ShadowDance

С времето все повече се убежадавам колко несъвършена е човешката комуникация, предимно в устния си формат, без да изключвам останалите. Най-редовно хора, от изключително важни за мен до нетолкова близки, успяват да изтърсят нещо, което може тотално да ме скапе за определен отрязък от време, и го правят без дори да се замислят върху думите си, дори, когато си водим обикновен разговор. Правя го и аз, осъзнавал съм го доста пъти, макар и малко късно. Ей така, говориш си и изръсваш някаква непредвидена реплика, съвсем несериозно и въобще не се усещаш, че другия го боли много от това. А пък се старая да приемам света и хората, такива каквито са, с недостатъците им и навиците им. Не съм човек, който лесно се обижда и мисля, че съм сдържан и хладнокръвен(даже в повече понякога). Готов съм да правя големи компромиси, за да съм с някой, в когото съм видял нещо ценно. И въпреки това, има моменти, когато две думи или жест могат да те оставят без опора под краката. Разбираш колко си далеч от другите, колко си различен, нищо, че това са най-близките ти хора. А има и друго - че в някои случаи искаш да споделиш нещо, но не можеш да го изразиш. То напира в теб, още малко и ще те взриви, а резултатът от опитите да го споделиш е пълно объркване и недоумение у отсрещната страна. Като ми се случи нещо такова, изведнъж ме облива чувство за самота, сякаш са ми отрязали връзките със света. В такива моменти ми се ще да избягам от обществото и да се запилея из планината за няколко дни. И както има хора, които постоянно те шашкат с неуместни подхвърляния и действия, така познавам и някои, при които емпатията е като полу-божествен атрибут. Може дори да не са ти близки, само дето с тях се чувстваш сигурен и не се притесняваш от нищо. Много са рядки такива случаи, а понякога такава емпатия се получава само при двама определени души, но открия ли такива индивиди си ги държа възможно най-близо. След тоя порой някой да не си помисли, че ежедневно ми се случват подобни неща. Общуването с другите ми е първа радост, но все по-често си мисля колко по-пълно и красиво би могло да е, ако хората не бяхме толкова оплетени в собствените си личности, ако можехме да погледнем и през очите и ума на другите. Преполагам, че всеки се е замислял над това, и е преживявал такива моменти, та ако на някой му се прииска да сподели...

Tell me about it :(

А обикновено близостта с човека е обратно-пропорционална на сигурността, която чувстваш с него... Обаче това имаме, така общуваме. Или се стараеш, или се научаваш да не ти пука. Засега съм си харесал първия вариант, ама май само на хартия :/

Всъщност както май говорехме едно време /А Мор?/ телепатията е същата работа. Емпатия май беше термина за по точното предаване, но както и да е, при подобно нещо личността малко или много като по-егоистична и нетактична част от нас ще се размие. При тия който оцелеят от шока де. Щом с най-обикновени думи човек може да те побърка кво остава за директен удар?

Това с репликите май ми е патент; редовно се усещам как съм казала нещо толкова потенциално обидно, ако се изтълкува в малко по-различна светлина, че ми иде да се ударя, и обикновено няма начин да се поправи, а намеренията ми са били най-добри...

Ми то си зависи - в единия случай, когато искаш да изразиш нещо, но не можеш с думи, май телепатията ще свърши работа, макар че пак се намесват други фактори - как другите ще възприемат чувството и т.н. А пък емпатията си я има и някои хора са много добри в нея - знаят кога, какво и как да кажат нещо или да направят нужното. Възхищавам им се открито, но май нямам много от тая дарба, въпреки че влагам много внимание в общуването и гледам да не наранявам никого. Е, има и изключения, разбира се...

Random wrote:Най-редовно хора..., успяват да изтърсят нещо, което може тотално да ме скапе за определен отрязък от време, и го правят без дори да се замислят върху думите си, дори, когато си водим обикновен разговор. ...

Обещавам да не ти дрънкам повече глупости като говоря с теб.


А сега сериозно, нещо ми се струва объркан поста ти или пък аз съм зле в момента,или пък си го писал бързо и си бил разчувстван. Както и да е де ама май нещо не те разбрах.В началото почваш хладнокръвно,а после се разчувсваш.Как така ще те заболи от една човешка словестна грешка,гаф на езика,или не става въпрос за това(щото така разбрах)? Какво разбираш под "да ме скапе"?

Преполагам, че всеки се е замислял над това, и е преживявал такива моменти, та ако на някой му се прииска да сподели...

Ами да,всеки предполагам е преживявал подобно нещо.Знаеш c какви ограничени "хора" живеем.

P.P.Може пък поста ти да е с много дълбок смисъл, който плоският ми мозък не долавяма,ама от цялата работа само разбрах ,че преди да направиш този пост трябваше да си смениш подписа.

Ами телепатия няма и ако имаше нямаше да е толкова идеална ,колкото си я представяш. Можеш просто да си поискаш с думи да може да се предава в 100% смисъла на това ,което искаш да изразиш.

...все по-често си мисля колко по-пълно и красиво би могло да е, ако хората не бяхме толкова оплетени в собствените си личности, ако можехме да погледнем и през очите и ума на другите

А ,ако може да вкараш идеята/чувството си направо в главата на другия ,няма да е толкова добре ,колкото си мислиш. Все пак така ще се размие разликата между съзнанията ви един вид. Ако аз чувствах същото ,което и ти ,нямаше да съм себе си ,а ти (тези откачени изречения съм си ги патентовал ). Идеята ми е ,че точно факта ,че сме отделни ,прави трудно предаването на идеите.

А има и друго - че в някои случаи искаш да споделиш нещо, но не можеш да го изразиш. То напира в теб, още малко и ще те взриви, а резултатът от опитите да го споделиш е пълно объркване и недоумение у отсрещната страна.

Защото все пак си различен от този ,на който искаш да го предадеш това усещане. Може би не ти не можеш да го предадеш ,а усещането е чуждо на този ,на който се опитваш да го предадеш? Все пак ,ако и той го е изпитвал ,ще разбере какво изпитваш и без да го предадеш изцяло.

А пък емпатията си я има и някои хора са много добри в нея - знаят кога, какво и как да кажат нещо или да направят нужното.

Това по-скоро опита до твоята личност и опит. Отново ако си преживял това ,през което минава някой ,най-вероятно ще знаеш какво чувства той и знаеш какво би искал той да чуе.

Но щеше да е хубаво ако имаше начин да си предавам мислите по-точно. Така постовете ми нямаше да са толкова объркани и неясни.

Джанта, Амбър, уж ме познавате на живо, пък нищо не сте ми разбрали от постовете. Не че не са супер объркани и списани съвсем набързо, но далеч не съм целял някаква миситфикация и изпадане в мечти за телепатия и разни такива бабини деветини.

Имах предвид, че хората са твърде тясно обвързани със собственото си "аз", болшинството преценяват ситуациите според собствените си емоционални компаси и понякога въобще не си дават сметка какво значат думите им за останалите. Под "да ме скапе" имам като идея, че и най-безобидните думи, които не са "грешка на езика", а просто нехайно подмятане могат да предадат очакванията ти за даден човек, да те наранят по начин, възможен в дадения случай само за теб. Хората са различни, имат различни вери, идеи, чувства, преживявания, за едни обикновена закачка може да е нищо, за други - емоционален динамит.

И не съм си искал телепатия, присъствието на думичката в заглавието е по-скоро заигравка със сай-фай/фентъзи феновете. Вярно съм го написъл подвеждащо, но под "поглеждане през чуждите очи и ум" имам предвид по-скоро емпатията, която си е реално съществуващо явление.

Quote:
А пък емпатията си я има и някои хора са много добри в нея - знаят кога, какво и как да кажат нещо или да направят нужното.


Това по-скоро опита до твоята личност и опит. Отново ако си преживял това ,през което минава някой ,най-вероятно ще знаеш какво чувства той и знаеш какво би искал той да чуе.

Ми не е задължително. Аз съм на 17 все пак, на тази възраст не се предполага да имаш много опит, а познавам свои връстници(ма не и ти, сори:)), които имат смайващи способности да контактуват и то много успешно с всеки за всичко.

Quote:
А има и друго - че в някои случаи искаш да споделиш нещо, но не можеш да го изразиш. То напира в теб, още малко и ще те взриви, а резултатът от опитите да го споделиш е пълно объркване и недоумение у отсрещната страна.


Защото все пак си различен от този ,на който искаш да го предадеш това усещане. Може би не ти не можеш да го предадеш ,а усещането е чуждо на този ,на който се опитваш да го предадеш? Все пак ,ако и той го е изпитвал ,ще разбере какво изпитваш и без да го предадеш изцяло.

Мне, не това имах предвид. Вярно е това, но аз исках да кажа, че за всеки човек си има различен ключ и точно умението да се поставиш на негово място може да ти помогне. Идеята ми е, че за едно по-добро общуване трябва да се откажеш от себичната и егоистична част, да развиеш по-различен начин на чувстване. Тогава, необременяван дотолкова от "аз"-а, би могъл да достигнеш до отсрещната страна. Сигурно ще ми кажете, че не е възможно, но пък аз съм го виждал на живо. И също си има кусури, защото малко от теб самия се изгубва по този начин, но май бих се жертвал, красиво е...

Е ,това ,че не можем да се разберем ,явно подкрепя поне идеята на темата .

Идеята ми е, че за едно по-добро общуване трябва да се откажеш от себичната и егоистична част, да развиеш по-различен начин на чувстване. Тогава, необременяван дотолкова от "аз"-а, би могъл да достигнеш до отсрещната страна. Сигурно ще ми кажете, че не е възможно, но пък аз съм го виждал на живо. И също си има кусури, защото малко от теб самия се изгубва по този начин, но май бих се жертвал, просто е красиво...

Ми ,да де и аз това казвам. За такова общуване ,което описваш ти ,е нужно да се рамият границите между личностите общуващите. Те ще се наложи да имат еднакви като възприята ,усещание и мисли ,докато общуват. И след това нещо ти не можеш да се върнеш към старото си състояние ,ще се промениш. И наистина би било хубаво ако можеш с някой да общуваш по подобен начин. Но ако общуваш често по този начин твоята същност ще се загуви ,поради факта ,че непрекъснато влизаш в контакт с нещо различно от теб. И ,колкото и хубаво да е това ,човека все пак е личност .Той слага граници ,които го разграничават от другите .В противен случай ще се получи едно общо съзнание ,а не много отделни.
Забелязвам ,че се отнесъх ,доста далеч от това ,което ти каза ,Рандъм ,но какво да се прави такъв съм си .Затова да кажа на кратко ,че наистина е много ,ама МНОГО хубаво да намериш друг човек ,с който да може да контактуваш по този начин.

Ами, знаеш ли, не мисля, че е задължително. Да разбереш какво чувства другия, да погледнеш през призмата на неговите чувства... за мен по-скоро е обогатяващо преживяване. Вярно, отнема... но главно неприятни неща като егоизъм, себичност, алчност... И е доста непрактично, защо изисква много труд, себеотдаване и доброта, а в този свят, ако не се променят изведнъж всички, има да страдаш заради това си качество.

И пак ще кажа, за n-ти път: Виждал съм такова нещо; хора, които умеят да се вмъкнат под кожата на почти всеки, а са изключително богати и пъстри личности в същото време. Имал съм приятели, с които съм си контактувал почти без думи, а с думи - още по-добре. Как да го обясня, трябва да си го преживаял, няма друг начин. А е трудно, защото се иска много човечност и разбиране.

...все по-често си мисля колко по-пълно и красиво би могло да е, ако хората не бяхме толкова оплетени в собствените си личности, ако можехме да погледнем и през очите и ума на другите

И това е нож с две остриета. Понякога и това да разбираш някого твърде добре може да те нарани. Или да нарани него. Най-вече ако имате големи различия и така го осъзнавате още по-ясно. Едно време Мор имаше един подпис, гласящ нещо от рода на "Отношенията между хората разцъфват най-добре в условия на взаимно недоразбиране." Не че е абсолютна истина, обаче понякога е вярно.
Разбира се, в повечето случаи е по-добре да знаеш точно какво мисли другия, особено ако имате наистина силна връзка. Тогава обикновено различията нямат такова значение, взаимната привързаност е по-силна.

А има и друго - че в някои случаи искаш да споделиш нещо, но не можеш да го изразиш. То напира в теб, още малко и ще те взриви, а резултатът от опитите да го споделиш е пълно объркване и недоумение у отсрещната страна.

Хех, аз стоя там и му/й поднасям душевността си на табличка, нараязана на филийки и гарнирана със стръкче магданоз едва ли не, а въпросният човек ме поглежда учтиво и казва не, благодаря, нося си сандвич. Е, не точно , но знам много добре за какво говориш. Лошото е, че ми се е случвало и обратното - да осъзнавам, че някой споделя с мен и да не знам как да реагирам. Дори и да го разбирам и да му съчуствам, дори да виждам през неговите очи, не знам как да го изразя.
Мхм, хубаво нещо е емпатията, да...

Както е казал народът : "Език мой, Враг мой."
А за телепатията, хмм... не мисля, че щеше да ми е приятно да получавам чужди мисли в главата ми. Аз от моите полудявам, пък от други...