Книга 6: Господарят на хаоса
Глави 12-16
Резюме: Нинив се страхува и търси начин незабавно да избяга от Салидар заедно с Елейн и Биргит, но без шиенарците. Елейн не иска да напусне - тя смята, че е техен дълг да останат и някак да привлекат седайките-отцепнички на страната на Ранд. С пратеничката от Тар Валон се водят разговори в пълна тайна. Нинив прибягва до старомодно слухтене под прозореца, от което научава, че седайките се колебаят дали да не приемат предложението на Елайда за обединение, както и че кръгът на Шериам има тайни планове за "послушното дете". Посветената Теодрин се е посветила (извинете) на това да премахне блокажа на Нинив и опитва всякакви забавни методи
от рода на бой, глад и сръбска музика, но без успех. Елейн предлага да потърсят в тел-айеран-риод нещо, което ще отговори на нуждата им да убедят седайките да подкрепят Ранд. Намират склад на ангреали, забутан някъде в Ебу Дар, и по-конкретно тер-ангреал във вид на купа, която може да влияе на климата. Внезапно се появява мехур на злото, седайките образуват кръгове, за да се противопоставят, връзката е подробно описана през очите на Нинив. След като всичко приключва, нашите разказват за откритието си и искат да бъдат изпратени да търсят купата. Елейн не се отказва от първоначалната цел и лъже, че купата може да се ползва само с участието на преливащ мъж. Групата патки(тм) естествено им отказва, Нинив си изпуска нервите, нашите биват наказани, седайките продължават да пускат намеци за някаква голяма тайна.
Междувременно Егвийн най-накрая се появява. Тя е пострадала сериозно от атаката на Ланфеар и все още не се е възстановила напълно. Въпреки че не е здрава и въпреки страха, че ще я хванат и накажат, продължава да влиза сама в света на сънищата. При поредната си разходка там се оказва въвлечена против волята си в сънищата на Гавин, където преживява няколко вариации на сцена от любовен роман. След това пък потъва в пророчески сънища. На следващия ден разпитва мъдрите и разбира, че невъзможността да излезе от нечий сън може да се случи, когато тя или въпросният човек изпитват силни чувства на любов или омраза.
Ранд продължава да се опитва да стабилизира положението в Андор, за да не допусне страната да затъне в хаос и разруха. Кани група благородници на среща и им обяснява, че има намерение да остави трона на Елейн, щом тя се появи. От едната от гостите, лейди Диелин, най-накрая научава цялата истина за произхода си. Ранд продължава да чува гласа на Луз Терин, да усеща Аланна някъде в съзнанието си като неин стражник, както и да страда по Авиенда. Изпитвайки нужда да поговори с някого, решава да отиде в Кайриен при Егвийн, но пристига пратеник от Самаил, който му предлага пакт за ненападение. Ранд отказва, пратеникът умира по мистериозен и зловещ начин. След този епизод Ранд все пак тръгва за Кайриен, Авиенда моли да отиде с него, той се съгласява.
* * *
Ако сега си мислите "егаси резюмето, егаси чудото" - и аз това мисля. Първо, в тези глави стават сто неща, второ, аз нямам представа кое е важно и кое не. Всичко би могло да бъде с еднаква вероятност незначителен пълнеж и важни неща, които трябва да се отбележат. Толкова можах
-
She (Moghedien) claimed it took time working with the Power before you could achieve the detachment necessary to ignore heat or cold, not much better than the Aes Sedai's vague promises that it would come "eventually."
А сега де, в миналата порция глави Таим обясни на Ранд, че това няма общо със Силата, а тук все пак има? Или Могедиен подмолно лъже? Или е различно за мъже и жени?
- Бях успяла да забравя за мехурите на злото, добре че Джордан пак обясни що е това. Изобщо, в тази книга от самото начало има доста припомняне на събития и неща, от което някой, включително миналото ми аз, би се подразнил, но в сегашното ми състояние съм благодарна за всички рекапи.
- Беше много изморително да проследя всичките преживявания и мисли на Нинив. В тези глави тя е някакво кълбо от нерви, недоволство и гняв. Не знам дали Могедиен не й приложи някакво психологическо кунг-фу, за да я докара до това състояние.
- Смятам за голяма тъпотия идеята на Нинив да тръгнат сами, без шиенарците, през опустошени от война територии, и изказването "Нямаме нужда някой да ни държи за ръка".
- Зловещият завършек на епизода с подслушването (жената от втория етаж) ми хареса. При внезапната поява на Теодрин ми се появи подозрение, че
тя е убиецът неслучайно се е оказала там. Може би просто съм гледала прекалено много сериали за убийства в тихата английска провинция
-
One day she wanted to know what it was like to be brave, like Birgitte or Elayne, instead of a coward.
Това ме подсети за онзи майтап, че определението за смелост съвпада с определението за глупост.
-
you cannot weave if you cannot see the flows
Просто интересен детайл, който си отбелязах. Мисля, че за пръв път се казва това.
- На Гарет Брин изпълненията и те бяха някакво психологическо кунг-фу, не разбрах напълно каква му беше идеята. Май не е и толкова важно.
-
good plain Two Rivers woolens
Ако имах по пет пари за всеки път, когато Нинв споменава практичните вълнени дрехи от Две Реки, вече и аз щях да мога да си позволя копринена рокля като нейната.
-
"...I won't let that happen, Nynaeve. I will not!"
"Put your chin down."
- Кошмарите в Тар Валон си ги отбелязах като нещо, което може би има значение и е знак, че нещо става, а от друга страна може би няма никакво значение. Във всеки случай беше атмосферно.
- Впечатли ме описанието на свързването.
A sense of awe came over her. She found herself looking at the faces of the others, wondering if they felt the same. She was a part of something more than herself, greater than herself.
-
Suddenly Nicola spoke, sounding half-asleep.
"The lion sword, the dedicated spear, she who sees beyond. Three on the boat, and he who is dead yet lives. The great battle done, but the world not done with battle. The land divided by the return, and the guardians balance the servants. The future teeters on the edge of a blade."
Ха, пророчество! И дори разбрах една част. Но ако съм разбрала правилно, тогава отиваме в територията на спойлерите от по-късните книги, за които в началото на темата говорихме, че няма да разкриваме.
- Хареса ми описанието как Егвийн се рее насред вселената от сънища. И това много ми хареса - просто, но ефектно: "Had she posessed a heart here, it would have been pounding like a mad drum."
- Не я разбрам Егвийн, никак. Всичките й разсъждения сега тези мистериозни жени дали са черна аджа (докато ние ги знаем кои са), безумните страхове, които биха отпаднали, ако просто си поговореше с приятелките си... просто е невероятно как сама си пречи.
- На първата сцена с Гавин сериозно се притесних какво му стана пък сега на Джордан, после се успокоих, че иронизира.
-
Trying to hold a man at fault for his dreams. And talking to a mirror like a goosehead.
Indeed. Впечатли ме Егвийн с тази реакция и с държането за ръка в нейните сънища на мястото на по-смелите моменти от сънищата на Гавин. Вече достатъчно коментирахме пуританството в поредицата. Всъщност нямам против нещата да са на такова по-целомъдрено ниво. Просто си отбелязах как дори насън тя не си позволява нищо "срамно", а уж точно в тази възраст би трябвало най-много да ги тресе хормонът нашите герои.
-
She suspected the Wise Ones felt they had impressed those two with the seriousness of Tel'aran'rhiod. By the fragments she heard of the meetings now, the Aes Sedai were not impressed at all. Very little impressed Aes Sedai.
То ако имаше в какво да се "впечата" нещо...
It can be quite a shock, especially if he is angry with you. If, to choose an example from air, ji'e'toh takes him away from you...
...Nynaeve climbed up beside Elayne, glaring down a leaher-vested woodcutter who would have gotten there before her.
Ех, този поглед на Нинив!
-
Muttering a curse she had heard from Elayne - the girl had a surprising stock of such tucked away
Lini said remarks like that were the sign of a slow mind and a dull wit...
Забавно ми беше, че на два пъти се споменава как Елейн ругае
-
Would Nynaeve never learn that simple civility sometimes won what honesty would surely lose?
Ще се повторя, Елейн е нинджа в областта на soft skills.
-
"My Lord Dragon," Bashere intoned loudly, halting before the dais, "Lord of the Morning, Prince of the Dawn, True Defender of the Light, before whom the world kneels in awe...
Хареса ми изброяването на титли на Ранд пред андорските благородници, много як момент. Самите титли бяха красиви, а идеята беше умна - и се оказа на Моарейн, макар че и Башийр добре се представи в случая. Ех, Моарейн, липсва ми. Ранд също усеща липсата й, посвещава й доста мисли в този момент.
-
Fragments of the tale the Wise Ones had told him spun through his head.
Дори и като го знае човек, пак е впечатляващо цялото нещо с произхода на Ранд. Това е голямо разкритие и е направено подобаващо. Хареса ми как е написан този момент, едновременно интимно и епично.
-
It was a good thing that whatever the Maidens thought, she only stayed with him because the Wise Ones told her to, to spy on him
Не е лесно, да.
* * *
Не съм чела огромния материал, събран от
@LightOne. Пазя си го за някой бъдещ момент след като съм прочела всички книги. Затова много се впечатлих колко е рязано тук при българското издание - цели абзаци, герои, линии. И взех да си обяснявам как съм успявала да чета една книга горе-долу за три дни.
Дори според личното ми впечатление е добре дописано ("Хайде сега сами да си изберете наказанието"), но не е там въпросът.
Цялата врътка с откриването на Купата на ветровете в света на сънищата си беше сетъп за най-тегавата книга в поредицата, та това малко ми вгорчи вкуса в устата, но какво да се прави. Бонус точки за ругаещата Елейн. Минус точки за PTSD-то на Нинив. Алоу, жено, вземи се в ръце вече. Ти си една от най-силните преливащи от незнам си колко време насам, тормозеше цяло село и ги караше да ти ходят на пръсти, айде стига толкова самоподценяване.