The 92nd Academy Awards 2020 и Най-добър филм на годината
Re: The 92nd Academy Awards 2020 и Най-добър филм на годината
Иначе ако погледнем номинациите за най-добър филм, там от време на време има по някой блокбъстър, обикновено когато филмът е толкова голям в мейнстрийма, че старите чичковци в Академията не могат да го игнорират. Но Титаник е "историческа драма", а Властелинът беше твърде огромно постижение на твърде много нива. Извън тях, не знам кога последно е ПЕЧЕЛИЛ филм, считан от критиците за забавление. Не казвам, че съм съгласен, но за Академията тоя тип ленти просто не са "достойни". Сега, това, че Ендгейм не беше номиниран дори, и за мен е смешно, но 2019 беше фрашкана със страхотни филми, така че в контекста на Оскарите не е неразбираемо.
Бтв, буквално сега се връщам от Малки Жени и според мен е страхотен.
Бтв, буквално сега се връщам от Малки Жени и според мен е страхотен.
And you can't dance with a devil on your back...
- penzata
- Forsaken
- Posts: 2891
- Joined: Thu Dec 10, 2009 7:13 pm
- Location: between the planescapes
- Contact:
Re: The 92nd Academy Awards 2020 и Най-добър филм на годината
Откакто Скорсезе се изказа по повод комиксовите филми и, най-вече, след като апелира хората да не гледат Айришмьена на айфони и смарт часовници, нетът е залят от подобни мемета:
- Spoiler: show
The hardest battles are fought in the mind.
- Dark Cloud
- Scholar
- Posts: 120
- Joined: Mon Oct 21, 2019 4:46 pm
Re: The 92nd Academy Awards 2020 и Най-добър филм на годината
Ами, да се хвана за последната ти дума в цитата - на мен филма като цяло, по никакъв начин не ми въздейства Предполагам това ми е и големия проблем и обяснението може да спре до тук, все пак моя вкус не е критерий за Oscar-worthiness. Но да си обясня гледната точка.Dr. Horrible wrote: ↑Wed Feb 12, 2020 10:24 pm
Хах, защо не ти допадна "Малки жени", какво не ти хареса в него? За мен беше абсолютно страхотен. Много ми хареса като адаптация, наистина много интригуващи избори са направени в тази насока и всички от тях са успешни и работят страхотно. Актьорите играеха добре, историята през цялото време ми беше интересна. А Пю ме отвя. Така наивна и глупава и обикновена беше в едни сцени и така зряла и осъзната в други, наистина предаде пътуването на героинята страхотни и ми въздейства.
Историята е адаптирана за големия и малкия екран вече сумати пъти, няма какво да я дъвчим. Там леко дразнещото за мен беше, че точно Пю уж играе най-малката от сестрите, но това като цяло са го отебали - ако не си запознат, спокойно може да си минеш през целия филм мислейки че Beth е най-малката. Но да кажем, че това си е мой проблем и не влияе на viewing experience за повечето хора.
От каста: Ема Уотсън ми е баш безлична, актрисата на Beth (не ми е позната) не е като да имаше много поле за character development, останалите малки и големи жени (Пю, Ронан, Дърн и Мерил Стрийп) се справят добре, но както казах за Пю - не е някакъв memorable performance. И в двете категории за женска роля гледах филми, където изпълненията ми бяха по-въздействащи, та не мога да кажа "Пю/Ронан направо я ограбиха на тия Оскари!". Дето Роланд вика, по-добре Флорънс да я бяха номинирали за Midsommar (един от няколко брутално игнорирани от Академията и като цяло underrated филмите за 2019).
На мъжкия фронт - Timothée Chalamet е добър, по-скоро самият му персонаж и начина по който е представен ме издразниха.
- Spoiler: show
Bob Odenkirk се появи, колкото да ми вкара мисълта "Я, Сол Гудман!" и напълно да изляза от филма
И както казаха в Honest Trailer за Оскарите, посланието на филма изглежда като "Girls, you don't have to choose between marriage, family and career, as long as a distant relative dies and leaves you a massive fortune"
Да завърша с добро пак, костюмите и сетинга бяха страхотни.
Re: The 92nd Academy Awards 2020 и Най-добър филм на годината
@penzata ебаси златната мина извади, не нам как тва ми е минало под радара, некъв култ са, хладилникът ме затри между другото
Re: The 92nd Academy Awards 2020 и Най-добър филм на годината
Aaaaaaaaхахахахахахахахха, @penzata !!!!!!!!!!
This is internet at its best!
Аз взех да се попикавам от смях още на калкулаторчето в началото, но после микровълновата ме утепа съвсем.
This is internet at its best!
Аз взех да се попикавам от смях още на калкулаторчето в началото, но после микровълновата ме утепа съвсем.
- Dr. Horrible
- Forsaken
- Posts: 2932
- Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am
Re: The 92nd Academy Awards 2020 и Най-добър филм на годината
На мен пък ми се стори доста удачен начина, по който бяха предали реакциите на Лори към ухажора на Джо. Някак естествено ми дойде - да, той обича Ейми и си е с нея, но все пак нещо го жегва по самочувствието, когато Джо така бързо се прехласва по някой друг. Хареса ми колко лекичко беше вметнато, не беше акцент на филма, просто малък щрих. Беше ми много забавно!Dark Cloud wrote: ↑Thu Feb 13, 2020 11:34 am
Ами, да се хвана за последната ти дума в цитата - на мен филма като цяло, по никакъв начин не ми въздейства Предполагам това ми е и големия проблем и обяснението може да спре до тук, все пак моя вкус не е критерий за Oscar-worthiness. Но да си обясня гледната точка.
Историята е адаптирана за големия и малкия екран вече сумати пъти, няма какво да я дъвчим. Там леко дразнещото за мен беше, че точно Пю уж играе най-малката от сестрите, но това като цяло са го отебали - ако не си запознат, спокойно може да си минеш през целия филм мислейки че Beth е най-малката. Но да кажем, че това си е мой проблем и не влияе на viewing experience за повечето хора.
От каста: Ема Уотсън ми е баш безлична, актрисата на Beth (не ми е позната) не е като да имаше много поле за character development, останалите малки и големи жени (Пю, Ронан, Дърн и Мерил Стрийп) се справят добре, но както казах за Пю - не е някакъв memorable performance. И в двете категории за женска роля гледах филми, където изпълненията ми бяха по-въздействащи, та не мога да кажа "Пю/Ронан направо я ограбиха на тия Оскари!". Дето Роланд вика, по-добре Флорънс да я бяха номинирали за Midsommar (един от няколко брутално игнорирани от Академията и като цяло underrated филмите за 2019).
На мъжкия фронт - Timothée Chalamet е добър, по-скоро самият му персонаж и начина по който е представен ме издразниха.
- Spoiler: show
Bob Odenkirk се появи, колкото да ми вкара мисълта "Я, Сол Гудман!" и напълно да изляза от филма
И както казаха в Honest Trailer за Оскарите, посланието на филма изглежда като "Girls, you don't have to choose between marriage, family and career, as long as a distant relative dies and leaves you a massive fortune"
Да завърша с добро пак, костюмите и сетинга бяха страхотни.
Иначе аз наистина необичайно много се изкефих на филма и всичко в него. Грета Геруик е направила много избори в това как точно да адаптира историята и за мен това е качествено различна адаптация от всички предишни. Много съм доволен и ми се гледа пак. Обаче аз не го гледах чак толкова отдавна, та затова се замислих и се запитах - защо чак толкова много ми се гледа пак?
И осъзнах, че от "Клетниците" насам не е излизала друга такава high-profile адаптация на класически роман. А класическите романи са не по-малко близки до сърцето ми от супергеройските комикси, макар това да не личи по постовете ми в тоя форум. И двата вида екранизации ги гледам по подобен начин - любопитно ми е какво ще влезе във филма, кои от множеството истории ще отпаднат, как адаптацията ще съумее за 2 часа и нещо да предаде толкова сложна история с много герои, на кои ще се наблегне, кои ще се окажат любимци на режисьора, кои детайли ще бъдат загатнати само за феновете, кои актьори ще предадат персонажа в съответствие с моето усещане за него и така нататък... И наистина ми липсват такива филми. Обикнах "Клетниците" страшно много, а сега обикнах и "Малки жени". Дано следващата голяма адаптация на подобно произведение не е чак през 2027-та...
But goddamn,
you got me in love again
you got me in love again
Re: The 92nd Academy Awards 2020 и Най-добър филм на годината
Аз много обичам романа "Малки жени", от малка, но хич не го възприемам като класически роман някак, и най-вече, не би ми хрумнало да го сравнявам като усещане с "Клетниците". Доста по-малък като мащаб е (дори само като погледнем героите - семейство Марч, Лори и дядо му, и разните ухажари на момичетата тип учителя и професора и горе-долу това са) и е някак камерно. Следи просто живота на няколко момичета, но няма социална критика или по-някакъв начин нещо по-голямо от тях. Като стил е простичко написан роман или поне по никой начин не помня да е бил с някаква особено красива фраза (и в този смисъл, макар донякъде да навява, не бих го сравнила и с роман на Джейн Остин примерно). Абе детско-юношески роман, ала "Анн от Грийн Гейбълс".Dr. Horrible wrote: ↑Sun Feb 16, 2020 10:14 pmА класическите романи са не по-малко близки до сърцето ми от супергеройските комикси, макар това да не личи по постовете ми в тоя форум. И двата вида екранизации ги гледам по подобен начин - любопитно ми е какво ще влезе във филма, кои от множеството истории ще отпаднат, как адаптацията ще съумее за 2 часа и нещо да предаде толкова сложна история с много герои, на кои ще се наблегне, кои ще се окажат любимци на режисьора, кои детайли ще бъдат загатнати само за феновете, кои актьори ще предадат персонажа в съответствие с моето усещане за него и така нататък... И наистина ми липсват такива филми. Обикнах "Клетниците" страшно много, а сега обикнах и "Малки жени". Дано следващата голяма адаптация на подобно произведение не е чак през 2027-та...
(Иначе все още не съм го гледала, уви...)
shadow dance nikoga ne luje
- Dr. Horrible
- Forsaken
- Posts: 2932
- Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am
Re: The 92nd Academy Awards 2020 и Най-добър филм на годината
Да, да, така е, с всичко съм съгласен.
Аз като го сравнявам с "Клетниците" нямам предвид като фокус или мащаб на историята. По-скоро имах предвид, че и в двата случая става дума за обемна книга, която по някакъв начин трябва да се вмести в 2 часа и съответно различни неща от нея трябва да отпаднат. И това, че и двамата филма са high profile - от номиниран/награден режисьор, с талантливи и известни актьори, с много хубави костюми и така нататък. Иначе като книги са несравними, напълно, с различен фокус и мащаб.
Може би ми липсва това да гледам филм, в който героите не се държат като съвременни хора или направо съвременни американци. Примерно дори в Джоджо го имаше това - рядко, само в няколко момента, но го имаше и ме вадеше от филма. Просто от време на време героите ще направят някоя реакция или ще кажат по някоя реплика, която си е популярна за сегашните модели на общуване и поведение и това ще ме изкара от филма. Като пример - към края, когато момичето му удари шамар, и Джоджо отговори "I deserved that." Подобен отговор няма да ми направи впечатление, ако го каже Локи или Айрън мен, това си често използвана фраза, ама някак във филма за германци от Втората световна ми наруши усещането за консистентност лично на мен, стори ми се по-модерен начин на реакция към ситуацията и изразяване. И просто ме вади. В произведенията, които адаптират по-стари книги, ако си следват сценария, няма такива неща. И съответно в "Малки жени" нямаше, всичко беше много вярно на епохата откъм поведение, разсъждения и емоции на героите. Или поне кореспондираше с моята представа за епохата. И затова ми хареса и ми носеше усещане за класичност!
Аз като го сравнявам с "Клетниците" нямам предвид като фокус или мащаб на историята. По-скоро имах предвид, че и в двата случая става дума за обемна книга, която по някакъв начин трябва да се вмести в 2 часа и съответно различни неща от нея трябва да отпаднат. И това, че и двамата филма са high profile - от номиниран/награден режисьор, с талантливи и известни актьори, с много хубави костюми и така нататък. Иначе като книги са несравними, напълно, с различен фокус и мащаб.
Може би ми липсва това да гледам филм, в който героите не се държат като съвременни хора или направо съвременни американци. Примерно дори в Джоджо го имаше това - рядко, само в няколко момента, но го имаше и ме вадеше от филма. Просто от време на време героите ще направят някоя реакция или ще кажат по някоя реплика, която си е популярна за сегашните модели на общуване и поведение и това ще ме изкара от филма. Като пример - към края, когато момичето му удари шамар, и Джоджо отговори "I deserved that." Подобен отговор няма да ми направи впечатление, ако го каже Локи или Айрън мен, това си често използвана фраза, ама някак във филма за германци от Втората световна ми наруши усещането за консистентност лично на мен, стори ми се по-модерен начин на реакция към ситуацията и изразяване. И просто ме вади. В произведенията, които адаптират по-стари книги, ако си следват сценария, няма такива неща. И съответно в "Малки жени" нямаше, всичко беше много вярно на епохата откъм поведение, разсъждения и емоции на героите. Или поне кореспондираше с моята представа за епохата. И затова ми хареса и ми носеше усещане за класичност!
But goddamn,
you got me in love again
you got me in love again
Re: The 92nd Academy Awards 2020 и Най-добър филм на годината
Аз в класически Спондж Боб time skip да отбележа 10 дни по-късно, че пресата трябва на сериозна фльонга да се е вързала да го измисли тоя криндж, аз толкова ентусиазирано посрещане на артист и искрени standing О в наградния сезон видях само при някакво Q&A за 1917, където влизането на Дийкинс предизвика 5 минути бурни аплодисменти от станалата на крака зала. Само който не е бил на място, когато излезе тая песен и Without me преди това, не знае как буквално двата бряга бяха пометени от един ритъм и всенародна любов месеци наред, по всички екрани се кълчеше Осама-Еминем и как всякакви хора пееха I’m cleaning out my closet заедно с високоговорителите на Таймс Скуеър.Litz wrote: ↑Tue Feb 11, 2020 1:06 pm
Иначе изпълнението на Lose Yourself (най-добрата и оригинална лирически Оскарова песен) беше интересно, аз не видях публиката да кринджва както го изкарват медиите, даже някои много се раздаваха, като Антъни Рамос например. Но иначе на Еминем му личи, че не е млад, щото само си взимаше въздух и издъхваще, което дори аз не го правя на тая песен и сравнено с предишни изпълнения е доста вяло. Но пък причините му да не отиде на оригиналната церомония са толкова relatable, че просто не е истина.
Скорсезе (който, за разлика от Еминем, е наистина твърде очевидно остарял) ми е любим, със съсредоточеното одобрение, с което се слуша джаз. Имаше проблем със звука, според мен, не че Еминем не може да фразира вече, а и сякаш се автоцензурираше. Не мога да намеря време да гледам цялата церемония, но това и речта на Хоакин бяха много добри моменти.
If I never meet you in this life, let me feel the lack.
Re: The 92nd Academy Awards 2020 и Най-добър филм на годината
@Jen Да. Тва с несъществуващото кринджване представено от медиите беше много фейк нюз. Да не говорим детайла, че го представи Лин Мануел Миранда, а човек трябва да е глух, сляп и в кома, за да не усети колко вдъхновена е емблематичната My Shot от Lose Yourself.
Не знам дали издишаше честно, на мен така ми се стори, но той обикновено по концерти има некви помощници, дето рапират в дупките дето си взима въздух и не се чува, та може и от това да е. Но верно звука е доста зле. Особено сравнено с изпълнението на същата песен, на MSG. Ама ся като си пуснах другите изпълнения верно е зле звука.. Но Into the Unkown имаше доста повече криндж, отколкото Lose yourself.
А аз четох историята, защо Еминем не е бил на първите си Оскари и е било, щото не е вярвал че неговата песен може да спечели, и че нямало как да го оценят и като видиш песните номинирани тази година, верно си е цяло чудо, че той печели. Дори Барбара Стрейзанд като го обявява е супер изненадана, че той печели.
И самото решение Еминем да се изявява там е било на Академията, тъй като тая година за пръв път от много години, не са имали никви съвременни мейнстрийм изпълнители, предни години нали Гага, Кендрик, Джон Леджън, Тимбърлейк, Фарел, Уикенд и тн и са викнали Еминем, за тва.
Не знам дали издишаше честно, на мен така ми се стори, но той обикновено по концерти има некви помощници, дето рапират в дупките дето си взима въздух и не се чува, та може и от това да е. Но верно звука е доста зле. Особено сравнено с изпълнението на същата песен, на MSG. Ама ся като си пуснах другите изпълнения верно е зле звука.. Но Into the Unkown имаше доста повече криндж, отколкото Lose yourself.
А аз четох историята, защо Еминем не е бил на първите си Оскари и е било, щото не е вярвал че неговата песен може да спечели, и че нямало как да го оценят и като видиш песните номинирани тази година, верно си е цяло чудо, че той печели. Дори Барбара Стрейзанд като го обявява е супер изненадана, че той печели.
И самото решение Еминем да се изявява там е било на Академията, тъй като тая година за пръв път от много години, не са имали никви съвременни мейнстрийм изпълнители, предни години нали Гага, Кендрик, Джон Леджън, Тимбърлейк, Фарел, Уикенд и тн и са викнали Еминем, за тва.
Re: The 92nd Academy Awards 2020 и Най-добър филм на годината
Гледахме с Ян "Малки жени". По-добре да не бяхме (с).
Никак не ми хареса. Не съм гледала нищо друго на Грета Геруик, но ако трябва да съдя единствено по този филм, бих казала, че не става особено като режисьор и сценарист. При над двата часа времетраене филмът се усеща развлачен и безпосочен. Решението да прескача насам-натам във времето според мен не допринася нищо положително, само го прави разпръснат. Взети са и други решения, които са малко странни и не намерих друго оправдание за тях, освен търсене на самоцелна оригиналност.
Най-зле разбира се беше редуцирането на брака на Джо и Фридрих до "тук авторката малко се е скурвила е предала принципите си заради пари, но сега аз ще ви покажа как са били нещата в действителност". Ако ще правиш екранизация, имай някакво уважение все пак към източника, а свободата да прекрояваш сюжети по такъв драстичен начин си я прилагай в собственото творчество. Според мен бракът на Джо е съществена част от замисъла на авторката и характеристиката на героинята и начинът, по който се отнесоха с тази линия във филма, е непростим.
Друг основен трън в очите ми беше Флорънс Пю. Кой, кой сметна, че тази жена с груба външност и басов глас е подходяща да изиграе Ейми? Най-малката сестра, тази, на която й се разминава всичко и й се прощават недостатъците на характера заради нейното обаяние и чар? Трудно ми е да си представя по-неподходящ кастинг.
За Мег дори не ми се коментира, трудно е хем да я вкарат в рамките на текущата задължителна феминистична пропаганда, хем да остане нещо смислено и логично в образа й. Естествено, че при такова старание да се съвмести несъвместимото, Мег тук изглежда като тъпа патка и истеричка, която не знае какво иска.
Дори не можах да се насладя на прекрасната и обичана от мен Сирша Ронан като хората, защото във втората половина на филма вече единствените ми мисли бяха "какво искат тия от мене" и "няма ли да свършва вече".
Любопитно ми е @Killua какво би казала, ако го е гледала вече.
Коментар към казаното от Dr. Horrible за детайлите, които "вадят от филма" - за мен такъв детайл бяха прическите. Не, в средата на 19 век не е било прието жените да ходят с разпуснати коси или някаква бъркотия на главата, прихваната как да е. В сцената на плажа с Джо и Бет, когато се предполагаше да се трогна от светла тъга, аз само си мислех колко добър професионалист е Сирша Ронан, че все пак успява да играе с тия косми, които вятърът непрестанно й хвърля в очите, носа и устата, и дори не примигва прекалено много.
Никак не ми хареса. Не съм гледала нищо друго на Грета Геруик, но ако трябва да съдя единствено по този филм, бих казала, че не става особено като режисьор и сценарист. При над двата часа времетраене филмът се усеща развлачен и безпосочен. Решението да прескача насам-натам във времето според мен не допринася нищо положително, само го прави разпръснат. Взети са и други решения, които са малко странни и не намерих друго оправдание за тях, освен търсене на самоцелна оригиналност.
Най-зле разбира се беше редуцирането на брака на Джо и Фридрих до "тук авторката малко се е скурвила е предала принципите си заради пари, но сега аз ще ви покажа как са били нещата в действителност". Ако ще правиш екранизация, имай някакво уважение все пак към източника, а свободата да прекрояваш сюжети по такъв драстичен начин си я прилагай в собственото творчество. Според мен бракът на Джо е съществена част от замисъла на авторката и характеристиката на героинята и начинът, по който се отнесоха с тази линия във филма, е непростим.
Друг основен трън в очите ми беше Флорънс Пю. Кой, кой сметна, че тази жена с груба външност и басов глас е подходяща да изиграе Ейми? Най-малката сестра, тази, на която й се разминава всичко и й се прощават недостатъците на характера заради нейното обаяние и чар? Трудно ми е да си представя по-неподходящ кастинг.
За Мег дори не ми се коментира, трудно е хем да я вкарат в рамките на текущата задължителна феминистична пропаганда, хем да остане нещо смислено и логично в образа й. Естествено, че при такова старание да се съвмести несъвместимото, Мег тук изглежда като тъпа патка и истеричка, която не знае какво иска.
Дори не можах да се насладя на прекрасната и обичана от мен Сирша Ронан като хората, защото във втората половина на филма вече единствените ми мисли бяха "какво искат тия от мене" и "няма ли да свършва вече".
Любопитно ми е @Killua какво би казала, ако го е гледала вече.
Коментар към казаното от Dr. Horrible за детайлите, които "вадят от филма" - за мен такъв детайл бяха прическите. Не, в средата на 19 век не е било прието жените да ходят с разпуснати коси или някаква бъркотия на главата, прихваната как да е. В сцената на плажа с Джо и Бет, когато се предполагаше да се трогна от светла тъга, аз само си мислех колко добър професионалист е Сирша Ронан, че все пак успява да играе с тия косми, които вятърът непрестанно й хвърля в очите, носа и устата, и дори не примигва прекалено много.
PICARD: Now, are we progressing, Mister La Forge?
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
Re: The 92nd Academy Awards 2020 и Най-добър филм на годината
Не съм още, но и мен малко ме озадачава това решение с времевата линия, явно много не са искали да показват за пореден път историята по същия начин. От каквото съм обсъждала с хора, които са гледали филма, целият младежки каст ми изглежда лееко неподходящ (Лора Дърн и Мерил Стрийп с кеф ще ги гледам, а мисля и Сърша, просто много я харесвам нея, макар да не съм си представяла Джо точно така чисто физически).
shadow dance nikoga ne luje
Re: The 92nd Academy Awards 2020 и Най-добър филм на годината
На мен Флорънс Пю ми беше перфектна в ролята си във филма, но аз не съм чел книгата.
And you can't dance with a devil on your back...
- Dr. Horrible
- Forsaken
- Posts: 2932
- Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am
Re: The 92nd Academy Awards 2020 и Най-добър филм на годината
Според мен нехронологичното разказване на историята е страхотно решение, някак наистина ми придаде много плътност. Позволи на някои неща да се развият паралелно, да се покаже контраст. Двете заболявания на Бет, с двете сцени, в които Джо слиза в кухнята, двете кулминации с Лори - едната с Джо, едната с Ейми, разни други такива неща. За мен работеха страхотно и много ми хареса, че точно така са избрали да го направят.
А това с Джо накрая беше най-гениалното им решение. Защото едновременно екранизираха и романа, и животът на авторката. Във филмът са засилени сцените между Джо и редакторът ѝ, още от началото са въведени тези моменти и са важни. И краят на тази сюжетна линия - как редакторът ѝ казва, че героинята трябва да се омъжи, как първоначално отхвърля романа, но младо момиче в дома му го харесва и проява интерес - всичко това е действителната история на авторката на романа. Самата авторка не е искала да омъжи Джо, искала е да я остави стара мома, тъй като писателката си остава стара мома в реалността. Пазарните сили са били по-силни в случая, читателите са искали щастлив край, редакторът е искал щастлив край, тоест сватба, затова авторката се е огънала и е омъжила Джо - решение, за което по-късно през живота си съжалява.
Филмът не си позволява да изтрие брака на Джо, не и напълно. Но представя и двете истории - зрителят сам избира в кое да вярва, кое да приеме за истина, и кое за реалност. Според мен е наистина много майсторски направено цялото нещо, поне аз останах искрено доволен.
В книгите Джо първоначално се отказва да пише, остава си в училището - което в книгите е училище само за момчета. И тъй като авторката много е съжалявала за решението си и не е могла да я отмъжи, в по-късните части, малко преди смъртта си, "разкрива", че Джо всъщност не се е отказала да пише, а е писала през цялото време и всъщност тя е написала първата част на "Малки жени". Изобщо - наистина са много сложни отношенията автор-герой в творческата история на този роман и се радвам, че това беше много динамично предадено във филма.
Абе много съм доволен, пу, пу! Искам да гледам пак!
А това с Джо накрая беше най-гениалното им решение. Защото едновременно екранизираха и романа, и животът на авторката. Във филмът са засилени сцените между Джо и редакторът ѝ, още от началото са въведени тези моменти и са важни. И краят на тази сюжетна линия - как редакторът ѝ казва, че героинята трябва да се омъжи, как първоначално отхвърля романа, но младо момиче в дома му го харесва и проява интерес - всичко това е действителната история на авторката на романа. Самата авторка не е искала да омъжи Джо, искала е да я остави стара мома, тъй като писателката си остава стара мома в реалността. Пазарните сили са били по-силни в случая, читателите са искали щастлив край, редакторът е искал щастлив край, тоест сватба, затова авторката се е огънала и е омъжила Джо - решение, за което по-късно през живота си съжалява.
Филмът не си позволява да изтрие брака на Джо, не и напълно. Но представя и двете истории - зрителят сам избира в кое да вярва, кое да приеме за истина, и кое за реалност. Според мен е наистина много майсторски направено цялото нещо, поне аз останах искрено доволен.
В книгите Джо първоначално се отказва да пише, остава си в училището - което в книгите е училище само за момчета. И тъй като авторката много е съжалявала за решението си и не е могла да я отмъжи, в по-късните части, малко преди смъртта си, "разкрива", че Джо всъщност не се е отказала да пише, а е писала през цялото време и всъщност тя е написала първата част на "Малки жени". Изобщо - наистина са много сложни отношенията автор-герой в творческата история на този роман и се радвам, че това беше много динамично предадено във филма.
Абе много съм доволен, пу, пу! Искам да гледам пак!
But goddamn,
you got me in love again
you got me in love again
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest