ShadowDance

Филмът е харен, с някои много силни моменти и една гениална втф сцена. Не ме отвя, но радва силно. Разбира се, най-големият кеф е всъщност след финалните надписи...

Добре, сериозно ли в този т.нар. фантастичен форум НИКОЙ не е гледал филма? Или наистина толкова ви мързи да постнете един пост ебаси?

Мързи ни да постнем един пост. Гледах филма два пъти, вероятно ще има и трети другата седмица. Слагам спойлър таг за всеки случай:

Spoiler: show

Сцената с Quicksilver беше гениална, и двата пъти цялата зала избухна в смях на нея. Като актьорска игра най-много харесах Фасбендър и МакАвой; Патрик Стюарт и Иън МакКелън нямаха кой знае колко сцени в които да се изявят, особено МакКелън. Хю Джакмън и Елън Пейдж също ми харесаха. Дженифър Лорънс продължава да ми е леко неубедителна като Мистик, може би защото не мога да спра да я сравнявам с Ребека Ромейн. Иначе не играе зле, но не е и особено впечатляваща в тази роля.

Интересен факт: момиченцето, което виждаме с Куиксилвър, не е Уанда. Уанда съществува в тази вселена, и в една ранна версия на сценария е имало намек за това, но малкото момиченце не е тя. (източник) Това значи, че Уанда по всяка вероятност е близначка на Куиксилвър, също като в комиксите, а момиченцето може би е Лорна. Имаше и много ясен намек, че баща им си е Магнито. Значи има някакви шансове Уанда и/или Лорна да се появи в следващия филм.

Други кометари: Блинк беше супер. Сънспот не беше зле. Писна ми от Боби Дрейк. Писна ми да бутат Боби Дрейк във връзки с Кити и Роуг. Толкова ми е писнало от Ана Пакуин, че и четирите секунди с нея ми дойдоха в повече. За сметка на това доста се изкефих на Скот и Джийн. Харесаха ми седемдесетарските неща, и моментите с Никсън и кабинета му. Интересно ми е какво ще прави Магнито от тук нататък. Какво ще прави Мистик обаче изобщо не ме интересува.

И за финал...

ЕН САБАХ НУР!
ЕН САБАХ НУР!
ЕН САБАХ НУР!

Кхъм. Да.

Аз искам да го гледам, но през миналия уийкенд нямах време, този не ми е свободен (а е и по-къс), та ми се отваря възможност някъде 7-8 юни.

Този ми е абсолютният фаворит от всичките в групата, бих го гледала пак веднага, предишните Сингърови ги харесвам също, но по друг начин. Този е просто много-много добре написан, освен дето е и добре направен. Без да се опитва да разглобява жанрови конвенции, даже напротив, изцяло и подчертано в рамките им ми се нарежда в петицата на комиксовите филми, в които не е било невъзпитано да e очевидно и мисленето на друго ниво (различно от забавлението и визуалните пирове). Идеално е балансиран откъм темпо, фойерверки и множество дребни идейки. Чудесен Фасбендър този път, нищо общо с маниеризмите от предходия филм и пак за разлика от него, тук е определено по-работещ седемдесетарският вайб.

Гледах го и аз, толкова добре беше направен, че почти не се замислих за какъв

Spoiler: show

чеп освободиха магнето от затвора

а и си заслужаваше, само заради участието на куиксилвър.

8.5/10

С Гибли го гледахме вчера. На мен ми хареса и бих го гледал отново, но не съм сигурен дали ще е на кино. 3D-то беше абсолютно ненужно за пореден път.

x2 това. 3D не само не беше нужно, но и не беше кадърно направено.

По повод актьорската игра - само аз ли съм на мнението, че Макавой малко прекалява с измъчеността на професора? В смисъл, че почти нямаше друго емоционално състояние в този филм. Близките планове с очите в стил Исус ми дойдоха в повече. Вероятно режисьорът е виновен. Фасбендър ми е интересен да го гледам, там не мога да преценя

За мен сцената с Куиксилвър беше най-готината във филма, може би единственият момент, в който наистина беше смислено използвано иначе излишното 3-D.

Spoiler: show

Иначе, забавно беше как Магнито все така обича да вдига големи конструкции във въздуха. Лошите навици умират трудно Така и не му разбрах смисъла на плана какъв беше до последно, малко тъп ми се видя.

Другите два забавни момента за мен бяха покрай Улвърин - изненадата му като извади ноктите в началото и минаването му през детектора накрая . И разбира се самият факт, че Улвърин по едно време беше най-приземеният и здравомислещ персонаж във филма си беше майтап сам по себе си.

Иначе, като човек, който знае що е то Х-мен от филмите, ми беше приятно, че горе-долу всички от старите актьори се появиха, беше едно такова мило.

Страхотен филм се оказа, даже надмина очакванията ми, а очаквах доста. Авенджърите ряпа да ядат, сори.
Малко странно ми беше да гледам Х-мен филм, в който точно Улвърин е най-уравновесеният персонаж, но пък точно това беше и едно от по-яките неща този път. (Между другото, думата "wolverine" не беше спомената нито веднъж във филма май.)Само дето на Хю Джакман започват вече да му личат годините, та няма да е зле да спре да играе ролята скоро.

Третото измерение наистина не беше нужно - то пък кога ли е - обаче поне след филма не ме боля глава, така че не се оплаквам. Единственото наистина читаво 3D на прожекцията май беше в трейлъра на новите трансформъри. Чак се надъхах да гледам филма

Както и да е, единственият истински недостатък на филма, за който се сещам в момента, беше твърде свободната употреба на абревиатурата "ДНК", обаче това е бъг май при всички комиксови филми, където се появява някаква наука.

Бтв, искам смъртна присъда за човека, решил сцената след надписите да е след всичките безобразно дълги надписи. Не я гледах, с други думи, понеже и двамата със сестра ми не можахме да изтърпим неодобрителните погледи на лелката, която влезе в залата при започването на надписите.

Малко час и половина забавление. Какви отвявания, какви истории...

tigermaster wrote:Страхотен филм се оказа, даже надмина очакванията ми, а очаквах доста. Авенджърите ряпа да ядат, сори.
Малко странно ми беше да гледам Х-мен филм, в който точно Улвърин е най-уравновесеният персонаж, но пък точно това беше и едно от по-яките неща този път. (Между другото, думата "wolverine" не беше спомената нито веднъж във филма май.)Само дето на Хю Джакман започват вече да му личат годините, та няма да е зле да спре да играе ролята скоро.

Третото измерение наистина не беше нужно - то пък кога ли е - обаче поне след филма не ме боля глава, така че не се оплаквам. Единственото наистина читаво 3D на прожекцията май беше в трейлъра на новите трансформъри. Чак се надъхах да гледам филма

Както и да е, единственият истински недостатък на филма, за който се сещам в момента, беше твърде свободната употреба на абревиатурата "ДНК", обаче това е бъг май при всички комиксови филми, където се появява някаква наука.

Бтв, искам смъртна присъда за човека, решил сцената след надписите да е след всичките безобразно дълги надписи. Не я гледах, с други думи, понеже и двамата със сестра ми не можахме да изтърпим неодобрителните погледи на лелката, която влезе в залата при започването на надписите.

Тва, че вие сте били self-conscious, не е вина на филма...

Иначе мега изсилване е да твърдиш, че това е по-добро от Авенджърите.

Не знам мега изсилване ли е, обаче така ги усетих нещата, а Авенджърите ги харесвам твърде много.
Тук обаче усещах достатъчно често, че героите са в реална опасност, което при "Отмъстителите" просто (ми) липсваше през цялото време. По-сериозният тон също беше плюс, както и силният контраст между мрака в бъдещето и яркостта на седемдесетте години.

Ми реална опасност да, но нито един герой, за когото да ми пука наистина - нито в бъдещето, нито в миналото. Реална човешка драма липсваше. В Отмъстителите също нямаше кой знае каква, но там самите персонажи бяха много по-истински.

E, те образите в "Отмъстителите" бяха развивани по съвсем различен начин. Преди да бъдат събрани на едно място, Тони Старк, Тор, Хълк и Капитан Америка получиха поне по един самостоятелен филм, центриран не толкова около някаква история, колкото около съответния образ.

По мои наблюдения Х-мен франчайзът - филмовият, де, комикси не съм чел - винаги се е целил в по-плътен сетинг и повече сюжет. (Като се замисля, от целия франчайз май само "The Wolverine" не се е опитвал да ме впечатлява с разнообразие от локации и/или някакъв глобален конфликт.)
Както и да е, на мен "Отмъстителите" почти през цялото време ми създаваше впечатлението, че група приятели са се събрали да се покефят заедно - което не го отчитам като минус, де. Реално важното там бяха интеракциите между героите, цялата хава с извънземните поне на мен ми стоеше като фон на останалото.
В "Дни на отминалото бъдеще" самият конфликт е много по-голям от участниците в него и все пак е достатъчно личен.