ТО
ТО
Филмът е убийствен. Умерено холивудизиран и опростен спрямо книгата, но има всичко, което искам както от хорър, така и от конкретно адаптация на тази книга. Отварям тема, защото се надявам достатъчно хора да гледат и коментират.
And you can't dance with a devil on your back...
Re: ТО
Със сигурност няма да го гледам, гледал съм първата екранизация, това ми е предостатъчно.
- Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19287
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
Re: ТО
Филмът определено заслужава доста хайп, дори чисто визуално. Няколко сцени между децата бяха висша гениалност (плаката на вратата, втренчените погледи докат бяха по бельо и т.н.), а изпълнението на Пениуайз е много силно. Музиката също ме израдва бая. За сметка на това, чисто сюжетно историята беше малко повърхностна, специално То беше ъндъруелминг лошковец и грандфиналето изглеждаше прекалено предначертано и лесно. Как се досетиха какво е и защо е То също стана прекалено бързо, липсваше билдъп, но в крайна сметка за кинолента - толкоз
This is it. Ground zero.
Re: ТО
Във визуално отношение филмът беше чудесен. Музиката също се отличава като доста адекватна и надъхваща (по време на битката с камъни ). Кошмарите, които децата виждаха по отделно бяха разкошни - особено този на Бен!
От друга страна някои сюжетни решения тотално не ми харесаха, но разбирам защо са ги взели. Фактът, че толкова бързо разбраха за естеството на чудовището дори не ме дрази толкова, защото ми е ясно, че не могат да предадат месеците събиране на информация и късчета от пъзела. Damsel in distress решението обаче тотално не ми хареса, беше твърде евтин номер. Освен това ми липсваше чувстото за приятелство и топлота между децата, тъй като те не спираха да се карат и изобщо не бяха толкова задружни колкото в книгата. Генерален проблем остава и факта, че това можеше да е на практика всяко чудовище и всеки град, нямаше нищо което да подсказва, че Дери е пропит от влиянието на То, а самия Пениуайз даваше вид по-скоро на нещо от епизод на Supernatural, отколкото на неразбираемо тъмнично същество/космически ужас отвъд разбирането, каквото е всъщност.
НО! Ако се абстрахирам от прекаленото си увлечение по оригиналната история и разглеждам филма като отделно произведение, истината е, че ми държеше вниманието приковано през цялото време и определено ми хареса.
От друга страна някои сюжетни решения тотално не ми харесаха, но разбирам защо са ги взели. Фактът, че толкова бързо разбраха за естеството на чудовището дори не ме дрази толкова, защото ми е ясно, че не могат да предадат месеците събиране на информация и късчета от пъзела. Damsel in distress решението обаче тотално не ми хареса, беше твърде евтин номер. Освен това ми липсваше чувстото за приятелство и топлота между децата, тъй като те не спираха да се карат и изобщо не бяха толкова задружни колкото в книгата. Генерален проблем остава и факта, че това можеше да е на практика всяко чудовище и всеки град, нямаше нищо което да подсказва, че Дери е пропит от влиянието на То, а самия Пениуайз даваше вид по-скоро на нещо от епизод на Supernatural, отколкото на неразбираемо тъмнично същество/космически ужас отвъд разбирането, каквото е всъщност.
НО! Ако се абстрахирам от прекаленото си увлечение по оригиналната история и разглеждам филма като отделно произведение, истината е, че ми държеше вниманието приковано през цялото време и определено ми хареса.
Аз нося жега, покой и чистота.
Аз съм огън – изгарям в красота.
Воин съм още – роден във светлина,
И единствено дете на кървава зора.
"Who'd want to ignite things one at a time?" - Chandra Nalaar
Аз съм огън – изгарям в красота.
Воин съм още – роден във светлина,
И единствено дете на кървава зора.
"Who'd want to ignite things one at a time?" - Chandra Nalaar
Re: ТО
Каквото Маги каза, с разликата, че аз тъкмо прочетох книгата за първи път и изобщо не успях да се абстрахирам достатъчно, че да не сравнявам постоянно. Иначе ако бяха поотминали години, сигурно щеше да ми хареса умерено. Бтв, децата наистина са страхотни като актьори, обаче като развитие на образите ми бяха доста meh -- Бевърли е яко сексуализирана, което е ок и разбираемо от страна на децата (които във филма май бяха на по 14-15, вместо на 11-12 като в книгата), но и самият филм много се съсредоточава върху това, докато в същото време се опитва да представя баща ѝ като някакъв крийп; тотално е развален според мен психологическия ужас на сцената в банята, която е една от най-гадните в книгата. Бен пък, понеже е дебел, нали, и няма приятели, просто така решил да проучва историята на Стария Дери, всички деца интроверти биха постъпили по същия начин... И разни други такива, които за мен бяха пречка да съпреживявам с героите -- по начина, по който Stranger Things ме въвлече, да речем, от епизод 1 до самия край. Jump-scares на мен почти никога не ми действат, а тук до голяма степен ми липсваше напластяването на психологизъм и усещане за място, за да се изплаша по друг начин. Но все пак всичко това през disclaimer-a, че не успях да не сравнявам всичко с книгата. Иначе визуално е як. Всъщност на книгата ѝ липсват именно яки сетивни описания от гледната точка на различните герои, за да ѝ се получава по-добре целият грандиозен замисъл, който във филма е тотално пренебрегнат поради липсата на време и нуждата да се направят пари.Aravala wrote: ↑Mon Sep 11, 2017 10:19 amВъв визуално отношение филмът беше чудесен. Музиката също се отличава като доста адекватна и надъхваща (по време на битката с камъни ). Кошмарите, които децата виждаха по отделно бяха разкошни - особено този на Бен!
От друга страна някои сюжетни решения тотално не ми харесаха, но разбирам защо са ги взели. Фактът, че толкова бързо разбраха за естеството на чудовището дори не ме дрази толкова, защото ми е ясно, че не могат да предадат месеците събиране на информация и късчета от пъзела. Damsel in distress решението обаче тотално не ми хареса, беше твърде евтин номер. Освен това ми липсваше чувстото за приятелство и топлота между децата, тъй като те не спираха да се карат и изобщо не бяха толкова задружни колкото в книгата. Генерален проблем остава и факта, че това можеше да е на практика всяко чудовище и всеки град, нямаше нищо което да подсказва, че Дери е пропит от влиянието на То, а самия Пениуайз даваше вид по-скоро на нещо от епизод на Supernatural, отколкото на неразбираемо тъмнично същество/космически ужас отвъд разбирането, каквото е всъщност.
НО! Ако се абстрахирам от прекаленото си увлечение по оригиналната история и разглеждам филма като отделно произведение, истината е, че ми държеше вниманието приковано през цялото време и определено ми хареса.
Re: ТО
За филм, дето нямах никакви положителни очаквания и смятах, че ще мине незабелязано - зими си тия 120 милиона отварящ уикенд. Високите оценки, солидното времетраене, плюс че по принцип у бе-гето не получаваме често хоръри на кино и то на аймакс - все блазнещи неща. Ш'се гледа.
Re: ТО
Това е проблемът на тая книга, че е толкова интензивна, че ти държи дълго след като я свършиш.Random wrote: ↑Mon Sep 11, 2017 12:50 pmКаквото Маги каза, с разликата, че аз тъкмо прочетох книгата за първи път и изобщо не успях да се абстрахирам достатъчно, че да не сравнявам постоянно. Иначе ако бяха поотминали години, сигурно щеше да ми хареса умерено. Бтв, децата наистина са страхотни като актьори, обаче като развитие на образите ми бяха доста meh -- Бевърли е яко сексуализирана, което е ок и разбираемо от страна на децата (които във филма май бяха на по 14-15, вместо на 11-12 като в книгата), но и самият филм много се съсредоточава върху това, докато в същото време се опитва да представя баща ѝ като някакъв крийп; тотално е развален според мен психологическия ужас на сцената в банята, която е една от най-гадните в книгата. Бен пък, понеже е дебел, нали, и няма приятели, просто така решил да проучва историята на Стария Дери, всички деца интроверти биха постъпили по същия начин... И разни други такива, които за мен бяха пречка да съпреживявам с героите -- по начина, по който Stranger Things ме въвлече, да речем, от епизод 1 до самия край. Jump-scares на мен почти никога не ми действат, а тук до голяма степен ми липсваше напластяването на психологизъм и усещане за място, за да се изплаша по друг начин. Но все пак всичко това през disclaimer-a, че не успях да не сравнявам всичко с книгата. Иначе визуално е як. Всъщност на книгата ѝ липсват именно яки сетивни описания от гледната точка на различните герои, за да ѝ се получава по-добре целият грандиозен замисъл, който във филма е тотално пренебрегнат поради липсата на време и нуждата да се направят пари.
Иначе:
1. Децата определено са на по 11-12 по време на заснемането. В сцената в езерото изглеждат като бебета физически.
2. За образа на Бев има бая критики. Според мен тя е доста силен образ и преди финалните сцени обикновено е in charge във всяка сцена. Но четох сравнение с оригиналния сценарий на Фукунага и там определено е доста по-badass. Иначе крийп факторът с баща й е толкова интензивен, колкото е възможно за типа мейнстрийм филм, който се опитват да правят.
3. Бен е използван за инфо дъмповете от интерлюдиите на Майк в книгата и за да сгъсти сюжета. Не ми е ясно какъв ти е проблемът с него.
And you can't dance with a devil on your back...
Re: ТО
Да и мен леко ме издразни яко malegaze-нето на филма когато не беше в сцени като на плажа, че и в някои от сцените с хлапетата. Иначе е вярно че поради мейнстрийм природата на филма и разбираемите времеви ограничения, тормозът на Хенри от баща му и на Бевърли от нейния бяха по-скоро просто маркирани. Яко ме издразни и как Майк е буквален token в случая, а в книгата е един от най-яките персонажи и май ми беше любимия при прочитането. Встрани от тези кусури и якия зерг ръш в от jump scares в първата половина за да се демонстрират личните страхове на всяко хлапе, Пениуайз беше много гаден и чужд, цялото нещо е много добре заснето. Ще ми се да имаше повече визуални метафори/аналогии като в сцената в която се отвори преградата в овцефермата за да може Майк да тури болт в главата на овца, след което веднага кътна към отваряща се врата на класна стая. Особено ако можеше да се нагласи в хорър смисъл. Дизайнът на разните форми на То беше сравнително изпипан, дори повечето от тях да не са ми лично на мен много страшни, с изключение на жената от картината която е омфг крийпинеса. Сцените с детски бондинг бяха много яки, беше много забавно как цялата зала почна да подсвирква и пляска на боя с камъни в Пущинака. Абе като цяло при все всичките кусури, по-скоро си струва май. Интересно ми е как ще направят втората част.
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata
I can boom shakalaka your medulla oblongata
Re: ТО
1. Ноуп. Всички деца са били между 13 и 15-годишни по време на снимките. Не че това задължително означава, че и героите са на толкова, но в комбинация с физическата зрялост на Бевръли и слуховете по неин адрес, по-скоро са там някъде и те (а знаем, че са на една възраст, защото споделят класове и т.н.).
3. Интерлюдиите с рисърча на Майк изобщо не са инфодъмпове, както тук -- всичките дообогатяват историята и бекграунда и освен това Майк по това време е главен библиотекар и има съвсем конкретна причина да прави такова проучване, докато Бен, освен ако не съм проспал нещо, няма такава (поне не и правдоподобна). И именно затова неговите факти са баш инфодъмп с единствено и чисто сюжетна функция, при това всичките обосновки, които ги наведоха към заключението за ТО, бяха изстреляни толкова набързо и бяха толкова thin, че аз ги усетих като някакъв чеклист, през който преминаха по линията на най-слабо съпротивление.
Иначе, доста съм съгласен с тази статия в New Yorker. Особено забавлително:
All of these disparate evils would have existed anyway, but they are exacerbated by It—a creature that, in addition to eating children, “feeds” by fanning the flames of violence, hatred, lawlessness, racism, misogyny, and sexual predation while disguised as a clown. (Sound familiar?)
Re: ТО
Аз го цитирах просто заради забавното сравнение с Тръмп, не защото го няма във филма. Иначе има го на хартия и там, но никъде не се виждат процесите на усилване и срастване на различните видове зло, което в книгата е доста силно като усещане (макар че можеше и да е още по-силно, честно казано, там бих съсредоточил доста критика към Кинг, че не слиза достатъчно надълбоко).
Re: ТО
Ох, на мен минисериалът навремето много ми беше харесал. Ако изключим оня бутафорен паяк накрая де, ама все пак това е самото начало на деветдесетте, не би могло да бъде по-хубаво. Дори имаше някои моменти, които бяха по-добре развити, отколкото в книгата. Харесвам, когато има такива отклонения, които обогатяват историята (Д&Д да бъдат така добри и да се гръмнат в тази връзка). Факт е, че с този си обем ТО може да разгърне потенциала си в сериал, а не в игрален филм, бил той и от две части. Чак ме е яд, че не се е предпочел този вариант. Един хубав сериалец така, дето цели нощи да те държи буден и на запалена лампа, гушнал Библия и заредил воден пистолет със светена вода... Ама като няма такова, и на това ще се радваме, ко да се прай са.
Re: ТО
В книгата също така доста от тази история на Дери е и нещо за което почти никой не пише и почти никой не ще да говори много-много, та затова Майк полага доста усилия да я разкрие. Филмът не съм го гледал, ама някак не виждам как тийнейджърът Бен би могъл да направи такова нещо.От друга страна, след като са решили да не мешат времевите линии, не виждам как иначе биха могли да го направят във филма...3. Интерлюдиите с рисърча на Майк изобщо не са инфодъмпове, както тук -- всичките дообогатяват историята и бекграунда и освен това Майк по това време е главен библиотекар и има съвсем конкретна причина да прави такова проучване, докато Бен, освен ако не съм проспал нещо, няма такава (поне не и правдоподобна).
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Who is online
Users browsing this forum: tigermaster and 1 guest