ShadowDance

След като се активизархме малко в този форум, нека обсъдим топ 10-те си любими заглавия.

Ето моите:

1. The Witcher 3 - това е играта, която счупи RPG-тата и заглавията с отворен свят като цяло. Гениални персонажи, гениална история, гениален свят, наситен с невероятен брой гениални куестове и почти всичко е реализирано перфектно до най-дребния детайл.

2. Fallout/Fallout 2 - вече 20 години тези две игри остават почти недостижими откъм постапокалиптичен свят. Невероятната свобода да играеш както си искаш, страхотните битки, уникалните персонажи и прекрасната ролева система просто отказват да остраеят.

3. Deus Ex - Всяка ситуация има различни геймплейни решения и тази свобода, комбинирана с мрачното кибер пънк бъдеще и наситената с интересни конспирация история е едно от най-големите постижения в гейминга. Новите части почти успяха да настигнат оригинала откъм въздействие, но нещо все пак им липсва, за да се изкачат на неговия пиадестал.

4. Chrono Trigger - любимото ми JRPG. Единственият проблем е, че след като създадоха перфектната игра в жанра, Square поради незнайни причини никога не успяха да повторят успеха й. Играта е нелинейна, има учудващо интригуваща история, напълно са премахнати побъркващите рандъм битки, характерни за FF и подобните, персонажите са малко детски, но много добре развити, а самите битки са изключително интуитивни и зарибяващи

5. Heroes 3 - Когато цъкаш една игра близо 20 години нон-стоп, без да ти писне, в нея трябва да има нещо наистина специално. Пробвал съм безброй други походови стратегии и тази е единствената, която до ден днешен остава ненадмината. Честно казано чудя се защо въобще разни студия продължават да се хабят да правят нейни бледи подобия. В края на краищата всички ще си цъкаме Heroes отново и отново.

6. Red Dead Redemption - една от най-добрите и въздействащи истории в гейминга, но и самият геймплей не си поплюва. Визията и музиката все още са невероятни.

7. Mass Effect 2 - любимото ми Bioware RPG. Да, Baldur's Gate 1 и 2 са прекрасни, но вече са малко остарели, докато Mass Effect 2 е от най-успешните експерименти за сливане на RPG и шуутър. Персонажите са от най-добрите и развитието на повечето от тях е страхотно.

8. Grim Fandango - Най-добрият куест на всички времена с една от най-уникалните и добре написани и въздействащи истории в каквато и да е медия. Евала на Тим Шейфър.

9. Serious Sam/Serious Sam Second Encounter - Шуутър жанрът е огромен, но само Serious Sam ме радва на макс всеки път и е на практика невъзможно да ми писне забавният му геймплей и дебилният му хумор.

10. Forza Horizon 2 - тук бих могъл да сложа доста други заглавия, но играта, заради която се сдобих с Xbox One си струва да бъде спомената. Има и други красиви, забавни рейсъри, но този ми дава да се моткам както си искам из невероятно красиви пейзажи, вдъхновени от Италия и Франция с повечето ми най-любими возила. Страхнотната визия и музика, зарибяващия и разнообразен геймплей и локациите, в които мога да се моткам с десетки часове, правят Horizon 2 любимият ми рейсър въобще.

Като всяко друго изкуство само 10 е мъчна история, плюс че и баш дискусия няма как да стане, но:

1. Overwatch - близърд са манафи и я счупиха за мен преди 2 месеца и оттогава ме тормозят нон-стоп крашове (опитах всичко, твърде много даже). Но нямам игра с повече вложени часове в нея. Единственото мултиплеър онли заглавие, което наистина харесвам и играя с удоволствие. Къмюнититу обаче е топкек шитня, пълно с олигофрени, самите близърд изпърдяват напоследък с могъщество и за толкова млада успешна игра успяха да достигнат дъна, които отнеха години на други. Но си остава най-играното ми нещо евър, което означава, че ми е любимата за момента.

2. Borderlands 2 - обожавам тази щуротия, още я играя от време на време, макар да не помня имба комбинациите. Имам няколко героя изтласкани до ОП8 нива, което за хора, запознати със заглавието могат да си представят колко време отнема дори за една пичица да я вдигнеш толкова високо (сирена, лунатик, снайперист и гънзъркър). Сирената е уникално забавен клас, а Зироту е рядко срещан боен снайпер, ако го спекнеш така, който да е супер маневрен и просто да разкъсва бойното поле. Солиден хумор, добре написана история и великолепен Злодей, може би един от най-добрите в игра.

3. Fallout: New Vegas - ултимативният фолаут за мен, разбира се моднат до безобразие, ама наистина до безобразие, играта е дъ бест с поне 100+ мода. Само за демиджа и оръжията се слагат поне десетина, за насилието и кръвта и ефектите още. С добавените изрязани сцени и материали и какво ли още не. Нагрухтени текстури, камера, голи хора, куестове, пълно пренаписване на цялата пустиня, ако желаеш и т.н.

4. Skyrim+Oblivion - малко мамя, но ги слагам на едно, може дори да се комбинират в една игра с мод. Скайрим заради модовете (в момента ползвам само 152 и кой знае колко още добавени скрипта), обливиън заради страничните куестове и герои (плюс модовете). Страхотни длс-та и за двете (тези с история, де, не броня за коня) плюс невъобразимо количество фенски куестове, някои от които равняващи се почти на официално длс. Тези игри са безкрайни.

5. Painkiller - още си остава шутърът. До ден днешен няма кой да му бие геймплея, арт дизайна, левел дизайна, кричър дизайна, нищо. Бързо, кърваво, як метъл, нон-стоп адреналин ръш, огромна свобода на действие и едни от най-тежащи на мястото си оръжия въобще. Може би Killing Floor е единственото заглавие, което да му оспорва превъзходството, щом опре до оръжията и фийдбака им.

6. Alien: Isolation не е само най-добрата хорър игра, ми най-доброто продължение на Пришълеца.

7. The Void - любимата ми артси фартси игра. Мотаеш се из бездната, събираш цвят, садиш цвят, биеш се с цвят, събличаш яки мацки с цвят - напълно уникална психария, депресираща визия и усещане за самота и товари с едно тягостно чувство, че всичко е безсмислено и макар да сме уж в безвремие, времето ни изтича.

8. Divinity: Original Sin 2 - с мегдан да се качи много по-нагоре след като я завърша. Изтри ми сейфа, почнах нов отново на най-висока трудност, освен това вървя успоредно с други 3 героя на по-ниските трудности. Дори първият драгън ейдж не ме забърка толкова.

9. Nier: Automata - още едно заглавие от тази година, стои толкова ниско, заради калпавия пеце порт. Доста приятна аниме чикия с претенции за история, не ги покрива съвсем, което не попречи на ботовете в нета да се празнят, но с най-полирания платинум геймплей ту дейт. Байонетата бие на кухо сравнено с този ниер, за такъв скок говорим. Пеце портът обаче е вмирисан калъф.

10. Mount & Blade: Warband - средновековието ми е любимият период, млатене с дълги метални прътове е едва ли не порно за сетивата ми, още няма игра, която да достави по-добре средновековен онанизъм от маунт-а. Надяваме се скоро време или продължението Bannerlord, или Kingdom Come: Deliverance да успеят да я детронират.

маса мамене, други неща, в които вложих твърде много време:

Spoiler: show

Age of Empires 2
Rainbow six: Siege
Hearthstone
ванила вов на пиратски сървър (беше глориъс, щото нямаше нищо общо реално с вов)
Serious Sam (първите енкаунтъри)
Portal 1
Dragon Age
Sakura Dungeon - о, да
Giants: Citizen Kabuto
The Binding of Isaac
Dark Souls 1-2
Saints Row 2-4

Заради самото активизиране във форума, най-после успях да превъртя (след 10 години гейминг ; нуууууб, майселф-толкинг-ту-майселф) The Witcher: Enhanced Edition, скочих на двойката и силно се зарибих, най-накрая, да си взема PS4, което откъм гейминг (като активизираност и количество) не ми се бе случвало отдавна; отдавна.

Следващите десет заглавия не са подредени по низходящ или възходящ ред, а са просто игрите, заради които обичам гейминга като цяло. Моите кой-е-по-по-бате-енчо-най-игрици топ 10:

1. Fallout 2 – Играта, заради която се влюбих в РПГ-тата. Turn-based воденето на битки ме счупи от кеф. Не бях виждал подобно нещо. Огромен, огромен свят, от който слабо си спомням "главната" история, за сметка на великолепната пост-апокалиптична атмосфера, феноменалната биткаджийска система, разнообразието от персонажи и всичко друго. Игра, която да играеш, само заради самата игра, защото е нечовешка.

2. Icewind Dale – Започнах я едновременно с долната (третата в списъка) игра, обаче тази зимна приказка надделя, като хронология на цъкане и любимост. Минорната история приляга страхотно (и като контраст на тази от BGD 2) на това отдалечено, откъснато северно парче от картата на Forgotten Realms. Прекарвал съм с дни при сформирането на партито, за да почна да играя. Игра, сякаш "свита" в своя ъгъл, но какво свиване. Страхотна игра с още по-страхотен финал.

3. Baldur's Gate 2: Shadows of Amn - Бащицата. Смазваща като мащаб, геймплей, история и всички градивни елементи. Фактът, че по всяко време някой чичко от партито ти може да си бие камшика, заради разногласия е страхотно нещо. Обаче (заедно с новия клас sorcerer) това, което е тази игра като история и сюжет ми бе крайно счупващо от епичен кеф.

4. Arcanum: Of Steamworks and Magick Obscura - Играта, която съм чакал най-дълго от този топ да излезе; последните две седмици преди излизането бяха френетични. Великолепен стиймпънк свят, със страхотна история. Привидно не изглежда добре балансирана, откъм билдване на герои (играейки примерно само с меджик братчед, особено с некромансър благинки, съпоставено със стиймпънк оръжеен дюд), но с течение на сюжета се вижда (геймплейно), че това не е така. Наподобяваща Fallout откъм дизайн (членовете на Troika Games са бивши на Interplay, работили по Fallout) , Arcanum притежава собствена светлина и красота, смесица между ар нуво и готика. Освен всичко друго има най-великолепния инструментален (основно струнен квартет) саундтрак, който слушам и до днес. Дебютът на Troika Games е повече от чудесен.

5. Half-Life 2 (+ episode 1 & 2) - Ясно е, че без солидния фундамент от Half-Life (fps игра, която на прима виста не мога да се сетя, някоя да я бие, откъм геймплей времетраене) двойката не би съществувала, обаче надграждането, което прави спрямо първата част е феноменално. Енджинът ѝ и до днес е страшно стабилен и добър. Освен великолепния кроубар + Гордън Фрийман имаме редица други страхотни персонажи, прекрасна (източно-европейска) дистопична история и свят, и великолепен геймплей. И gravity gun. И мини(малистична) хорор история (арка), втъкмена в анти-утoпичния сюжет. И най-страховитият злодей в гейминга - G-Man (повече дори и от Pyramid Head братчеда от Sillent Hill 2).

6. Bioshock - "Would you kindly" би дъ бест факин уърлд ин ъ гейм. Смазващ клаустрофобичен, дистопичен свят, затворен между стени от вода. Всичко, от-до, в тази игра е страхотно; страшно ме радва "свободния" избор на главния (плеъра) герой и фабулата, около него. Rapture e свят, предизвикващ едновременно чувство на огромно страхопочитание и колосален страх.

7. Syberia - Дъ Куест. Няма я "сложнотията" от fps куестовете, но и "основните" пъзели в играта не са там, колкото да има аркаден елемент, а са парченца от сюжета. Страхотното въобръжение на Беноит Сокал предоставя една грамадна приказна история (с очарователните аутоматони), заедно със страхотен реалистичен енджин, геймплей и диалози.
( , за това, което @AlDim каза за Grim Fandango и Шейфър)

8. Prince of Persia: Sands of TIme - Хубава история (тип приказките на Шехерезада), зарибяващо-зарибяващ геймплей, страхотен мрънкащо-ироничен Принц. И първата пеце игра, в която вкарах и геймпад (но не преди третото преиграване). Тази игра ми е като чопленето на семки: не мога да се откъсна от нея, подхвана ли я.

9. Alan Wake - Връх (като история) на психологическите трилъри; и репетативен геймплей, който считам (вероятно съм и един от малкото) за огромен плюс, отколкото обратното. Игра вдъхновена колкото от творчеството на Стивън Кинг, толкова и от света на Twin Peaks. Историята ѝ ме приковава, като нищо друго до момента.

10. MapleStory - Крайно не харесвам mmorpg-тата, обаче тази игра ме разката навремето от забавност, готиност и зарибеност. 2D (подобно Супер Марио; така приятелите ми я "окачествяваха") сайд-скролинг mmo, което доставя положителна емоция и фън, с камиони; игра, за която всеки инвестиран час, от купчините такива, в нея е изживяване, което още помня. Отдавна не съм я играл (може и никога повече да не се върна към нея), но страхотните емоции, които ми е дала винаги ще ѝ пазят място в Топ 10 любими игри.



Heroes 3: The Shadow of Death, не я споменах, защото нямаше място за нея , а и заради думите (пак) на @AlDim за нея.
А и, това не е игра за топове; тя си е в собствена категория на неостаряващи игри, които счупват от зарибявка. И фактът, че дори хората, които познавам, които не играят (каквито и да са) игри, хироуса ги зарибява и я цъкат, говори сам по себе си. Тази игра наистина е колос.

Копелетаааааааааааа.... Да се включа ли и аз с класация като най-видният геймър във форума???

Изобщо, мен ме гложди ей тоя философски въпрос - аз геймър ли съм изобщо? Как мислите?

Сигурно съм единственият човек с баснословно много време отекло в третия хороус, който не харесва играта (че и цялата поредица), но аз и не харесвам като цяло търн бейсд глупости, най-вече сигурно щото съм мега зле на шах. Даже не знам как дивинити успя да ми влезе толкова добре, освен че бойната система е коренно различна и визуално отвяваща.

Харесвам си насилието бързо и на секундата, не да му се кумя по 3 часа и да мисля стратегии с години напред айма уориър енд шидз. Заради което и всичките ми 3д фолаути се модват за демидж на секундата и ватс е мръсна дума. За 4 фолаут къв демидж мод са направили, еваларчица е, реално прави играта 36/8.

@Amelia пиши, и без това сме пет човека, дето минават наоколо

При походовите стратегии всичко си е до лично усещане. Аз примерно абсолютно не понясям Civilization поредицата, която винаги ме е отегчавала с мощ, но много се кефя на Master of Orion 2, Heroes 2/3, Rome: Total War 1 и 2 и някои RPG-та с походови битки също.
Иначе темпото на игра рядко изисква чак такова дълбоки стратегии и дълго мислене. Аз обикновено минавам Heroes 3 картите с много бързо темпо.

Amelia wrote: ↑

Wed Oct 04, 2017 4:49 am

Изобщо, мен ме гложди ей тоя философски въпрос - аз геймър ли съм изобщо? Как мислите?

Жено, , ако си прекарала безсънни нощи в цъкането на некоя игрица, си сто про геймър.
Така че, квот каза трубадура - пиши.

Аз пък сигурно съм единственият човек, който не е играл с пуцанье класовете в ръпъгетата. Ни барбериан, ни монк, ни нищо. Яко бозене върху ентъра и цъкане някоя по-хард битчица сто часа . Ама то кеф, та кеф. Което е странно, колко време отделям за някой кютек, а пък точно този тип игри (стратегии) ич ме не радват (освен Warcraft 2 : бахти, озвучаването на тази игра беше помитащ кеф).

тва the void изглежда много яко

я сипете малко повече куестове (или каквото сега ги замества - adventure-rpg ор съм съч) да си харесвам за дните на пенсията ми
в тая връзка, @AlDim - сиберия, мънки3 и санитариум си остават по-добри от грима. разбира се и лари7

@Moridin , като спомена (велкъм хоуме ) санитариума и мънкиту, ще започна (всичко е на прима виста) с third-person-ите:
Still Life, която реално е продължение на Post Mortem (която е фърст пърсън) има страхотна мърдър-инвестигейшън история и наподобяващ техниката на натюрморт (still life) арт. Цъкаш успоредно с два героя (женка и деданги) в различни градове и епохи: наши дни (2004) в Чикаго и в миналото (към 20-те) в Прага. Страшно увлекателна игрица.

Syberia 2, The Longest Journey, спинофа Dreamfall: The Longest Journey, Broken Age: Act I ( @AlDim е писал ревюта и за двата акта), Gabriel Knight: Sins of the Fathers 20th Anniversary Edition, Runaway: A Road Adventure.

Откъм фърст пърсъните: Voyage: Inspired by Jules Verne (Journey to the Moon) е от класически пойнт-енд-кликове, в които има целия набор от пъзели и загадки, барабар и звукови (подобно Санитариума). Много ми е любима.
Riven (двойката на Myst), Myst III: Exile, Schizm: Mysterious Journey, Safecracker (страхотен адвенчър само с пъзели), Amnesia: The Dark Descent, Aura: Fate of the Ages, Aura II: The Sacred Rings (ората не я аресват, ма мен ма радва ).

От стори-дривъните-тип-графична-новелa, освен To The Moon (която реално е само графична новела), великолепната Fran Bow (играта има размазваща атмосфера, история и арт), Firewatch, The Vanishing of Ethan Carter.
Други инди игрици: Braid, Inside, Night in the Woods.

И от епизодичните-интерактивни-адвенчъри: страхотните The Wolf Among Us (по Fable комиксите) и The Walking Dead (сюжетът е мега тягостен ) на Telltale Games (като има страхотни ревюта за Tales from the Borderlands, но още не съм я играл). Life Is Strange, Dreamfall Chapters.
И още не мога да седна да пробвам туй Five Nights at Freddy's хорор нещо.


ЕДИТ:
Забравих и друга любима игра по Жул Верн - Return to Mysterious Island
И third-person трилър-футуристик адвенчъра The Moment of Silence.

Сигурен съм, че забравям някой шедьовър, ама карай.

In no particular order:

Overwatch – какво да ви кажа, уж не обичах FPS-та, а четири месеца друга игра не съм играл. Зарибяващи битки, играта е доволно casual за ламери като мен, но си има и куп тънкости за онези, които искат да се усъвършенстват. Мега забавни реплики, които след стотици часове игра още ме карат да ги повтарям с кеф. Hey, daddy-o!

Europa Universalis III и IV – стратегия, която многократно ме е карала да губя всякаква представа за времето и околния свят в продължение на поне няколко дни. Усещането, че си владетел на държава и можеш да промениш историята някак си го има, нищо че играта няма как да е кой знае колко реалистична (макар че е много по-напред в това отношение от повечето си конкуренти).

Heroes of Might and Magic 3 – класиката си е класика. Макар, че веднъж като развиеш town portal и интригата се губи.

Fallout 2/ Fallout New Vegas – страхотен свят, атмосфера, герои, хумор, диалози и свобода на действие.

Witcher 3 – вж. по-горното. Битките също ми харесват, нищо че половин интернет ги заклейми, а за графиката и музиката всякакви суперлативи са малко. Живото доказателство, че ако нямаш голямо желание, колкото и пари да потрошиш няма да направиш голяма игра.

NHL 98/ NHL 01 – колко часове съм прекарал с тия две геймки, направо не е истина. Освен, че бяха по зарибяващи от всяка FIFA, коментаторите бяха абсолютно гениални. Още не знам как бяха вкарали толкова много разбиващи лафове на едно мижаво CD...

Planescape Torment – най-добре разказаната история в игра ever.

Mass Effect 1 – да, битките са дървени и инвентарът претрупан, но всичко друго е на шест. Продълженията са далеч по-пуканкови – красиви, но кухи (изключая героите в двойката, но там пък главният сюжет е много зле).

Prince of Persia The Sands of Time – простичка история, но много добре разказана. Пъзели, които и ламер като мен може да реши, прекрасна музика и атмосфера, плюс интересен сайдкик в лицето на Фара. В продълженията битките са по-добри, но останалото е по-зле.

Grand Theft Auto The Ballad of Gay Tony – като че ли от всички триизмерни GTA, тази има най-добър баланс между геймплей, история и хумор. Има и Yusuf, най-забавният GTA персонаж на всички времена.

Moridin wrote: ↑

Wed Oct 04, 2017 1:04 pm

@AlDim - сиберия, мънки3 и санитариум си остават по-добри от грима. разбира се и лари7

Ако изключим света, историята, персонажите, артът, музиката и пъзелите, може и да си прав.

Иначе аз наскоро изцъках Monkey Island 1 и 2 Special Edition-ите и останах особено впечатлен. Визуалният и звуков ъпгрейд ги прави още по-добри и от 3-ката според мен (макар че е трудно да биеш пиратската песен в 3 https://www.youtube.com/watch?v=y9bXjttMxKY ). Full Throttle remaster-ът също е мега добър и ме накара да преиграя тази класика за n-ти път.

А от Tales поредицата за мен най-добри са Wolf Among Us и Tales From the Borderlands. И двете имат невероятен хумор, страхотна история и гениални персонажи. "Геймплеят" също е доста приятен, въпреки че не е особено куестов и изборите всъщност имат доста по-малък ефект, отколкото игрите намекват.


Бтв аз си намерих едно старо ревю на Chrono Trigger, което навремето беше публикувано в Анимания, ако не се лъжа.

Ще го постна пак тук с надежда да зарибя още хора:

Spoiler: show

През сравнително далечната 1992-ра година няколко японски Големци се събират с идеята да направят RPG заглавие, което да се отклони от стъпките на Dragon Quest и Final Fantasy и да обърне представите за жанра. Става въпрос за създателите на тези две поредици – Юджи Хори, Хиронобу Сакагучи – както и всеизвестният автор Акира Торияма, самолично оформил съвременните шонен сапунки с Dragon Ball мангата. Звездите ще да са били наредени по много правилен начин, защото тримата действително успяват да реализират бляновете си, а именно – Chrono Trigger, едно от най-напредничавите японски RPG-та, правени някога. То шашка света с непретенциозната си, но въздействаща история, уникалния за времето си подход към битките и геймплея, както и с богатия си и красив свят.

Тик-так, тик так… "Добро утро, Кроно!"

Първото хилядолетие ще отмине всеки момент и е време Кроно да се измъкне от завивките, за да се запъти към Millenial Fair. Там го чакат всевъзможни интересни атракции, както и приятелката му Лука, която се готви да демонстрира най-новото си изобретение – чудна телепортираща машина. Обаче случайната му среща с мистериозното момиче Марл води до неочакван обрат. Нейният медальон взаимодейства с машината на Лука и ги запраща 400 години назад във времето. Така започва завъртяно приключение из миналото и бъдещето, в което Кроно и приятелите му трябва да спасят света от древното чудовище Лавос... и по възможност да се върнат за вечеря.

Chrono Trigger е пълен с интересни и чудесно изобразени със стила на Торияма персонажи, които, за щастие, не се взимат прекалено насериозно и правят историята приятно ведра. Самият Кроно е мълчалив тип, който не изрича нито една реплика в цялата игра, но жестовете му са предостатъчни, за да те спечели, а и е доста по-лесно и приятно да му влезеш в обувките в сравнение с непоправими бърборковци като Тайдъс от FFX. Други любимци на феновете са култов рицар-жаба, философски настроен робот от бъдещето, принцеса-мъжкарана и мистериозен черен магьосник. Взаимоотношенията в бандата са развити чудесно и то без да обсебват екрана прекалено, както често се случва в по-новите и превзети проекти на Square-Enix.

Геймплеят на Chrono Trigger е изключително отворен, като от един момент нататък ти позволява да се шляеш свободно напред-назад из времето, предлагайки доволно количество странични куестове, развиващи героите, и рядко срещана в японските RPG-та нелинейност. Всъщност играта има цели тринадесет завършека според това в кой момент решиш да смелиш Лавос и какво си надробил по време на приключенията си. Този подход я прави далеч по-преиграема и разнообразна от събратята си, а и по-притегателна за играчите, които не си падат по японските творения в жанра.

Битките са не по-малко свежи. Вместо идващите отникъде "случайни" схватки, които се водят на отделен екран (характерни за класическите японски ролеви игри и без особено ясна причина – доста от новите), враговете са ясно видими и в повечето случаи могат да бъдат избегнати при желание. Това ти позволява да разгледаш света и да се потопиш в него без дразнещи прекъсвания на всеки 15 секунди, пък и дължината на играта не се увеличава изкуствено, единствено за да задоволи хората, които се чувстват обрани, ако не прекарат поне сто часа в циклеж. Самата бойна система е донякъде подобна на тази в по-старите FF игри, но е значително ошлайфана и със страхотно темпо. Тя е едновременно походова, което стимулира стратегическото мислене, и "активна", т.е. докато се чудиш и маеш противниците ти те атакуват. Освен това предлага зарибяващи магии и комбота, които вкарват доста стратегия и водят до епични битки срещу босовете.

Музиката е композирана основно от по онова време неизвестния Ясунори Мицуда. До ден днешен тя остава най-вдъхновеното му творение и отличава играта още повече от Final Fantasy поредицата, за чиито теми е отговорен титанът Нобуо Уемацу. Въпреки че композициите в Chrono Trigger са просто супернинтендовски мидита, ефектът им е невероятно енергизиращ и на моменти направо магически. Визията също не отстъпва. Напук на сплесканата изометрична перспектива, красивият арт дава живот и силно въздействие на всеки от времевите периоди.

Големият въпрос е защо идеите на Chrono Trigger така и не бяха приети в Япония за сметка на морално остарелия Final Fantasy подход. Може би единствената игра, опитала се да почерпи с пълни шепи от тях, е не много известното PC RPG на Monolith от края на 90-те, Septerra Core. Дори продължението на Chrono Trigger, Chrono Cross, до голяма степен изостави зарибяващата бойна система на оригинала, развивайки отегчителна и в някои отношения излишно усложнена собствена такава. Излязлата наскоро Blue Dragon пък се опита отново да събере Сакагучи и Торияма, но уви, този път просто не им се получи...

В края на краищата важното е, че Chrono Trigger е невероятна и различна игра, която по никакъв начин не е загубила притегателността си през последните 14 години и дори е смятана от много хора за връхната точка в японските RPG-та. Горещо ти препоръчвам да я изиграеш, ако досега не си го направил. Прекрасна възможност за това е появилата се преди някой-друг месец DS версия.

А такаа, колко заглавия само, дето нямат нищо общо с моя списък. Но пък от моите има доста по-стари, понеже съм дърт снобар

1. X-Com: Terror from the Deep - чак ме е срам като си помисля колко месеца от живота си загубих да боря Акватоидите. През далечната 96/97 това ми беше основната игра, която разцъквах, дори и след като понапазарих дискове от Славейков. Има толкова неща, които могат да се кажат за играта - атмосферата, която на моменти отива към ужас. Лъвкравтските мотиви. Дървото на технологиите, така направено, че дори в края на играта няма убер оръжие. И за игралите новия XCOM - в Terror From the Deep, Tentaculat-ите (Cryssalid-ите на играта) могат да летят...
2. Doom 2 - няма нужда от обяснения. Дори и сега си я преигравам по 1-2 пъти годишно, а хората още правят модове за нея. В момента цъкам през ZDoom.
3. Fallout 1/2 - броя ги за една игра. Също достатъчно се изписа, няма да повтарям.
4. Neverwinter Nights + Expansions - знам, че за доста хора играта е по-зле от BG1/2. Но лично за мен е толкова зарибяваща, че съм я минавал няколко пъти. Фактът, че все още има сървъри за нея, говори сам за себе си.
5. Half-Life 2 - хайде сега, за него ли да обяснявам
6. Team Fortress 2 - най-добрата пуцалка, която съм играл, дори и след като Кранчето я направиха шарена до безобразие.
7. Heroes of Might and Magic 4 - да имат да взимат всички фенове на 3-ката. Играта си има своите кусури, но вкарването на героя директно в мелето, както и цялото развитие на магическата система, мачка. От всички Heroes-и, за мен 4 е на първо място, после 2, и след това 3.
8. Delta Force 2 - невероятни мелета 15х15 в офиса, или нощни дуели 1х1 със снайпер - цъках ДФ2 докато IPX протокола вече стана труден за поддържане
9. Dune 2 - оригиналният RTS. Цъкан на 286-ка, анимациите между нивата и постоянното говорене направо отвяха тийнейджърският ми мозък. Освен това, Дюн - по времето, когато в България още не бяха издали всички по-нататъшни бози от поредицата.
10. Disciples 2 - толкова красива, дори и сега. Перфектно напипан feedback loop, и онова усещане за "още един ход", което само най-добрите походови игри доставят.

Други любими, които по една или друга причина не влизат в Топ 10:
Baldur's Gate
Stalker: Call of Pripyat
Dark Messiah of Might and Magic
Legend of Kyrandia
Heroes of Might and Magic 2/3
Duke Nukem (90-тарския)
Vampire: The Masquerade - Bloodlines
Strife
King's Bounty - новата серия
Thief - 2,1,3
Eador: Genesis
Blood
Gothic 2
Karateka (Apple 2)
Conan: Hall of Volta

termit wrote: ↑

Wed Oct 04, 2017 8:50 pm

4. Neverwinter Nights + Expansions
7. Heroes of Might and Magic 4

Това са доста интересни избори, предвид че повечето фенове считат тези игри за разочарования (особено HoMM 4). Интересно ми е защо си ги подбрал, та дай малко подробности.

Мда, поредактирах си малко списъка, видях че е доста сух така.

За мен Heroes 3 беше повече или по-малко естествено развитие от 2, и въпреки че наистина много ми хареса (Heroes 3, все пак), ми остана с едно усещане за deja view. Знам, че за повечето стари играчи промените в 4-ката са към по-лошо, но честно казано така и не разбрах защо - за мен вкарването на героите в мелето, както и възможността да имаш повече герои в армията си, беше нещо свежо, от което поредицата имаше нужда. Самият факт, че можеш да си направиш one-man army (кампанията на елфите), както и масовка като в Heroes 3, като и двата подхода са смислени, показва колко е гъвкава системата. Освен това, и визуално и звуково играта е доста подобрена - картите в 4 определено са по-красиви от 3.

За NWN - оригиналната кампания не е нищо особено, но с подобренията в енджина и вкарването на новия ruleset просто ми стъпи по-добре от BG/IWD. Expansion-ите вече са на доста добро място като история, да не говорим за един куп модове (и community server-и).

+1 like за херос 4, играта е несправидливо оплювана от всички, а единствения и недостатък, е че херос 3 има 5 пъти повече единици, и че войниците на хората ходят смешно.
А и 4-ката има най-добрия саундтрак от поредицата, а това е постижение предвид, че 3-ката ми беше любимият гейминг саундтрак пре-2006.


и +1 like за The Void на трубадура. Тази игра ме запали по работата на Ice Pick lodge, от години събирам смелост да почна Pathologic, и май вече трябва да я събирам, защото правят remake, който може и да излезе 2018.

За моя лист, ще почакате.