ShadowDance

Новината...
Оригиналът.

Хем ми е тъжно, хем осъзнавам, че отдавна трябваше да го направят

А сега малко по-емоционално:

НИМОА!!!ПОЧВАМ ДА СТРОЯ КОРАБы, ЗА ДА СЕ ЗАПАЛЯ ГЕРОИЧНО НА НЕГО И ДА СЕ ПРЕНЕСА ВЪВ ВАЛХАЛА С МОИТЕ ИДОЛИ!!!!

АДЪР БАНДС ПЛЕЙ НАНОУАР ГE... ЪЪ ТАКА ДЕ МАНОУАР КИЛ!!!

Yan wrote:Новината...
Оригиналът.

Хем ми е тъжно, хем осъзнавам, че отдавна трябваше да го направят

А сега малко по-емоционално:

НИМОА!!!ПОЧВАМ ДА СТРОЯ КОРАБы, ЗА ДА СЕ ЗАПАЛЯ ГЕРОИЧНО НА НЕГО И ДА СЕ ПРЕНЕСА ВЪВ ВАЛХАЛА С МОИТЕ ИДОЛИ!!!!

АДЪР БАНДС ПЛЕЙ НАНОУАР ГE... ЪЪ ТАКА ДЕ МАНОУАР КИЛ!!!

Обещават ли да е последно? Да няма след години още едно с вокалиста на Токио Хотел като фронтмен след като на Ерик Адамс му е повреден слуха.

Вярвам, че са по-тру от Judas и Scorpions и ще си удържат на думата

Мислех, че съм преодолял маноуориърщината, обаче новината ме жегна по-силно, отколкото очаквах. Не мисля, че им е време да приключват, по-скоро се надявах да се стегнат и поне да се опитат да изпълнят обещанията, които дадоха към края на миналото десетилетие - за невероятен концептуален албум, свързан с писателя Волфганг Холбайн, и така нататък, или да продължат в посоката, в която бяха поели с "Thunder in the Sky".
Вместо това ни сервираха "The Lord of Steel", който ми хареса, но не беше това, което исках, и презаписи на албуми, от които определено нямахме нужда. (Макар че "Battle Hymns" се получи доста добре, де.) Сега пък преди няколко месеца обещаха нов албум, даже отменяха концерти, за да се концентрират върху работата по него... И... Край, прощално турне.

Може и за добро да е, пък и ако минат през България, ще направя всичко възможно да ги видя, още повече, че концертите им в последно време са доста яки, доколкото мога да преценя от любителските клипчета по Ютуб. Но, все пак, ми се щеше да се опитат да направят още от музиката, в която се влюбих...

Manowar са група с която съм израснал. Прослушах метъл с тях. Обаче от 96-та насам не са издавали нищо, което даже да се доближи като качество до славните им албуми от 80-те. Ерик Адамс от години е сянка на себе си и вече почти не може да взима високите, а по концертите яко ръмжи и се държи в ниския регистър. При очевидната липса на вдъхновение и нежелание си беше крайно време да приключват вместо да съсипват Kings of Metal примерно.

Ами, знам ли, мен по групата окончателно ме запали "Warriors of the World" - и все още е един от любимите ми техни албуми. "Gods of War", в моментите, в които е действителен албум, а не опит за фентъзи мюзикъл, също ми харесва много. (Жалко, че въпросните моменти са по-малко от половината нещо.) "The Lord of Steel" ми дойде много по-добре от "Into Glory Right", примерно, обаче трябваше да е по-добър.
Във всичките им издания от "Warriors of the World" насам има достатъчно проблясъци да покажат, че Manowar все още могат да правят качествена музика. Затова и се надявах - и донейде все още се надявам - да седнат и да направят свестен албум. И те именно това обещаха преди има-няма половин година. Защо изобщо...

И аз като Ян израснах с тези хора. Бяха първата ми музикална любов - обичах ги интензивно и фанатично. Научих английски с тях (и с Мейдън и Крейдъл). Научих се да харесвам метъл. И тази музика ме изгради като личност.

Бях на 5-часовия концерт в Каварна, прясно омъжена за Александър - това ни беше меденият месец. Тогава ги видях за пръв път след 11 години фенстване и чакане. Пях с тях 5 часа - знаех всичките им текстове.

Да, крайно време е да приключват. От Triumph of Steel насам им е време. Няма нужда от повече, видя се много отдавна. Затова и съм чула новите им албуми по един път, ей така за експеримента, а старите все още ги слушам и ги знам наизуст. Да, мога да ви изрецитирам The Warrior's Prayer дума по дума.

Това, което са ми дали тея хора, ще остане с мен до края на дните ми. Благодарна съм им и винаги ще ги обичам. Ще се опитам да ги видя, ако ми дойдат наблизо в Канада, защото им го дължа, някак. Мъчно ми е, но това е естественият ред на нещата.

ного не ме кефят, но не може да не уважаваш колко безпардонно trve са. винаги са ми стояли като хеви метъл версията на имортал, нищо че предхождат норвежците с десетилетие - ич ги не ебе как изглеждат и звучат, важното е на тях да им е кеф.

трубадур wrote:нно не може да не уважаваш колко безпардонно trve са. винаги са ми стояли като хеви метъл версията на имортал

Хахахахахахаха, ебаси якото обяснение! Съгласна на 100%.

Тъжно и яко едновременно :/

- Grandfather, tell me a story!

ТРУ Носталгия от Касетка. Колко съм си драскал името им в тетрадките (О-то беше особено трудно)...

Слушах ги на ей това за пръв път. i feel old now...
http://www.radiomuseum.org/r/sony_walkm ... _2055.html

Слушам Into glory ride и съм отново на 15...

Този албум съм го слушала най-малко от всичките (с изключение на тея след Louder than hell). А той е толкова як всъщност.

На мен пък точно този албум ми харесва най-малко в цялата им дискография. И аз не знам защо, честно казано, понеже повечето песни ми харесват, като ги слушам отделно.

Ами и на мен ми харесва най-малко. Но пък някак си има свой си характер.

Значи, Manowar фенството ми мина няколко фази:
1. Сляпо обожание, до обожествяване чак.
2. После прослушах и други неща и установих, че доста голяма част от метъл феновете разглеждат Manowar като една от чалга групите на метъл сцената. Продължих да ги слушам, но ги възприемах като гилти плежър.
3. Послушах още повече метъл и ми стана ясно, че Manowar, колкото и да им е нелеп имиджа са музикално уникални (уж са пауър метал, ама винаги са ми звучали по-различно от останалите пауър метъл групи) и всъщност имат страхотни музикални умения. Спрях да ги приемам като гилти плежър, а като класика в жанра.
4. Загледах аниме и заебах метъла. Manowar продължиха да са една от групите, които си пускам от време на време. Всеки път като си ги пуснех оставах изненадана и очарована от това колко са яки всъщност.
5. Настоящата ми фаза: No regrets, no excuses. This band is one of the best. Period.

Мисля, че те ми форматираха операционната система така, че сега да си падам по шонен сапуни и прочее епични аниме тупалки.

Или пък още от малка съм си такава - пребозала съм с митологии и приказки и намирам концепциите за чест и прочее войнски достойнства и идеали за особено романтични. Кървавицата и секса са бонус. Та Manowar ми дават всичкото това.

Бе кви екскюзес бе, кой не ги харесва не е ТРУ и тва е! Аз си ги прослушах пак тия дни, редувайки с Nanowar of steel ест . КИЛЛЛЛЛ КИЛЛЛ КИЛЛЛЛ! Коросе Коросеееееее.

ох нимоааа
https://www.youtube.com/watch?v=kNlBn3k ... e=youtu.be