Post
by Ordo Malleus » Tue Oct 10, 2017 11:57 am
1. StarCraft
И преди това съм играл много игри, но SC ме направи геймър, а дори не съм се занимавал активно с мултиплейър частта, която толкова години я държа в полезрението на къмюнитито. Предвид, че чистите RTS-и са почти мъртъв жанр към днешна дата, старецът вероятно дълги години ще си остане недостижимият бог на върха на планината от стратегии. Една прекрасна фантастична история, страхотен сетинг и визуален стил, персонажи, чиито реплики помня и до днес... абе ако има име, което заслужава онзи прословут надпис със златни букви в енциклопедията на гейминга, то ще е StarCraft. Много съжалявам, че ще завърша минорно, но изпълнението на Blizzard с втората част никога, никога, никога няма да им го простя.
2. Max Payne 2: The Fall of Max Payne
Влюбен съм и в трите части, макар че ако трябва задължително да избирам, бих поставил двойката най-високо. Макс, погледнат от дистанцията на времето, е клиширано трагичен главен герой, но това не пречи да бъде и най-куул ноар ченгето, пръквало се на тоя свят - буквално всяка негова реплика е quote worthy. Да не забравяме, че Ремеди вкараха слоу-мо преди последното да стане такава напаст и го направиха да изглежда страхотно.
3. Spec Ops: The Line
Военният шутър, дето не е военен шутър. Геймплейно това заглавие не е нищо особено, но толкова грозно и манипулативно те води за носа, толкова ясно ти завира в лицето що за лицемер си да харесваш жанра въобще, че боли. И четирите края са феноменални, а музиката е смразяваща. Литературата си има Heart of Darkness, киното си има Apocalypse Now, геймингът си има Spec Ops: The Line.
4. Bastion
Едно от двете RPG заглавия, които въобще съм завършвал. Предвид непоносимостта ми жанра, това говори достатъчно. Ако финалът не ви докара до сълзи, не сте хора.
5. Star Wars: Republic Commando
Единственото нещо, дето "става" в тая вселена. Ама става могъщо - мрачно, военно, без джедаи и светещи пръчки, без Сили и мидихлорини. Delta Squad са чешити до един и успяват наистина да те накарат да се чувстваш като част от екип, а не като бавачка на някакви AI човечета.
6. Homeworld
Чудовищно добра космическа стратегия и разказ за една раса, която просто иска да се завърне у дома. Имаше мисии, които те карат да захапеш бюрото и да стържеш с нокти по него от напрежение.
7. Rainbow Six: Raven Shield
Операциите на Дъга-6 са сред фаворитите ми, когато става въпрос за гейм поредици, и съм прекарал безбройни часове с Динг Чавез и компания. Raven Shield според мен най-добре въплъщава идеята на тези игри, а именно - безкомпромисен тактически шутър.
8. Fahrenheit/Indigo Prophecy
Емоционална въртележка, която ме остави зяпнал в края си. Още помня как бях полуприпаднал на стола си дълго след изтичането на финалните надписи. Това е и една от игрите, които не желая да преигравам, от страх да не разруша много скъп спомен.
9. Batman: Arkham Asylum
Arkham City несъмнено беше страхотен ъпгрейд и надгради буквално всеки елемент в Asylum, но вече знаех какво да очаквам от нея и липсваше УАУ ефектът. Освен това, смятам лудницата за много по-"уютен" и личен сетинг, който прекрасно пасна на персонажа на Батман.
10. The Wolf Among Us
Депресията и фентъзито се хванали за ръка, отишли в Манхатън и разказали една чудесна, зловеща приказка. Не съм особен почитател на Telltale, но тук удариха кьоравото.
What froze me was the fact that I had absolutely no reason to move in any direction. What had made me move through so many dead and pointless years was curiosity. Now even that had flickered out.