Минах играта. След като предишните постове изброих многото й страхотни страни, тук ще обърна внимание не толкова на слабостите, колкото на нещата, които можеше да са по-добре. Те за мен са три:
1. Катеренето. Assassin's Creed си остава недостижим еталон в това отношение. Тук е малко тромаво и играта понякога просто отказва да ти приеме комадите (дори по няколко пъти), когато се опиташ да се покатериш някъде. Също често не отиваш баш там, където искаш. Пак е съвсем прилично положението, просто можеше да е много по-добре.
2. Историята и персонажите. Концепцията е страхотна предпоставка за интересен геймплей, но можеше да направят доста повече на ниво сценарий. Постничко и безсъдържателно е просто. Същото важи за персонажите. В това отношение играта не може да стъпи на малкия пръст на творенията на Rockstar. Показателно, че най-много характер има в капитаните на орките, даже в долната част на поста ще ви разкажа дългата ми история с Бягащия Шака, докато философствам за emergent gameplay.
3. Краят е зловещо изръшкан. Потрисащо е чак. Всяка средностатистическа схватка в основната част на играта беше по-добра от това. В началото на играта имаш сигурно 10 часа, докато дойде първия голям бос по подобаващ начин. В края обаче имаш просто две много смешни мини-мелета с подчинените ти оркски вождове и нито следа от цялата армия, която те се предполагаше да командват. Всяко от мелетата е последвано от супер-лейм "бос битка" с другите двама основни лошковци и това е. Сигурно цялата работа беше 15 минути, ако не и по-малко. Това като кулминация на игра с 25+ часа продължителност. Явно на Monolith не им е стигнало времето и са ампутирали всякакви амбиции за нещо по-сериозно накрая.
Но въпреки тези явни недостатъци, играта си остава огромно постижение и с чиста съвест й давам 9/10. ИИ-то е най-доброто и интересното, правено някога в open-world игра. Стелтът е много правилен и добре балансиран, така че да е достатъчно реалисичен, без да е фрустриращ. Почти всички от наистина многото геймплейни механики са полезни през цялата игра (писнало ми е от open world заглавия, които вкарват елементи в сендбокса, които никой няма да използва повече от веднъж). А битките са най-доброто приложение на Arkham Asylum системата досега. Въобще забавлявах се адски много.
Но да минем към историята за Бягащия Шака, най-страхотния пример за emergent gameplay, който съм виждал досега. Всичко започна в самото начало на играта, когато Шака беше още млад и зелен капитан и аз не бях левълъпнал хич. Срещнах го случайно из хълмовете на Мордор и все още не знаех нищо за него. Той обаче знаеше за мен и искаше да се докаже срещу досадния Рейнджър, който създаваше проблеми на оркските отряди в началото на играта. Схватката беше в негова полза и паднах в краката му, очаквайки да ме екзекутира с копието си. Шака обаче просто ми се изсмя, каза ми че съм нищожество и си тръгна без да ме довърши, оставяйки ме да се въргалям унижен в калта. И, както се казва, this was the beginning of a beautiful friendship. Шака постоянно се появяваше в най-неприятните моменти, гаврейки се с мен още няколко пъти я докато се бия с друг капитан, я докато се опитвам да му отмъстя. Покрай това доста бързо се издигна в оркската йерархия. Аз обаче намерих повече информация за него и попаднах на перфектната ситуация - Шака беше направил яко грог парти за отряда си. Шака, вече около 15-то ниво, имаше една основна слабост - не можеше да понася огъня и експлозиите. Та докато се наливаше с грог, аз го издебнах и гръмнах бурето до него, след което беше елементарно да му видя сметката, междувременно унижавайки го пред целия му отряд. Обаче Шака беше кораво копеле и оживя, след което се върна (с някоя и друга кръпка по лицето) за отмъщение и продължи да ме тероризира още няколко пъти, докато не чукна 20-то ниво (включително споменатата по-горе история с лова, където пречука и мен, и един огромен звяр like a boss). На този етап беше винаги заобиколен от цяла армия изроди, включително поне още един-двама капитани. След като отстраних няколко вожда, той най-накрая стигна до върха и зае мястото на единия от тях. В този момент обаче получих умението да правя майнд-контрол на орките и реших, че това ще е перфектната възможност да оправдая съществуването на Шака. Промъкнах се в лагера му, внимателно очистих доста от хората му и той се появи, ядосан, заедно с още двама капитани. Последва дълго преследване из лагера с няколко здрави схватки. Най-накрая Шака застана на перфектното място и с един добре премерен изстрел направих стабилна експлозия точно до него. Паникьосан, той се втурна да бяга към близкия баир. Аз обаче бързо го последвах, отстраних един-двама орка до него и най-накрая му теглих жесток тупаник mano-a-mano и му сложих един бърз майнд-контрол. След това имахме прекрасни моменти заедно, в които тормозехме други капитани и вождове в Мордор и Шака винаги беше особено полезен. Незнайно защо не го вкараха в последната битка, но какво да се прави...
Уви, след победата над Шака, който беше ултимативния ми враг (Саурон и Ръцете и Чуковете му да духат супата), играта просто не беше същата. Огромна чест прави на Monolith обаче, че са успели да направят невероятен свят, в който историята ми с един рандъм генериран орк беше по-добра и забавна от тази, създадена от сценаристите.
В чест на Шака пускам този поздрав:
https://www.youtube.com/watch?v=NisCkxU544c
. Графиката не е лоша но не е най-доброто, което видяхме, дори само тази година (справка, random screen от The Vanishing of Ethan Carter)
