Джотаро имаше няколко култови появи, но това неговото си беше камео вместо пълноценна роля. Пичът, оказа се, си написа дисертацията докато кибичеше в това градче. Като човек, писал дисертация, мога да си представя що не е имал време да бие стандове с чичо си.
Дъртият Джозеф също се мярна. Цунал беше осемдесетака и го беше хванала старческата деменция. Беше ми едно такова философско и тъжно, щото продължавам да си го спомням като глориъс стъда от втората част...
Сега чета петата част, в която Джоджото е Джорно Джовани, син на Дио или по-скоро, син на Джонатан Джостар, щото все пак е правен с чарковете на Джонатан.
Стандът му е як, а бойният му вик е като на Дио "мудамудамудамуда". Действието се развива в Италия и нашичкият иска да стане мафиот, за да реформира мафията отвътре. Та ДНКто определено е от Джостаровите.
Да видим. За момента мафията мяза на К-поп бой бенд. Вече усещам физически липсата на 195 сантиметровите убермачо мутанти от фамилията Джостар.
ВЪРНЕТЕ МИ БАРАТА, ГАДОВЕ!!!
В смисъл, очаквах некви пози и простотии още от началото, ма поне засега почва като мелез между умерено чийзи авантюристки роман/история, като Рудниците на цар Соломон и Индиана Джоунс, и британски социален роман от 19-ти век, в смисъл на типажите които използва и избира. Готиното е и че попаднах на някакъв рилийз, в който или превеждат нещата на английски, така че да звучат на съответните британски диалекти, или просто авторът на мангата наистина е написал мангата с това звучене. Ако е второто, евала. Та да, изкефи ме бързият ритъм и таймскипове, и скоростното щрихиране на характерите на Дио и Джонатан, особено с бащата на Дио. Анимацията е просто разкошна, а честата употреба на сцени с по-скицоподобни контури и само по един-два силно наситени цвята доста ме кефи. В тая връзка, бих искал съвет, щото анимета и сериали гледам от USB на телевизора, но по някаква причина само на анимета ми се получава от време на време накъсване на части от картината и случайни цветни петна. Когато гледам на лаптопа ми е ок, само на телевизора се появяват. Не е твърде често и не разваля чак кефа, но е досадно. И на ДжоДжо, и на Гинтама ми се появява, бях гледал един-два епизода Darker Than Black да видя как работи телевизора и там нямаше проблеми. Въпреки че като се замислих, трети епизод май нямаше такива проблеми, а с тия пожари човек би помислил че би било по-проблемно. Както и да е, екшънът също е як, макар че на моменти леко са ми смешни твърде променливите закони на физиката, при които нацепен бадка като Джонатан скача от парче желязо на десет метра нагоре, ама това са бели кахъри. Кефи ме и че е доста натуралистично, предвид че жанрът е шонен, и някак си пак има някакъв тон на зрялост. Оупънинга и ендинга са прекрасни и те, особено анимацията на оупънинга и звуците като от фотоапарат. Сеютата са доста добри, Джонатан Джостар май го озвучава Гинтоки. Та да, яко съм зарибен продължавам нататък, ще гледам когато мога и не уча, или чета от купчината натрупани книги. За жалост това значи че за момента Гинтамата я слагам на хиатус. Лоши хора, идват крайни срокове и сесия, бива ли да сега да се зарибявам... Макар че миналата година изгледах двата сезона на Ханибал в самата сесия, де. 
