И моето виждане за 6-10 книга е подобно, да. Но това с "I am Unity" е нова за мен трактовка и ми звучи умерено логично
Все пак не съвсем, защото:
- Spoiler: show
- Далинар просто призова силите на Honor, не е правил нищо повече от това. Всички Шардове минават през трите свят и създават перпендикулярности, нищо чак от левъла на Адоналсиум не се случи тук според мен
Много съгласен с теб за Адолин и Мая - много сладко
И също съгласен за Ренарин и липсата на билдъп! Да не кажа, че това, заедно с Амарам и Шалан, ми беше от най-дразнещите неща в книгата. Защо Амарам ме дразни:
- Spoiler: show
- Две книги подред Амарам се сетъпва като не-клиширан powergrab идиот, а като нещо доста по-нюансирано, супер близък с Гавилар, част от смислен, ако и налудничав план, дет се вика бялата перла в Садеасови. И накрая цялостната му промяна и девалвация до "разочарован съм, отивам си при Одиум" се случва офф-скрийн и го превръща в някаква карикатура. Talk about TOTALLY wasted персонаж.
За Шейдсмар вече си казах. Не съм съгласен с теб за Венли, ама това вече го коментирах нагоре. Моаш също е неубедителен...
Абе като цяло много храна заслужава тази книга, но аз посмъртно не мога да ѝ дам лоша оценка, защото:
- juicy worldbuilding still on the stage
- разкрития за древна история - check
- супер бързо вървеше и не ми беше скучна никъде
- краят достави много много епика отново
- все още искам да разбера какво става нататък
т.е. за мен главните мотиви да чета подобен тип литература са си налице, да не говорим за боготворенето ми на персоната на Сандерсън в реалния свят и колко свестно човешко същество е по всеки параметър. Да сравним това с Бакър или Ериксън, които са далеч напред на ниво фраза и изречение, но при които:
- сюжетът не само е размит, но и е напълно безцелен и нищо не става
- последните 3-4 книги са пълен драг и се четат само на носталгия
- арогантни гъзове са в истинския живот
- изпадат в литературно самозадоволяване с напълно некохерентна проза
- никога не си довършват сюжетните линии и ги оставят да висят
сега за хората, които ОСНОВНО се кефят на character development и нищо друго няма значение (като
@Dr. Horrible ), Oathbringer вероятно и закономерно е провал, но слава богу аз не съм от тях и тия неща по-скоро ме дразнят, отколкото да формират основната ми оценка.
This is it. Ground zero.