ShadowDance

Великолепна книга е Океан Море на Барико. Веднага след като я завърших, я започнах отново, и както морето постоянно мени настроенията и променя лика си, така и втория прочит вече бе леко видоизменен, различен. А ще последват и още, защото морето винаги е различно, дори и всеки път да навлизаш в него от едно и също място. Отделните глави се преливат една в друга, допълват се, сблъскват се, досущ играта на вълните.
Изключително красиво и въздействащо произведение, многопластово и дълбоко като самото море.

penzata wrote: ↑

Tue Oct 30, 2018 10:42 am

Великолепна книга е Океан Море на Барико. Веднага след като я завърших, я започнах отново, и както морето постоянно мени настроенията и променя лика си, така и втория прочит вече бе леко видоизменен, различен. А ще последват и още, защото морето винаги е различно, дори и всеки път да навлизаш в него от едно и също място. Отделните глави се преливат една в друга, допълват се, сблъскват се, досущ играта на вълните.
Изключително красиво и въздействащо произведение, многопластово и дълбоко като самото море.

И аз много я харесвам... особено краят... голяма книга. Все пак предпочитам повече "Коприна", заради невероятната компактност и поезия на наратива. Простичко и в сърцето. Останалите нещо ме е страх да ги чета, да не се разочаровам - ако имаш препоръка?

Moridin wrote: ↑

Tue Oct 30, 2018 1:40 pm

И аз много я харесвам... особено краят... голяма книга. Все пак предпочитам повече "Коприна", заради невероятната компактност и поезия на наратива. Простичко и в сърцето. Останалите нещо ме е страх да ги чета, да не се разочаровам - ако имаш препоръка?

Краят осмисля и подтиква към последващи четения на романа. Наистина е огромна книга: разликата стилово и структурно на трите книги (на които е разделена "Океан Море"), цялата поезия в проза, сюрреалистично-фантастичните елементи, последната мета-глава. Огромна книга.

Нищо друго не съм чел на Барико - "Океан Море" я отлагах с години, но сега възнамерявам да си купя всички негови книги на български и ще пиша отзиви. Достатъчно ми е, че е написал произведение като "Океан Море" и, че негов монолог е адаптиран за сценария на "The Legend of 1900" на Торнаторе, с нечовешкия Тим Рот - просто няма как да ме разочарова, каквото и да напише.

Иначе, дюдът, който отдавна ме ръчкаше да я прочета (и "Коприна", също) е чел "Тази история", която стилово му е приличала на Вонегът, и "Емаус", от която нищо не разбрал.

penzata wrote: ↑

Tue Oct 30, 2018 10:42 am

Великолепна книга е Океан Море на Барико.

Moridin wrote: ↑

Tue Oct 30, 2018 1:40 pm

Все пак предпочитам повече "Коприна", заради невероятната компактност и поезия на наратива.

и за двама ви, обичам този автор. Как бих искала да мога да го прочета в оригинал.
Освен тези двете, съм чела само City. Тя беше за мен малко прекалено - не знам как да го кажа точно - heartbreaking. Но естествено, всичко негово трябва да се чете.

До кат не чекнах тая тема напълно изключих за съществуването на пича, но определено е от правилно надценените модерни писатели. Като слушаш за него лесно може да се стигне до заключението, че в книгите му е празнословие на макс, той па взе, че се оказа доста кадърен. Нямам идея какво е превеждано на беге, ама последното, дето пробвах негово е експериментът му с Илиада, който първоначално мислех, че ще е ебаси самовглъбеното чикибойство, а той се оказа добър. Освен това въпреки че го преиздават доста често (поради някаква причина имам 2 издания на коприна, сигурно заради корицата) аз гледам да е с преводачката Ann Goldstein там нивото е доста високо, ама като цяло не знам с него да има такива спадове като с Пратчет например в родината ни. Въобще заслужено внимание получава и го превеждат с уважение.

Интересното е, че е написал детска (айде юношеска) книжка за дон жуан ъф ол пипъл, и сигурно ще се боде скоро време.

Прочетох тия дни новия роман на Ким Стенли Робинсън - Red Moon. Досега като че ли най-слабият му за мен текст като роман сам по себе си (от прочетени 7-8), но въпреки това страхотен. Особено към края има супер добри части. Иначе и като трилър не е никак лош. Кой друг ще ти преплете колонизирането на Луната, гонки из Хонконг, квантова физика, изкуствен интелект, маоизъм, политикономия, финанси, революция, фън-шуй, криптовалути и гибони, ако не КСР

Попрочетох няколко фантастики на класици и на нови имена. Класическите автори са просто психопати, изключително ерудирани, с невероятни познания във много сфери на науката да кажем. Особено Лем, тоя е някакъв... не знам. Но някак си са ми по-интересни фантасмагоричните произведения на новите автори.

Защо спряха Експанзията? Как може 4 годни след излизане на книга 4 да не са превели никоя друга? Направо недоумявам.

@coldie преведоха и 5-тата тоя декември.
https://www.bard.bg/book/?id=2364

Като цяло всички бг издатели са бавни като смъртта, но предвид, че поредицата е доста нова и още излиза, не са чак толкова бавни. А и колкото и да са бавни, аз пак не мога да им смогна да изчитам всичко

Martix wrote: ↑

Sat Jan 19, 2019 12:53 pm

@coldie преведоха и 5-тата тоя декември.
https://www.bard.bg/book/?id=2364

Като цяло всички бг издатели са бавни като смъртта, но предвид, че поредицата е доста нова и още излиза, не са чак толкова бавни. А и колкото и да са бавни, аз пак не мога да им смогна да изчитам всичко

Аз я намерих онлайн всъщност, на който не му се дават 20 или 10 лева слагам линк .

Spoiler: show

Засега е много повече от сорта на трилър/кримка, и определено сценарият не е много очакван на фона на предходните, но бих казал, че е дори по-интересна от предишните. Разбира се Милър си лиспва.

ЛИНКЪТ Е ПРЕМАХНАТ. В ShadowDance НЕ ПОДКРЕПЯМЕ ПИРАТСТВОТО. Бел. Ян

След мазния reading slump успях да се излекувам с If we were villains на M. L. Rio и даже ще успея и да я завърша, ако намеря време да дишам... Ако обичате dark academia aesthetics и Шекспирови препратки на килограм, ще ви допадне, другарчета.

Прекалено шумна самота на Храбъл е минималистична изповед - с тънко прокрадващ се сюрреализъм, - на "малкия (застанал в периферията на историята) човек", на гротесковия фон на Втората световна. Човек, който тридесет и пет години унищожава планини от книги с неговата малка преса и тридесет и пет години се опитва да спасява по някоя от тях. "Прекалено шумна самота" е неговата (Храбълската) love story.
Великолепна книга.

Яко майка ми я е превеждала

(Когато видях името на преводачката, се зачудих дали няма нещо общо с теб. )

Стахотно! Преводът е чудесен. Лични благодарности!

Разцъквам Бъдеще на Дмитрий Глуховски. Ех тая руска душевност. Протагонистът не ходи, той се влачи върху хилядолетната човешка история. Той не страда, той плува в морето на безвременната мъка. И тн, и тн. Прозата не се лее, тя се дави...
Обаче като описва как нашия човек пие, Глуховски се превръща в машина. Не съм чел по-яки описания на пиянство от Никола Крумов насам.
А и света му е доста готин, малко в стил Transmetropolitan (между другото, защо в SD няма ревю на това бижу, комиксът е култов).