ShadowDance

Здравейте Фен съм на поредицата и слушам, чета и гледам доста проекти, посветени на нея - чета нещата на wetseros.org, гледам history of westeros, слушам radio westeros, davos fingers и mythical astronomy of ice and fire. Изброените мога само да ги препоръчам, защото са забавни и докато чистя, готвя, пазарувам и т.н., си задълбочавам знанията на тема книгите. Повечето са вдъхновени от нов прочит на текстовете и понеже се надявам новата книжка да дойде скоро, а спомените от първите са поръждясали, мисля и аз да направя един reread. Има ли други, на които им се чете с мен? Да си спретнем един график и да си четем заедно. Въобще не мисля да създавам тепърва грандиозни теории, да откривам топлата вода и пр., просто да си освежа спомените, докато си говоря с някого за прочетенето. Сега просто слушам, а в обкръжението ми (поне българоговорящото) не ми се връзва никой :Д Да видим дали тук има мераклии :Д

Ако нямах толкова други неща за четене (и ако не бях ририйднал преди няколко години), сигурно бих Така или иначе идеята е яка.

shewb wrote:чета нещата на wetseros.org, гледам history of westeros, слушам radio westeros, davos fingers и mythical astronomy of ice and fire

На това му се казва зарибен човек

Ghibli, има и по-болни от мен. Пусни си някои от тези и ще се убедиш
Roland, винаги има много за четене. А аз в момента и много трябва да работя, но с един премерен график от типа на 4-5 глави на 2 до 3 седмици, мисля, че не е зле

Kudos за идеята, уви няма как да се включа, но е мега!

Ще почакам още. Ако никой не ми се върже, ще почна сама и ще си поствам размислите тук.

Хах, колко готина инициатива.
Аз, разбира се, нямам време чак за препрочит, но следя темата. И съм сигурна, че дори да си се хванеш сама, разни хора няма да пропуснат да коментират по постовете ти, особено онези по-вманиачените Все пак на Песен за огън и лед имаме посветени десетки страници на теми във форума

Цъ, останах навремето с изключително добро впечатление от първите 4 книги и имам страшно високо мнение за поредицата като цяло, което не искам да си развалям... както се случва с всяка божа книга, дето препрочитам.

@ трубадур: при препрочитане сигурно се забелязват недомислиците и грешките. А и Мартин се самоопределя като градинар - посявя някои неща и не е решил предварително дали ще ги използва и за какво, затова и се опасявам, че може при този прочит да намерия несъответствия в самите характери на героите...Едно такова при първия прочит остана да ми виси в пространството и беше малко дразнещо...Но ще видим, има и вариант да се влюбя в книгите още повече. Аз съм оптимист

И такаа, аз си почнах сама

Понеже и аз самата нямам много време, а пък и ми се искаше да го карам бавно този прочит, до момента прочетох първите няколко глави. Някои неща ми направиха впечатление и за пръв път през живота си почувствах потребност да си записвам някои размисли. Сега успях да си събера бележките и въпросите по пролога на „Игра на тронове“ и когато имам време, ще напиша и останалите.

Чудничко се получи с този пролог. Много тематично. В Залцбург наваля сняг и ни погнаха минусовите температури. За капак подухва „приятен" ветрец.

Чудех се как да подходя към този текст и реших, че е най-добре да направя нещо като кратък преразказ и после да си допиша размислите, но едва ли ще се получи. Не съм писала преразказ от 6. клас, най-вероятно ще е с елементи на разсъждение

В пролога Мартин ни запознава с трима не толкова важни мъже, които на всичкото отгоре и не са главните герои. Въпреки това за всеки от тях научаваме по нещо. И тримата са черни братя, мъже на Нощния Страж (???). Единият е благордник, другият - бивш бракониер, а третият, който май си разбира от работата, е в Стража от 40 години. Наблюдаваме цялата ситуация през очите на бракониера Уил. Хванали го в горите на Малистър и Уил избрал Нощния страж пред перспективата за една ръка по-малко. От 4 години в НС, ценят го, защото е безшумен и умее да се промъква. Възрастният е Гаред – заради 40-те години служба му липсват разни измръзнали уши, пръсти на крака и ръце. И, разбира се, моят любимец – сир Веймар Ройс , който командва другите двама. Получаваме доста подробно описание на лордчето – от хубавите му ботуши, през ръкавиците от къртича кожа, черното наметало, бойният дестриер и мечът му – оръжие, ковано в замък.

Разбираме, че тримата се намират в Гората на духовете, на 8-9 дни от Вала (???), преследват диваци и им е доста студено. На стария Гаред хич не му е забавно и иска да се прибират, мракът и студеният вятър не го кефят. Уил споделя чувствата му. Разбираме също, че Уил е намерил стана на диваците преди време, всички „нападали“ в неестествени пози, мъртви според него. Ама нали лордчето командва..., трябва да идат до мястото, за да се увери сам. Ройс не иска да се излага пред неговия началник Мормон. Гаред го зарязват на едно място с конете, а другите двама отиват до стана и...о, ужас... хората ги няма, а пък оръжията са там. WTF. Между другото, през цялото време Джордж използва всякакви методи да покаже, че става все по-студено и мрачно. И си идваме на думата. ДРУГИТЕ пристигат. Един се дуелира с него, а останалите наблюдават. Когато го ранява, всички пристъпват напред и обезобразяват Ройс. Той става зомби и убива Уил. Ще се върна подробно към Другите после.


Размисли:

Спомням си, че при първото четене прологът ме държа за гърлото. Усещането за студ, мрачните предчувствия на двама от братята, после целият ужас в сцената с Другите, цялата парализираща безпомощност. Какво ли е да си се вкопчил в това дърво и да гледаш тези свръхестествени същества, които ей така, като едното нищо, могат да те затрият? Реших, че ще я прочета тази история.
Освен това много ми хареса, че книгата започна с тези тримката – маловажни, нали? И все пак, Джордж ти подаде малко нещо оттук-оттам за тях и вече ги познаваш. Става ти жал за Гаред и Уил, които усещат, че нещата не са като хората и искат се върнат. Даже и за Ройс ти става жал накрая. Това е другото, което ми е направило впечатление от поредицата – и не толкова важните персонажи имат някаква дълбочина и сивеят. За тези тримата не знаем много, но е достатъчно, че да разберем, че са в сивата зона - не са нито черни, нито бели. И след като знаеш нещо за тези хора, някак си ти е трудно да ги отпишеш лесно.
И каква тройка само, а? Старец, бракониер и лорд. После разбираме подробности за състоянието на НС, но за читател, който сега започва, само това е налично като информация и се набива на очи странната комбинация.

За дълбочината на персонажите още нещо искам да кажа, по-конкретно за Ройс. Арогантен е и горделив, не взима предвид опита на другите двама. Дрешките му са хубави и в стила на НС, но си личи, че не се оправя – шумен, конят му не е за там и т.н. Хубаво за Уил, не иска да го слуша, 4 години опит...може и да не му се струват много, но Гаред...този си знае работата и ако имаш малко акъл, може и да се вслушаш. От друга страна, когато се появяват Другите, не изглежда да са се сблъсквали с тях преди. Преди Ройс да стане зомби и да си стегне хубавите ръкавички от къртича кожа около гърлото на Уил, той иска да вземе сцепения му меч за доказателство обратно към Вала. Тоест не се знае какво точно са усещали Уил и Гаред и дали и преди са го усещали. И така. Вкара ги в беля. Браво, Джордж, разбрахме, тоя не ни кефи. Но...момчето пада в бой, посреща врага с вдигнат меч и репликата: „Танцувай с мен тогава.“ и държи колкото може. Някой може да каже, че тук пак говори гордостта, а не смелостта.Това си е въпрос на лично мнение. Важното е, че Дж.Р.Р. Мартин те кара да си задаваш такива въпроси в рамките на една глава за персонаж, който виждаш само веднъж, само в началото, убиват го в същата глава и този персонаж даже не е главен.

И понеже този сладур ми стана симпатичен се поразрових за малко повечко информация за него. Сир Веймар Ройс е третият и най-малък син на сир Йон Ройс, с когото ще се запознаем по-късно. Домът Ройс има много интересна история, която ви препоръчвам да слушате тук: https://www.youtube.com/watch?v=pmsvu8vbYpg На вторите и особено на третите синове във Вестерос не им е никак лесно. Не знам дали Веймар е имал други опции, но трябва да се има предвид, че много малко благордници отиват доброволно на Вала. Може и от гордост да го е направил, или от амбиция да стане лорд-командир на Нощния страж. Вероятно по тази причина е получил командването. На малкото благородници, които идват доброоволно, трябва да им дават някакви позиции.

Между другото, прологът съдържа доста информация: разни географски понятия, имена, стари домове и т.н., но в нито един момент не е прекалено много. Мартин бавно налива информация и за себе си мога да кажа, че не съм усетила натоварване. И го разквазва цялото все едно преди това сте водили безброй разговори и ти много добре знаеш Вала, Нощния страж и т.н.

Другите. Извадих си някои неща от описанието им и ги намирам доста интересни: бледи силуети; сенки, които се плъзгат; грациозни; плът бяла като мляко; сини очи, но неестествено тъмни; става много студено, когато идват; имат брони с менящи се цветове; имат мечове – тънки, остри, прозрачни, с които нормалните оръжия не могат да се справят; говорят си, езикът им е като пукот на лед, смеят се, подиграват се дори; оставаш с впечатлението, че имат някакво усещане за чест, достойнство, защото оставят Ройс да се бие само с едно от тях, докато другите наблюдават, намесват се чак в края, когато е ранен. Много силни са – докато Ройс се изморява и при всеки сблъсък отстъпва назад, „Другото отби вяло“. Определено са интелигентни същества, но по нищо не се разбира дали и каква мотивация имат...Май това са лошите. Или не са? Ако имате идеи, давайте ги

Няколко интересни цитата.

• Втората реплика в пролога:
„Мъртвите ли те плашат?“

• Уил си мисли: „Трудно е да се подчиняваш на човек, комуто се присмиваш над чашата...“

Нещо, което ми е направило впечатление във всички книги и сега открих няколко такива: общо взето Джордж си обяснява нещо, ти спокойно си четеш и с едно изречение, едно кратко, просто изречение ти обръща стомаха Ако имате време, прочетете го този пролог

• Значи, Уил си седи на дървото, оглежда се, бла-бла... иии:
„И тогава сърцето му спря да бие“
• Пак обяснения за вятър, за нещо си, бла-бла и ето защо не му бие сърцето на човечеца:
„От Другите – нито звук“

• Уил слиза от дървото, ужасен, мисли, че трябва да вземе меча, да намери Гаред, бла-бла иии:
„Уил стана. Пред него се изправи сир Веймар Ройс“

И накрая: „ Дългите нежни длани го погалиха по бузата и го стиснаха за гърлото. Бяха облечени в най-фината къртича кожа и подгизнали от кръв, но допирът им беше смразяващ.“

И така Мартин в самото начало на книгата много успешно ни набива в главиците, че ето тези са проблемът, от тези трябва да ни е страх. Толкова добре си свършва работата, че с години наред четем едни книги, ставаме свидетели на едни събития и през цялото време ни се иска да си блъскаме главата в някоя стена и да крещим: Идиотиииии! Ами Другите? С тях трябва да се занимавате, с тях!
Това стана по-дълго, отколкото очаквах. Не мисля, че за всяка глава ще пиша такива романи, но пък ми е забавно. Дано се получи и малко дискуся покрай тези писания.

ПП: След работа ми е малко трудно да следя за грешки от всякакъв тип в текста, за което се извинявам. Ако видя нещо, ще поправям после.

Прологът е учебникарски пример как да започнеш поредица от такъв мащаб и изпъстрената с детайлчета мини-история - би стояла съвсем добре дори като отделен разказ - всъщност вдига доста от булото към света на Мартин.

Освен това, Джорджи добре подсказва какво да очакваме (ако сме внимателни) и още тук изкривява популярни фентъзи прийоми - показва ни врелите-и-кипели ветерани на Нощния страж. Показва ни и лордчето. Показва ни ясно отношението помежду им, колко неопитен, арогантен и твърдоглав е Ройс, как мястото му въобще не е там и общо взето е някакъв тотален "парашутист" в Стража, който не би трябвало да води групата, но тъй като тати е голямото добрутро, се налага. Дотук нищо, което да не очакваме.

Идват Другите и - “Come no farther,” the lordling warned. His voice cracked like a boy’s. В този момент си казваш, че тарикатчето с готините дрешки и хубавия дестриер и добре изработеното оръжие и нищо между ушите вече е напълнило гащите и ще заплачка.

Тогава, бум! - He lifted his sword high over his head, defiant. His hands trembled from the weight of it, or perhaps from the cold. Yet in that moment, Will thought, he was a boy no longer, but a man of the Night’s Watch.

Вместо да се впусне в тоталния шаблон, Мартин ни показва и другата страна - Ваймар може да е благороднически изтърсак с всичките му там титли и самочувствие и перчене (тоест, обикновено абсолютното лайно и въздух под налягане във фентъзито), но когато се оказва сам в мрачната и дяволски студена гора, заобиколен от същества от митовете, сигурно уморен и със сигурност много уплашен, постъпва както трябва да постъпи един мъж на Нощния страж. И Уил дава на това младо момче признание, пък било то само в главата си, и то вече не момче, а мъж, и не е синчето на лорд Ройс от Долината, а негов заклет брат в Нощния страж.

Между другото, въпреки че показва колко снизходително и леко подигравателно се държи Ройс спрямо с Уил и Гаред, основно с диалозите помежду им, ако се вгледаме в коментарите му и забележките му, в повечето от тях всъщност има резон. Ветераните може интуитивно да усещат, че нещо не е както трябва, но не могат да се аргументират, а той го прави.
- Разбира се, че ще иска да проверят какво се е случило с тая група диваци, дето са я гонили повече от седмица.
- Предвид ситуацията, паленето на огън толкова на Север наистина може да привлече вниманието на Свободния народ. Определено те се по-голяма заплаха от вълците и мечките.
- Правилно отбелязва, че няма как изведнъж цялата група диваци да се е тръшнала от студ, заедно, особено когато Зимата не е дошла и е относително топло.

Общо взето, на читателят му става ясно, че събитията отиват на лошо, но Ройс се държи относително адекватно, предвид информацията, с която разполага.

давай, shewb

не че ще се включа, както казах, но е забавно да се чете отстрани... плюс че, ако се ръгна да го прецапвам цялото това наново, ще е като знаем точна дата на излизана не седмата книга и ясно отсечено от джоджо, че ще е последната

Ето малко размисли от Моридин по темата!
Какво да очакваме от новия Мартин и новия Ротфъс? Това ако ги видим някога! http://www.shadowdance.info/magazine/ar ... othfuss/2/

Ммм, любопитна тема, няма да пиша, щото като пиша дълги постове ми се приисква да си избода очите, но следя с интерес