Моите крака (и стомах, пък и вкусови рецептори...;р)
Posted: Sun Oct 10, 2004 1:00 am
Искам да напиша нещо хубаво за своите крака. Мисля, че го заслужават. Всъщност, мисля че това са едни от най-чудесните крака изобщо, а за да отида дори малко по-далеч – където би и трябвало да отида! – ще кажа още, че те са и като цяло нещо красиво, ама в целия свят, в смисъл въобще.
Да, наистина, краката ми всъщност са просто съвършени. Те са нещо като абсолютният триумф на природната скулптура. С тромавите и тежки думи е в известна степен – ето сега забелязвам – невъзможно да се опише тяхната тайнствена, тяхната скрита и неуловима величественост. Макар разбира се, те да са и очевидно прекрасни, всъщност у тях има нещо, което наистина просто не се поддава на описание. Затова и аз няма да се опитвам. Мисля, че всеки би могъл да го осъзнае сам. Даже, понеже съм щедър, ще давам на хората да ги пипат – просто ей така – да се порадват и те! Да разберат, да вникнат... да се почувстват малко по-добре, щастливи като мен! Може би някой ден и техните крака ще са толкова прекрасни.
Но, наистина, погледнете – прасците са перфектно оформени, чист мускул, най-красивата част от цялото тяло. Съвършенство – отпускаш, свиваш, отпускаш – просто е, а естетиката му ме облива на талази. Вижте как идеално се прелива в глезените и в коленете, с каква изящна заоблена извивка и все пак се долавя лека острота, сякаш за да напомни за огромната мощ, която се крие в мускула. Казвам мускул, но те разбира се са повече, всички подредени в съвършена хармония. Ако застана на пръсти, изпъкват задните глави на прасеца – виждате ли ги, в момента са напрегнати, ще се пръснат, един миг, изпълнен единствено с чистата енергия на красотата и силата. Ето сега мога да обърна глезена, за да изпъкнат мускулите отпред – вижте как срамежливо откриват пищяла, само го обгръщат от всички страни, като предупреждение, а всъщност истината е, че той носи тях, всичките. Но е много скромен и предпочита да ги кара да си мислят, че те вършат работа. И как няма, вижте ги какви са красавци!
Стягаме целия крак – желязо, диамантена твърдост. Непробиваемо и все пак живо, дейно, дишащо, уловило красотата на всеки миг. Глезенът здраво захваща стъпалото и петата – малко малки, така е, но малки в стил Давид – ами как крепят цялата тая грамада мускули на прасеца и бедрото? Така е, защото и те са съвършени, точният баланс на точките, които поемат тежестта, е някак природно фундаментален, някак екзистенциален просто – не, трябва да се замислим върху това, има нещо просто толкова космическо в цялата тази красота...
Прасците са ми любими, но да обърнем внимание и на бедрата – та те също са такива съкровища! Когато седя само на задник и мускулите се отпускат – тогава са прекрасни, източени напред, фини, но здрави, на един миг от събуждането; и са истинска красота! Да, и те. Всъщност, бедрата ми са малко по-мускулести, отколкото е необходимо, но то е точно тази нотка на екстравагантност, която придава този умопомрачаващ чар на краката ми...
Най ми харесва, че когато застана прав, и бедрата, и прасците изглеждат доста непохватни и големи, но това е илюзия, те са като какавиди, чакащи своето разпукване, като неандерталци на прага на еволюцията... та стига само да протегна крак и вижте как прекрасно се променя всичко – ето, да опра някъде стъпало, да пружинирам по тези невероятни, тези вълшебни колене... да, сега вече се вижда истинското предназначение на всичките тези мускули, с техния леко неугледен (но чаровен!) вид в изправените крака – ето сега всичко си идва на мястото! Погледнете как кожата се опъва по мускула, как краката стават като от камък – тази невероятна мощ, тази невероятна здравина! Протегнатия си прасец мога да гледам с години, той е просто невъзможно съвършен!
Не зная защо не обръщам достатъчно често внимание на краката си. Тези силни и великолепни крака, които плавно се преливат в хълбоците и задника ми, за да закрепят цялото тяло на мястото му. То не заслужава това, изобщо не е достойно за тяхното съвършенство! Но те са щедри, тези прекрасни, чудесни крака... правят го ей така, от радост към живота. Заклевам се, ако и аз бях толкова перфектен и неотразим, и аз бих си го позволявал отвреме навреме.
Е, може би е проблем, че са космати... то е нещо като защитна работа – краката не са за всеки, а само за този, който погледне през булото на очевидността и прозре тяхната дълбока тайна на съвършенството... Истината е, че космите са там за когато краката ми са мокри – ете тогава е просто една феерия на форми, на изящност и мощ, слети в едно цяло! И точно космите се слягат, очертават перфектните извивки на мускулите, хълмовете, опъването на кожата, захвата на сухожилията – можем да видим цялото съвършенство нагледно...
Не мога, просто е прекалено красиво.... Крака мои, аз съм ваш роб! Завинаги! Вие сте еманацията на всичко прекрасно на този свят! Вие сте съвършени! Обичам ви!
Да, наистина, краката ми всъщност са просто съвършени. Те са нещо като абсолютният триумф на природната скулптура. С тромавите и тежки думи е в известна степен – ето сега забелязвам – невъзможно да се опише тяхната тайнствена, тяхната скрита и неуловима величественост. Макар разбира се, те да са и очевидно прекрасни, всъщност у тях има нещо, което наистина просто не се поддава на описание. Затова и аз няма да се опитвам. Мисля, че всеки би могъл да го осъзнае сам. Даже, понеже съм щедър, ще давам на хората да ги пипат – просто ей така – да се порадват и те! Да разберат, да вникнат... да се почувстват малко по-добре, щастливи като мен! Може би някой ден и техните крака ще са толкова прекрасни.
Но, наистина, погледнете – прасците са перфектно оформени, чист мускул, най-красивата част от цялото тяло. Съвършенство – отпускаш, свиваш, отпускаш – просто е, а естетиката му ме облива на талази. Вижте как идеално се прелива в глезените и в коленете, с каква изящна заоблена извивка и все пак се долавя лека острота, сякаш за да напомни за огромната мощ, която се крие в мускула. Казвам мускул, но те разбира се са повече, всички подредени в съвършена хармония. Ако застана на пръсти, изпъкват задните глави на прасеца – виждате ли ги, в момента са напрегнати, ще се пръснат, един миг, изпълнен единствено с чистата енергия на красотата и силата. Ето сега мога да обърна глезена, за да изпъкнат мускулите отпред – вижте как срамежливо откриват пищяла, само го обгръщат от всички страни, като предупреждение, а всъщност истината е, че той носи тях, всичките. Но е много скромен и предпочита да ги кара да си мислят, че те вършат работа. И как няма, вижте ги какви са красавци!
Стягаме целия крак – желязо, диамантена твърдост. Непробиваемо и все пак живо, дейно, дишащо, уловило красотата на всеки миг. Глезенът здраво захваща стъпалото и петата – малко малки, така е, но малки в стил Давид – ами как крепят цялата тая грамада мускули на прасеца и бедрото? Така е, защото и те са съвършени, точният баланс на точките, които поемат тежестта, е някак природно фундаментален, някак екзистенциален просто – не, трябва да се замислим върху това, има нещо просто толкова космическо в цялата тази красота...
Прасците са ми любими, но да обърнем внимание и на бедрата – та те също са такива съкровища! Когато седя само на задник и мускулите се отпускат – тогава са прекрасни, източени напред, фини, но здрави, на един миг от събуждането; и са истинска красота! Да, и те. Всъщност, бедрата ми са малко по-мускулести, отколкото е необходимо, но то е точно тази нотка на екстравагантност, която придава този умопомрачаващ чар на краката ми...
Най ми харесва, че когато застана прав, и бедрата, и прасците изглеждат доста непохватни и големи, но това е илюзия, те са като какавиди, чакащи своето разпукване, като неандерталци на прага на еволюцията... та стига само да протегна крак и вижте как прекрасно се променя всичко – ето, да опра някъде стъпало, да пружинирам по тези невероятни, тези вълшебни колене... да, сега вече се вижда истинското предназначение на всичките тези мускули, с техния леко неугледен (но чаровен!) вид в изправените крака – ето сега всичко си идва на мястото! Погледнете как кожата се опъва по мускула, как краката стават като от камък – тази невероятна мощ, тази невероятна здравина! Протегнатия си прасец мога да гледам с години, той е просто невъзможно съвършен!
Не зная защо не обръщам достатъчно често внимание на краката си. Тези силни и великолепни крака, които плавно се преливат в хълбоците и задника ми, за да закрепят цялото тяло на мястото му. То не заслужава това, изобщо не е достойно за тяхното съвършенство! Но те са щедри, тези прекрасни, чудесни крака... правят го ей така, от радост към живота. Заклевам се, ако и аз бях толкова перфектен и неотразим, и аз бих си го позволявал отвреме навреме.
Е, може би е проблем, че са космати... то е нещо като защитна работа – краката не са за всеки, а само за този, който погледне през булото на очевидността и прозре тяхната дълбока тайна на съвършенството... Истината е, че космите са там за когато краката ми са мокри – ете тогава е просто една феерия на форми, на изящност и мощ, слети в едно цяло! И точно космите се слягат, очертават перфектните извивки на мускулите, хълмовете, опъването на кожата, захвата на сухожилията – можем да видим цялото съвършенство нагледно...
Не мога, просто е прекалено красиво.... Крака мои, аз съм ваш роб! Завинаги! Вие сте еманацията на всичко прекрасно на този свят! Вие сте съвършени! Обичам ви!
