Добро утро и от мен!
Аз си я препрочетох оня ден, че да ми е прясна. Първо ще отговоря на натрупаните до момента неща, после ще пиша моите МИСЛИ, ако имам такива.
1. Не мисля, че е честно да се коментира как в тая новела има ехо от други текстове на Сандерсън, при положение, че тя е писана преди всички от тях. Да, той си обича формулите и е един от тези честни и ококорени автори, при които пътят на развитие е супер лесен за анализиране, но това за мен не е дефект. Както и
@Dr. Horrible каза, не пречи човек да вижда откъде идва нещо в писането, а аз бих добавил "стига да е направено добре", което според мен Е случаят тук.
2. За инфодъмповете като никога не мога да се съглася. Това е новела и целта на Сандерсън е да бъде кратък. "Show don't tell" е правило, което произлиза от писането на сценарии, ако не ме лъже паметта, защото в киното и театъра искаш да показваш, вместо да разказваш. То е имплементирано в литературата, където на теория важи със същата сила, но нещо, за което много професионални автори говорят, е че "показването" изисква МНОГОКРАТНО повече думи от "разказването". В този ред на мисли, за мен новелата е за Шаи, не за императора (за това след малко), и съответно ми беше по-интересно да чета нейните разсъждения за него, вместо текстовете, които я водят до тях.
3. По повод връзките между новелата и
Елантрис,
@Moridin вече е писал, аз само ще добавя, че Сел е планета, описана като доста по-голяма от Земята. Розовата Империя се намира в далечния север (и мисля на друг континент) спрямо Елантрис. В книгата неколкократно се споменава Сворден (spelling?), империята на "лошите" в
Елантрис, а към края по време на бягството на Шаи, тя се сблъсква с един от жреците на въпросната империя, облечен в червена броня, която е неколкократно използвана в
Елантрис. Т.е. връзките не са дори скрити в тоя случай и верно не схващам критиката.
4. По повод коментара на
@Matrim за skeletal head-butt екшъна - печатите на Шаи пренаписват не само личността, а и физическите й аспекти, което е описано в сцената. След 15 години тренировка в бойни изкуства, тя ще има инстинктите и физическите умения да може да разбие стар и крехък череп с главата си, и ДОРИ при това положение е описано, че вероятно си е причинила фрактура и комоцио.
5. Шаи е описана като безпрецедентно талантлив Форджър, на практика гений. Теоретично проектът би следвало да й отнеме години, но тя се справя за три месеца. Няма лъжа никъде по трасето, а страничните проекти са down time. Нека все пак критикуваме текста според параметрите, които ТОЙ ни дава, не тези, които сме чели с прескачане
6. Съгласен за злодеите. Типични полу-едноизмерни Сандерсънови картончета. Но това някакси не ме дразни тук, защото - пак - историята е за Шаи и сътворяването на нейния шедьовър.
7. Не мисля, че оригиналната й личност е фабрикация, мисля, че роднините са лъжа по простата причина, че ги цитира постоянно и ако бяха истински, това щеше да е лесен начин близки до нея хора да бъдат наранени. Но може и да не съм вникнал достатъчно. И нека не забравяме, че дори най-перфектната душевна имитация на човек издържа максимум един ден, т.е. ако тя беше изфабрикувана, в тези три месеца щеше да се върне към оригинала още в началото като не може да се щампова.
8. По повод процеса на създаването на душата и как бил твърде елементарен. Първо, ще повторя, че това е новела, не 800 страници тухла. Много от нещата, които виждаме, са шорткъти или примери за многообразие от други детайли, по които тя работи. Но мисля, че някои от хората в темата са останали с различно впечатление от моето за това какъв всъщност е процесът. Нека си спомним, че причината тя да трябва да тества щампите върху Гаотона, е неговата близост с Императора. Идеята е, че ако тя е налучкала правилната мотивация и чувства за даден елемент, душата на близкия съветник ще разпознае "истината" за душата на човека, когото е познавала цял живот, и ще я приеме. Т.е. имитацията, която Шаи създава, работи само ако резонира с истинските факти за душата на Императора. И когато тя щампова тялото му, то трябва да приеме тази фабрикация за истина, което ще доведе до същите жестове, изражения и т.н., защото фабрикацията ще ги тригърне. Т.е. идеята не е, че Шаи някакси е знаела всички тези детайли, че да ги включи, а резонансите с истинската душа, която е напуснала това тяло, го карат да ги пресътвори само. За мен това беше най-брилянтното в цялата концепция на магическата система - че е базирана не на детайлна имитация, а на психологическа дълбочина - на осмисляне на мотивите и причините, стоящи в основата на всеки един аспект, защото ако те са верни, всичко, което следва, ще бъде достоверно.
За мен тази новела е история за твореца и изгарящата нужда да твориш. Това е причината за на практика всяко действие на Шаи в книгата, вкл. това, че накрая отива да щампова Императора сама, защото ТРЯБВА да види дали творението й е успешно. Затова е включена и гледната точка на Гаотона, защото докато през повечето време сме в главата на Шаи, е нужна и външна гледна точка на човек, способен да оцени таланта и мотивацията й. Друг е въпросът, че това можеше да бъде оставено на читателя, но според мен Сандерсън не е достатъчно нюансиран за целта. Но оттам идва всичко друго за мен, и
@aiva спомена потапянето й в проекта, докато уж трябва да си планира бягството. Шаи буквално не може да се откъсне от душата на Императора, защото това е шедьовър, който никой друг в нейното изкуство не е постигал.
Demandred wrote: ↑Tue Oct 01, 2019 3:09 pm
Но ако искате да прочетете най-добрата новела на 2012 г., препоръчвам
On a Red Station, Drifting на Алиет де Бодар, която е доста по-качествена IMO.
Тези дни ми пристигна бебе-хардкавърчето на тая новела и нямам търпение да я почна!
tigermaster wrote: ↑Tue Oct 01, 2019 5:32 pm
Dr. Horrible wrote: ↑Tue Oct 01, 2019 5:15 pm
А къде бихте поставили новелата спрямо другите неща на Сандерсън, които сте чели?
От кратките:
(Няма да включвам разните откъси от Летописите, които също са издавани като разкази.)
Shadows for Silence in the Forests of Hell > Sixth of the Dusk >= Душата на императора = Легион
Не съм чел
Легион новелите, но за другите три съм абсолютно съгласен. Иначе спрямо книгите, бих я сложил над
Елантрис,
Warbreaker и втория
Mistborn, но под останалите му романи от Козмиъра (щото само тях съм чел). В смисъл, историята е готна, но все пак не може за 130 страници да развие типа мащаб, който аз харесвам при Сандерсън.
And you can't dance with a devil on your back...