ShadowDance

Аз пък реших да поправя един голям мой пропуск и прочетох Сиянието на Стивън Кинг и сега довършвам продължението Доктор Сън. Гледал съм и двата филма и имат доста съществени разлики спрямо книгите, особено при филма на Кубрик. Въпреки това смятам, че се справил максимално добре, предвид факата, че голяма част от случващото се в книгата е в главите на героите.

Сиянието и аз като го четох сметнах, че е от по-добрите книги на Кинг и на много крехка възраст гледах филма на кубрик и го заклеймих като абсолютен позор. Ся, тая година като го зобнах с нещо повече от 2 мозъчни клетки сега вече имам официален топ 5 на американските филми на ужасите и той е точно там, барабар с челюсти, екзорсиста, текскаско клане и пришълеца. И въобще сиянието на кубрик вече ми е сред най-великите филмове въобще. Абсолютно постижение и донякъде твърдението на Кинг, че филмът е като красив кадилак без двигател може да бъде прието донякъде, особено ако се сравнява с книгата, или ако не прието то поне заслужаващо уважение, все пак е авторът на нещото, и пак - Сиянието си остава безупречно кино.

С тва на ум, отношението към шели дювал е само една идея по-малко престъпно от директно физическо посегателство върху персоната й. В това отношение кубрик е ебаси кретена

трубадур wrote: ↑

Fri Nov 06, 2020 12:03 pm

С тва на ум, отношението към шели дювал е само една идея по-малко престъпно от директно физическо посегателство върху персоната й. В това отношение кубрик е ебаси кретена

Спорно малко - физически, може и да има възможност да се оправиш, докато психически е адски спорно. И това си личи в последващата кариера на Дювал и (почти) всичкото млади актьори и певци, чиято психика бързо рухна. А когато посегателството е психическо + физическо, Хичкок е нумеро уно дебил.


п.п. ще се сетиш най-накрая, че Сиянието е баси киното.

п.п.п. и да не спамя, де - когато четох "Сиянието" (преди 10-тина години) ми се видя адски скучна книга с много лошо изграден съспенс и едвам я довърших. Та, май е време да ѝ дам втори шанс, заедно със Сейлъмс Лот-а (спомням си, че "Джерусълимс Лот" разказа ми бе харесал), защото ми е едно такова минималистично-клаустрофобично и вампирско (за момента Vampyr играта утолява тази ми жажда, но не е достатъчно).

И аз преди десетина години го четох Сиянието и по спомени е най-добрата книга на Кинг, която съм чел (а съм му чел къде половината).

Изгълтах като ламя 5.5-те части/книжки от The Murderbot Diaries на Martha Wells Разкош отсекъде е.
Не съм чел друго от нея, a като гледам има доста неща, та ако някой има препоръка кво да хвана сега от нея докато излезе 6-та догодина.

Xellos wrote: ↑

Tue Nov 10, 2020 1:07 am

Изгълтах като ламя 5.5-те части/книжки от The Murderbot Diaries на Martha Wells Разкош отсекъде е.
Не съм чел друго от нея, a като гледам има доста неща, та ако някой има препоръка кво да хвана сега от нея докато излезе 6-та догодина.

Аз вече я имам следващата

Друго питах :р!
Мдам, то покрай твойте споменавания, че е яка е захванах тази поредица. И кориците. Е имам поне още една причина да чакам април догодина, ако не се появи по-рано в либвар-а. То като гледам Fugitive Telemetry е кратка пак, което не е зле, така пейсинга е по-добре, ама...

Океан Море - глава шамандура.
Красива проза, дори в превод, а мога само да си представям как звучи тази книга на италиански. Барико е изпълнил книгата си с възбуждащи ума метафори, странни, но relatable герои, и с толкова много деца с имена, започващи с една и съща буква. Изобщо, не се е свенил да използва всичко налично от арсенала на магическия реализъм, или както там се води този жанр.
Книгата не е без кусури. Може проблемът да е в моя телевизор, но не усетих свързващото звено между историите на всички тези колоритни персонажи. Краят беше прекалено механизиран, за да работи на каквото и да е метафорично ниво. Не усетих и духа на морето, а не беше ли това най-важното.
8/10

Колапс - спейс опера на български, какво е това, Бард да не са се объркали нещо? Прочетох първата книга от трилогията и бързо се запасих и с останалите две. Книжката е адски увлекателна и се чете на един дъх. Малко е опростена и разчита повече на динамична история, обстрелни диалози, и бързи обрати, но това не е обезателно минус - докато я четях постоянно ми идваха спомени от една от любимите ми спейс опери от детството - Сага За Седемте Слънца (SZSS, да не се бърка с любимата ми песен на Сони Бонанза - SZZS). За разлика от сагата обаче, в измислянето на света на Взаимозависимостта е вкарано малко повече усилие и в резултат имаме една от по-интересните трактовки на тема "Как да създадем устойчива космическа империя" появявали се в последно време. Може би истории тип "игра на тронове в космоса" вече станаха много? Не, няма такова нещо - докато продължават да ги пишат, ще продължавам да ги чета.
8/10

Като стана на въпрос за sci-fi политически интриги и свръхбогати фамилии, Йън Макдоналд вече е избълвал две продължения на Луна, кога ще ги видим на български.

@Martix Колапс аз го четох преди няколко месеца, но в оригинал, и на мен много ми хареса и той, и продълженията му. Но е хубаво да се знае, че и предовът е добър, щом я четеш на един дъх

Държа да отбележа, че първоначално бях писал буквално на един дъх, но изтрих буквално, щото някой да не се заяде за фразата.

Вчера вечерта си дочетох "Сблъсък" (The Stand) на Стивън Кинг.
Безумно много ми хареса, това ми е най-силната прочетена книга за годината и съм убеден, че ще стане една от любимите ми книги изобщо. Общият обем от близо 1300 страници дълго време ме спираше да я почна... имало е защо! Книгата е просто пристрастяваща. Последните три дни всеки ден съм си лягал след 2 през нощта, защото четях като луд и си казвах "Нека още една страница, още една глава"...
Кинг наистина е майстор в изграждането на атмосфера и предаването на чувствата на героите. Успява да създаде много плътни персонажи - многопластови, сериозни, дълбоки, усещах ги като реални хора, стоящи до мен в стаята. Много добре предава чувствата им - както първичните чувства тип страх, гняв, желание, страст, така и по-сложните и висши чувства като любов, загриженост, усещането за отговорност и дълг. Сюжетът в цялата книга се движи изцяло от героите, те са водещото във всеки един момент. И ще ми останат толкова много спомени, толкова много изживяни с тях мигове, които сякаш ми се впечатаха в съзнанието, все едно съм ги изживял лично. Обожавам, когато някоя книга успее толкова много да обогати душевността ми.
Като сюжет си личи, че Кинг не е имал план как точно да се развият нещата и ги е нагаждал в последствие, към края има един-два момента, за които смятам, че можеха да се развият по-добре. Но самата сила на текста е не действието, а как героите го изживяват, как си обясняват случващото се около тях, какъв отпечатък оставя то в съзнанието им. Имаше моменти, когато страници и страници наред бяха посветени само на вътрешния свят на героите, на мислите и терзанията им, направо все едно четях литература от предишна епоха. А последните 70 страници бяха великолепни, просто ме заредиха...
Прекрасна книга. Ще я помня дълго.

Dr. Horrible wrote: ↑

Thu Nov 19, 2020 9:31 am

Вчера вечерта си дочетох "Сблъсък" (The Stand) на Стивън Кинг.
...

За мен Сблъсък е горе-долу най-добрата книга на Стивън Кинг. Дор и само заради нечовешката глава със случайните смърти (мисля че беше във втора книга).

Не знам, аз наистина не мога да взема насериозно книга, в която

Spoiler: show

всички главни герои умират защото някакъв страничен ждрольо домъква атомна бомба, без реално да има смисъл те изобщо да са там.

Смисъл, това е буквално да махнеш с ръка през полето и да събориш пионките, щото си в мат...

И аз съм запомнил "Сблъсък" главно с тоя спойлър, но съм я чел много отдавна и то май почнах от втори том, защото първи го нямаше в библиотеката.

Кинг наистина е майстор в изграждането на атмосфера и предаването на чувствата на героите. Успява да създаде много плътни персонажи - многопластови, сериозни, дълбоки, усещах ги като реални хора, стоящи до мен в стаята. Много добре предава чувствата им - както първичните чувства тип страх, гняв, желание, страст, така и по-сложните и висши чувства като любов, загриженост, усещането за отговорност и дълг. Сюжетът в цялата книга се движи изцяло от героите, те са водещото във всеки един момент. И ще ми останат толкова много спомени, толкова много изживяни с тях мигове, които сякаш ми се впечатаха в съзнанието, все едно съм ги изживял лично. Обожавам, когато някоя книга успее толкова много да обогати душевността ми.

Чел ли си "То" на Кинг? Защото същото нещо може да се каже и за нея.

termit wrote: ↑

Thu Nov 19, 2020 10:18 am

Dr. Horrible wrote: ↑

Thu Nov 19, 2020 9:31 am

Вчера вечерта си дочетох "Сблъсък" (The Stand) на Стивън Кинг.
...

За мен Сблъсък е горе-долу най-добрата книга на Стивън Кинг. Дор и само заради нечовешката глава със случайните смърти (мисля че беше във втора книга).

Даааааа, невероятна беше тази глава! Любимото ми изречение от таз глава: "Майка ѝ обобщаваше раздялата със съпруга си с четири думи, които Ирма би могла спокойно да каже за смъртта на почти всеки мъж, жена или дете на света: "Не е голяма загуба."

Относно спойлера:

Spoiler: show

За всяка книга може така с едно иронично изречение да се принизи сюжета и историята. Въпросният герой, който донесе бомбата, си имаше участие в книгата, включително една от най-дългите глави е негова, така че аз исках да има pay-off с него и определено си имаше.
Иначе идеята те да са там беше, че трябваше да се жертват по своя воля. Няма значение дали щяха да умрат от бомбата или от ръката на Р.Ф., то дори един от тримата умря преди бомбата, въпросът беше да се съгласят да принесат себе си в жертва, да се смирят и да поемат отговорност, вместо да си играят на политици. Това бяха четирима големи възрастни способни и интелигентни мъже, които вместо да рискуват себе си, изпратиха един старец, една невинна жена и един слабоумен да си рискуват живота, докато те самите си седят на сигурно в селцето, щото са много ценни и незаменими. И това беше много хубава идея - за това как се върнаха хората към навиците на стария свят, вместо да си вземат поука и да започнат на чисто. Съгласен съм, че можеше по-епично да се развие и да бъде описано, но не го смятам за ужасен край.

А "То" не съм го чел, но възнамерявам в близките месеци да се насладя и на него. Просто не веднага, за да не ми се смеси удоволствието