Ambartanen wrote:Как? Не виждам никакво противоречие тук, дори не са свързани двете неща.
Ти твърдиш, че Долорес се е "осъзнавала" и преди, въпреки че ясно е показано, че това не е така. Но, примерно, си склонен да приемеш някакви "непоказани" неща за Долорес, докато постоянно казваш, че не приемаш "неказаните" неща, примерно, за Форд, Арнолд, Мейз, защото просто не са били показани. Обаче, щом само на Долорес са показвали спомените, значи тя е "осъзнатата". Веднъж, интерпретитараш "непоказаните" неща като възможни, след това ги отхвърляш за всички, които не са Долорес. Не се заяждам, просто казвам, че това си е противоречие.
За цитата на Опенхаймер е така, но това не го прави по-слаб при сравнението си с Форд. А и щом при Форд "единствено се променя начина, по който той вижда хоствете", това не означава ли, че като цяло се променя виждането му, разбирането и нагласата за света?
Точният цитат е:
“The maze isn't meant for you.". Свободно е на интерпретации; за мен "for you" не е отправено конкретно към хората,
защото те са самоосъзнати по презумция, а към тези, които, заради постъпките и мирогледа си, никога няма да се осъзнаят. Или, пък, може да се разглежда като
tease trigger, който да те "принуди" да дълбаеш. Или метафора за вечното човешко опорство. Както казах, интерпретации бол.
Заради това и "израждането" на Мъжът в Черно не ми е глупаво.
...играе игра, която не може да загуби, и упорства, че в нея би следвало да има и по-висш смисъл… защо, така и не става много ясно
Нима хората нямат "качеството" да дълбаят и да търсят "по-висш" смисъл в нещо, което просто го няма.
Искам, обаче, да обърна внимание на един друг аспект, който ме тормози; който е в "разрез" с иначе великолепното ревю на Westworld:
- Като цяло, все още не знам какво наистина представлява "Уестуърлд". Разбирам болежките на @Matrim относно:
Ще ме извинявате, но и децата ще се сетят за по-печеливш начин за използване на супер напреднали андроиди от някакъв смотан парк, където богаташи си играят на каубои и индианци. Второ, всички в „Делос“, корпорацията собственик на парка явно страдат от хроничен идиотизъм, защото са оставили съвсем побъркан престъпник да управлява парка 35 години, включително и да създаде андроид копие на бившия си бизнес партньор, за когото всички са чували, но някак си никой не е виждал.
, обаче мен това не ме устройва.
Хората, до толкова да са "затънали" в бъдещата си утопия, че да имат нуждата от място за изразяване на първичност. Клишето, че "хората" са най-истински, когато има катаклизъм, война, страшна тегоба, никога не ми е работело. Да не говорим, че "парка" е за някакви паралии; това къде поставя останалата част от бъдещето човечество? И като са такива паралии, защо не си "фестват", където си пожелаят, а трябва да се забиват в "истинска" виртуална реалност?
Какъв изобщо е бил смисълът, за създаването на парка в началото? (Форд ясно казва на Тереза, че Арнолд не е искал да допускат "паралиите" до творението си). Наречете ме сноб, обаче зад всяко творение стои конкретна причина, а не просто "дай да го направим, защото можем". В този ред на мисли, какво представлява Долорес (ако тя е първият хост). Защо са я направили точно нея? Каква е връзката ѝ с Форд и Арнолд (реинкарнация на детето на Арнолд; любима; туй-онуй)?
Чисто физически, "паркът", като "истинско" място, съпоставено с уж "действителната утопия" не ми работи. Мисля, че представлява съвсем "различно" нещо; просто, още не знам какво е
.
- Защо изобщо е сътворен парка и, какво наистина представлява той. Това ме мъчи.
Проблемът е, че изглежда създателите на сериала са били толкова заети да оставят трохички и камъчета, които бележат основните развръзки, че в много от моментите зрителят губи смисъла на редица случки.
По принцип, "зрителят" постоянно се "губи" в ежедневието си, не разбирайки хиляди неща, така че този разказвачески похват го намирам за плюс.
Не можем да си затворим очите за абсолютната мудност и прекалена претенциозност в началото, но трябва да се отдаде дължимото на начина, по който с последните епизоди сериалът, съвсем по баронмюнхаузенски, сам се извади от проблемите си.
Защо да не приемам фабулата на сериала, като метафора за "самоосъзнаването". Това е бавен процес, който в края си (когато вече почти е станало) ескалира, заради достигнатите заключения.
И относно всичките спекулации около Мейв:
Еми тя чупи таблета и ние не "виждаме" целия ѝ програмен код. Дали болката по загубеното дете "осъзнато" я сваля от влака или това е пореден код, за да остави
чантата и да се върне обратно в парка, не се знае.