In Love на Джеф Вандърмиър

Post by Claymore » Sat May 23, 2020 5:25 pm

Мда може би идеята е просто да се покаже семейната среда, макар че може да се спори сигурно и че отношението на баща му към майка му е повлияло на отношението на Драдин към жените, и перипетиите и лудостта му довършват работата.

Иначе Southern Reach е ясно, макар че аз трябва да я почна наново, че навремето четох първа и втора като излязоха и нещо не дочетох трилогията. Но встрани от това ти препоръчвам The Third Bear което е привидно типичен сборник от несвързани разкази... които обаче се оказват свързани по неочаквани начини, ако обръщаш внимание. Че и титулярният разказ има връзка не само с други, а и с по-късния роман Bornе и повестта Komodo, която също е доста яка. А очевидната препоръка ще е да продължиш с Амбъргрис цикъла.

Ето го текста на Jen и armydreamer дето навремето ме впечатли http://www.shadowdance.info/800Broeve/B ... hriek.html

И тоя за Finch, която впрочем има companion album на Murder by Death https://www.shadowdance.info/800Broeve/ ... finch.html

За City of Saints and Madmen уви няма отделно при нас
Mouthpiece drawn, got a verbal armory
Stack bodies, not figurines
Move beneath the surface, submarine
I'm half machine, obscene with a light sword
Look inside the brain, it's a riot in the psych ward
What you standing on the side for?
Roar like a lioness, punch like a cyborg

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 29375
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Re: Книжен клуб за новели: Dradin, In Love на Джеф Вандърмиър

Post by Roland » Mon May 25, 2020 6:20 am

ОФ, честно казано нищо не ми хареса. Езикът беше хубав, но нито атмосферата ми беше достатъчно наситена (извън последните десетина страници), нито героите, нито историята ми бяха достатъчно силни.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
tigermaster
Elder God
Posts: 5410
Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am

Re: Книжен клуб за новели: Dradin, In Love на Джеф Вандърмиър

Post by tigermaster » Mon May 25, 2020 1:13 pm

Ох, не знам, аз все още си вися на двайсетина процента и надали ще продължа. Не знам от колко време не бях чел нещо, с което да съм толкова несъвместим на всички нива. Даже не мога да кажа нещо лошо за разказа, обаче далеч не очаквах да ми е толкова труден за четене, а и Вандермиър по-натам май просто ще го избягвам.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.

Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „Green Book“/“Зелената книга“

User avatar
Claymore
Ascendent
Posts: 4771
Joined: Sat Sep 12, 2009 9:55 pm

Re: Книжен клуб за новели: Dradin, In Love на Джеф Вандърмиър

Post by Claymore » Mon May 25, 2020 1:35 pm

tigermaster wrote:
Mon May 25, 2020 1:13 pm
Ох, не знам, аз все още си вися на двайсетина процента и надали ще продължа. Не знам от колко време не бях чел нещо, с което да съм толкова несъвместим на всички нива. Даже не мога да кажа нещо лошо за разказа, обаче далеч не очаквах да ми е толкова труден за четене, а и Вандермиър по-натам май просто ще го избягвам.
Това му е от най-ранните неща впрочем, всеки чел Borne или Southern Reach може да ти потвърди че е доста по-"streamlined" тези дни откъм език. Вече ако е друго, не знам.

@RolandТук обратното, може би си влязъл с някакви очаквания от Съдърн Рийч? Не е нелогично тбх.
Mouthpiece drawn, got a verbal armory
Stack bodies, not figurines
Move beneath the surface, submarine
I'm half machine, obscene with a light sword
Look inside the brain, it's a riot in the psych ward
What you standing on the side for?
Roar like a lioness, punch like a cyborg

User avatar
Dark Cloud
Merchant
Posts: 76
Joined: Mon Oct 21, 2019 4:46 pm

Re: Книжен клуб за новели: Dradin, In Love на Джеф Вандърмиър

Post by Dark Cloud » Mon May 25, 2020 1:54 pm

И този разказ, както и предишния, просто не ме радва.

Стилът на писане е прекалено цветист за мен. Това дето @Claymore отбеляза в началото, склонноста да не оставиш съществително или глагол без прилагателно, по-скоро натоварва и ми пречи да си изградя картина за сетинга и героите в главата си. Всички възможни препратки са ми минали тотално над главата, но пък (като никога!) се сетих за финалния twist още в началото и нямаше особен емоционален заряд за мен.

Драдин ми се мотаеше някъде между безразличен и дразнещ, което никога не е плюс за protagonist.

Скачането в историята и сетинга от странно, в абсурдно, в перверзно, в гротескно, не ми се понрави изобщо.
Claymore wrote:
Mon May 25, 2020 1:35 pm
...
Това му е от най-ранните неща впрочем, всеки чел Borne или Southern Reach може да ти потвърди че е доста по-"streamlined" тези дни откъм език.
Ако наистина е станал по-streamlined може в някакъв момент да дам шанс на Southern Reach, но определено няма да ми е приоритет.

User avatar
Demandred
Moderator
Posts: 5861
Joined: Sun Jan 11, 2004 8:42 am
Contact:

Re: Книжен клуб за новели: Dradin, In Love на Джеф Вандърмиър

Post by Demandred » Mon May 25, 2020 2:35 pm

Още съм в началото :oops: , обаче страшно ми напомня на Вирикониум на М. Джон Харисън като стил и като концепция, което надали е случайно и за мен е сериозен плюс.
Sure your parents might think you're a failure
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!

User avatar
трубадур
Ascendent
Posts: 3909
Joined: Sat Apr 07, 2007 4:33 am

Re: Книжен клуб за новели: Dradin, In Love на Джеф Вандърмиър

Post by трубадур » Mon May 25, 2020 4:29 pm

Мен ми беше некво мех. Хареса ми езикът, макар да личи, че е ранна творба и откъдето ми идват проблемите. Най-мразя да се ровя в на няколко мозъка и да си правя преценки какви са им били мотивите да правят нещо (било то филм, книга, картина, ала-бала), но това цялото се четеше като млад писател просто иска да си го изкара от системата и това е. Искал е всичката гняс, голотия, простотия, квото там дойде да пише за това и да му се маха от главата. Което ме връща и към начина на писане. Личи, че го умее и е положил усилия върху самото качество на текста като такъв, но май е пресолена чорбата.

Но и това е другото. Новелата ме караше през цялото време да си мисля за външни влияния и авторови стремежи, вместо да ме вкара в света си. Разглеждам като като техническо упражнение на определено умел писател отколкото на завършена творба. Което е жалко в случая, защото вътре има много неща, които би трябвало да са баш в моята ниша, но не успяха да ме въвлекат. Не'нам, определено няма да го изоставя, пичът показва класа на писане, дето не се среща всеки ден и ще е грешка да не пробвам по-късни негови неща (барем най-после прочета Анихилация, след като не спирам да хваля филма без и с причина, където сваря).

User avatar
aiva
E'lir
Posts: 183
Joined: Tue Mar 21, 2017 9:10 pm

Re: Книжен клуб за новели: Dradin, In Love на Джеф Вандърмиър

Post by aiva » Mon May 25, 2020 7:47 pm

Аз я прочетох на инат, но това наистина не беше мой тип нещо дотолкова, че даже не знам какво да кажа и мислех да не се включвам. Предишните, които сме чели и не са ми харесали, имаха поне потенциала да ми харесат и съответно знаех какво не им стига за мен лично. Това Claymore много точно го е определил като tone piece, а такива неща без герои и история, а по-скоро упражнение по писане на описания, не са мен.

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 29375
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Re: Книжен клуб за новели: Dradin, In Love на Джеф Вандърмиър

Post by Roland » Mon May 25, 2020 7:59 pm

@tigermaster @Dark Cloud Няма място за сравнение между тази повест и сегашното творчество на Вандърмиър. The Southern Reach е абсолютен шедьовър и нито една дума не е излишна.

Затова и толкова ме изненада колко силно не ми влезе повестта всъщност.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
tigermaster
Elder God
Posts: 5410
Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am

Re: Книжен клуб за новели: Dradin, In Love на Джеф Вандърмиър

Post by tigermaster » Tue May 26, 2020 12:57 am

Ами аз от бая време им се бях наточил на тия книги и всъщност се зарадвах на възможността този разказ да ме запознае с автора, преди да им се нахвърля. Пък то... Човекът очевидно е кадърен писател, обаче това просто не е за мен.
Като и да е, де, и ти, и Клеймор казвате, че трилогията "Съдърн Рийч" е различна, което ме обнадеждава, та ще видим.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.

Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „Green Book“/“Зелената книга“

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 29375
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Re: Книжен клуб за новели: Dradin, In Love на Джеф Вандърмиър

Post by Roland » Tue May 26, 2020 1:06 am

tigermaster wrote:
Tue May 26, 2020 12:57 am
Ами аз от бая време им се бях наточил на тия книги и всъщност се зарадвах на възможността този разказ да ме запознае с автора, преди да им се нахвърля. Пък то... Човекът очевидно е кадърен писател, обаче това просто не е за мен.
Като и да е, де, и ти, и Клеймор казвате, че трилогията "Съдърн Рийч" е различна, което ме обнадеждава, та ще видим.
Там минимализмът е цел.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Jen
Paragon
Posts: 633
Joined: Thu Mar 29, 2007 12:06 pm
Contact:

Re: Книжен клуб за новели: Dradin, In Love на Джеф Вандърмиър

Post by Jen » Tue May 26, 2020 2:51 am

Ама ето, че има място за сравнение. Писането, разбира се, е по-зряло – 20 години все пак, но сходството е в осъзнатостта на експеримента - къде какво е цел. На The Southern Reach трилогията просто не й трябва барокова, абсурдистка, халюциногенна проза, защото не е избухнал в цветни спори, залюлян по ъглите град. Southern Reach e различно поле за този автор, много по-живеещо от аналогии с този свят, по-политическо ли да го нарека, не знам, но е подчертано отдалечаване от невъзможната топография на другия свят в уиърднеса, който двамата с Чайна сетнаха навремето върху основи от Вирикониум (да, мостът към Пастелния град е очевиден) и Горменгаст. И другото голямо сходство е, че историите на Вандермиър, и стари и нови, са безстрашно оставени изцяло в ръцете на герои, от които той не се интересува никак като от истински хора, защото се вълнува предимно как отразяват мястото и как то обсебва тях (а то обикновено ги обсебва лошо). С всички последици от това, както за самите истории, така и за читателя. Но то това си е част от експеримента.

Истината е, че Драдин, като всяко от отделните произведения в Сity, а и изобщо в цикъла за Амъбргрис, и e, и не е самостоятелно. Ако изобщо има склонност човек да харесва подобни bizzare-щини, разписани със сериозна литературна ерудиция и амбиция, вероятно ще му хареса и винетката. Но на мен ми е трудно да си представя как се случва четенето извън мрежата на останалото. Като гледам не твърде успешно. Много връзки се губят. Dradin е като establishing shot-а в киното, дава ти добър изглед към света, но не и осбено разбиране за динамиките в него. Винаги съм имала усещането, че Вандермиър е живял от самото начало с мащаба на Амбъргрис, с всичките му покрайнини и центрове и подскоци във времето. Паметта и историята, заедно с граничността на пространствата така или иначе вървят като базови теми на целия цикъл, затова и тангентата с детството на Драдин не изглежда случайна в контекст (на мен любимо ми е как картата-татуировка на джуджето се разгръща пространствено, като история на живота и пътя на Драдин). В следващите разкази става ясно, че кървавият метеж на Сивите шапки по време на Фестивала не е просто случайна кулминация, а събитие, тясно обвързано с миналото на града и пророкуващо бъдещето му. В този смисъл и това, дето казва Трубадур, което иначе не е невъзможно, за изкарването на определено количество atrocities от системата на младия, амбициозен писател, не е точно така, защото си има основа във фундамента на света и продължение занапред под няколко различни форми.
Когато прочете́ и Финч, последната засега книга от този свят, читателят си дава сметка за целостта на привидно доста фрагментарния експеримент. Цикълът се завръща откъдето е започнал – при героя, който дефинира Града (и света) изцяло от първо лице, често почти само чрез физическото си придвижване. От Драдин до Финч са минали 200 години и градът е преживял такава убийствена метоморфоза, че се налага отново някой, и то отново някой, на когото не може да се вярва, но нямаме никакъв избор, да мине по улиците на града и да ни го разкаже, като го преживее в реално време. И понеже Вандермиър много добре разбира героите си, нищо че не се интересува от тях, разказът на детектив Джон Финч няма да има нищо общо на ниво изречение и структура с този на трескавия мисионер.


Иначе любимото ми нещо в Драдин като самостоятелна повест (което пък се изгубва в контекст) е, че кулминацията му се самовзривява отвътре, защото самият текст като че ли не я поддържа, всички ключови моменти или съвсем определено са, или могат да бъдат измислица – от налудната любов до люлеещите се тела.
Matrim wrote:
Sat May 23, 2020 1:43 pm
На мен ми хареса как отначало семейството му не изглеждаше толкова зле, после стана общо взето ясно, че и баща му хич не е цвете за мирисане и майка му май си е съвсем наред, но съпругът й е намерил начин да се отърве от нея.
Аз си мисля, че тя си беше напълно луда все пак, там оная сцена с пръстта...
If I never meet you in this life, let me feel the lack.

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 3 guests