Мдам, и на мен май ми е най-любимия филм на Marvel Studios досега.
Guardians of the Galaxy > Avengers > Winter Soldier > Iron Man
Guardians of the Galaxy
-
Lyanna Stark
- Adept
- Posts: 232
- Joined: Tue Jul 10, 2007 10:27 pm
- Contact:
Гледах го в петък и мисля днес или утре да повторя. Беше страшно забавно. И не мога да спра да слушам Escape (The Pina Colada Song) от саундтрака.
Не съм особено съгласен, че е по-добър от Авенджърите, и не само заради религиозния ми Уидънизъм, но и защото е БЕЗКРАЙНО по-лесно да направиш добър ансамбъл-филм с непознати герои, които са измислени като ансамбъл, отколкото такъв със световно-известни персонажи, които си имат индивидуални поредици и собствени сюжетни линии.
Иначе е може би най-забавният филм на Марвел към момента и супер много се радвам, че е толкова успешен, щото това може да отвори вратите не само за още такъв тип лековати комиксови филми (време беше), но и за повече космическа фантастика (за която ОТДАВНА е време).
Иначе е може би най-забавният филм на Марвел към момента и супер много се радвам, че е толкова успешен, щото това може да отвори вратите не само за още такъв тип лековати комиксови филми (време беше), но и за повече космическа фантастика (за която ОТДАВНА е време).
And you can't dance with a devil on your back...
То това не е ли всъщност трайна тенденция в superhero филмите последните няколко години? Аз си го представям, че е отговор след твърде сериозните задълбавания на Нолановите Батмани, Уочмен и т.н., може да се каже, че бяха цяла вълна. Нещо като, дюдс, не се взимайте чак толкоз насериозно и не лишавайте комиксовите филми от най-важното им - да бъдат весели. Контравълна. От друга страна, да се чупят модели е винаги готино, тъй че вместо демитологизации с дълбоки фройдистки корени, по-добре демитологизации, които правят супергероите на суперсимпатични суперолигофрени. "Реконструкции" в стил екстрадраматична "класическа" сцена на осъзнаването на геройския ансамбъл, в която някой мощно се прозява, със сигурност са по-весели от деконструкции с id, ego и superego (примерно). Със сигурнос са и по-лесни.Roland wrote:...това може да отвори вратите не само за още такъв тип лековати комиксови филми (време беше).
Но тъй като тотално ми липсва комиксова култура, няма как да знам дали различните подходи не са просто заложени в самия сорс материал. Вероятно пак заради въпрсоната липса на бекграунд ми изчезва известна добавена стойност в тоя филм конкретно. Беше ми забавен на много места, на много даже прекалено, очевидно търсено забавен. Беше ми през 2/3 от времето претрупан и визуално и сценарно, особено първото - някаква главоболна навалица от много и шарени, и бумтящи и трещящи неща, хора и събития, което обаче може и да мине за част от търсения леко кичозен осемдесетарски диско вайб, та не е непременно негатив. Като цяло, не че точно не ми хареса, но с изключение на енота и дървото, до утре нищо няма да помня от него .
If I never meet you in this life, let me feel the lack.
-
armageddon
- Forsaken
- Posts: 2936
- Joined: Tue Jan 13, 2004 10:24 am
Ай стига толкова ъпселване на филма. Да, сравнително як и почти смислен, и беше крайно време да има нещо по-забавно на остатъка филми по комикси, и да, обективно погледнато е по-як от Avengers. Пак имахме поредната порция изтъркани клишета - някъде след средата и преди голямата битка направо ми се повдигаше. Предполагаше се нещо по-разчупено, мисля си аз. Никва мотивация зад действията на лошия - ся хувабо е терорис и мн лош, и хувабо акюзваше без да обяснява в какво, може би тайно Ронан целеше да гепи перуката на Глен Клоуз за да си я ползва в следващия Хобит? За к'во аджеба се случваше всичко вкрайна сметка. И то не е мн трудно (предполагам) да се направи по-як филм от Авенжърсите, който с целия си билд ъп приличаше на досадната средна част от трилогия. Визуалната част няма кво да я коментираме - мн е яка, но ние си знаеме че на син/зелен екран може да се спретнат чудеса, така че изненада нулева.
Виж откъм саунтрака, залитването към 80тарска музика беше наистина яко.
Виж откъм саунтрака, залитването към 80тарска музика беше наистина яко.
Според мен някои сцени бяха много готино замислени и направени със самоиронията, хумор, деконструкция и всичко, но други не ме изкефиха и бяха сложени, ей така, щото не са се сещали, какво друго да напишат с тези герои и обстоятелства (примерно инцидентът при Колекционера).
Да кажем 2/3 добро шоу, 1/3 пълнеж от плява.
Добро филмче, особено от техническа гледна точка, но не е най-доброто Marvel Studio заглавие...нищо че са различни, но някои от Iron Man-ите, Отмъстителите и Вторият капитан ми идват по-косистентни в типът зрелище, което правят.
Да кажем 2/3 добро шоу, 1/3 пълнеж от плява.
Добро филмче, особено от техническа гледна точка, но не е най-доброто Marvel Studio заглавие...нищо че са различни, но някои от Iron Man-ите, Отмъстителите и Вторият капитан ми идват по-косистентни в типът зрелище, което правят.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Вторият капитан, въпреки че беше сравнително добър, беше една огромна компилация от клишета. Всяко едно действие, обрат и реплика сме ги гледали другаде. Нямаше ЕДНО оригинално нещо, ей така.
Сайт за нещата, които ни вълнуват - http://podmosta.bg/
Говориш така, сякаш тук това също не е цялото дежа вю. 
Вторият капитан си беше политически трилър в стил Цялото президентско войнство (че дори и в двата участва Робърт Редфорд).
Дори вадеше съвременни теми - следене на личната комуникация, алгоритми, които пресяват за подозрителни елементи само по документи и невинаги адекватни системи за класификация на опасността.
Все истории от новините през последните година-две. (Помните ли онзи гаф в Щатите дето бяха напускали в пробация маса рецидивисти, вместо хора с по-леки присъди, точно заради бъг в алгоритъма за пресяване?)
Пазителите пък са всички 80-ски приключенско-фантастични филми в едно...но по-интензивен и с повече пари и ефекти.
Ако пък виждаш нещо чак уникално, моля сподели.
За мен най-ярките неща вече сме ги виждали във Firefly/Serenity...пък митологията е интересна...но е нещо невиждано само за незапознатите с Marvel.
Вторият капитан си беше политически трилър в стил Цялото президентско войнство (че дори и в двата участва Робърт Редфорд).
Дори вадеше съвременни теми - следене на личната комуникация, алгоритми, които пресяват за подозрителни елементи само по документи и невинаги адекватни системи за класификация на опасността.
Все истории от новините през последните година-две. (Помните ли онзи гаф в Щатите дето бяха напускали в пробация маса рецидивисти, вместо хора с по-леки присъди, точно заради бъг в алгоритъма за пресяване?)
Пазителите пък са всички 80-ски приключенско-фантастични филми в едно...но по-интензивен и с повече пари и ефекти.
Ако пък виждаш нещо чак уникално, моля сподели.
За мен най-ярките неща вече сме ги виждали във Firefly/Serenity...пък митологията е интересна...но е нещо невиждано само за незапознатите с Marvel.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Да го харесваш, но да имаш и някои критики било хранене...
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
-
Mr. Nobody
- Misting
- Posts: 275
- Joined: Sat Jan 28, 2012 12:08 am
Имаше повече клишета, отколкото подигравка с тях - а когато тя присъстваше, беше най-вече на думи. Накрая колкото и да си се стремяха да изглеждат 'бед-ес', си се държаха като Пауър Рейнджърс и със същото послание - приятелството побеждава всичко!
Иначе само на мен ли ми се стори странно как почнаха да се наричат 'приятели' след 2-3 споделени сцени, през повечето от които ги тласкаше личния интерес, а не някакви топли чувства към ближния?
Не искам да звуча като някое вечно недоволно мрънкало, просто цялото превъзнасяне по този филм ми беше вдигнало летвата толкова високо, че и Стефка Костадинова би имала проблеми с нея. А той си е съвсем стандартен летен 'хит'. Ако целта им беше да осмеят всичките познати похвати от супергероиските/фантастични филми от този сорт, то можеха да задълбаят по-сериозно и по-надълбоко. Като например - защо всички в цялата Галактика говорят на английски?! Толкова ли няма испано-говоряща планета?!
И последно - физичните закони бяха тотално в джаза. Не че някой очаква много реализъм, ама поне ДОЗА щеше да е приятно като за начало. Задържаш си дъха и оцеляваш в космоса няколко минути, все едно си под вода? Ъхъ, окей. Прекосасяваш ПОЛОВИНАТА галактика за 2 сцени с продължителност 3 минути? Защо не? Дори и да се движеха със скоростта на светлината, само да излязат от дадена система би им отнело 1 година. Защо просто не бяха кръстили филма "Пазителите на системата"? Поне нямаше да има подобни въпроси от аматьор-астрономи като мен. А всичките случаи, в които се появяваха разни рани по техните лица/тела, само за да изчезнат 2 минути по-късно, също няма да коментирам.
Иначе персонажите бяха достатъчно увлекателни и приятни, за да ги следи човек - с изключение на жената с цвят на кактус, която страдаше от хроничен недостиг на логика в действията.
Обща оценка: 6/10
Иначе само на мен ли ми се стори странно как почнаха да се наричат 'приятели' след 2-3 споделени сцени, през повечето от които ги тласкаше личния интерес, а не някакви топли чувства към ближния?
Не искам да звуча като някое вечно недоволно мрънкало, просто цялото превъзнасяне по този филм ми беше вдигнало летвата толкова високо, че и Стефка Костадинова би имала проблеми с нея. А той си е съвсем стандартен летен 'хит'. Ако целта им беше да осмеят всичките познати похвати от супергероиските/фантастични филми от този сорт, то можеха да задълбаят по-сериозно и по-надълбоко. Като например - защо всички в цялата Галактика говорят на английски?! Толкова ли няма испано-говоряща планета?!
И последно - физичните закони бяха тотално в джаза. Не че някой очаква много реализъм, ама поне ДОЗА щеше да е приятно като за начало. Задържаш си дъха и оцеляваш в космоса няколко минути, все едно си под вода? Ъхъ, окей. Прекосасяваш ПОЛОВИНАТА галактика за 2 сцени с продължителност 3 минути? Защо не? Дори и да се движеха със скоростта на светлината, само да излязат от дадена система би им отнело 1 година. Защо просто не бяха кръстили филма "Пазителите на системата"? Поне нямаше да има подобни въпроси от аматьор-астрономи като мен. А всичките случаи, в които се появяваха разни рани по техните лица/тела, само за да изчезнат 2 минути по-късно, също няма да коментирам.
Иначе персонажите бяха достатъчно увлекателни и приятни, за да ги следи човек - с изключение на жената с цвят на кактус, която страдаше от хроничен недостиг на логика в действията.
Обща оценка: 6/10
'Poetry first, sausage - later!'
На двата въпроса за реализма - краткият отговор е: човече, това е фантастика, включи си въображението 
А дългият е:
А дългият е:
- Spoiler: show
PICARD: Now, are we progressing, Mister La Forge?
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
-
Mr. Nobody
- Misting
- Posts: 275
- Joined: Sat Jan 28, 2012 12:08 am
- Spoiler: show
В интерес на истината през половината време си мислех как от този филм би излезнал чудесен сериал, тип Файърфлай. Ще имат повече време за развитие на персонажите, за създаване на атмосферата, мотивациите, предисториите на всички и т.н. Предполагам обаче би било твърде скъпо и времеемко всеки път да правят със CGI дърво и енот
Макар че аз съм навит и на по-евтиния вариант:
- Spoiler: show
'Poetry first, sausage - later!'
За английския - би могъл да си представиш, че в бъдещето във вселената всички говорят на един език. Втори вариант: Пътеводителят на галактическия стопаджия услужливо ти е предоставил идеята за универсалния преводач. Трети вариант: нещо друго.
Това, че било необходимо да има ограничения, кой го е казал?
Всъщност на твоя подход му липсва логика. Ако ще ти прави впечатление това, че говорят на един език и това, че се придвижват бързо, тогава защо пренебрегваш други "очевидни невъзможности" като наличието на разумно дърво и еноточовек, например?
Между другото, аз съм в грешка по-горе, действието във филма не се развива в бъдещето, а горе-долу в наши дни. Все тая, това не променя същината на отговора ми.
Това, че било необходимо да има ограничения, кой го е казал?
Всъщност на твоя подход му липсва логика. Ако ще ти прави впечатление това, че говорят на един език и това, че се придвижват бързо, тогава защо пренебрегваш други "очевидни невъзможности" като наличието на разумно дърво и еноточовек, например?
Между другото, аз съм в грешка по-горе, действието във филма не се развива в бъдещето, а горе-долу в наши дни. Все тая, това не променя същината на отговора ми.
PICARD: Now, are we progressing, Mister La Forge?
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 16 guests