ShadowDance

Едно време, когато бях сравнително нов във форума, четях с невероятен интерес тази тема - https://www.shadowdance.info/forum/view ... 80#p209817

Спомням си с каква наслада се радвах на описанията на @Vivian и дори ги давах на колеги на работата да ги четат и ги дискутирахме.

Та ми се прииска да видя имаме ли потенциала да пишем такива смислени и красиви постове.
Кои са ви любимите актьорски изпълнения на изминалото десетилетие? Мъже, жени, без значение от бройката. Просто споделете и разкажете кое ви е трогнало най-много Аз също ще се включа скоро!

Джулиан Денисън в "Лов на диви хора". Засега - толкова. Целият филм ме помля много по-силно, отколкото очаквах.

Явно или ми е писнало да гледам едни и същи лица и поредици повече от 10 години, или не гледам толкова много неща, ама се сещам точно за 1 дето ме е впечатлило в с игра.
1.

Ето ги моите!

Мъжки роли:
За мен най-въздействащото и плътно изпълнение на десетилетието беше Кейси Афлек в Manchester by the Sea. Абсолютно феноменална беше играта му, във всеки жест, всяка секунда. Само веднъж съм гледал филма, преди 3 години, а още помня чувството, което ми остави присъствието на този човек. Мишел Уилямс и Лукас Хеджис също бяха феноменални в поддържащите роли, но Афлек прави филма.
Забавното е, че брат му - Бен Афлек - пък има най-големия актьорски провал на десетилетието - Батман в Батман в Супремен.

Също така адски много харесах Еди Редмейн в Theory of Everything. Това беше интересно десетилетие за Еди - започна страхотно с My Week with Marilyn, където го забелязаха. Продължи ударно Клетниците, там беше феноменален. Последва разкошният "Теория за всичко", където представи едно от най-страхотните изпълнения не само на десетилетието, а изобщо. И след това вече ситуацията се поусложни. Гледахме го като тъповат злодей в провалчето Jupiter Ascending. После игра в The Danish Girl, където той лично се справя добре, но филмът е слабичък. После първите Fantastic Beasts бяха доста добре приети... И после вторите бяха много критикувани, макар отново той лично да се справи добре. Надявам се следващото десетилетие да му е по-равномерно и по-силно.

От поддържащите мъжки роли - Езра Милър в We Need to Talk About Kevin. Помитащо изпълнение в много важен филм за родителските грешки и отглеждането на деца. Жалко, че след това Езра не е правил нищо дори наполовина толкова силно и разтърсващо.



Женски роли:
Дженифър Лорънс в Winter's Bone. Това беше първата номинация на Лорънс и неслучайно я издигна толкова много. Не е тайна, че харесвам актрисата много - и в Х-мен, и в Игрите на глада, и в American Hustle и особено в Joy. Май само в Silver Linings Playbook не ме впечатли, а за там ѝ дадоха Оскар Но Winter's Bone е феноменален - много социален, много, много значим филм. Показва покъртителните условия на живот в средните щати и разказва една брутална история. Дженифър, само на 17, прави божествена роля, която ѝ печели по-късно участието в "Игрите на глада". Много значим филм. И режисиран от жена

Марион Котияр в белгийския Deux jours, une nuit. Знаете колко разчитат актьорите на грим, облекло, осветление, ъгъл на камерата. Е, в този филм Марион носи един чифт дънки и една блузка, без грим, камерата обикновено е фокусирана върху събеседника ѝ, а не върху нея. И все пак тя е толкова силна и присъствието ѝ е толкова грабващо, че си спечели за това изпълнение номинация за Оскар за главна женска роля. Филмът отново поставя значими социални въпроси - реинтеграцията на хора с психични увреждания в работна среда, както и античовечността на печалбарската капиталистическа система, която настройва хората един срещу друг... Много, много силен филм и просто прекрасно изпълнение.
Иронично, но най-лошото изпълнение на Марион за десетилетието отново е във филм за Батман - The Dark Knight Rises

От поддържащите - Рейчъл Уайз в The Light Between Oceans. Този филм остана напълно незабелязан, но според мен лично актьорската игра в него е на по-високо ниво отколкото в повечето филми с актьорски номинации за Оскар. Майкъл Фесбендър и Алисия Викандер (и двамата имаха чудесно десетилетие!) са страхотни в главните роли. Но присъствието на Уайз в периферията е просто магично - фино, но плътно, осезаемо, като лъжичка силно кафе в чаша топло мляко. Препоръчвам много, много силно!

И, разбира се, Скарлет Йохансон в Her. Скарлет също имаше силно десетилетие, направи маса филми като Черната вдовица, където ме радваше във всеки кадър, а тази година има две безумно силни роли - главна в Marriage Story и поддържаща в Jojo Rabbit. Но аз избрах да посоча точно Her, защото присъствието ѝ там просто прави целият филм. Лентата разказва за това как в недалечно бъдеще един самотен човек, прекрасно изигран от Хоакин Финикс (и той с много силно десетилетие!) се влюбва в своята компютърна система, която има човешки глас. За да работи този сюжет е жизнено необходимо зрителят също да се влюби в системата. Омагьосващият глас на Скарлет, съчетаващ страст и невинност, както и детско любопитство с божествена мъдрост, успява да постигне този ефект. Актриса, която е наричана "секс символ" и която често печели заради красотата си, тук прави божествена роля само с глас, без да се показва нито веднъж на екран. Интересен факт е, че първоначално филмът е бил заснет с гласа на друга актриса. Но създателите на лентата в последствие са преценили, че нещо наистина не работи, че целия филм пропада. Тогава са повикали Скарлет и това се е оказало златна мина, защото тя успява да продаде на зрителите обстоятелството, че човек може да се влюби в компютър.

И така. Надявам се да съм накарал да се позамислите и да посочите кои са вашите любимци!

Тони Колет в Hereditary към момента ми изпъква най-ярко.

Мъжете не струват

Мъжове:

Byung-Hun Lee в Маскарад - любимото на много актьори двойни роли, крайно противоположни. Корейската версия на принцът и просякът... донякъде. Разбира се американците не знаят как да го ползват.

Min-sik Choi - в квото и да е, но за последните 10 години нека вземем влечугото в Nameless Gangster. Квото беше Тоширо Мифуне за японското кино, особено във филмите си с Куросава, това е Мин за корейското сега, с тази разлика, че тоя човек е страшно разнообразен и два филма не прави един и същ. Вече годините си казват думата и го кара по-достолепно и отива към тайпкаст, но като реши избива с няква роля, където въобще не можеш да си го представиш, какъвто е например в безименния гангстер, такова мазно и противно същество, борещо се за успех по лесния, но и много роболепен начин и накрая достигащо до някакво уважение, но далеч без да не му остави белези. Тоя човек няма лабаво. Разбира се американците не знаят как да го ползват.

Хоакин Финикс в Жокера е ясен.

Майкъл Фасбендер в 12 години роб, предполагах, че тоя филм ще е епохалната роля на Chiwetel Ejiofor и човекът си заслужава всички похвали, ама не очаквах Фасбендър да е такава смрад и да е с толкова силно присъствие. Без него филмът пак щеше да е голяма работа, но именно неговият герой и игра го правят бетон.

Арън Тейлър Джонсън - Outlaw King, най-култовото представяне на пренебрегнат от историята исторически персонаж. Тоя човек кво прави в тоя филм е лудница и можеше толкова лесно да се превърне в пародия на себе си, вместо това печели симпатии въпреки простотията си. Трудно е да се опише каква откачалка е.

Дензъл Уошингтън - Flight - въпреки че се излага в глупости като еквалайзера или 2 пищова, този човек си остава актьорски учебник. И в този филм му е дадена пълна свобода да покаже какво умее. С пълнокръвен герой, преминаващ през сериозни проблеми. Хваща вниманието от самото начало.


Женоря:

Кирстен Дънст - Меланхолия, колко и да не понасям триер и да ненавиждам началото на филма, останалото е десетка. И дънст е перфектна в мизерността си тука. Взимайки предвид каква е героинята й и да я представи по начин, който всеки да я разбере и дори симпатизира не е лесна задача.

Min-hee Kim - The Handmaiden - мнението ми за тоя филм се мени постоянно, но целият актьорски състав е впечатляващ и тя най-вече сред него. От правеща се на невинна патка, до мазна манипулаторка, през сексуален обект, та чак до влюбена жена, въобще раздава се девойката и то по много фин начин, дотолкова, че ми се струва остави доста хора объркани.

Kim Hye-ja - Mother - като на финикс жокера, ясна е. Който го гледа този филм едва ли ще я забрави.

Mia Wasikowska - Stoker определено филмът като цяло тук е най-впечатляващото нещо, но без тогава доста младата Васиковска да го носи цялото нещо на гърба си по убедителен начин, щеше да е доста по-лабава финалната работа.

Alicia Vikander в Ex Machina, която освен сложна роля, дори от чисто техническо отношение, заради ефектите по нея, блести още повече спрямо останалия каст, който честно доста валчи филма и я проваля допълнително. Не знам дали щото беше първият опит на Гарланд да режисира ама единствено Алисия личи, че знае какво прави.

Sylvia Hoeks - Blade Runner 2049 ми стана един от най-любимите филми, а нейната героиня най-интересната вътре, въпреки че, за моя радост дори Харисън Форд изглеждаше заинтригуван, а Раян Гослинг достави поредното си безупречно проявление. Пак тя беше другата голяма сила във филма, която тласка нещата напред и демонстрираше любимото ми фино подхождане към персонаж, където друга актриса би отишла бая бързо в бутафорията.

Emily Blunt - A Quiet Place, винаги оценявам когато майка е представена правдоподобно и не е пресилено. Тук имаме грижовна и силна жена, без да отиваме в екстремности като при Kim Hye-ja (което е и идеята на Mother). Емили блънт като цяло е доста стабилна актриса, но тук си заживя в липсващите обувки на персонажа си от самото начало.

Elena Anaya - The Skin I Live In, така и не разбрах от всичките европейски продукции с класни актриси как точно тя в точно тоя филм беше толкова грубо игнорирана, ама те. Даже е типът игра и героиня, към които идиотските награди ламтят, но направено тук като хората. Без преиграване, превърна се в личността, която й беше написана и за момент не счупи имършъна.

пп. Ако броим 2010 в десетилетието, списъкът ще е малко по-различен, най-вече с други филми, но същите хора в общи линии.

Само за последните десет години, Финикс размазва в Джокера, Don't Worry, He Won't Get Far on Foot, Inherent Vice, Her, The Master и любимия ми I'm Still Here. Пичагата е идзвъндземен.

От дамите - Франсис Макдорманд в билбордовете.

Добре, да видим дали ще мога да направя нещо по-сериозно. Джулиан Денисън все така си стои на най-високото място, обаче...

Без определен ред.

Стив Карел в "Големият залог". Знаех, че е кадърен драматичен актьор, когато реши, обаче тук беше просто попиляващ. Крисчън Бейл - също, плюс, че, понеже видях адски много прилики между мен и неговия образ, ме тресна твърде силно.

Ейми Адамс в "Американска схема". Мисля, че тя е една от причините този филм да ми хареса толкова. Дженифър Лорънс също се справи чудно там, и мисля, че си заслужи номинацията.

Майкъл Кийтън и Едуард Нортън в "Бърдмен". Защото ясно е защо.

Лийв Шрайбър в "Спотлайт". Май само него не го номинираха за Оскар от актьорите в него филм, а трябваше.

Чарлийз Терон в "Лудия Макс: Пътят на яростта". Нечовешкия образ изважда буквално от нищото. Както всичките актьори във филма, всъщност, обаче тя е просто смазваща.

Сурай Шарма - "Животът на Пи". Убийствен филм, убийствена роля. Когато се спомене този филм, обикновено е или заради сценария, или заради техническото изпълнение, обаче актьора в главната роля май често го пропускат - а не трябва.

Марк Райлънс - "Мостът на шпионите" - защото само с начина, по който стои на екран, придава дълбочина на образа си.

Кейси Афлек - "Манчестър до морето".

Хю Джакман - "Логан" - освен всичко друго, даде ми добър изход от този франчайз, който в началото обичах, а от един момент нататък гледах на практика по задължение. Пък и е страхотно представяне принципно.

Арън Тейлър Джонсън в "Outlaw King" - ударното развитие на образ, с буквално две изречения, казани на място.

Ръсел Кроу в "Клетниците". Разбирам критиките към изпълнението му откъм пеене, обаче ми дойде твърде силен. (За жалост, оказвам се твърде затрупан с работа в близките дни и май няма да мога да гледам мюзикъла на сцена. Ще видим, де.)

Джейми Фокс в "Джанго без окови". Не по-малко силен от Дикаприо или Валц в този филм. Успява да изнесе цялото нещо на гръб безпроблемно, а и това е единственият филм на Тарантино, който харесвам безусловно.

Дженифър Джейсън Лий, Кърт Ръсел и Самюъл Джаксън в "Омразната осморка" - егати отвратителните образи, радвах се, че измряха всичките, мразех ги и в червата, и изобщо прекрасна актьорска игра. Сценарият не ми допадна много, ако трябва да съм честен, обаче актьорите изнесоха филма блестящо.

Даниъл Дей Луис в "Линкълн" - чудовищно изпълнение в изненадващо добър филм от иначе скучен жанр. Принципно Дей Луис не го харесвам много заради това, което чувам за маниера му на работа, а и рядко се появява в неща, които ми привличат вниманието, обаче тук е страшно на място.

Арми Хамър в "Призови ме с твоето име". Филмът далеч не е толкова велик, обаче Оливър е прекрасен образ.

Клои Грейс Морец в "Грешното възпитание на Камерън Пост". Прекрасна роля във филм, който очаквах да намразя и нямаше да гледам, ако не ме бяха наели да го превеждам. Цялото нещо предполагаше рев и сълзи, а девойката просто отказа да е жертва и не спря да се усмихва. Лековатият тон помогна, щастливият край - също.

Даниъл Брюл в "С пълна газ" - абсолютно феноменален като Ники Лауда, но пренебрегнат на Оскарите, защото беше толкова важно да номинираме на Джона Хил олигофренията за втори път. Крис Хемсуърт също беше страхотен там.

Розамунд Пайк (а и Бен Афлек и Нийл Патрик Харис) в "Не казвай "Сбогом". Филмът като цяло е много правилен. Миси Пайл също разкъртваше, макар и в твърде малка роля, а Тайлър Пери показа, че може да играе и нормални образи

Джеси Айзенберг в "Социалната мрежа", ако се брои от миналото десетилетие.
---

Honorable mentions.
Франсис Макдормънд в "Три билборда извън града"/Виго Мортенсен и Махършала Али в "Зелената книга"/Том Харди в последния Ноланов Батман/Ейми Адамс в "Първи контакт" - все по една причина - това да съумееш да извадиш убедителен и въздействащ образ от сценарий, който не просто не помага, ами активно пречи на това, си е постижение, което трябва да се отбележи, дори да не съм харесал филмите.

Роза Салазар като Алита. Щях да я спомена по-нагоре, ако нямаше толкова много анимация насложена върху актрисата. Въздейства ми много по-силно, отколкото очаквах.

Киану Рийвс като Джон Уик - не е някакво велико актьорско представяне, обаче спойката между актьор и образ е толкова силна, че не мога да си представя друг актьор в тази роля. Плюс, че каскадите, които самият Рийвс прави, хич не са тривиални.

Ееее, евала, хора, много хубави списъци

Изпълнения, които вие сте похвалили и аз действително съм съгласен:
От трубадур: Кирстен Дънст - действително е божествена в "Меланхолия". Аз винаги съм я харесвал много, основно заради тийн любовта ми към нейната спокойна и чувствителна Мери Джейн в Спайдър-мените на Райми, но тук действително е стихия. Много стилна и плътна и наистина те кара да разбираш и обичаш персонажа. Дори в първата половина - в момента не се сещам за по-добро представяне на клиничната депресия на екран. Впрочем и Шарлот Генсбур беше много яка там.
Kim Hye-ja в Mother също е епохална. За жалост не разбирам особено от корейски филми, за да мога да оценя в тях актьорската игра спрямо културните им специфики, затова едва ли бих се сетил да я сложа в моя класация, но като я спомена - да, наистина я помня много добре, много качествено изпълнение. Още ми звучи в главата въпросът ѝ към края - "Ти имаш ли майка?"
И Емили Блънт и Алисиа Викандер си ги обичам, макар че това не са ми най-любимите техни роли. Специално за Викандер препоръчвам датския филм En kongelig affære - ВЕЛИКА е там, прекрасна кралица!

От тайгърмастър: Мога да се съглася за Чарлийз Терон в "Лудия Макс: Пътят на яростта" На мен самият филм не ми хареса чак толкова, колкото на повечето хора тук, но изпълнението на Терон беше отлично. И емоцията предаде, и с екшъна се справи, и вля много много живот в образ, който можеше да е скучен и еднопластов. Страхотна беше.
И за Хю Джакман в "Логан" мога да се съглася. Аз си го обожавам Хю, през последното десетилетие ми хареса и в "Клетниците" и в "Най-великия шоумен", просто навсякъде е страхотен. За "Логан" също заслужава похвали. Но там може би по-отличителното изпълнение беше на Дафни, тя беше покъртително добра.
И като казах "Клетниците" - МНОГО съм съгласен за Ръсел Кроу!!! Страхотен Жавер беше! Никога не съм си представял Жавер точно така - винаги в главата ми образът е бил сух, жилав, с изпито лице... Но Кроу показа, че Жавер наистина може да е едър и закръгленичък и пак да работи страхотно и да му отива! Но там всички бяха великолепни. Дори Аманда в ролята на Козет, с десет минути екранно време и без солова песен, беше толкова впечатляваща, че лицето ѝ много дълго ми стои в главата

Доста хубави филми сте споменали, доста от тях не съм гледал, имам да наваксвам!

Колебая се м/у Жоел де ла Фуенте и Кари-Хуроюки Тагава. The man in the high castle. Няма значение кои сцени, които да им вземеш, нямат слаб момент.

tigermaster wrote: ↑

Sat Jan 04, 2020 2:57 pm

Марк Райлънс - "Мостът на шпионите" - защото само с начина, по който стои на екран, придава дълбочина на образа си.

Изключая спълбърговата визия и разпознаваемост, точно Райлънс, за изключително малкото си екранно време, прави филма не само гледаем, а и запомнящ се.

Безспорно, ролята на Даниъл Брюл като Ники Лауда е адски неодоценана. Впрочем, такава е и тази на Шая Лебьоф като Джон Макенроу в "Борг вс. Макенроу". И двете са изключително силни актьорски изпълнения.

п.п. в Призънърс на Вилньов, и Джакмън, и Джиленхол показват изключителна игра.

Сега като прегледах филмите, които съм гледал от това десетилетие, it's марвелки all the way down. Ами то аз почти нищо със силна игра не съм гледал, където актьорът е направил магията, а не режисьора. Ето все пак някои от любимите ми изпълнения.

Хоаким Финикс в Joker - малко преиграва на моменти, но само малко. На 99% прави перфектната роля, която изпъква дори в сравнение със сюрията страшно силни роли, които Финикс изреди през това десетилетие.

Хю Джакман в Logan - не се разбра това игра ли беше, или просто Хю така се чувства относно Върколака и просто са го снимали със скрита камера на сета? Така или иначе, няма спор, че Джакмън издигна творението на един дълго време смятан от мен за посредствен режисьор до претендент за филм на годината.

Джеф Бриджис в Bad Times at the El Royale - филмът може да излезе леко скучноват, но Бриджис се скъса да играе и успя да засенчи колегите си, а това не са актьори, които са лесни за засенчване.

Майкъл Кийтън в Birdman - бетон - bow before the Birdman!

Джейк Гиленхал в Nightcrawler - защото успя да ми стане противен с тази роля, гадината мазна

Виго Мортенсен в Captain Fantastic - напипва тънкия баланс между бащата ubermensch, и счупения човек, избягал в гората, за да забрави мъката. Напомнете ми, защо Виго не играе в повече касови филми?

Аса Бътерфилд в X + Y - може да е малък, но играе като голям. Може би най-силната роля на дете аутист, изигравана някога, и то по един отвърждаващ живота начин, избягващ клишетата, често свързвани с това състояние.

Ако са позволени сериали искам да вмъкна и Антъни Хопкинс в първи сезон на Westworld - всички сме гледали видеото на Nerdwriter1, няма какво да го обсъждаме, Хопкинс просто завладя телевизора, и сега инерцията на ролята му най-вероятно ще влачи сериала през следващите няколко сезона, колкото и да западне сценария.

Жените не ставаха, нямам нищо на този фронт.

Много има. Раян Гослинг в Драйвър. Къф беше оня брита в Локе.

Всеки Лошковец игран от Питър Стормаре, майсторът на акцентЪ https://www.youtube.com/watch?v=uvROISVUdKE