ShadowDance

@Dr. Horrible Абсолютно не може за всяка книга да се принизи до иронично изречение, защото не всяка книга свършва с такова катастрофално разплитане на сюжетни нишки. Гореспоменатата ТО например има абсолютно великолепен завършек, в който обещанията, които текстът дава, са изпълнени и човек има усещането за посока и развитие. В Сблъсък финалът обективно срива всичко на структурно ниво, независимо какви субективни наслади ти носи романът на теб или на множеството други фенове на книгата.

Това не е факт, а твоето мнение, твоето усещане за книгата Може би ти не можеш да я възприемеш насериозно и на теб лично този финал не ти дава усещане за посока и развитие, но други читатели не мислят така. В goodreads романът има средна оценка 4,34, което е близко и дори малко по-високо от средната оценка на То - 4,24. Романът печели уважението на редица професионални критици и присъства в големи литературни списъци на медии като Rolling Stone, Time, Modern Library, Amazon и BBC. През 2003-та година "Сблъсък" завършва на 53-то място в британската версия на Голямото четене, където е един от трите романа на Стивън Кинг в топ 200 (другите два са "То" на 144-то място и "Зелената миля" на 146-то). Което не пречи ти лично пак да смяташ книгата за несериозна или надценена или слабо написана, но, отново, това е твое мнение, не факт.

Ти лично какъв финал би искал да имаше, какво би те удовлетворило повече?
Според мен лично на структурно ниво финалът работи, просто може би не по баналният начин. Тази книга наистина обръща очакванията, но в добрия смисъл. Повече в спойлер таг:

Spoiler: show

Главната сюжетна линия е за хора, които преминават през огромна загуба и след това се опитват да изградят ново общество, докато междувременно зла сила възнамерява да ги унищожи. В цялата книга се говори, че съществува друга висша сила - Бог - която дърпа конците и поставя изпитания на персонажите. Героите създават нова общност, слагат себе си начело, окачват се с титли, провъзгласяват се за управляващ комитет, като съзнателно спират достъпа до властта на човек с добри идеи, когото не харесват по лични съображения. После измислят план да се борят с злата сила - изпращат шпиони - един възрастен човек, една жена, въоръжена единствено с гривна, и един слабоумен мъж, който дори хипнотизират, за да може да замине според техните планове. Съзнават, че тези хора най-вероятно ще умрат, чувстват се кофти от решението си, но все пак ги изпращат, а междувременно продължават да си играят на политика и да вземат решения за всички, докато са в много по-голяма безопасност. В един момент нещата много се провалят, гадателката в книгата им казва "Бог не иска това, Бог иска да отидете лично". И те отиват, пеша през пустинята, достигат до злодея и там умират мъченически. В книгата се казва в прав текст след това, че това е било изпитанието, това е искал Бог - те да се жертват. И те го направиха. Забележи, че Тъмният човек изчезва и се изпрява преди да е гръмнала бомбата, а не в резултат от нея - точно защото те вече са направили необходимото и са готови за жертва.
Тоест важно е не те да го убият, а да са готови да дадат себе си. Да надмогнат себе си и желанието си за живот. И не го убиват активно те, реално той просто умира след като те са приели, че принасят себе си в жертва. Не е типичния холивудски финал, но има идея и послание в него.
Може да не е структурата, която бихме очаквали, но това не значи, че няма структура. Щеще ли да си по-доволен, ако всичко беше приключило с голямо меле, в което тримата се бият, сражават се с армии от врагове, има 20 страници екшън сцена и накрая успяват да достигнат до него и му забиват ножа и го убиват? Аз си мислех за това, докато четях и осъзнах, че наистина няма да съм доволен, ако всичко свърши така банално. Имам забележки към края - иска ми се сцената да беше по-дълга, самият момент на саможертва по-подробен. Иска ми се финалът на арката на Надин да беше разказан в 5-10 страници, а не в страница и половина и ми се иска да беше от нейна гледна точка, а не от гледна точка на Човека в черно, амааа, както казах, това са дребни кусури.
И финалните 70 страници са истинския финал, не просто унищожаването на врага - пътуването към дома, спасението, накрая размислите за това как трябва наистина да изглежда новия свят и какви уроци трябва да бъдат научени... и това бяха адски ценни страници.

Съгласен съм цялостно, че има дисбаланс в структурата - първата част е много дълга, а втората е много динамична и някои неща се случват прекалено бързо - но точно този елемент, който визираш, ми затваря добре арките на героите.

Ейдриън Чайковски e име, което съм чувала и преди, но Firewalkers беше първият ми досег с нещо него - и съм много доволна!

Постапокалиптичен свят-пустиня, в който тримата ни герои-сталкери са изпратени на мисия в дълбоката пустощ (срещу тройно заплащане!), за да разберат защо няма досатъчно електричество за климатиците на богаташите. Новелата успя да изгради страхотна атмосфера, гласът на автора беше много подходящ и увлекателен. Героите са добре щриховани и интересни, хареса ми колко органично за всеки имаше включено по малко backstory. И въпреки, че свърши много бързо (понеже беше интересно и четох много бързо), мисля, че дължината й беше перфеткна - досататъчно да си изгради историята и героите, нито повече, нито по-малко.

Чудя се сега какво друго негово да пробвам, повечето му неща май са части от поредици. Spiderlight звучи интересно. Ама винаги ли пише за насекоми този човек

Паяците не са насекоми. Сега чета Children of Time на Чайковски - и тя е точно с паяци, харесва ми доста, извънземната гледна точка е представена добре, макар и чрез всевиждащ разказвач. Чел съм от него и Guns of Dawn - почна добре, героите са хубави, но сюжетът ми се видя твърде постен.

Сянката на умрелите на Чайковски (поне първите три преведени от бард) съм чел и е доста посредствена манджа. И тук има заемките от инсектите, но сюжета е доста наивен на места. Аз не бих го препоръчал на база това, което съм чел. Хубаво е че се е развил и е написал по-стойностни творби.

В Cage of Souls няма членестоноги и е доста добър роман от Dying Earth поджанра.

Апокалипсис продължава традицията на Бард да режат половината заглавие от всяка книга от поредицата за Взаимозависимостта.
Скалзи пък е решил да изреже интересното, и ни поднася история, в която в първите 2/3 от книгата не се случва нищо важно, а накрая ни се изсипват сума ти разкрития и развръзки докарани от всевишния. Не стига че използването на deus ex и plot armor за добрите (това в GoT ин спейс кайнда история, лол) започва лека да ми преминава прага на търпимостта, но и лошите се изтъпанват с един от най-тъпите и предвидими планове ever, от типа дето и Макколи Кълкин би успял да го спре. Да не говорим колко е безсмислен и клиширан целия конфликт на книгата, ама I guess парите и властта винаги са си окейна мотивация за лошковец, дори на края на света.
Подозирам, че ако тази средна част от трилогията изчезне, и към трета книга се добави кратък преговор с новостите около историята на потока и другите две три интересни разкрития от края на книга две (които нямаха много общо със събитията в книга две), никой няма да се оплаче.
6/10

И за финал едно общо оплакване за цялата поредица. Не съм сигурен дали е нужно да се оплаквам от това, щото мен лично не ме дразни, но културното развитие на хората в трилогията на Скалзи явно е спряло в началото на 21 век в америка, тъй като всички си приказват и мислят като нюйоркчани от наши дни, гледат тренди драматични сериалчета, корабите им се казват с имена на песни и крилати meme фрази, изобщо идилията на 3000+ година. Подобни критики могат да се направят и към технологичното развитие, но както казах, споменавам го само ако някой се е объркал, че Скалзи има някакви сериозни светостроителни наклонности а той явно няма, и просто е искал да напише нещо по-леко и бързо, което е ок.

Прав си като цяло, но се чете толкова леко и с такъв кеф, че ми е трудно да не му простя. Поне в оригинал де, не знам преводът как е.

Имам дребни забележки по превода, но книгата е четивна и на бг, буквалните преводи на идиоми си ги превеждах наум, така да се каже, преводачът е прекалено умен, за свое собствено добро.

Емперо - по-добра версия на Апокалипсис. Пак не се случват ужасно много неща и накрая авторът замазва положението с валяка, ама поне хапливия диалог е на ниво, а и както казах вече няколко пъти нагоре, тази поредица се хапва като топъл хляб.
А и накрая на поредицата получаваме обяснение на голямата мистерия, а именно, защо толкова ми мирише на light novel непомирисвал редакция. Авторът си признава в послеписа, че е слаквал мощно и е предал ръкописа в последния момент, и по-общо че обича да си измисля историята в движение, личи му.

+героите лаят и се затапват като мастити интернет edge-лордове, което си е нормално, все пак са истински лордове
+кукичката с Оверна и програмката от предната книга всъщност доведе до интересни събития
+героите радват, държат се адекватно, не прекаляват с гениалността, нито имат навика да губят по 200 точки IQ, когато историята го изисква (с едно две ключови изключения, които не дразнят, нито са чак толкова ключови)
+трилогията завършва задоволително, с достатъчно кукички за евентуални книги във тази вселена, но без груби клифхенгъри
+най-епичната последна сцена ever, в малката стаичка
+авторът успя да измисли някакво що годе логично обяснение защо плана на Грейланд би могъл да успее, без да прибягва до магия или до гениално откритие в последния момент от страна на Марс-и Сю, физик extraordinaire.
-обяснението е най-сочния deus ex ever, директно изваден от гореспоменатите Light novel-и...
-...който едновременно с глобалния конфликт успява да реши и всички локални конфликтчета, щото е просто толкова куул...
-...и на всичкото отгоре беше foreshadow-нат толкова рано в книгата и беше толкова неминуем, че уби всякаква интрига и последните 100-тина страници карахме по инерция до очевидния финал...
-...който все пак се чувства ръшнат.
Абе като се замисля сега, дали дузекса не е бил някакъв мета коментар предвид същината му и начина по който се включи в историята. , скрач дес минусес, пишем ги плюсове.

7/10

Прочетох The Blade Itself на Джо Абъркромби. Години наред чета хвалби за тая книга по разните му форуми, но така и нещо не ми вдъхваше доверие, за да я пробвам. Накрая се наканих и като цяло доста ми хареса. Героите са много добре изпипани, така че макар и да няма кой знае колко интересен сюжет ще продължа да чета поредицата. Главната критика, която мога да изкажа е, че има точно два женски персонажа, като и двата са остър случай на Not Like Other Girls, дано нататък да има промяна в това отношение.

Matrim wrote: ↑

Tue Dec 08, 2020 1:59 pm

Прочетох The Blade Itself на Джо Абъркромби. Години наред чета хвалби за тая книга по разните му форуми, но така и нещо не ми вдъхваше доверие, за да я пробвам. Накрая се наканих и като цяло доста ми хареса. Героите са много добре изпипани, така че макар и да няма кой знае колко интересен сюжет ще продължа да чета поредицата. Главната критика, която мога да изкажа е, че има точно два женски персонажа, като и двата са остър случай на Not Like Other Girls, дано нататък да има промяна в това отношение.

Уви промяна няма Best Served Cold има малко по-многопластова главна героиня, макар че пак бие на Not Like Other Girls честно казано

Мен Best Served Cold ме отказа от тоз автор, знам, че викат другите неща са по-добре били, ама на монца глупостите и самата тя се нетърпеше, плюс че експлоатираше една от най-кретенските идеи у фентъзито, в която постоянно се препиня кой ли не, ама на никой не му дреме за наемници до степента, която фентъзи писателите смятат.

На мен The Blade Itself доста ми беше харесало, но малко позарязах автора след кая на трилогията. Известно време след това пробвах Best Served Cold и оле-мале, даже не го дочетох. Не си спомням вече какво, защо, как, така че за съжаление не мога да дам по-детайлно мнение, но бях много разочарована от Монца, понеже трилогията The First Law си ми е оставила приятни спомени.

Тъкмо четох днеска Бард да призовават да се купува книгата на Сиела, че да не потъне Абъркромби

трубадур wrote: ↑

Tue Dec 08, 2020 3:57 pm

Мен Best Served Cold ме отказа от тоз автор, знам, че викат другите неща са по-добре били, ама на монца глупостите и самата тя се нетърпеше, плюс че експлоатираше една от най-кретенските идеи у фентъзито, в която постоянно се препиня кой ли не, ама на никой не му дреме за наемници до степента, която фентъзи писателите смятат.

Аз бях абсолютен хейтър на Аберкромби, First Law я четох с надеждата, че евентуално ще задобрее и така и не стана... Та, не бях хепи, но все пак виждах потенциал в автора и реших да пробвам Best Served Cold и съм съгласен, че е пълен шит . Малко по-добре от First Law, ама като цяло посредствено Тарантино-уонаби.

The Heroes вече я почнах без никакви очаквания, защото съм счупен мозък и се бях пристрастил в това да чета този автор с омраза... и е ебаси гениалното произведение. Най-вече защото не съм виждал по-добро представяне на това какъв ужас би било реално средновековния фентъзи комбат. Плюс има над десет сигурно добре развити герои и за пръв път просташкия хумор на автора ми се стори смешен. Баси, сега ми се дочете пак, а вече много рядко препрочитам книги.

Ироничното е, че тази книга ме спира да чета повече на Аберкромби, защото ме е страх, че след нея се е върнал на предишното незадоволително ниво. :/