ShadowDance

Така де, не е съвсем точно формулирано, но разбирате за какво говоря - за онези филми, в които Голямата Любов няма хепи енд, понякога дори не е Голяма и не е Любов. Та кои са ви любимите от тези?

"Ани Хол". Така де, това всъщност е комедия, но отговаря на условието - голяма любов без хепиенд, а и ми е много любим.
"Лято с Моника" на Бергман.
"Опасни връзки", ако може да го причислим към този вид.
Засега за тези се сещам.

Аз пък само за Опасните връзки...

Before Sunrise

То не e точно само филм и не знам дали това имаш предвид, ама ми е много любим - "Трамвай желание".

Не съм гледал много такива, но "Град на Ангели" ми харес и мисля, че влиза в категорията.

Аз си мислех за "Хусар на покрива" (макар че там всъщност се събраха накрая, но не ни го показаха). Причините в тези филми - всякакви... външни обстоятелства (тм) или душевни терзания (тм), но... Има нещо в трагичните раздели, което е далеч по-приятно за гледане понякога, той и граф Лев Николаевич е казал, че щастието е банално :)

Ама че съм заблян. Забравих Breaking the Waves, като че ли той е баш за тази категория.

Мисля че и "Порнографска връзка" ("Une liaison pornographique") може да попадне на място под това определение.

Освен това, с пресни спомени от снощи, бих добавил "Месец любов" (май така беше на български, иначе "Sweet November").

В заключение, мисля да добавя един по-стар испански филм на Карлос Саура, "Стреляй!" ("¡Dispara!"), който може и да не е съвсем в тази категория, но все пак си остава много хубав филм.

"Град на ангели"... Бях го забравих този филм, а той наистина спада към категорията. Пък е изненадващо сполучлив.

"Изгубени в превода" пък бе първото заглавие, за което се сетих. И си заслужава да го спомена.

Да, Стреляй и разни други такива жестокости... И Lost in translation... Което ме подсеща за The virgin suicides, не че има много общо, но и там си беше трагедия.

Сега ми хрумна "Момичето на моста".
И "Un homme et une femme" - този е доста стар. Но ако не сте попадали на него досега препоръчвам ви да му хвърлите едно око - има го на арената. Струва си отвсякъде.

Ако правилно съм те разбрала, Гиб, мога да спомена "The end of the Affair". За него се сещам в момента поне, а когато го гледах наскоро ужасно много ме впечатли - Ралф Файнс е просто неустоим, а за Джулиан Мур не искам въобще да отварям дума, защото няма да спра да ръся суперлативи...

А любовните истории, които свършват или с отворен край или трагично са най-красивите

Ай, "Момичето на моста", колко хубав филм е... Само че краят беше щастлив въпреки всичко :)

Покрай "Краят на аферата" няма как да не се сетя и за "Английският пациент".

Някак не мога да се удържа и да не спомена "Ромео и Жулиета". Странно, дори не ми е сред най-любимите филми, но просто не върви в подобна тема да не се спомене тази история. Аз лично се сещам за варианта с Лео.

Друг филм - "Невинни години".