ShadowDance

Spoiler: show

penzata wrote: ↑

Mon Feb 24, 2020 11:41 am

. При Еминем определено имаше технически проблеми, но посрещането му от страна на публиката и припяването в синхрон с него беше великолепно.

Dr. Horrible wrote: ↑

Thu Feb 20, 2020 9:06 pm

Според мен нехронологичното разказване на историята е страхотно решение, някак наистина ми придаде много плътност. Позволи на някои неща да се развият паралелно, да се покаже контраст. Двете заболявания на Бет, с двете сцени, в които Джо слиза в кухнята, двете кулминации с Лори - едната с Джо, едната с Ейми, разни други такива неща. За мен работеха страхотно и много ми хареса, че точно така са избрали да го направят.

А това с Джо накрая беше най-гениалното им решение. Защото едновременно екранизираха и романа, и животът на авторката. Във филмът са засилени сцените между Джо и редакторът ѝ, още от началото са въведени тези моменти и са важни. И краят на тази сюжетна линия - как редакторът ѝ казва, че героинята трябва да се омъжи, как първоначално отхвърля романа, но младо момиче в дома му го харесва и проява интерес - всичко това е действителната история на авторката на романа. Самата авторка не е искала да омъжи Джо, искала е да я остави стара мома, тъй като писателката си остава стара мома в реалността. Пазарните сили са били по-силни в случая, читателите са искали щастлив край, редакторът е искал щастлив край, тоест сватба, затова авторката се е огънала и е омъжила Джо - решение, за което по-късно през живота си съжалява.
Филмът не си позволява да изтрие брака на Джо, не и напълно. Но представя и двете истории - зрителят сам избира в кое да вярва, кое да приеме за истина, и кое за реалност. Според мен е наистина много майсторски направено цялото нещо, поне аз останах искрено доволен.

В книгите Джо първоначално се отказва да пише, остава си в училището - което в книгите е училище само за момчета. И тъй като авторката много е съжалявала за решението си и не е могла да я отмъжи, в по-късните части, малко преди смъртта си, "разкрива", че Джо всъщност не се е отказала да пише, а е писала през цялото време и всъщност тя е написала първата част на "Малки жени". Изобщо - наистина са много сложни отношенията автор-герой в творческата история на този роман и се радвам, че това беше много динамично предадено във филма.

Абе много съм доволен, пу, пу! Искам да гледам пак!

November 1st. — Began the second part of “Little Women.” I can do a chapter a day, and in a month I mean to be done. A little success is so inspiring that I now find my “Marches” sober, nice people, and as I can launch into the future, my fancy has more play. Girls write to ask who the little women marry, as if that was the only end and aim of a woman’s life. I won’t marry Jo to Laurie to please any one.

Alcott insisted that Jo remain a “literary spinster” like herself, but feeling pressure from readers and her publisher, ultimately chose to pair her heroine off with Bhaer, who is described as a much older, “not handsome” man in the novel.

“I didn’t dare to refuse (fans’ demands) and out of perversity went and made a funny match for her,” Alcott later wrote a friend.

Spoiler: show

0