ShadowDance

След като преди няколко години ви представих JoJo и то се превърна в един от най-обсъжданите и любими маркери на нашата сплотена гилдия, сега, за да извините краткото ми прекъсване на активност (тежки университетски времена), на вашия поглед поставям един друг шедьовър, може би най-любимото ми аниме с днешна дата - Shigatsu wa Kimi no Uso.

Your lie in April, както е английското заглавие на продукцията, е едно от "онези" музикални анимета, които аз обикновено пропускам, защото смятам, че не си струват. Тук обаче (след като ви го представям...) положението стои малко по-различно. Не само е намесена класическа музика (каквато преди анимето не слушах), но и самата му завръзка е доста на ниво. Историята разказва за Койсей Арима, виртуозен пианист, който още от 8 годишна възраст започва да е акомпаниран от оркестър. За жалост (но за радост на продукцията), когато майка му умира, той престава да може да чува звуците на собственото си пиано и напълно се отказва от свиренето. След тази случка животът му придобива още по-жалък характер, тъй като той, както сигурно сами се досещате, не е от най-популярните хлапета в училището. Тук анимето навлиза тактично в един друг мразен от мен жанр - School Life, но с майсторски финт се измъква от него представяйки ни на сцената другия главен герой - Каори Миязоно - волно девойче, свирещо на виола, което се опитва да върне Арима в музикалния свят на класическата музика. Това би била банална любовна история, ако не са няколко важни фактора и доуточнения - Каори става гадже на най-добрия му приятел, от другата страна най-добрата му приятелка изпадна в една традиционна постмодерна криза и нещата наистина се оплитат. От друга страна е поставена идеята за музиката и изкуството, техният смисъл и спецификите на музикалната сцена. Отдадеността и така нататък.

Въпреки доста стандартната история и не заплетения сюжет, Your lie in April блести чрез самата изработка на кадрите и смислите. Като една качествена любовна пролетна поезия анимето успява да хване две или три фрази, с които да насади смисъл и които да накарат и най-костеливия орех да почувства.

Анимето е от есенния сезон на 2014, но това не му пречи да продължава да стои в топ 15 в MAL с грандиозната оценка от 8.93 (#64 по популярност).

Така че, вземете си обилно количество носни кърпички за бърсане на сълзи и сополи и му дайте шанс. Мен ме достигна, не знам за вас ^_^.

MAL link

Това планирам да го гледам, но чакам да ми дойде музата, разбирай да ми се гледа нещо с много драма

С тия музикални анимета никъде ме няма. И не за друго, а щото много ме дразни, ако музикалните сцени не са анимирани като хората. В сми - пръстаци върху правилни клавиши и струни. В общи линии, ако не можеш да достигнеш нивото на Том и Джери с пианистките им епизоди, не го гледам. Аз затва и първоначално отебах контабиле ли кво беше там едно, дето беше доста сносно като история, но в първия сезон нещата бяха плачевни откъм свирня, едни застинали кадри, и отдолу красива музика. Измъчих го де, щото натам явно бяха налели пари и получихме акуратно анимирано свирене.

Та тук как стоят нещата с анимацията?

По ритмичност и музикална гледна точка анимето е изпипано много добре. Когато главния герой свири извън ритъм, това се усеща и в музиката и в анимацията. Мисля, че определено можеш да му дадеш шанс от тази гледна точка. Няма едно се свири, друго се чува.
Тук поставям и факта, че не съм най-музикалният човек като идва дума за класическа музика, но според мен е пипнато. Личи си.

Ааааа, зарибих се, ся назобах няква соната без звук у тубата и видяното ме спечели. Предполагам че са си направили някаква 3d библиотека със свирня на пиано, щото движенията и маниерът са ми познати от други заглавия. На виолата въобще не обърнаха внимание убачи, освен по средата като момата започна да се тресе като при пристъп, та нея сигурно са я моушън капчварли, ма е яко. Личи че се пипа кадърно. Пък и май съм в настроение за сълзлива училищна драма.

Не можах да издържа и 5 минути от това. Анимацията на пианото беше яка, но аниму комичните моменти, аниму рисунъка и аниму генки мацката, чийто нос искам да ритам докато се вдлъбне навътре, ми създават подозрения, че и драмата, за която се говори тук, също ще е аниму.

За желаещите да гледат добро аниме с пианисти, бих препоръчала Nodame Cantabile. Анимацията е зле, но това някак няма значение. Там главните действащи лица са студенти, та деривативните училищни романтични изстъпления са ни спестени.

Тази тема има потенциала да се превърне в "Music Anime" general.

Определено ще хвърля едно око на анимето, което предлагаш.

Обратно на Shigatsu анимето е бая сериозно и въпреки, че почва малко неубедително нататък става шедьовър. Не отива към типичното "лигаво" аниме, в което всички са "KAWAII" и "ДЕСУ". Има определена дълбочина в персонажите. От друга страна това не пречи на главния герой да е тъпо мрънкало Most of the time. Има определена доза самосъжаление, не споря за това, но определено смятам, че си струва.