ShadowDance

трубадур wrote: ↑

Mon Feb 28, 2022 12:04 pm

@Martix една от тия дивотии, дето си прецапал няма да хвана и пак зобам с интерес кво драскаш, чувес, много ме кефи как пишеш за книги, чети още повече

@Nikireads - ти ме подсети, че преди Нова Година и аз прочетох Тъмната гора. Избрах българския превод, защото всъщност баш подкаста на Стефан Русинов (преводача) ме накара да се заинтересувам в поредицата .

Истината е, че втората книга ич не ми допадна толкова, колкото "Трите тела". От една страна в един момент има една егати и мелодрамата, която хич не стои убедително на фона на останалия текст и ми се види малко като писанията на тинейджър, а не като труд на умел писател. От друга страна, "научнофантастичният"/"спекулативният" елемент ми напомнят на "Последният ден на ХХ. век" от Вазов.

Не е като хич да не ми хареса, но "Трите тела" постави високи очаквания, които не бяха оправдани, и по скалата "лоша-добра", "Тъмната гора" за мен седи мааалко над "посредствена".

А сега аз също се мъча с "Към нищото" (сириъсли, заглавието на превода е толкова по-добро...) и съм на 50%, та скоро и аз ще дам отзиви. Моите обаче също няма да са позитивни, изглежда.

Shamajotsi wrote: ↑

Mon Feb 28, 2022 9:01 pm

Истината е, че втората книга ич не ми допадна толкова, колкото "Трите тела".

Понапреднах малко и нещата взеха да ми стават по-интересни, че даже се появи потенциал да ми хареса повече от първата. Но определено имаше едни 40 страници, които директно бих орязала ако можех -

Spoiler: show

цялата тирада с измислената героиня на главния персонаж ми се стори супер безсмислена. Същата информация можеше да се представи точно с 4 абзаца, а не да обикаляме из поля и паланки да пием вино и да гледаме звездите с "перфектната" му дама...

В същото време реших да слушам "Питър Пан" - викам си, ето, една детска книга малко да ме разсее от невероятния свят, в който живеем. А то какво - сексизъм, разсизъм и насилие да искаш. Вярно, писана е 1902 година, ама то в един момент ти идва байгън... Цялото нещо ми звучи като някакъв соц наръчник по възпитание на добри деца. Всеки трябва да уважава Короната, да има добри маниери и да си знае мястото. Единствената роля на всички момичета като пораснат е да станат майки, да се грижат за момчетата, да готвят и да им шият чорапите. Също, майките не се противопоставят на бащите, защото майките не знаят и не разбират от нищо, освен да кърпят и да разказват приказки. Момчетата пък имат пълно право да са мръсни, шумни и непослушни просто защото имат нещо там между краката. "Червените хора" са диваци, за разлика от умните и културни "бели хора". Насилието също е съвсем в реда на нещата - пиратите пребиват децата, запушват им устите, убиват разни хора, но добре че има един мекушав сред тях, който "ги бие с длан, а не с юмрук" и те затова го обичат (не се шегувам). А любимият ми момент в цялата книга до момента е едно изречение, което беше така casually вмъкнато:

 After a time he fell asleep, and some unsteady fairies had to climb over him on their way home from an orgy

I kid you not... Според Google, историческото значение на думата е secret rites used in the worship of Bacchus, Dionysus, and other Greek and Roman deities, celebrated with dancing, drunkenness, and singing, ама пак звучи странно в детска книга...

Аз лично не бих я прочела тази книга в днешно време на което и да е дете, освен ако не искам да го превърна в малък психопат.

За ей това в спойлера ти всъщност намеквах - мисля, че тези истории ми повлияха върху цялостното преживяване с книгата и ме накара да съм малко по-скептичен за останалото, отколкото бих бил иначе. А после си направих ретроспекция и се поизненадах, защото авторът много хубаво показва в "Трите тела" как може да описва хубаво реалистични и съпреживими междуличностни отношения - пък в "Тъмната гора" героите се държаха много изкуствено един спрямо друг.

Shamajotsi wrote: ↑

Tue Mar 01, 2022 10:14 pm

За ей това в спойлера ти всъщност намеквах - мисля, че тези истории ми повлияха върху цялостното преживяване с книгата и ме накара да съм малко по-скептичен за останалото, отколкото бих бил иначе. А после си направих ретроспекция и се поизненадах, защото авторът много хубаво показва в "Трите тела" как може да описва хубаво реалистични и съпреживими междуличностни отношения - пък в "Тъмната гора" героите се държаха много изкуствено един спрямо друг.

За мен и в "Трите тела" го имаше същия проблем. Особено Wang, главният герой в съвременната сюжетна линия, е тотално едноизмерен образ, който се държи крайно неадекватно и роботски. Имаше го и адски нелепия момент с масовите самоубийства на учени, защото резултатите от опитите били в противоречие с теориите им.

Аз като цяло се бях подготвила предварително, че персонажите няма да ги бива - поредицата ми звучеше доста като класическите фантастики, в които героите не са особено централни. Та в общи линии, се правех, че не забелязвам всички проблеми с героите, но и аз смятам, че Wang беше много плосък и освен да "достави" сюжета, друго не можа да свърши за книгата. Казаха ми, че в "Тъмна гора" имало подобрение уж, но честно да си каже, не се надявам.

"Денят на прасето", Джош Малерман
Може би вече е спомената, препоръчвам горещо, задължителна!

В понеделник дочетох Cytonic на Брандо Сандо и макар в началото да ми бе скучна, последната част ми беше интересна. Това не значи че не съм разочарован като цяло обаче - имаше го моментът, че донякъде накрая се даваше обяснение защо началото беше толкова абсурдно, донякъде нелепо и някакси недозряло. И макар тези неща да обяснение, това не значи че тези аспекти отсъстват.

Като цяло имам усещането, че има нещо сбъркано в цялостната концепция на поредицата, което кара книгите да се усещат толкова различни една спрямо друга и да трябва да има цели пасажи, в които героите си обясняват това, което не може да се обясни по по-добър начин на читателите. И се усеща това, което някои хора са споменавали вече за други книги - формулата на Сандърсън като че се поизтърква малко или може би той като писател разчита твърде много на "лавината" в края, че пренебрегва качеството в началото? А кой знае, на моята приятелка книгата ѝ хареса, тъй че може би проблемът е в моя телевизор...

Прочетох Тронът на Алкирия на Богдан Русев. Продължение на книгата-игра Принцът на Алкирия, но под формата на роман. Някои неща е по-добре да си останат хубав детски спомен.

Аз сдобих арк на Nona the Ninth, но още първата глава е толкова странна, че си свалих Harrow на аудио за бързо опресняване

Roland wrote: ↑

Sun Apr 17, 2022 4:16 pm

Аз сдобих арк

Кво тва? И раздуй малко, че дъщерята ще се пръсне от нетърпение

трубадур wrote: ↑

Sun Apr 17, 2022 4:24 pm

Roland wrote: ↑

Sun Apr 17, 2022 4:16 pm

Аз сдобих арк

Кво тва? И раздуй малко, че дъщерята ще се пръсне от нетърпение

ARC = Advance Reader's/Reading Copy. A.k.a. "galley" по някаква причина. Това са ранните копия, които издателите разпращат на блогъри (или поднешному тиктокъри и ютюбъри) и книжарници за предварителни ревюта. На теория не са минали финална редакция, та потенциално може да има малки промени във финалната версия (Хароу имаше бая голяма разлика, целият епилог с Нона липсваше), но това не е типично. 99% от случаите арковете са си финалната версия на книгата.

Връзкар
Но ще следя кво приказваш за книгата да пусна някой спойлер или вътрешно инфо на вечеря и щерката ще ме гледа с ей такива дзъркели

Nikireads wrote: ↑

Tue Mar 01, 2022 4:12 pm

В същото време реших да слушам "Питър Пан" - викам си, ето, една детска книга малко да ме разсее от невероятния свят, в който живеем. А то какво - сексизъм, разсизъм и насилие да искаш.

Поради разни неразбираеми за мен причини се присетих изведнъж за тая книжчица, която като дете първо харесвах, а после ме постресна и подразни поради ред причини - едната от които е, че Питър Пан убива онези от изгубените момчета, които започват да порастват:

Всички искаха да проливат кръв, освен момчетата, които обикновено обичаха битките, но тази вечер бяха излезли да посрещнат капитана си. На острова момчетата, разбира се, менят броя си, според това колко много деца се убиват, като паднат от количките си и тъй нататък. И когато те почнат да израстват, което е против правилата, Питър ги поразрежда.

Life update: Първата половина на Нона е нечетивно зле. Толкова разтеглено и бавно, толкова нищо да не се случва... Ясно, че идеята е да е мистерия, ама едни 180 страници от тоя материал should have been an email.