Светът е хубав и всички сме част от него
Posted: Fri Jul 14, 2017 8:29 am
От време на време, докато си приказвам с някакви хора, научавам по някоя малка, но интересна подробност за местата, от които идват или за живота им. Тук в Канада всеки е дошъл отнякъде и има какво да разкаже. Дребни куриози, нищо кой знае колко съществено, но някак ме правят щастлива, че съм имала късмета да науча за тях. Та, правя тази тема да си споделяме неща от нашата и чуждите култури, които ни се виждат яки. Може и от природата - ако това ви е впечатлило. Все пак сме част и от нея.
Та какво научих последните няколко дни:
На нашия приятел Форест, баба му скоро ще стане на 100. По този повод ни разказаха, че когато някой стане на 100 години в Канада, получава писмо, подписано лично от Нейно Величество. С химикалка - оригинален подпис, а не принтиран от компа. Но трябва да си го поиска, щото Нейно Величество не се сеща сама!
А от една колежка, която току що се върна от сватбата на брат й в Казахстан, научих, че по нейните земи погребват мъртвите в мини-мавзолейчета:
Мавзолейчето може да е без покрив. Това на леля й е без покрив, например, за да можело слънцето и вятъра да стигат до гроба. Тази част от семейството й са мюсюлмани, но има нещо останало от монголските вярвания в тях. Разказвала ми е как трябва да научат имената на предците си по бащина линия, 7 поколения назад, и не се позволяват романтични връзки и бракове, ако някой от тези предци се повтаря при двамата, дето искат да са двойка. Нейното име е Меруерт, но ние й викаме Мери. От нея видях снимки и на потопената гора в казахстанското Kaindy Lake:
Езерото се е образувало след някакво земетресение преди около 100 години. Срутили се някакви камъни, заградили котловината и тя почнала да събира дъждовна вода. Дърветата са мъртви, но поради ниската температура на водата, клоните с бодлите им ПОД водата ВСЕ ОЩЕ са там и не са изгнили.
А пък за друго едно странно езеро в Орегон си бях приказвала навремето с една 70+ годишна орегонска бабка, Сузе, с която се запознахме в един фенски форум, посветен на Рамщайн. Това езеро се пълни с вода през зимата и после през пролетта водата изтича в някаква дупка (lava tube) и отива да захрани подпочвените води в околността, а на мястото на езерото се образува ливада:
Сузе, всъщност ми е по-интересна от езерото. Освен че на тази възраст все още ходи по концерти на Рамщайн, тя даже си направи собственоръчно парцалена кукличка с облика Тил Линдеман и сега от време на време пуска във Фейсбука си снимки от цикъла "Adventures of Little Till". Little Till си има little мотоциклет и кон и освен това Сузе му прави дрехи и прически като на истинския Тил. Не смея да пусна снимки без да я питам - ако се сетя, ще я питам дали може. Little Till й е утеха в живота, защото наскоро загуби мъжа си. С нейният Едуард Фицджералд участваха в няква history reenactment група и от време на време се обличаха в средновековни дрехи. Ожениха се броени седмици преди Едуард Фицджералд да почине от рак. Сузе цял живот е работила с ръцете си - била е автомеханик, а сега е пенсионер. Историческите дрехи пак си ги шие тя. От предишния й брак с някакъв пожарникар има 7 (СЕДЕМ!) дъщери (ВСЕ ДЪЩЕРИ). Последната обаче са я дали за осиновяване на приятелско семейство без деца, но не са скъсали връзка с нея - дъщеря й знае кои са биологичните й родители и си комуникира с тях.
Толкова засега. Като си спомня още, или науча нещо ново, ще пиша пак. Пишете и вие.
Та какво научих последните няколко дни:
На нашия приятел Форест, баба му скоро ще стане на 100. По този повод ни разказаха, че когато някой стане на 100 години в Канада, получава писмо, подписано лично от Нейно Величество. С химикалка - оригинален подпис, а не принтиран от компа. Но трябва да си го поиска, щото Нейно Величество не се сеща сама!
А от една колежка, която току що се върна от сватбата на брат й в Казахстан, научих, че по нейните земи погребват мъртвите в мини-мавзолейчета:
Мавзолейчето може да е без покрив. Това на леля й е без покрив, например, за да можело слънцето и вятъра да стигат до гроба. Тази част от семейството й са мюсюлмани, но има нещо останало от монголските вярвания в тях. Разказвала ми е как трябва да научат имената на предците си по бащина линия, 7 поколения назад, и не се позволяват романтични връзки и бракове, ако някой от тези предци се повтаря при двамата, дето искат да са двойка. Нейното име е Меруерт, но ние й викаме Мери. От нея видях снимки и на потопената гора в казахстанското Kaindy Lake:
Езерото се е образувало след някакво земетресение преди около 100 години. Срутили се някакви камъни, заградили котловината и тя почнала да събира дъждовна вода. Дърветата са мъртви, но поради ниската температура на водата, клоните с бодлите им ПОД водата ВСЕ ОЩЕ са там и не са изгнили.
А пък за друго едно странно езеро в Орегон си бях приказвала навремето с една 70+ годишна орегонска бабка, Сузе, с която се запознахме в един фенски форум, посветен на Рамщайн. Това езеро се пълни с вода през зимата и после през пролетта водата изтича в някаква дупка (lava tube) и отива да захрани подпочвените води в околността, а на мястото на езерото се образува ливада:
Сузе, всъщност ми е по-интересна от езерото. Освен че на тази възраст все още ходи по концерти на Рамщайн, тя даже си направи собственоръчно парцалена кукличка с облика Тил Линдеман и сега от време на време пуска във Фейсбука си снимки от цикъла "Adventures of Little Till". Little Till си има little мотоциклет и кон и освен това Сузе му прави дрехи и прически като на истинския Тил. Не смея да пусна снимки без да я питам - ако се сетя, ще я питам дали може. Little Till й е утеха в живота, защото наскоро загуби мъжа си. С нейният Едуард Фицджералд участваха в няква history reenactment група и от време на време се обличаха в средновековни дрехи. Ожениха се броени седмици преди Едуард Фицджералд да почине от рак. Сузе цял живот е работила с ръцете си - била е автомеханик, а сега е пенсионер. Историческите дрехи пак си ги шие тя. От предишния й брак с някакъв пожарникар има 7 (СЕДЕМ!) дъщери (ВСЕ ДЪЩЕРИ). Последната обаче са я дали за осиновяване на приятелско семейство без деца, но не са скъсали връзка с нея - дъщеря й знае кои са биологичните й родители и си комуникира с тях.
Толкова засега. Като си спомня още, или науча нещо ново, ще пиша пак. Пишете и вие.
