Айдееееееееее, бързото 10 на МАЛ.
Изумена съм.
Всъщност, краят беше малко антиклимактичен, та затва му взимам половин точка, ама закръглям нагоре, щото все пак дори с малко антиклимактичния край това е официално НАЙ-ДОБРОТО аниме от тоя тип.
Значи, стигнах до извода, че Jojo не е точно пародия. Не усещам ебавка към разните аниме тропове в жанра. По-скоро става дума за учудващо интелигентно изпростяване, в което тея дето са го правили знаят безкрайно добре колко долнопробна е концепцията на анимето, но й се кефят неимоверно и са я изпълнили с епика и размах. Един вид като ултимативната реализация на ултимативния гилти плежър. Избива на Sakigake!! Cromartie High, ама с кохерентен сюжет.
Прекрасно е!
Арт, анимация, екшън, хумор, озвучаване, музика - нема лабаво. Персонажите са абсолютни дебили (с изключение на скучноватия Авдул) и си беше цяло откровение да ги гледа човек. Успях да се привържа към Джотаро, Какьоин и Полнареф. Битките им бяха изключително креативни, красиви и кефещи. Обичам това, че ни сменяха локациите и че вместо да кибичим през цялото време в Джапан или Европа, прецапахме през половин Азия и близкия Изток.
Направи ми впечатление и това, че ИМАХМЕ ЛОГИКА в повествованието. В смисъл, случващото се е абсолютно ВТФ, но въпреки всичко връзва смисъл. Примерно, сещам се как някъв Станд закачи няква жълта гадост за ръката на Джотаро и въпросният трябваше да се оттърве от нея. В следващия момент аз си викам: "Ми ако не става със сила, запали го бе!". Джотаро вади запалка и го запалва. Положението се влошава и аз почвам да си викам: "Хубу, щом огъня не работи, пробвай с лед". Джотаро целеустремено се понася към сладоледа на някво детенце... Някво почти като диалог със зрителя, такова.
Култец, култец.
Друго, което забелязах беше, как всички без изключение казваха "джаа най". С едно непривично удължено и натвърдено "джаа". Подбрали са жестоки сеюта. Такехито Коясу като Дио Брандо кърти мивки. Нямам търпение да чуя култовото "ZA WARUDO!!! WRYYYY!" в негово изпълнение. Джотаро говори с гласа на Шизуо от Дурара и Мидорима от Куроко но Баске и въпреки че речникът му се състои основно от "Яре яре да-зе", ме правеше да оргазмирам. Дядото е с гласа на Джет. Нейде из епизодите имахме Стандове с гласовете на Чидори от ФМП и Чопър от ОП. Насладата за ухото е пълна при ОП и ЕД темите - идеята да ползват Walk Like an Egyptian като ЕД е адски сполучлива.
Не мога да не спомена и огромните количества дебилии, които ни накараха да се въргаляме от смях с Александър. Повечето от тях бяха дело на Какьоин и Полнареф, но и Джотаро имаше разни епохални включвания. Освен реро-реро-то си спомням с много топлота за това как Какьоин нахрани едно бебе с лайното му, а Полнареф освен че близа кенеф, биде изгаврен злостно от останалите в екипа покрай изчезването на Авдол. И разбира се, това:
https://www.youtube.com/watch?v=X4m42HOdsUc
https://www.youtube.com/watch?v=gkYdlgox6tY
С една дума: Съвършенство.
ПП. Прокси, мерси, че ми напомни за това аниме. Аз бая се дърпах след няква болезнено тъпа ОВА разказваща същия тоя арк, която гледах преди години. Не помня нито креативни битки, нито хумор, нито свястно озвучаване там. Ще изгледам и първи сезон до края, въпреки че до момента не може да стъпи на малкия пръст на Крусейдърите. Ако се кефиш на ебавки с рок музиката, в тоя ред на мисли хвърли един поглед на Bastard!. Там имаме гениалности като царството Металикана, рицарят Бон Джовина, Имортъл Кинг Даемон, магията Веном, Дарк Шнайдер и прочее. Малко мяза на Джоджо, сега като си помисля...
ППП. Холи шииииииииииииииииииттттттт!
https://www.youtube.com/watch?v=kqlTRMFMzJI
https://www.youtube.com/watch?v=-NX89rsysPA
