Поста стана дългичък, тъй че слагам отделните мнения в спойлер тагове - няма спойлери, правя го за пригледност.
Вековен Дъжд -
- Spoiler: show
- първия ми досег с Алистър Рейнълдс - за съжаление ми хареса, и сега ще трябва да потърся и поредицата му за инхибиторите. Идеята за две паралелни сюжетни линии, написани в различен литературен стил е гениална (космическа "опера"/hard sci-fi приключение в далечното бъдеще, и детективски ноар роман в Париж от началото на 20-ти век). Изпълнението също е на ниво - не е някакъв блестящ роман, който ще се помни дълго, но е добре балансиран - има и прилично пълнокръвни герои, и интересен сюжет, а и зад тази червеева дупка са скрити научни идеи, които не са съвсем ванила.
7.5/10
- Spoiler: show
- още един иначе известен автор, който пробвам за първи път чак сега на "стари" години. Както и очаквах, Гай Кай се оказа много кадърно момче. Ако трябва да измъдря някакъв минус, това ще е силното желание на автора да вплита паралели и симетрии в сюжета си. Много изкуствено стоят, все едно не чета роман, а поема. Като изключим този съвсем субективен дразнител, книгата е топ-че. Кеф ти дъхава атмосфера, кеф ти красива проза, кеф ти епични герои, по-големи от света, кеф ти несправедливост, черва и кръв, но размазани по екрана с умение и вкус, така че по никакъв начин да не нарушават романтизма на епохата (нещо като точно обратното на игра на тронове). Не съм сигурен дали този стил на писане няма да започне досадно да се повтаря след няколко романа, но смятам да проверя.
8/10
- Spoiler: show
- поредната ми проба на нова авторка, преди да се хвърля на по-дългите й поредици. Невидимият живот следва приключенията на млада французойка, която в пристъп на умопомрачение сключва фаустовска сделка с дявола, и веднага след това осъзнава, че ще има цялото време на света да съжалява за решението си. Романът е много добър, но как да го кажа, inessential. Прозата е прилична, героинята Ади Лару е логично развита, историята е интересна, и края е силен. Само Шуаб да не фокусираше толкова много върху романсът и вътрешните терзания на героинята си, и щеше да е съвсем яка книжка. Тоя пък, взел да чете романтична новела и се оплаква от твърде много романс, ще си кажете. Е така е, не че ми е проблем жанра, просто ми се щеше в романа да има малко повече атмосфера на мястото. Ади Лару обикаля толкова много епохи и локации, но през цялото време си остава затворена в собствената си глава, и съответно разликата между главите в средновековна Франция и тези в модерен Ню Йорк си остава само числото върху календара.
9/10
- Spoiler: show
- е, не може всички да са победители. След доста силните дневници на Ийон Тихи, и Конгресът по футурология, който ми е нищо по-малко от най-добрата фантастична новела писана някога, имах големи очаквания към следващото произведение на Станислав Лем, до което си докопах мръсните пръстенца. Еми, не му а най-добрата работа. Дневникът мощно сатиризира параноята на студената война, перфектен фит за познатата на феновете на Лем обсесия да използва голямо количество измислени игри на думи за почти всичко. Протагонистът е нещо взето назаем от Кафка, сюжета и светостроенето, и те. Но изпълнението малко куца. Мисля, че романът щеше да работи доста по-добре като новела или дори разказ, защото на пръв поглед всичко му е наред, обаче идва малко в повече, колкото и да ме кефи умението на Лем да върти спирали от объркване в безкрайната си шпионска организация, след 7-мото ниво на двоен, троен, четворен и т.н. агент хитростите му почват малко да тъпчат на едно място. Има и някакъв рамкиращ предговор за някакво бъдещо общество, което е намерило въпросния дневник във ваната, който предговор ми стоеше доста не на място, все едно друг автор го е написал, what was this all about? Все пак, книгата си заслужава четенето дори само за епичната сцена с пиянския запой между топ агентите.
6/10
- Spoiler: show
- наградата за подвеждащо заглавие отива при..., тъй като в сборника липсва самия гроб на светулките. Иначе е супер, че е издадена на български, евала на papermill books за подбора на книги, много им се радвам. За самия сборник - ами каквото може да се очаква. Ако искате да ревете за кит, който се влюбва в подводница и я спасява от торпедо със собственото си тяло, или за дете, едвам оцеляващо от унищожетелен напалмов пожар благодарение на саможертвата на майка си, която изцежда дори собствената си кръв, за да му даде всяка капка влага, останала в нея, само за детето да умре седмица по-късно от глад, имам предложение за вас.
8/10
- Spoiler: show
- Водосрез ми хареса доста повече като по-заземена история, близка до нашето настояще. Момичето също е страхотен роман, и Бачигалупи ще се следи, но наистина много се е олял в светостроене и commitment-а му да напише соларен пънк (киберпънк с манивели?) в който единствените позволени енергийни източници са биодизела и мускулите го е накарал сам да се навива на пружина докато светът му е заприличал съвсем на теоретично упражнение.
7/10
Реликвите на смъртните 1-3 (Град от Кости, Град от Пепел и Град от Стъкло) -
- Spoiler: show
- далеч не е толкова зле, колкото очаквах. Не знам как ще е нататък (мисля да чета всичко на Клеър без поредицата й за деца Магистериум с Холи Блек), но ще докладвам. Тъй, за морталните инструменти, ами първото, което ми направи впечатление е, че Касандра Клеър може да пише в YA стил без да е скучна. Второто и по-важно, е че тя също така много добре пише от първо лице от гледната точка на тийнеджър. Абсолютен кеф е да чета нейните пълнокръвни малки лайненца, всяко от които се мисли за протагониста на книгата, точно както истинските тийнейджъри, все още не осъзнали напълно факта, че останалите хора не си мислят за тях през цялото време. Основния злодей също ми хареса много, като цяло стандартен зъл Хитлер, но беше супер яко как ги въртеше на малкия си пръст и ги gaslight-ваше постоянно, благодарение на огромното предимство при водене на диалог, което му дава факта, че е възрастен човек, а те са тъпи тийнове попаднали в плот много извън лигата им.
Поредицата не е лишена и от голямо количество досадни клишета. Героинята едвам изчаква 5 страници от началото на първа книга и вече се е натресла в предвидимия любовен триъгълник, възрастните през цялото време никакви ги няма и се налага група тийнове да спасяват света, злодея супер оригинално ще събира трите магически предмета, всички се оказват сапунести роднини едни с други и др. мързеливи сюжетни изненади.
Откъм мотивация и decision making също е по-скоро от досадната страна на спектъра (спектъра being - от едната страна са супер емоционалните протагонисти без самоконтрол срещащи се в западната YA литература, а от другата страна са студените калкулиращи отличници на класа лишени от всякаква емоция, срещащи се по аниметата и web novel-ите). Е, нашичката е от емоционалните лигли. Освен, че честичко прави глупости напук, авторката често я движи по-посока на плота благодарение на this one simple trick, а именно "Ела моме, в този очевиден капан, не ти стиска да влезеш в капана. - И в този момента като ми причерня пред очите, НА МЕНЕ ЛИ НЕ МИ СТИСКА. Преди да осъзная какво правя, краката ми вече ме носеха напред, и докато си възвърнах самообладанието, вече бях наполовина потънала в капана" - много умно писане, няма що, героинята постоянно буквално губи контрол над тялото си и прави глупости, и не, тове не е метафора за някоя психическа болест, просто на авторката й се е сторило като лесен начин да придвижва сюжета напред.
6.5/10
- Spoiler: show
- наскоро четох първия акт на популярния web novel Mother of Learning (what if Хари Потър but groundhog day like time loop), след като ми беше силно рекламиран, и останах до някъде разочарован от него - историята беше интересна, но стила на писане беше страшна аматьорщина, скучен и пълен с граматични грешки. Но идеята за coming of age на фона на оцеляване в магическо училище ми хареса, и излизането на Смъртоносна Академия (what if Хари Потър but няма учители които да спасяват децата от трола в подземието) се случи точно навреме. Досега не съм чел книга на Наоми Новик, която да не харесам поне много, но тази поредица й е най-слабата до сега. Първата книга е сила, втората и третата са силички. Протагонистката Ел е в другата крайност на описаната по горе скала - движена е от логика и пресметливост, в един брутален свят, в който всички са длъжни да мислят за оцеляването си денонощно, да гледат на съучениците си като на asset-и и ресурси, вместо като на човешки същества - тези които не го правят просто не оцеляват. Ел, която в традициите на web novel-ите е OP-AF (в този свят всеки магьосник си има специализация, и специализацията на нашата протагонистка е evil overlording, mass destruction и тн), единствена има лукса да не го прави, и голяма част от първа книга преминава в бавното й осъзнаване на този факт. Останалата част от трилогията е нейния опит да разпространи това откритие сред останалите си съученици. Някои от най-силните сцени на поредицата са тихи сцени на емпатия, създаване на приятелства и други подобни неща, лишени от бой с магически създания. Има и не малко бой, но целта на романа не е да трупаме левели, а да станем човеци. На пръв поглед съвсем семпла идея, но изпълнена безупречно, както се очаква от опитен автор от ранга на Новик. Сюжетно Новик не е открила топлата вода, и трите романа не се отличават с висока оригиналност, но този път спецификите на YA жанра работят напълно в нейна полза. Огромните количества вътрешен монолог (чак прекалено огромни според някои, разни ревюта онлайн не се кефеха на количеството thought train-ове, на мен не ми пречиха) позволява на протагонистката да preach-не ако щете идеите си за нейния свят, можещи да служат за метафора на един бюлюк проблеми от нашия, защо замърсяваме природата, защо водим войни, и тн. глобални проблеми през погледа на една умна за вързастта си, но далеч от гениална тийнейджърка. Може да кажете, че истории тип, сирак скитник спасява света като ни учи да се уважаваме е малко детинска, но детински са и басните, а и не е ли това друго име за винаги актуална. А и докато в нашия свят някои проблеми просто не могат да бъдат решени, в света на Ел има магия, а който проблем не може да бъде решен с магия, обикновено може да бъде решен с много мощна магия за призоваване на супервулкан.
Прозата на Новик е доста странна птица. Почти целия роман се състои от разказ от първо лице и щедри количества от мислите на героинята, но това не дразни, тъй като героинята е доста забавна личност, която явно е чела Пратчет на младини, защото постоянно използва пратчетовски лафчета. YA-ness-а също не дразни, все пак говорим за competency porn роман, и дори най-тъпите второстепенни герои са най-малкото адекватни. If anything, някои са твърде умни и/или силни за възрастта си, но дори това има напълно логично сюжетно обяснение и не е пример за мързеливо писане (първата книга започва направо в предпоследната година от обучението, когато глупавите и наивните ученици вече са загинали, и са останали само "отличниците").
Магическата система е доста интересна - най-ми напомня на тази в Джонатан Стрейндж и Мистър Норел. Силно обвързана е с език, място и култура, едновременно всесилна, но и доста специфична в използването си, мека е, но не е лишена от ограничения, най-забавното от които е, че за да генерира добра мана, магьосника трябва да полага усилия, и когато коремните преси започват да генерират все по-малко и по-малко мана за Ел, тя преминава към по-омразното, и съответно много по-ефективното генериране на мана чрез плетене на една кука.
Споменах за минуси - втората и третата книга са една идея, по-слаби от първа, и им личи че са писани по-набързо. Някои планирани като силни и колуминационни сцени не сработват поради недостатъчно подготовка. Разни дребни елементи от светостроенето от първа книга пречат на неща от трета и се налага авторката да прави софт реткон или просто да се "снишава" за да мине заклинанеието. Финалът на втора книга специално е силно опропастен и му трябва стабилен rewrite за да слегне в останалата част от романа, а пък той е важна част, която после влияе силно на трета книга и изобщо малко са изпуснати юздите на романа, но за щастие финала на третата е една идея по-добре, пак не е идеален, но поне не разваля вкуса от трилогията. Цялата трета книга пък страда от твърде силен протагонист, но пък там са и някои от най-ценните разсъждения на героинята, така че не е само going with the motions. Доволен съм, да е жива и здрава Новик и да продължава да пише, защото го може.
7.5/10
Друг въпрос е, че нонстоп или излизат нови книги, или попадам на интересни вече излезли такива 
Край няма значи!
