Добре, да видим дали ще мога да направя нещо по-сериозно. Джулиан Денисън все така си стои на най-високото място, обаче...
Без определен ред.
Стив Карел в
"Големият залог". Знаех, че е кадърен драматичен актьор, когато реши, обаче тук беше просто попиляващ. Крисчън Бейл - също, плюс, че, понеже видях адски много прилики между мен и неговия образ, ме тресна твърде силно.
Ейми Адамс в
"Американска схема". Мисля, че тя е една от причините този филм да ми хареса толкова. Дженифър Лорънс също се справи чудно там, и мисля, че си заслужи номинацията.
Майкъл Кийтън и Едуард Нортън в
"Бърдмен". Защото ясно е защо.
Лийв Шрайбър в
"Спотлайт". Май само него не го номинираха за Оскар от актьорите в него филм, а трябваше.
Чарлийз Терон в
"Лудия Макс: Пътят на яростта". Нечовешкия образ изважда буквално от нищото. Както всичките актьори във филма, всъщност, обаче тя е просто смазваща.
Сурай Шарма -
"Животът на Пи". Убийствен филм, убийствена роля. Когато се спомене този филм, обикновено е или заради сценария, или заради техническото изпълнение, обаче актьора в главната роля май често го пропускат - а не трябва.
Марк Райлънс -
"Мостът на шпионите" - защото само с начина, по който стои на екран, придава дълбочина на образа си.
Кейси Афлек -
"Манчестър до морето".
Хю Джакман -
"Логан" - освен всичко друго, даде ми добър изход от този франчайз, който в началото обичах, а от един момент нататък гледах на практика по задължение. Пък и е страхотно представяне принципно.
Арън Тейлър Джонсън в
"Outlaw King" - ударното развитие на образ, с буквално две изречения, казани на място.
Ръсел Кроу в
"Клетниците". Разбирам критиките към изпълнението му откъм пеене, обаче ми дойде твърде силен. (За жалост, оказвам се твърде затрупан с работа в близките дни и май няма да мога да гледам мюзикъла на сцена. Ще видим, де.)
Джейми Фокс в
"Джанго без окови". Не по-малко силен от Дикаприо или Валц в този филм. Успява да изнесе цялото нещо на гръб безпроблемно, а и това е единственият филм на Тарантино, който харесвам безусловно.
Дженифър Джейсън Лий, Кърт Ръсел и Самюъл Джаксън в
"Омразната осморка" - егати отвратителните образи, радвах се, че измряха всичките, мразех ги и в червата, и изобщо прекрасна актьорска игра. Сценарият не ми допадна много, ако трябва да съм честен, обаче актьорите изнесоха филма блестящо.
Даниъл Дей Луис в
"Линкълн" - чудовищно изпълнение в изненадващо добър филм от иначе скучен жанр. Принципно Дей Луис не го харесвам много заради това, което чувам за маниера му на работа, а и рядко се появява в неща, които ми привличат вниманието, обаче тук е страшно на място.
Арми Хамър в
"Призови ме с твоето име". Филмът далеч не е толкова велик, обаче Оливър е прекрасен образ.
Клои Грейс Морец в
"Грешното възпитание на Камерън Пост". Прекрасна роля във филм, който очаквах да намразя и нямаше да гледам, ако не ме бяха наели да го превеждам. Цялото нещо предполагаше рев и сълзи, а девойката просто отказа да е жертва и не спря да се усмихва. Лековатият тон помогна, щастливият край - също.
Даниъл Брюл в
"С пълна газ" - абсолютно феноменален като Ники Лауда, но пренебрегнат на Оскарите, защото беше толкова важно да номинираме на Джона Хил олигофренията за втори път. Крис Хемсуърт също беше страхотен там.
Розамунд Пайк (а и Бен Афлек и Нийл Патрик Харис) в
"Не казвай "Сбогом". Филмът като цяло е много правилен. Миси Пайл също разкъртваше, макар и в твърде малка роля, а Тайлър Пери показа, че може да играе и нормални образи
Джеси Айзенберг в
"Социалната мрежа", ако се брои от миналото десетилетие.
---
Honorable mentions.
Франсис Макдормънд в "Три билборда извън града"/Виго Мортенсен и Махършала Али в "Зелената книга"/Том Харди в последния Ноланов Батман/Ейми Адамс в "Първи контакт" - все по една причина - това да съумееш да извадиш убедителен и въздействащ образ от сценарий, който не просто не помага, ами активно пречи на това, си е постижение, което трябва да се отбележи, дори да не съм харесал филмите.
Роза Салазар като Алита. Щях да я спомена по-нагоре, ако нямаше толкова много анимация насложена върху актрисата. Въздейства ми много по-силно, отколкото очаквах.
Киану Рийвс като Джон Уик - не е някакво велико актьорско представяне, обаче спойката между актьор и образ е толкова силна, че не мога да си представя друг актьор в тази роля. Плюс, че каскадите, които самият Рийвс прави, хич не са тривиални.