Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд

Литературни критики и възхвали. Всичко, което винаги сте искали да знаете за Даниел Стийл и Нора Робъртс, а ви е било срам да попитате :р

Moderators: Trip, Random, Roland, Marfa

User avatar
Marfa
Moderator
Posts: 10806
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:12 pm
Contact:

Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд

Post by Marfa » Fri May 22, 2020 10:28 am

Оффффффф, ай са драма как да чете. Ако ще, на суахили да го чете, честно. А и Криожега примерно в България излезе преди САЩ.

На мен много ми харесва преводът на Етан от Атон, който е в Читанка и който е по-добър от официналния, Етан от Атос. Най-малкото преводачът е имал достатъчно обща култура да знае, че Атос на англ. е Атон.

Ох, това е много добро, всъщност :)
This octopus! Let's give him boots, send him to North Korea!

Image<-Подробно описание на нещата, които ми образуват нерви :twisted:
Уук.

User avatar
Ghibli
Elder God
Posts: 5325
Joined: Sat Dec 20, 2003 11:36 am
Location: not really here

Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд

Post by Ghibli » Fri May 22, 2020 10:58 am

Докторе, разбирам, че ти е досадно вече да слушаш за това, последно да се дообясня и млъквам :) Аз просто имам едно такова чувство за святост на оригиналния текст; когато някой тръгне да премахва или добавя (независимо дали преводач, редактор на превод или който и да е по веригата вече след излизането на книгата в оригинал) от едно произведение, аз го възприемам с протест. Очевидно не за всеки е така. Цялата руска школа на преводи е основана на дописване, техните преводи на "Дюн" и "Властелинът на пръстените" са нещо страшно. Има едно забавно сравнение на преводите на "Властелина" с изречението "Boromir smiled" и кой как си го е дописвал, впечатляващо е. А като тръгнах сега да го търся в нета, ми излзе пък това, този път е превод на Стивън Кинг. Един път размених реплики с руснаци за едно изречение от Дюн, те си държат на своето, така са свикнали, на нормалния за мен превод му казват презрително "буквализъм". А за мен всяко дописване или рязане от текста е кощунствено. Имам своята лична тъжна история за това как прочетох "Магизточник" на Пратчет на български и след това в английската версия открих, че една шега, която върви през цялата книга, буквално до последнте абзаци, просто е отрязана, няма я. За мен тя имаше значение.

Така или иначе, нямам намерение да те убеждавам, достатъчно е, че казваш "по-трудно чета на английски, отколкото на български". С това няма как да се спори, просто този довод някак се поизгуби между останалите ти обяснения, които ми се видяха странни по гореописаните причини.
@}->--
"анакин поворачивается к зеркалу, а в нем дарт вейдер. и тут анакин понимает, что ему трудно дышать."

User avatar
трубадур
Ascendent
Posts: 3909
Joined: Sat Apr 07, 2007 4:33 am

Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд

Post by трубадур » Fri May 22, 2020 11:06 am

Преди години имаше една тема за същото само че бяха дублажи на сериали и в крайна сметка се разпадаха семейства, триеха постове, тъга, мизерия и мъка. За втори път тая тема има опасност да избие в коренно различна и само засирате женичката, дето ми минава за доста любима и ша ви ритам.

User avatar
Xellos
Moderator
Posts: 19315
Joined: Fri Apr 02, 2004 10:08 pm

Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд

Post by Xellos » Fri May 22, 2020 11:14 am

Мда, тая тема се обърна малко на "Семейството е във възторг от прохождането на Доктора и първите му стъпки с окуражаване кой както го разбира, тепа тепа :р :mrgreen:

Мдаа, довърших си Бараяр нощеска в ранни зори, време е за основното ястие :heart: .
В пакета дето са две книги /Cordelia's Honor/ има доста обширен и откровен послепис от авторката как ги е писала, за който му е интересно. Разбива някои митове, като този за Арал клингонеца :D
Цветята на Вашной си е приятен разказ в смисъла на Mountains of mourning, ама е приятно да се позавърти човек в света на Майлс и в този период от живота му. И там има масивен послепис и хронология според авторката.
Талантът ѝ и да хване един герой от бебе до пенсия и да ти е интересен във всеки момент от живота му наистина е забележителен.




П.С.
За аудиокнигите, нямах предвид че са зло, просто аз не мога да се концентрирам някой като ми говори монотонно и/или дълго и разсеяно го изключвам. Вчера имахме скандал с майка ми за това пак :D.
Last edited by Xellos on Fri May 22, 2020 7:02 pm, edited 2 times in total.
If you have come to these pages for laughter, may you find it.
If you are here to be offended, may your ire rise and your blood boil.
If you seek an adventure, may this story sing you away to blissful escape.
If you need to test or confirm your beliefs, may you reach comfortable conclusions.
All books reveal perfection, by what they are or what they are not.
May you find that which you seek, in these pages or outside them.
May you find perfection, and know it by name.

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 29375
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд

Post by Roland » Fri May 22, 2020 8:07 pm

Да, аз съм се тренирал с подкастовете, щото навремето, когато имаше свят извън апартамента, ги слушах докато карах колело.

Сега си цъкам Destiny на автопилот, или разни други безмозъчни игри, и си слушам.

Уви, няма аудиоверсии на новелите и разказите, но аз всичко имам на хартия (Цветята даже са ми в едно красиво колекционерско хардкавърче, подписано от нея), та ще ги прочета и тях. Аз бая неща съм пропуснал откъм разкази, да не говорим, че не съм чел нищо от страничните романи.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Xellos
Moderator
Posts: 19315
Joined: Fri Apr 02, 2004 10:08 pm

Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд

Post by Xellos » Fri May 22, 2020 8:48 pm

A Bujold Reading-Order Guide Може да свърши работа за "Bujold completists" :mrgreen:.

The Fantasy Novels
Spoiler: show
My fantasy novels are not hard to order. Easiest of all is The Spirit Ring, which is a stand-alone, or aquel, as some wag once dubbed books that for some obscure reason failed to spawn a subsequent series. Next easiest are the four volumes of The Sharing Knife—in order, Beguilement, Legacy, Passage, and Horizon—which I broke down and actually numbered, as this was one continuous tale divided into non-wrist-breaking chunks.
What were called the Chalion books after the setting of its first two volumes, but which now that the geographic scope has widened I’m dubbing the World of the Five Gods, were written to be stand-alones as part of a larger whole, and can in theory be read in any order. Some readers think the world-building is easier to assimilate when the books are read in publication order, and the second volume certainly contains spoilers for the first (but not the third.) In any case, the publication order is:
The Curse of Chalion
Paladin of Souls
The Hallowed Hunt
In terms of internal world chronology, The Hallowed Hunt would fall first, the Penric novellas perhaps a hundred and fifty years later, and The Curse of Chalion and Paladin of Souls would follow a century or so after that.
The internal chronology of the Penric novellas is presently
“Penric’s Demon”
“Penric and the Shaman”
“Penric’s Fox”
“Penric’s Mission”
“Mira’s Last Dance”
“The Prisoner of Limnos”
Other Original E-books
Spoiler: show
The short story collection Proto Zoa contains five very early tales—three (1980s) contemporary fantasy, two science fiction—all previously published but not in this handy format. The novelette “Dreamweaver’s Dilemma” may be of interest to Vorkosigan completists, as it is the first story in which that proto-universe began, mentioning Beta Colony but before Barrayar was even thought of.

Sidelines: Talks and Essays is just what it says on the tin—a collection of three decades of my nonfiction writings, including convention speeches, essays, travelogues, introductions, and some less formal pieces. I hope it will prove an interesting companion piece to my fiction.
The Vorkosigan Stories
Spoiler: show
Many pixels have been expended debating the ‘best’ order in which to read what have come to be known as the Vorkosigan Books (or Saga), the Vorkosiverse, the Miles books, and other names. The debate mainly revolves around publication order versus internal-chronological order. I favor internal chronological, with a few adjustments.
It was always my intention to write each book as a stand-alone, so that the reader could theoretically jump in anywhere. While still somewhat true, as the series developed it acquired a number of sub-arcs, closely related tales that were richer for each other. I will list the sub-arcs, and then the books, and then the duplication warnings. (My publishing history has been complex.) And then the publication order, for those who want it.
Shards of Honor and Barrayar. The first two books in the series proper, they detail the adventures of Cordelia Naismith of Beta Colony and Aral Vorkosigan of Barrayar. Shards was my very first novel ever; Barrayar was actually my eighth, but continues the tale the next day after the end of Shards. For readers who want to be sure of beginning at the beginning, or who are very spoiler-sensitive, start with these two.
The Warrior’s Apprentice and The Vor Game (with, perhaps, the novella “The Mountains of Mourning” tucked in between.) The Warrior’s Apprentice introduces the character who became the series’ linchpin, Miles Vorkosigan; the first book tells how he created a space mercenary fleet by accident; the second how he fixed his mistakes from the first round. Space opera and military-esque adventure (and a number of other things one can best discover for oneself), The Warrior’s Apprentice makes another good place to jump into the series for readers who prefer a young male protagonist.
After that: Brothers in Arms should be read before Mirror Dance, and both, ideally, before Memory.
Komarr makes another alternate entry point for the series, picking up Miles’s second career at its start. It should be read before A Civil Campaign.
Borders of Infinity, a collection of three of the five currently extant novellas, makes a good Miles Vorkosigan early-adventure sampler platter, I always thought, for readers who don’t want to commit themselves to length. (But it may make more sense if read after The Warrior’s Apprentice.) Take care not to confuse the collection-as-a-whole with its title story, “The Borders of Infinity”.
Falling Free takes place 200 years earlier in the timeline and does not share settings or characters with the main body of the series. Most readers recommend picking up this story later. It should likely be read before Diplomatic Immunity, however, which revisits the “quaddies”, a bioengineered race of free-fall dwellers, in Miles’s time.
The novels in the internal-chronological list below appear in italics; the novellas (officially defined as a story between 17,500 words and 40,000 words) in quote marks.

Falling Free - 200 years before Vorkosigan timeline, introducing the Quaddies.

Shards of Honor
Barrayar

1. The Warrior’s Apprentice
1.1 “The Mountains of Mourning”
1.2“Weatherman” is an out-take from the beginning of the novel The Vor Game. If you already have The Vor Game, you likely don’t need this.
2. The Vor Game
3. Cetaganda
Ethan of Athos - separate story mentioning some familiar characters from Vorkosiverse
4, Borders of Infinity
5. “Labyrinth”
6. Brothers in Arms
7. Mirror Dance
8. Memory
9. Komarr
10. A Civil Campaign
10.1“Winterfair Gifts”
11. Diplomatic Immunity
11.1. “The Flowers of Vashnoi”
12. CryoBurn

13. Gentleman Jole and the Red Queen

14. Captain Vorpatril’s Alliance
Като се замисля само Етан от Света гора/ или АтоН, както натърти Марфа/, е единствената дето нямам намерение засега да препрочета.
If you have come to these pages for laughter, may you find it.
If you are here to be offended, may your ire rise and your blood boil.
If you seek an adventure, may this story sing you away to blissful escape.
If you need to test or confirm your beliefs, may you reach comfortable conclusions.
All books reveal perfection, by what they are or what they are not.
May you find that which you seek, in these pages or outside them.
May you find perfection, and know it by name.

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 29375
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд

Post by Roland » Fri May 22, 2020 9:13 pm

Мен пък тя ми е много любопитна, по очевидни причини.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Marfa
Moderator
Posts: 10806
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:12 pm
Contact:

Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд

Post by Marfa » Fri May 22, 2020 11:42 pm

Ама тя е много яка! А аз сега съм на Иван и сетаганданката :mrgreen:
This octopus! Let's give him boots, send him to North Korea!

Image<-Подробно описание на нещата, които ми образуват нерви :twisted:
Уук.

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 29375
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд

Post by Roland » Sat May 23, 2020 8:38 pm

Приключих Cetaganda. Продължава да ми е любимата от ранните приключения на Майлс. Искам haut lady стол...
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
RRSunknown
Elder God
Posts: 9398
Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am

Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд

Post by RRSunknown » Sun May 24, 2020 10:03 am

Явно всеки намира нещо различно в книгите на Бюджолд. Аз така не успях да прочета фентъзитата но Барарярския цикъл твърдо стои в челните редици на любими фантастики - всяка година си го препрочитам от-до. Дори се бях записал в един руски форум на темата /руснаците са страхотни почитатели на авторката и поредицата/.
Но факт - на английски се чете по един по-добър начин, на български е преразказвано свободно и доста от препратките с имена и идеи не са предадени удачно на български ако не са и изпуснати изобщо.

Лично за мен главния герой на поредицата вианги е била планетата Бараяр и развитието и като общество - като във всяка следваща книга се вижда се отварят към ново мислене и се развиват така и аз докато четях поредицата в течение на времето се развивах от във вижданията си и започнах да приемам по друг начин различното като напълно нормално /поздрави Роланде/.
Уърдбилдинга е на топ ниво - елемент който много ценя . Аз лично не се сещам за друга фантастика от този тип с такива детайли по планетите - на икономическо, технологично, научно, социално ниво и т.н. Тотално разнообразие.
Другата силна страна - персонажите - едновременно уникални всеки със коренно различен характер , живи и убедителни и далеч от насилената оригиналност. Признавам си - като по млад се радвах предимно на технологията и екшъна но сега ако ме питате за любимите книги от поредицата това са последните в които има само социални отношения между персонажите .
Оставям ви с руско фен клипче от руската рок опера за Бараяр
!За всеки случай -съдържа спойлери от Игрите на Вор и Бараяр !
https://www.youtube.com/watch?v=mCSIF0BP5ag

User avatar
Xellos
Moderator
Posts: 19315
Joined: Fri Apr 02, 2004 10:08 pm

Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд

Post by Xellos » Sun May 24, 2020 11:44 am

А, точно. За препрочитането тва, една добра книга си е "различна" прочетена пак след години.
Светостроенето е великолепно да. Героите са интегрална част от Планетата, която не е просто там за декор, а е социален конструкт, който ги оформя и ръководи и все пак всеки си е ярка личност. Бюджолд така дава доста интересна прогноза какво би станало ако човечеството се пръсне из космоса влачейки миналото си /в началото/ и различните пътища по които се променя с наличните ресурси и новите био/технологии с всяка нова планета.
Етан не казвам, че е лоша, просто я прочетох след маратона с другите и темпото след тях изведнъж се смени. Ще я видя пак в един момент. Иначе и на мен ми беше интересна социалната им система (напомня ми леко на първите епизоди на VanDread), ама връзката им с вселената на Вор да беше посъшита с бели конци що се отнася до дендарийте. Разликата между адреналина и бързината при Майлс между първите и последните книги (Криожега) е доста рязка и за тези дето са свикнали и предпочитат екшъна нещата идват wtf. Gentleman Jole and the Red Queen примерно мен ми хареса доста, би трябвало и на Роланд, ама доста хора изреваха щото
Spoiler: show
е откровена/сантиментална и им развали опростените представи за Арал, макар изрично да са вметвани още от Shards of Honor наклонностите му, както и доста разумното им решение по въпроса. Ама щото... Корделия.
Captain Vorpatril's Alliance си е повече стил ранен Майлс, и не знам кво бучи народа срещу нея, аз съм се смял с глас на моменти там.
Spoiler: show
Сцената с потъващата сграда на Imp Sec пред Илиян и Грегор примерно и хаоса около това.
Гагага, дай им на руснаците нещо на военна тема. :mrgreen:
If you have come to these pages for laughter, may you find it.
If you are here to be offended, may your ire rise and your blood boil.
If you seek an adventure, may this story sing you away to blissful escape.
If you need to test or confirm your beliefs, may you reach comfortable conclusions.
All books reveal perfection, by what they are or what they are not.
May you find that which you seek, in these pages or outside them.
May you find perfection, and know it by name.

User avatar
RRSunknown
Elder God
Posts: 9398
Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am

Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд

Post by RRSunknown » Sun May 24, 2020 6:35 pm

Gentleman Jole and the Red Queen примерно мен ми хареса доста, би трябвало и на Роланд, ама доста хора изреваха щото
Който е ревал значи толкова е и разбрал поредицата.

User avatar
Mushu
Aes Sedai
Posts: 1554
Joined: Tue Apr 13, 2004 11:39 am

Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд

Post by Mushu » Mon May 25, 2020 1:05 pm

Струва ми се, че трябва да се хвана да препрочета всичко... Направо всеки път като вляза в тая тема и ме тръшва носталгия!

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 29375
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд

Post by Roland » Tue May 26, 2020 1:34 am

Свърших Ethan of Atos. Първият ми инстинкт беше да се подразня на това колко елементарно е представено all-male обществото, колко наивен е Итън и колко еднопланови хомофоби са всички извън планетата му. И всичко това е повече или по-малко е вярно. Но после осъзнах, че книгата е писана 1986-та, което е стряскащо рано за подобно произведение от мейнстрийм автор в развлекателен жанр. Историята е умерено посредствена и като цяло това определено няма да ми е от любимите книги в поредицата, а и Итън е ужасно ляляв персонаж. Но е впечатляващо колко прогресивна е била Бюджолд преди толкова години.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Xellos
Moderator
Posts: 19315
Joined: Fri Apr 02, 2004 10:08 pm

Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд

Post by Xellos » Tue May 26, 2020 11:31 am

Да и аз по подобни причини я слагам на дъното, спрямо останалите и книги от този свят, иначе за текст от 80-90-те на тази тема е интересен. За ония години си е бая напредничава за генетичните експерименти и половете с
Spoiler: show
Бета хемафродитите, Куадитата и безполовите в Сетаганда.
Gentleman Jole and the Red Queen не я броя, все пак е издадена 2015-та, вече и нашия свят е една идея по-друг. :)

Минах на сборника "Young Miles" който съдържа The Warrior’s Apprentice, “The Mountains of Mourning”, “Weatherman”, което се оказа първите 6 глави от The Vor Game,
Spoiler: show
за Майлс на остров Кирил в база Лазковски като Синоптик.
и сега ще се наслаждавам на ненадминатият екшън в The Vor Game. :mrgreen:
If you have come to these pages for laughter, may you find it.
If you are here to be offended, may your ire rise and your blood boil.
If you seek an adventure, may this story sing you away to blissful escape.
If you need to test or confirm your beliefs, may you reach comfortable conclusions.
All books reveal perfection, by what they are or what they are not.
May you find that which you seek, in these pages or outside them.
May you find perfection, and know it by name.

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 0 guests