Игричка с разказчета, книга-игра
Posted: Wed Aug 05, 2015 7:18 pm
Кратки, или пък дълги, както си прецените. Всеки може да продължи историята и да вплита или развива свои герои и събития, както си реши. При желание може да се вплита и емент на книга-игра с повече от едно възможно продължение за следващият.
И така, аз ще започна така, и ще ми бъде интересно да видя какво, ще се получи като история, ако повече хора се включат. И ще помоля текста отосно разказа да бъде в bold.
А аз започвам, така:
Снощи я беше срещнал, тъкмо вече трябваше да се прибират от работа. В края на поредният офисов и измачкан ден. И макар, че се беше зарекъл засега, поне да не се занимава с жени, не и в познатият смисъл, нещо от нея сякащ се прехвърли в съзнанието му, въпреки, или пък, може би точно защото се засякоха за толкова кратко до машината за кафе.
Не размениха кой знае, колко думи думи. Тя се въртеше около машината и сипеше ругатни по неин адрес, не много присъщи за жена.
-Здравей, какво става, попита Стоун.
-Ъх, здрасти, отвърна тя. Какво да става, пуснах 50 стотинки в машината, поръчах си кафе с мляко, чаках тая стара, дръглива тенекия цяло вечност и накрая вместо кафе с мляко, ми пусна само мляко, на дънота на чашата.
-Да, продължи Стоун, от цялото меню, само два артикула всъщност са както трябва. Откога работиш тук, нова ли си, не съм те виждал, въпреки че фирмата не е голяма.
-Ами да, днес ме назначиха, всъщност още не съм назначена официално, директорът ми каза да започна два дни по-рано, а по-късно щял да ми ги даде като отпуска.
-Ами, това е, каза Стоун, тук е така, може би ще свикнеш, а може би не. В момента приключваме и екшъна е голям. Не си уцелила най-добрият момент. И аз не съм отдавна тук, не повече от два месеца. Дори да не се справяш много добре, ще бъде малко чудо да уволнят някого, просто хората не достигат, компанията едвам свързва двата края. М/у другото как се казваш?
-Юлия, приятно ми е.
-Това е руско, възкликна Джон.
-Да, така е но съм родена тук, в САЩ.
-Добре, отвърна Стоун, аз съм Стоун. Мисля, че е време да потегляме. Може би, ще се видим утре.
Стоун се познаваше добре с Моу, Моу беше нещо като момчето за всичко и същевременно клюкарката на офиса. Поразпита го, но и Моу не знаеше откъде е тази девойка.
"Добре", каза си Стоун. "бях си обещал поне на първо време да не хлътвам в непознати. Не знам какво да направя".
1."Дали утре, да издебна подходящ момент и да я заговоря отновно.
2. "Или да се опитам да забравя за нея и я избягвам, доколкото е възможно".
И така, аз ще започна така, и ще ми бъде интересно да видя какво, ще се получи като история, ако повече хора се включат. И ще помоля текста отосно разказа да бъде в bold.
А аз започвам, така:
Снощи я беше срещнал, тъкмо вече трябваше да се прибират от работа. В края на поредният офисов и измачкан ден. И макар, че се беше зарекъл засега, поне да не се занимава с жени, не и в познатият смисъл, нещо от нея сякащ се прехвърли в съзнанието му, въпреки, или пък, може би точно защото се засякоха за толкова кратко до машината за кафе.
Не размениха кой знае, колко думи думи. Тя се въртеше около машината и сипеше ругатни по неин адрес, не много присъщи за жена.
-Здравей, какво става, попита Стоун.
-Ъх, здрасти, отвърна тя. Какво да става, пуснах 50 стотинки в машината, поръчах си кафе с мляко, чаках тая стара, дръглива тенекия цяло вечност и накрая вместо кафе с мляко, ми пусна само мляко, на дънота на чашата.
-Да, продължи Стоун, от цялото меню, само два артикула всъщност са както трябва. Откога работиш тук, нова ли си, не съм те виждал, въпреки че фирмата не е голяма.
-Ами да, днес ме назначиха, всъщност още не съм назначена официално, директорът ми каза да започна два дни по-рано, а по-късно щял да ми ги даде като отпуска.
-Ами, това е, каза Стоун, тук е така, може би ще свикнеш, а може би не. В момента приключваме и екшъна е голям. Не си уцелила най-добрият момент. И аз не съм отдавна тук, не повече от два месеца. Дори да не се справяш много добре, ще бъде малко чудо да уволнят някого, просто хората не достигат, компанията едвам свързва двата края. М/у другото как се казваш?
-Юлия, приятно ми е.
-Това е руско, възкликна Джон.
-Да, така е но съм родена тук, в САЩ.
-Добре, отвърна Стоун, аз съм Стоун. Мисля, че е време да потегляме. Може би, ще се видим утре.
Стоун се познаваше добре с Моу, Моу беше нещо като момчето за всичко и същевременно клюкарката на офиса. Поразпита го, но и Моу не знаеше откъде е тази девойка.
"Добре", каза си Стоун. "бях си обещал поне на първо време да не хлътвам в непознати. Не знам какво да направя".
1."Дали утре, да издебна подходящ момент и да я заговоря отновно.
2. "Или да се опитам да забравя за нея и я избягвам, доколкото е възможно".