Препрочитане на Колелото на времето

[Demandred]

Аз вчера подхванах осмата и съм някъде до половината на главите за тази седмица.

[Yan]

Добре, мърдаме го за 14.12.

[Yan]

The Path of Daggers

Пролог и Глава 1 и 2

Резюме:

В мрака на социалните потенции крале и кралици от Пограничните земи кроят тъмни козни, а Верин разпитва Айез Седайките в лагера на Айлците, използвайки Compulsion-light edition. От Мат ни вест, ни кост. Междувременно в двореца в Ебу Дар, трите грации губят време, държат се детински и размишляват. По някое време все пак се задвижват и под строй се отправят в посока Фермата, където ще участват в най-новото риалити на Ранд ТВ. От Мат ни вест, ни кост. Елейн католгизира разни ангреали и се впечатлява от силата на част от дамите от Морския народ, а Авиенда смайва всички като разплита портала. Две-три Седайки аха-аха да получат сърдечен удар заради последното, но (за жалост) им се разминава. Моридин също е впечатлен и леко изнервен и в резултат произволен Мраколюбец си взима. Голамът хапва набързо и се подготвя да гони нашите. От Мат ни вест, ни кост.


В общи линии прилично начало, на иначе доста слаба книга. Продължавам да се впечатлявам от повсеместната тъпота на героите по високите етажи на властта. Граничарчетата кроят козни срещу Ранд и даже съюз си правят, вместо да се чудят как да помогнат на Избрания (tm) да победи Тъмния. Все пак имаше разни интересни неща в тяхната част на пролога. Например, как всичките са овързани като свински черва с династични бракове:

Alliances by marriage had always bound the Borderlands together as much as their war against the Blight did, and she had a daughter wed to Easar's third son and a son to Paitar's favorite granddaughter, as well as a brother and two sisters married into their Houses.

Тенобия хем ми беше забавна, хем ме навежда на мисълта, че интелектът не е силната страна на салдейците:

"I will not turn back," she went on fiercely, "whatever the rest of you do. I sent my dear Uncle Davram to bring me the head of the false Dragon Mazrim Taim, and now he and Taim both follow this al'Thor, if I can believe half what I hear. I have close to fifty thousand men behind me, and whatever you decide, I will not turn back until my uncle and al'Thor learn exactly who rules Saldaea."

Начи 50 хиляди войници по-малко в Салдея, за да ходиш да се репчиш на Дракона, добре...

Но пък има високи стандарти за мъжете

Tenobia's requirements for a husband were on a level with everything else about her. He must be able to face and slay a dozen Myrddraal at once. While playing the harp and composing poetry. He must be able to confound scholars while riding a horse down a sheer cliff. Or perhaps up it. Of course he would have to defer to her — she was a queen, after all — except that sometimes Tenobia would expect him to ignore whatever she said and toss her over his shoulder. The girl wanted exactly that!

Етениел май е едиствената дето леко се притеснява доколко тайна е тайната завера:

"Even so," Ethenielle insisted. "Thirteen sisters. All that is needed is for one of them to find some way to send a message. A few lines. A soldier or a maid intimidated. Does any of you think you can stop them?"

Аз повече бих се притеснявал как Дракона ще погледне на 13 седайки, но това са кахъри за други дни.

Тенобия го дава сватовница:

Tenobia gave a sudden, shocking laugh. Her gelding tried to dance, but she settled him. "I mean to press south as fast as I can, but I invite you all to dine with me in my camp tonight. You can speak with Illeisien and her friends, and see whether your judgment matches mine. Perhaps tomorrow night we can all gather in Paitar's camp and question his Coladara's friends." The suggestion was so sensible, so obviously necessary, that it brought instant agreement. And then Tenobia added, as if an afterthought, "My uncle Kalyan would be honored if you allowed him to sit beside you tonight, Ethenielle. He admires you greatly."

Цитатът, който ми закова мнението за симпатягите от пограничните земи:

"We are one, to the death," Easar said, and they all spoke with him. "We are one, to the death." By blood and soil, they were committed. Now they had to find Rand al'Thor. And do what needed to be done. Whatever the price.

Частта на Верин в пролога ми беше интересна с това, че Джордан ни вкара в главата и станахме свидетели на начина и на мислене. Една от малкото интелигентни Седайки, макар че и тя си има своите кусури. Човек като има контекста, разни подхърляния като това са доста забавни.

Seventy-one years had passed since she had last made a serious mistake.

Отделно, че може да изглежда като любимата ти леля, но всъщност е доста безскрупулна (и още един ранен хинт, че е има нещо гнило в Тар Валон):

"Nothing that will harm you," Verin told her reassuringly. The woman might die inside the year, or in ten, as a result of this, but the weave itself would not harm her. "I promise you, this is safe enough to use on an infant." Of course, that depended on what you did with it.

Междувременно Нинив продължава да е с все така ведър и слънчев характер, с който озарява околните.

"You have no right to promise to take care of me like that, Lan Mandragoran," she went on firmly. "I am not a porcelain figurine!"

Наблюдението на Авиенда доста точно описва влюбената ученичка:

She fell into dreaminess at odd moments, blushed at innocuous questions, and — she denied this fiercely, even when Aviendha had seen her — she giggled over nothing at all. There was no point in trying to learn anything from Nynaeve.

Теслин ни показва за пореден път, че червените сестри са тъпи като на теслата дръжката (pun intended):

"The Forsaken, a storm that is no a storm, and some Shadowspawn I did never hear of before," Teslyn Baradon said wryly. "Not to mention the Black Ajah. Light! The Black Ajah! And the Dark One himself, perhaps?" Her twisted smile was razor thin. She plucked Nynaeve's hand from her sleeve contemptuously. "When you do be back in the White Tower where you belong, in white as you all truly belong, you will learn no to waste your hours with wild fancies. Or to carry your tales to sisters."

Нинив и Елейн и те да не останат по-назад се държат абсолютно детински, когато Лан и Биргит им намекнаха, че малко нещо се подмотват:

Elayne and Nynaeve gave over. Unhurriedly, and unnecessarily, straightening their skirts, they each took one of Aviendha's arms before setting off again without so much as a glance to see that the Warders followed. Not that Elayne needed to, with the Warder bond. Or Nynaeve, if not for the same reason; Aan'allein's bond might belong to another, but his heart hung alongside his ring on that chain around her neck. They made a great show of strolling casually, unwilling to let Birgitte and Lan think they had been brought to hurry, yet the truth was, they did walk faster than before.

Моментът, в който Авиенда взе да осъзнава, че се превръща във влагоземка ме накара да се изхиля на глас:

They did not understand. No comforting words or teas would cure what ailed her. She was enjoying talk of lace and embroidery! She did not know whether to growl in disgust or wail in despair. She was growing soft. Never before in her life had she looked at a woman's dress except to think where it might be hiding a weapon, never to notice the color and cut, or think how it would look on her. It was past time to be away from this city, away from wetlander palaces. Soon she would start simpering. She had not seen Elayne or Nynaeve do that, but everyone knew wetlander women simpered, and it was obvious she had become as weak as any milk-water wetlander.

Елейн все още ми е любимата от жените героини, обаче все повече попива от лошите черти на Седайките:

And if they had been Aes Sedai, every one of them, from Kurin, with her stony black stare, to Renaile herself, would have listened when she spoke and stood when she entered a room. If they were Aes Sedai and behaving as they should.

Merilille аха да получи сърдечен удар, ама не би. Реакцията ми беше по-скоро комична и излишно драматична:

"No-o-o-o!" Merilille shrieked.
Elayne spun, instinctively opening herself through the angreal again, only half conscious of saidar flooding into Nynaeve and Vandene. The glow of the Power sprang up around every woman in the clearing who could embrace the Source. Merilille was straining forward in her saddle, eyes bulging, one hand reaching toward the gateway. Elayne frowned. There was nothing there except Aviendha, and the last four Warders, startled in the middle of walking away, searching for the threat with swords half-drawn. Then she realized what Aviendha was doing and nearly lost saidar in her shock.

После и Вандене да не остане по-назад:

"You fool girl!" Vandene snapped, her face a thunderhead. She strode toward Aviendha dragging her gelding behind. "Do you realize what you almost did? One slip — one! — and there's no saying what the weave will snap into, or what it will do! You could have completely destroyed everything for a hundred paces! Five hundred! Everything! You could have burned yourself out and — "

Но Авиенда ги закова набързо:

"It was necessary," Aviendha cut in. A babble erupted from the mounted Aes Sedai crowding around her and Vandene, but she glared at them and raised her voice over theirs. "I know the dangers, Vandene Namelle, but it was necessary. Is this another thing you Aes Sedai cannot do? The Wise Ones say any woman can learn, if she is taught, some women more and some less, but any woman, if she can pick out embroidery." She did not quite sneer. Not quite.

Meltdown-ът на Моридин беше доста забавен:

He was about to turn away when the outlines of the gateway suddenly began to flex and tremble. Transfixed, he watched until the opening simply — melted. He had never been a man to give way to obscenities, but several rose in his mind. What had the woman done? These barbarous rustics offered too many surprises. A way to Heal being severed, however imperfectly. That was impossible! Except that they had done it. Involuntary rings. Those Warders and the bond they shared with their Aes Sedai. He had known of that for a long, long time, but whenever he thought he had the measure of them, these primitives revealed some new skill, did something that no one in his own Age had dreamed of. Something the pinnacle of civilization had not known! What had the girl done?

...
Nothing would make a gateway behave that way. Unless . . . Could she actually have unraveled the web? Death held no fear for him. Coldly he considered the possibility that he had been within sight of an unraveling web. One that had been unmade successfully. Another impossibility casually offered up by these . . .

Доста е готино, как нашите хора откриват нови и нови неща, които и Отстъпниците смятат за невъзможни.

За другата седмица четем глави 3-7.

[Ghibli]

Моите впечатления: много як пролог, и за съжаление още от първата глава се почва с развлачването. Поредното описание кой как минал през портал (последователност, жестове, пози, погледи, хвърлени към останалите...), разлято този път в цели две глави, ме накара да формулирам Теорията за запазване на обема на текста, от която несъмнено се е ръководил авторът. Теорията гласи, че тъй като при пътуването по обикновен начин биха минали дни, седмици или месеци, които биха били описани на поне няколко страници от текста, при пътуване с портал този изгубен текст трябва да се компенсира.

За срещата на високо ниво се наложи да си направя едно листче с имената на всеки присъстващ, за да се ориентирам кой кой е. Добра работа ми свърши, да се бях сетила от първа книга да си водя записки, щеше да е яко. Иначе, да не повтарям Ян. Тенобия е повод за много забавление и фейспалмене едновременно. Коментарът ми към това как ще покаже на Преродения Дракон кой е шефът в Салдеа беше "оф ма патко" Иначе беше забавно споменаването, че Перин се е задомил наистина добре, както и много ми харесаха двата абзаца, извадени директно от любовен роман, с Етениел и чичото с прикритата страст в погледа (извинявам се, човекът си има име, но просто много ме забавлява концепцията за многото чичовци на Тенобия, които така и са наречени - "her numerous uncles").

Верин е прекрасна и нейната част беше много интересна. Рядък пример за седайка, която не е дразнеща или тъпа. Гледната й точка със съчетанието между ум, мъдрост, хитрост и дори хумор е удоволствие за четене.

One day she would have to write out the cipher she used in her notebooks — a lifetime's worth of them filled cupboards and chests in her rooms above the White Tower library — one day, but she hoped not soon.

Това много ми хареса

Who should know better than an Aes Sedai that a sister had to wear many faces in the world? You could not always overawe people, or bludgeon them, either. Besides, far better to behave as a novice than be punished like one, especially when it earned you only pain and humiliation.

Наистина е чудесна Верин.

Verin prattled on; she had developed prattling to something of a Talent.

Моридин се оказа не просто леко луд, а пълно куку Пак добре написани моменти с внезапните му пристъпи на ярост.

И Авиенда ме зарадва с нейната гледна точка, където мине се не мине, и почва да се чуди не би ли било възможно да пребие или наръга човека отсреща.

Имаше и интересни детайлчета за света, например това, че плащовете на стражниците се правят с тер-ангреал, или че в легендарната епоха далеч не са знаели и умеели всичко, което може да се прави със силата. Мерилил с крясъка "Неееееее!" ми се видя доста истерична, после обаче и Моридин изтръпна само от мисълта, че е бил близо до разплитане, та явно това е нещо като някое детенце да си играе с плутоний пред очите ти.

[Matrim]

Още миналата седмица ги изчетох тия глави и вече забравих част от впечатленията си, но here goes.

Прологът беше хубав, ако се абстрахираме от логистичното безумие, представляващо плана на владетелите на Граничните земи. Всеки води по 50 хилядна армия и даже мислят, че може и да пътуват незабелязано. А и имаше някои типични джорданизми:

Thick lines of pearls marched down the dark gray sleeves of her narrow-skirted riding habit, while red-and-gold embroidery swirled thickly to emphasize the narrowness of her waist and the roundness of her bosom.

Важно си е жените да отбелязват щателно колко закръглени са гърдите на други жени.

Или:

Lady Serailla could have been a farmwife suddenly stuck into a noblewoman’s riding dress, but the mind behind those plain, sweaty features was as sharp as any Aes Sedai’s.

Поне имаме някакво обяснение - "plain features" = селянка.

Стандартите на Тенобия за мъжете щяха да са забавни ако бяха на майтап и Етениел я подценяваше, но съдейки по Файле и родителите им, нещата са съвсем сериозни и патетични.

her eyes made it easy to forget that Shienaran women neither trained with weapons nor fought duels.

В Шиенар май много държат да печелят награди "Дарвин".

Продължавам да се чудя как не измират да'цанг с тия черни вълнени роби в най-голямата жега от не знам си колко години насам и издевателства над тях в стил есесовци гаврещи се с концлагеристи. И въобще любовта на айилците към подобни наказания е показана твърде позитивно за моя вкус, колкото и да не обичам седайките като цяло.

Като стана дума за издевателства:

That dress looks very nice on you. They burned mine; I saw them.

Как не ги е срам тия мръсни диваци да горят седайските рокли?!?

She did not know whether to growl in disgust or wail in despair. She was growing soft. Never before in her life had she looked at a woman’s dress except to think where it might be hiding a weapon, never to notice the color and cut,

Как нагло лъже Авиенда - в миналия том правеше точно това:

Elayne gave a sharp sniff in the face of what she could not deny, and adjusted her green silk skirts where they were drawn up in front to expose layers of blue and white petticoats. She was wearing the local fashion, complete with creamy lace at her wrists and around her neck, a gift from Tylin Quintara, as was the close-fitting necklace of woven gold. Aviendha did not approve. The upper half of the dress, the bodice, fitted as snugly as that necklace, and a missing narrow oval of cloth revealed the inner slopes of her breasts.

И изобщо цялостният арк как тя не е като "другите жени", ама като види хубави рокли и им се радва е толкова клише, че няма накъде повече.

Almost immediately the war of glares started up again, the Aes Sedai at the Kinswomen, the Knitting Circle at the Windfinders, and the Atha’an Miere at anybody their eyes fell on.

Най-опасният военен конфликт в Рандланд, дами и господа - Войната на втренчените погледи!

Частта с Верин е хубава, макар Джордан да прекалява понякога с удобно двусмислените мисли на героите, които имат по неясни мотиви.

Моите впечатления: много як пролог, и за съжаление още от първата глава се почва с развлачването. Поредното описание кой как минал през портал (последователност, жестове, пози, погледи, хвърлени към останалите...), разлято този път в цели две глави, ме накара да формулирам Теорията за запазване на обема на текста, от която несъмнено се е ръководил авторът. Теорията гласи, че тъй като пътуването по обикновен начин биха минали дни, седмици или месеци, които биха били описани на поне няколко страници от текста, при пътуване с портал този изгубен текст трябва да се компенсира.

Да не говорим, че товарят и яздят коне, нищо, че имат Пътуване. Джордан е в стихията си при пътеписите, ама в това да измисля оправдания защо не се телепортират хората точно където искат хич го няма. Нашите даже мъкнат насам-натам една от Черната аджа вместо да я пратят при Егвийн да й отрежат главата.

Като стана дума за Пътуването, Елейн и Нинив трябваше да получат помощ от тъпите Ветроловки само в замяна на това да ги научат на нещо толкова революционно. А те им предложиха и куп други неща.

ou could never tell what might trigger a ter’angreal. A black rod no thicker than her little finger, a pace in length, stiff yet so flexible she thought she could have doubled it into a circle.

Естествено, че има тер'ангреал с вид на камшик или тънка пръчка, подходяща за любимите на RJ наказания.

I have made ter’angreal, after all. Nobody else living has done that.”

Сеанчанците и ай'дамите не се ли броят?

Доста е готино, как нашите хора откриват нови и нови неща, които и Отстъпниците смятат за невъзможни.

Лекотата и честотата, с която се случва обаче ми идват в повече.

Моридин (от книгата) е съвсем изтрещял, но като си спомним какво правеше в първите три книги даже е много адекватен напоследък.

[Demandred]

Прологът и на мен ми хареса доста. За съжаление обаче интригуващият setup с Borderlands monarchs е разрешен доста разочароващо по-нататък в поредицата. При Елейн и Нинив нещата са прекалено мудни засега. Теорията за запазване на обема на текста, формулирана от Гибли, определено е в пълна сила тук.

Като стана дума за Тенобия, следният пасаж е забавен, но не е особено логичен в Randland:

Tenobia’s requirements for a husband were on a level with everything else about her. He must be able to face and slay a dozen Myrddraal at once. While playing the harp and composing poetry. He must be able to confound scholars while riding a horse down a sheer cliff. Or perhaps up it. Of course he would have to defer to her—she was a queen, after all—except that sometimes Tenobia would expect him to ignore whatever she said and toss her over his shoulder. The girl wanted exactly that! And the Light help him if he chose to toss when she wanted deference, or to defer when she wanted the other. She never said any of this right out, but any woman with wits who had heard her talk about men could piece it together in short order. Tenobia would die a maiden. Which meant her uncle Davram would succeed, if she left him alive after this, or else Davram’s heir.

Това, че Тенобия има абсурдни изисквания за евентуален свой съпруг, не би трябвало да е особена пречка за осигуряването на наследник. Просто Тенобия си хваща любовници за кратко и им бие шута, като я отегчат, и ще забременее бързо. Като чета такива пасажи като горния ми става ясно, че Джордан не е премислил съвсем какви ще са последствията от gender egalitarian монархия и общество без организирана религия за наследяването на тронове.

Верин е майстор в подмолните планове, хубаво е да ни се напомня отвреме навреме, че има поне една седайка извън главните героини, на която ѝ сече пипето.

Интересен детайл, който забелязах в тези глави е, че преди да бъдат научени на това от Егвийн и Елейн съответно, нито Мъдрите, нито Ветроловките знаят как да се свързват една с друга при преливане, което не ми се струва много логично, при положение, че това са организации на преливащи, съществуващи от хилядолетия, а свързването не е някаква супер сложна или тайна weave, а нещо, който всеки преливащ научава бързо и сравнително лесно плюс това е нещо, което със сигурност се споменава като способност на преливащите жени във множество истории и легенди за тях.

Nynaeve’s sniff said she did not believe it. Or that she wanted them to believe she did not; she could tell you to your face that you were a blind idiot, yet let anyone else say it, and she would defend you until she went hoarse.

Една от основните черти на Нинив, прекрасно резюмирана в едно изречение. Същото важи и за Мат, между другото.

Сеанчанците и ай'дамите не се ли броят?

Не знам дали точно това има предвид тук Елейн, но тя не само копира съществуващи тер'ангреали, но и направи няколко изцяло нови такива.

[Shamajotsi]

Аз пък ще се изкажа негативно и за пролога, и за двете глави. Много тругно ги минах. Една седмица ги мъчех и вече няколко дни не пристъпвам към трета глава от страх какво ме чака, а се бях надъхал сериозно от "Корона от мечове"!

Първо, владетелите на граничните глави - толкоз се пазеха да не ги видел никой и явно при мен е имало някакво късо съединение, защото бях останал с впечатлението, че техните хора ще роптаят срещу каквото и да са помислили да правят. Накрая много се обърках защо бяха притесненията, че техните хора можели да ги детронират?

Енивей, частта с Верин беше интересна, доколкото разбрахме що за чиляк е. Но пък тук ми се струва, че частта ни е била интересна, защото имаме знание за по-натам в книгите. Реално ако човек не е чел по-нататъка, просто ще разбере, че Верин е далеч по-гадна, отколкото сме знаели преди (макар и това да не е много нова информация - вижте как отработваше пратеничките на бунтовничките в Кемлин).

В пролога имаше кратка част с Моридин. Ще коментирам само как никой тук май не го е коментирал, което иде да покаже колко важни са тези няколко абзаца.

И после си идваме на двете глави в Ебу Дар. Е, братче, толкова дълго ни описваха как народът мина от точка А до точка Б. И тук ми се струва, че Робърт Джордан е усетил как откъм пейсинг ще е много странно нещо толкова епохално като оправянето на времето да се случи ама баш в началото на книгата (защо не се случи в края на предната?) и разтегля нещата ненужно. Гибли го е описала болезнено вярно - то не бяха описания на конете, ама как от морския народ не можели да яздят, ама решили да яздят, но пък Нинив била отказала много хубав кон като подарък... Само за конете беше отделено повече "екранно време" отколкото за цялата сцена, чини ми се.

И да спомена и втората поява на Моридин - беше ми много странно как изведнъж загуби толкова много от образа си. Досега беше някакъв невероятен мастърмайнд който беше толкова над нещата, че чак беше извън Шарката. Сега един от подчинените му си го взе без да е станало нещо кой знае колко кофти за неговите планове, ама какво ли разбирам и аз от пътищата мраколюбски.

Искрено се надявам следващите пет глави да са по-хубави.

[Matrim]

Глава 3-7

Резюме: Групата на Нинив и Елейн пътува бавно и полека, защото има страници за запълване. Стигат до прословутата ферма и, о, чудо, след има-няма две глави дърлене за глупости се случва нещо важно. Използват Купата на съветската армия ветровете с доста зор, но май има резултат. Докато планират колко коняка да гаврътнат по случай случая ги сгащват летящи сеанчански скаути и се налага пак да си плюят на петите. Рандъм Родственичка показва изумителни организационни способности и всички са готови да драснат в рекордно време. Но, разбира се, сеанчанците идват в най-лошия момент. Елейн се мъчи да прикрие следите с помощта на Биргит и Авиенда, кютекът е здрав като в окръжните групи ако съдията се осмели да свири дузпа за гостите. В крайна сметка, порталът гръмва като барутен погреб и сеанчанците си го взимат. Междувременно Перин се чеше по тиквата, а Мургейз е в беда. Отново.

Три от тия глави можеше спокойно да са по две-три страници, почти нищо интересно не става в тях. Тъкмо нещо вълнуващо взе да става с Перин и накрая излезе, че Мургейз е в беда за 43-ти път. И въобще цялата сюжетна линия с Пророка е добър пример за творческо безсилие - сложена е колкото Перин да има с какво да се занимава, нищо, че Ранд може или да дойде лично и да свие сърмите на Масема или да прати петдесетина хиляди айилци да му разкажат играта.

Използването на Купата беше яко, макар да е доста трудно за вярване, че Морският народ още помни как става това в случай, че им попадне някоя Купа. Обаче да се свързват не могат, добре, че имаше кой да им покаже, the idiots.

Авиенда и Биргит срещу сеанчанската сган е единствената сцена, която си спомнях добре. И на второ четене радва, стига човек да приеме как изведнъж Елейн се загрижи за утайката и забрави, че знае inverted weaves.

“Why? To restore a little balance, that is why. If the Atha’an Miere feel they need us to protect them from an Aiel, it might be a useful balance against. . . .”

Това с уж толкова страшната Авиенда изкопа дъното направо.

Here and there a woman simply fainted dead away, but most ran wildly, screaming, dropping what they carried, bumping into one another, falling down and scrambling up to run on.

Продължават масовите припадъци и другите прояви на мелодраматична истерия под път и над път. Матриархат, ама някой друг път.

The Forsaken have no reason to look for Mat or the others.

Ех, това plot armor-ът е голяма работа.

Elayne had chosen that destination because they could reach Caemlyn in two weeks from there. And because the estate was so isolated, she might be entering Caemlyn before anyone knew she was in Andor.

Ех, да имаше някакъв начин да се телепортира направо в Кемлин или поне да прати някой да проучи как е положението преди да се мотае на село...

We can play that game in front of the sisters and the other Warders, to spare your blushes, but you and I know better.” Despite the mocking words, what Elayne felt from her was affection. No; stronger than affection. Her own eyes stung suddenly. Her death would hurt Birgitte to the bone—the Warder bond made that certain—but it was friendship that made her stay now.
“I am thankful to have two friends such as you,” she said simply. Birgitte grinned at her as if she had said something silly.

Birgitte had recovered her bow; she looked every inch the hero of legend, blood streaming down her leg, barely able to stand, but an arrow half drawn, searching for a target.

“The crest!” Birgitte shouted joyfully. “We made it! It’s good wine and a well set-up man tonight!”

Трябва да има повече такива сцени и около 235 пъти по-малко джавкане между рандъм седайки, ветроловки, Родственички и не знам си какви.

Айилците пак се проявиха - имали не знам си колко правила и методи за мъчения, because of course they do.

And she and Nynaeve had agreed to that bargain, hardly a display of wisdom and acumen. Not just the Sea Folk getting the Bowl, but twenty sisters going to the Atha’an Miere, subject to their laws, required to teach anything the Windfinders wanted to learn and unable to leave until others came to replace them.

Тая сделка изглежда все по-идиотска, колкото повече научаваме за нея. Особено при положение, че Нинив и Елейн имаха огромен leverage.

He had expected Faile to be angry when he chose Berelain, for all that Rand supposedly had sent her for the purpose. Faile knew he did not want to send her into danger, into any risk of danger, a fact she disliked more than she did Berelain. Yet her scent had been soft as a summer morning—until he tried to apologize! Well, apologies usually stoked her anger if she already was angry—except when they melted her temper, anyway—but she had not been angry! Without Berelain, everything ran smooth as silk satin between them. Most of the time. But explanations that he did nothing to encourage the woman—far from it!—earned only a curt “Of course you don’t!” in tones that called him a fool for bringing it up. But she still grew angry—with him!—every time Berelain smiled at him or found an excuse to touch him, no matter how brusquely he put her off, and the Light knew he did that. Short of tying her up, he did not know what more he could do to discourage her. Ginger attempts to find out from Faile what he was doing wrong received a light “Why do you think you’ve done anything?” or a not-so-light “What do you think you’ve done?” or a flat “I do not want to talk about it.” He was doing something wrong, but he could not puzzle out what! He had to, though. Nothing was more important than Faile. Nothing!

Цитирам целия пасаж, защото все още има хора, които смятат, че Файле и Перин всъщност не са толкова зле като двойка. Пасивно-агресивното поведение е направо се лее от страниците, а Перин, горкият, не се усеща какъв грандиозен автогол си е вкарал.

[Ghibli]

(С извинение за закъснението, едва сега сколасвам да пиша.)

Стигнах до идеята да си направя упражнение в йогистко смирение или както там се казва тази практика - спирам да се дразня, започвам да приемам написаното каквото е и да търся нещо интересно във всяко изречение. Давам малко повече доверие на автора, така да се каже. Ще видим докъде ще удържа с този настрой , но определено ми помогна да преджапам през началото на тазседмичната порция глави. Пък и накрая все пак стана нещо(тм).

При все това...

Трябва да има повече такива сцени и около 235 пъти по-малко джавкане между рандъм седайки, ветроловки, Родственички и не знам си какви.

Абсолютно!

Отбелязах си като интересни моменти:
- най-после се разбират подробности за условията на прословутата сделка с морския народ; наистина нашите доста са дали в замяна на помощта им.

- коментар за многократно споменаваното тук в темата отсъствие на седайките от света:

The White Tower, she said, maintained its influence in the world not by force of arms, or persuasion, or even by plotting or manipulation ... everyone saw the Tower as standing apart and above ... That in turn depended on every Aes Sedai being seen that way, as mysterious and apart, different from everyone else. A different flesh.

Не коментирам колко е целесъобразно, но обяснението е добро, има смисъл.


- Авиенда не знам откога е оперирана от всякакво чувство за уместност, но чак и на мен ми стана неудобно като взе да обсъжда с подробности къде и как я целувал Ранд

- Сцената със самото използване на Купата беше много яка, за разлика от подготовката за събитието.

- Всеки път се впечатлявам как сеанчанците са представени като някаква неумолима божия напаст: изсипват се от нищото в огромни количества за секунди и никой не може да ги спре, освен случайна килотонна експлозия.

- Финалът на главите с Елейн изведнъж стана много сериозен и нашите за малко да не оцелеят, направо се развълнувах.

- Главата с Перин започна скучновато, но краят ми хареса изключително много - и друг път съм казвала, че обичам подобни случайни срещи между герои от различни линии. Първо дадох накъсо при описанието на жената, после изведнъж схванах Та, очаквам с интерес продължението на взаимодействието между Перин и Мургейз.

- Даже няма да коментирам повече отношенията му с жена му - той сам си я е избрал и си я обича, да си я търпи там. Victimblaming? Абсолютно!

Любим сексистки цитат от тази седмица:

It's one of the things men are for, taking the blame. They usually deserve it, even if you don't know exactly how.

[Yan]

Мат и Гибли са написали основните неща. В книгата има доста плява, уви.
Първите 4 глави можеха да са една. Перинската поне беше кратка.

- Хареса ми как Елейн след цялото менажиране на сбирщайна от лелки от всички земни кълбета, вероятно взе да се чуди къде е сгрешила в жизнения си път.
- Морските каки са дори по-тъпи от Седайките, а това е висока летва.
- Демиджа по репутацията на Седайките пред останалите фракции става все по-голям.
- Самото използване на купата беше яко.
- Елейн откри атомната бомба, язък за кончето.
- Перин е христоматиен пример за жертва на Стокхолмския синдром. Срещата с Мургейз поне беше забавна.

[Demandred]

Сцената с unweaving-а на портала е една от най-добрите в цялата поредица за мен. Има си напрежение на кило, зрелищен екшън, а и много добре е описано колко изтощени са нашите. Освен това демонстрира отлично близкото приятелство между Елейн, Биргит и Ави. А имаме и този класически Нинив момент:

“You be careful, you hear me,” she whispered. “If you get yourself killed, I swear I’ll skin you alive!”

Останалото при Елейн и Нинив в тези глави си беше поразвлачено, но по-малко, отколкото в Глави 1 и 2. Най-забавният момент беше, когато Елейн бягаше надолу по хълма, взе да се поздравява мислено колко добре се е справила като лидер и точно тогава се препъна в един камък и падна по лице. "So much for queenly dignity".

Aviendha had some knowledge of men—she had traveled with them as a Maiden of the Spear, fought beside them—but she had never wanted to be anything but Far Dareis Mai, and there were . . . gaps. Even with her dolls as a child she had always played at the spears and raiding. She had never flirted, did not understand it, and she did not understand why she felt the way she did when Rand’s eyes fell on her, or a hundred other things Elayne had begun learning the first time she noticed a boy looking at her differently than he did at the other boys. She expected Elayne to teach her all of it, and Elayne tried.

Тази версия на Елейн, която добре знае как да флиртува, какво искат мъжете и как да използва това в своя полза, е доста по-пасваща на цялостното ѝ поведение в течение на поредицата от онази, която третираше Мат като някакъв абсолютно неразбираем извънземен в предишния том, понеже "Her knowledge of men was limited to Rand and what Lini and her mother had told her".

Главата на Перин беше неочаквано прилична. Особено ми хареса като Перин стресна здраво последователите на Масема и ги заплаши по доста впечатляващ начин.

If one of you looks at me cross-eyed, he hangs!

Spoiler: show

Язък, че после не сии удържа на думата.

Горката Мургейз пак се забърка в неприятности. Но пък не губи от царственото си излъчване каквото ѝ да става - "a face as regal as any queen’s for all that it was plastered with sweat and dust". Явно в семейство Траканд нямат способността да изключват царствената си осанка.

Тази сюжетна линия, ако не друго, ще ми се струва много по-свежа от другите, защото не съм я препрочитал май никога.

[Ghibli]

Глави 8-12

(Моля някой, който не е аз, да пише резюме, ако искате нормално такова ),
Резюме:
В тези глави се уточнява моментът на действието - от използването на Купата на Ветровете са изминали седем дни, а от смъртта на Самаил и провъзгласяването на Ранд за крал на Илиан - четири. Мургейз и компания биват настанени в лагера и стават лични слуги на лейди Файле и лорд Айбара. Балвер също остава като секретар. Междувременно между Мургейз и Таланвор се случва ситуация с гол торс, горящ поглед и нежна целувка по клепачите (тук съм заради любовните сцени). Перин спори с мъдрите - те искат Пророка да бъде убит, Перин не иска да убива поддръжник на Ранд, дори такъв като Масема. В лагера се появява Илиас Мачира и дава съвети на Перин за семейния му живот. Берелайн се връща от града и води със себе си самата кралица на Алтара под прикритие. Файле прави схеми, Перин просто тавиренства, в резултат Алиандре му се заклева във вярност и е принудена да тръгне с него на юг към Пророка. Група от безчинстващи последователи на Масема биват заловени от нашите, Перин заповядва да бъдат обесени.
Междувременно Севана и сие са имали среща със сеанчанците, дори са успели да пленят един и го уморяват по време на разпита, но никой не вярва на получените сведения. Севана продължава да бленува как ще бъде жена на Ранд и ще властва над тези богати земи. Нещата не вървят съвсем по план за нея обаче: мъдрите са започнали да се усещат и заговорничат зад гърба й. Намерението й да получи Галина като лична седайка не се осъществява - с новата клетвена палка, подарък от Самаил, Галина е принудена да се подчинява на цялата група, но най-първо на Терава и Севана, и става гай-шайн.
Грендал е успяла да посъбере малко артефакти от колекцията на Самаил, преди Ранд да си я прибере, и плете нови интриги. Изненадващо я посещават Могедиен и някаква непозната млада жена на име Циндейн, които й обясняват, че Моридин е Не-блис и трябва да му се подчини. Едва след появата на Шайдар Харан Грендал се убеждава, че сега трябва да падне на колене, но запазва надежда, че нещо може да се промени в бъдеще.
В Кайриен Кацуан седайства и чете конско на Алана. Сорилея идва да говори с нея. Двете сключват съюз, за да помогнат на Ранд да остане нормален човек "от плът и кръв".


Коментар:

Главното ми впечатление за тази седмица е, че Мургейз знае отбрани ругатни! Крушата наистина не пада по-далече от дървото

Гледната точка на Файле е приятно разнообразие, мисля, че нямаше такава поне от две книги, ако не и повече. От прекалено много време само Перин я гледа/помирисва и се озадачава, тук поне се виждат някакви нейни мисли и е по-лесно да я разберем какво иска. Продължава да е неприятно отношението й към мъжа й по много направления, но все пак се вижда, че си го обича. Хареса ми как Мургейз я вижда като млада и неопитна, това е интересен контраст с Файле, която от своя гледна точка е изпълена със самоувереност. Дори разсъжденията й за Берелайн бяха добри, с изключение на "She was a jade and a trull!".
(Искам справедливост за Берелайн! Тя има поне три пъти повече мозък от Файле.)

Faile must have been inside, because that gaggle of idiots were cooling their heels not far off.

Перин постоянно нарича кайриеноайилците (ака Ча Файле) "онези идиоти", много ми беше забавен този момент

Хареса ми как първите признаци на застудяване постоянно бяха пренебрегвани и всеки си мислеше, че му се е сторило, докато не заваля и не стана студено наистина.

Циндейн се появи - изненадах се, нямах представа, че толкова скоро се появява този персонаж. Чела съм в уикито съвсем малко за нея, така че знам коя е, но не много повече. Не пречи да обсъждаме със спойлери, ако искате. Засега скривам тази забележка:

Spoiler: show

Интересно ми е дали нарочно тялото й е такова, пак като някаква шегичка - да е ниска и светла, противоположно на предишнния й образ, или просто така се е случило.

Битката на двамата йокозуни, тоест срещата между Сорилея и Кацуан беше добър момент също, най-после се разбира нещо за това на коя страна е Кацуан и какво иска. Много ми хареса и как избра да действа Сорилея с Кацуан, като й даде дар, за който да й бъде задължена. Нали се питаше Мин в миналата книга какво би станало, ако се сблъскат двете - ами ето, ще се сдушат, разбира се.

За мен един момент от разговора беше интересен с оглед на телевизионния сериал. Аз мислех, че в сериала са прекалили с движенията, с които правят преливането, но тук се казва, че седайките наистина правят жестове с ръце, когато ползват силата, и то забележими, а някои сестри дори твърдят, че могат да разчетат определен стил на ръкомахане:

Sorilea shrugged. "Perhaps. Learning a second way is hard enough without all the hand-waving you Aes Sedai do."
...
As for hand-waving . . . Few had channeled where she could see, but she had noticed that they created some weaves without the gestures that sisters used. The hand movements were not truly part of the weave, but in a way they were, because they had been part of learning the weave. Perhaps, once, there had been Aes Sedai who could, say, hurl a ball of fire without some sort of throwing motion, but if so, they were long dead, and their teachings with them. Today, some things just could not be done without the appropriate gestures. There were sisters who claimed they could tell who had taught another sister by which motions she used for which weaves.

[Ghibli]

Малко връщам назад и затова пускам отделен пост.

Първо, владетелите на граничните глави - толкоз се пазеха да не ги видел никой и явно при мен е имало някакво късо съединение, защото бях останал с впечатлението, че техните хора ще роптаят срещу каквото и да са помислили да правят. Накрая много се обърках защо бяха притесненията, че техните хора можели да ги детронират?

Глождеше ме този въпрос и сега специално се върнах да прочета пак пролога, но не видях да има споменато негодувание на техните хора. Притесненията са от това да не стигне информацията за похода им до Ранд или до Тар Валон, а това би станало не само ако ги проследят шпиони, а и ако просто ги види някой местен, който после съвсем невинно да спомене нещо на преминаващ търговец. Предвид обаче компанията от 13 седайки, която се е заформила "съвсем случайно", мисля, че в Тар Валон вече са осведомени.

Всеки води по 50 хилядна армия и даже мислят, че може и да пътуват незабелязано.

Също не видях да се споменава кой с колко войска е тръгнал, само Тенобия казва, че е с 50 хиляди души, но не знам другите с по колко са, освен ако наистина не са се разбрали всеки да води еднакъв брой хора.

На препрочитане този капсулиран откъс от началото на книгата ми се видя още по-добър и пак ще похваля Джордан за него: има хубаво звучащи и ненатоварващи описания, дава много нови детайли за света, Етениел е приятна героиня.

[Matrim]

Джордан наистина си играе с търпението на читателите - човек тъкмо въздъхне от облекчение, че главите от гледна точка на Перин и Файле (с малко Мургейз за цвят) най-накрая са свършили за момента и му сервират Севана, Галина и Кацуан. Включването на Грендал е яко както обикновено, но на фона на останалото си е направо откровение свише

Шегичките на тема колко некадърна прислужница е Мургейз са като вицовете на Къци Вапцаров и въобще цялата ситуация е твърде насилено нагласена дори и по стандартите на поредицата. Мургейз, видите ли, остана с лорд Перин, защото имало някакъв шанс да помогнела на Елейн с това! А Файле, която постоянно гледа всичко да е на ниво достойно поне за херцог, си взима рандъмляци за прислужници. Yeah, right.

I can’t send you to Caemlyn right away, Master Gil

Ех, Перин, защо лъжеш човека така? Можеш и то с лекота.

But as Perrin walked on, emptying the brandy onto the ground, Jori laughed, “You can’t put anything over on Lord Perrin!”

Това промитите мозъци са опасна работа. Унищожи им ракийката на хората, а те "Браво, лорд Перин". Май си го заслужават тия идиоти.

I've seen things, Lord Perrin. They do camp chores! Aes Sedai!

I don’t like you, but I promised to protect you from the Wise Ones, or the Asha’man, or Rand himself, so come down off that high horse!

Стремежът към непрестанно маморване на беззащитни девици (дори и когато хич не са такива) дали е в класификацията на психическите заболявания? За един приятел питам.

The Light knows, Masema’s a madman, but he supports Rand. A fine thing, if I go around killing people on our side

Това след като се зарече да обеси всеки от шайката на Масема, който... прави точно каквото Масема иска от тях. Като във видеоигра - безименните миниъни да мрат, шефчетата не.

Swallow your tongue with a Saldaean, though, and to her, you’re saying she isn’t strong enough to stand up to you. Insult her like that, and you’re lucky she doesn’t feed you your own gizzard for breakfast.

Planet of Hats факторът е много силен в Салдея, явно.

Ghealdan needs protection I cannot give, so duty demands I find it. You can give it, my Lord

Този тип алтруистичен патриотизъм е доста рядко явление сред висшата аристокрация в световната история, но в Колелото има доста от него. Не е ясно и защо Алиандре мисли, че Ранд няма да е същата стока като "неговия" пророк Масема.

They ran nearly to her elbows, a noticeable weight in gold and ivory and gems, yet she would have worn every one she owned if she could.

Севана не е пародия на мутреса - тя е пародия на рапър, любител на ланци!

Интересно, че Грендал е отмъкнала ангреал под носа на Ранд, другите Отстъпници могат само да завиждат.

he silver-haired little woman’s face was a shadowed mask of terror in the pale light, her bosom heaving as she gulped breath.

Обрисуването на ужаса с фразата "bosom heaving" е интересен подход. Сакън някой да не забележи новите бомби на Ланфеар.

Cadsuane scowled over the cup at her. She might have. There was no difference between what Alanna had done and a man forcing himself on a woman, but, the Light help her, she might have, had she believed it would help her reach her goal.

Първо Егвийн същото сравнение и реши, че всъщност не е чак толкова лоша идеята, сега и Кацуан. Все едно ми трябваха още причини да ги недолюбвам.

Готин момент беше като Грендал неутрализира Циндейн и Могедиен със специалитета си - Принуда. След това имаше здравия разум да не се репчи много на Шайдар Харан. Ако добрите нямаха толкова здрав plot armor отдавна да се е справила с тях.

[Ghibli]

А Файле, която постоянно гледа всичко да е на ниво достойно поне за херцог, си взима рандъмляци за прислужници. Yeah, right.

Файле също така си взе "онези идиоти" за лична войска, така че нищо странно няма, тя смята, че имат потенциал и може да си ги възпита Като се замисля, това е стандартно за нея - същото смята и за мъжа си още от началото на връзката им.

Севана не е пародия на мутреса - тя е пародия на рапър, любител на ланци!

Готин момент беше като Грендал неутрализира Циндейн и Могедиен със специалитета си - Принуда.

Аз пък малко се учудих, че те не се бяха подготвили за нещо такова, не е като да са някакви простосмъртни и да не я познават... Много лесно ги подчини.