Очаквах да не е весело, но не очаквах чак такъв бокс офис крах... Липсата на мотивация във фен базата да го гледат по 2+ пъти ще му се отрази много зле.
Това като минимум показва, че TLJ или има повече пластове от видимите на пръв поглед, или е проблемен в някакви направления.
Филмът е изключително елементарен и намира абсолютно най-"лесните" решения на всеки въпрос, зададен от предишния филм. Специално дискусиите за diverse cast-а мисля, че ги приключихме още с TFA.
Междувременно аз си изгледах пак Despecialized версиите на старите филми:
- A New Hope всъщност в момента бих му дал 9/10, защото филмът държи невероятно ниво след 40 години и въпреки, че е начална точка на огромен тренд в модерното кино, сам по себе си е впечатляващ на много нива. Първоначалната неизтормозена визия е прекрасна, озвучението е нечовешки добро и откъм музика, и откъм ефекти, историята е изключително простичка, но граничеща с перфектността откъм пейсинг. Едитинга, както всички знаем, е доста революционен и без него филмът можеше и да не се превърне в сензация. Обърнах малко повече внимание на този аспект на филма при това гледане и останах искрено впечатлен. Поклон пред таланта, довел до тази революционна лента.
- Empire продължава да е плашещо близо до перфектното сай-фай фентъзи. Има перфектния пейсинг и едитинг на първия филм, но с далеч по-интересна история, растеж на персонажите, перфектен романс между Хан и Лея (не мога да пропусна да благодаря на дядо Форд, че е казал "I Know" вместо "Me too"!), най-интересните локации в цялата поредица, може би най-впечатляващия мъпет на всички времена в лицето на Йода и мрачен завършек, който тотално заобикаля проклятието на средната част. Филмът някак успява хем да остави публиката доволна, че е изгледала цялостен филм, хем да я зариби да чака следващата част, без употребата на елементарни клифхангъри (ако това беше TFA, Empire щеше да свърши с Люк, висящ от антена под града в облаците, докато камерата се върти драматично около него...). Еволюцията на Дарт Вейдър също е страхотна спрямо първия филм, където беше доста комиксов лошковец. Леките намеци, че е обезобразен, го правят да изглежда по-човечен и уязвим, срещата му с Люк е все така разтърсваща и откъм екшън, и откъм психологическата битка между двамата. 37 години по-късно филмът все още е 10/10
- Return of the Jedi, както всички знаем, е смешно детско филмче с няколко страхотни сцени и бих казал, че остарява най-зле, заради излишния фокус на всевъзможни извънземни мъпети. Този път посредствените части ме подразниха повече и страхотната динамика между Вейдър, Люк и Императора не ме впечатли достатъчно, за да компенсира, та си свалих оценката на 7/10. Филмчето има повече ефекти, повече мъпети и много повече екшън от другите части, но няма нито дълбочината на Empire, нито страхотното изпълнение на A New Hope. Поне завършва трилогията много добре, което все пак е нещо.
В заключение, прикуълите на Лукас взимат най-лошите елементи от Return of the Jedi, правят ги още по-зле и ги комбинират с нови методи за създаване на ефекти, които пречат на актьорите, презасищат зрителя и в края на краищата водят до скучен резултат. Комбинирани със слабия сценарий, който този път Лукас е написал без адекватна помощ, получаваме пълен провал. Новите продължения пък са филмовата версия на Adibas. Опитват се да подражават на оригинала с променлив успех, но поне се продават много добре.