ShadowDance

Изгледах Куроко но Баске, след което изнасилих и Александър да го гледа и на едно сядане опаткахме 13 от 25 епизода.
Долнопробно е по толкова много параграфи, обаче екшъна и музиката са истинско удоволствие за сетивата. Надъхването, което не получих от последния сезон на Инишъл Ди, си го получих сега с Куроко.

Персонажите са окейни и симпатични, а главният е някъв доста необичаен такъв. Даже те май са двама главни, а не един. Темпото е страшно добро. Почти няма излишни глупости. Появи се главния райвъл (Аомине) и той си е зловещо жуотно отсекъде, както си трябва. Много съм доволна и чакам с нетърпение втори сезон.

Мда, бих казала, че и Куроко, и Кагами за главни герои Аомине е некъв уникален изрод, няма спор, а дори не са се появили още по-бруталните както излиза. Ще си почакаме още 4 месеца

баскетбол екшън = пффф

АЛШУ, ТИ ГУБИШ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Мушу, не виждам как ще ги направят по-божествени от Аомине. Ще стане като в Принс оф Тенис накрая, някви хептен свръхестествени явления по терена... Ма то това си е клопка, в която доста от тоя тип анимета падат.

alshu wrote:баскетбол екшън = пффф

Съгласен, върло бягам от спортни анимета. Единственото изключение до сега е Hajime no Ippo, което трябва да доизгледам като имам повече влеме.

Да, реално Аомине си е бил асът на техния отбор от средното училище. Но реално най-големият изрод е Акаши, който тепърва ще видим.
Досега някак се сдържам да подхвана мангата, ама да видим докога....
Момчета, много ви здраве!

Мъже! Мани ги!

Упорито отказвам да го чета като манга това - екшънът няма как да стане толкова як на хартия без музиката ала Skrillex. Сашко квичи от възторг като електрониката вземе да се дави в тоя типичен за Скрилекс начин - той напоследък покрай разни шоута и игри за коли само това слуша.

Мда, аз мисля да чета мангата после, щото ме съмнява и втория сезон да стигне кой знае докъде... Това нещо трябва да го направят да си върви като шонен сапунките, баси!

За спорта - не виждам как може да има нещо, което да се дефинира като екшън освен ако не става дума за бойни спортове (тях пък не ги обичам).
Ти сама пишеш, че върви по всички клишета от жанра, а аз не ги харесвам точно тях.

Музиката е друго нещо...но пък човек може да слуша техно-мехно-транс-мранс без да гледа поредното "волята преодолява реалността"...фантазията му може да измайстори много по-добър екшън.


Amelia, ако подхванеш Psycho Pass раздуй...щото аз харесах първата серия, но втората ми уби ентусиазма и досега не мога да се стегна да го гледам. Пък ми пречи на диска.
Имам нужда от ритник в правилната посока.

Е, моята фантазия е бедна - аз никога не съм била създател. Аз съм анализатор.

Така че предпочитам да преживявам (и анализирам) нещата, които по-кадърните и можещи от мен са сътворили. И едно от тях е готин екшън. Са, болшинството състезателни спортове са си миниатюрна война и подозирам затова и се радват на популярност сред хората - имаме нужда да си изливаме спортната злобица, компетитивността и агресията някъде. И да гледаме как разни хора си изливат спортната злобица, компетитивността и агресията някъде. Така че не виждам нищо странно спортни анимета, на базата на спортове различни от бойно изкуство, да се признаят за екшън. Специално в Куроко търчат по терена, дриблират, скачат, правят си чадъри, избиват си топката от ръцете, забиват кошове. Има моменти, в които вкарването на кош си е отвяващо преживяване като вкарването на довършващата тупалка в някое бойно аниме. Та така. На хартия не можеш да видиш колко красиво се заобикалят, подскачат, забиват кошове и т.н. А тук си го има това, с плавното движение на тялото, дето прелива от една стойка в друга, скърцането на маратонките, тупкането на топката. И, разбира се, тупца-тупца техното в ъндърграунда. Бааааааа, има даже усещане за тежест при някой от по-яките удари по топката или коша. Еми аз изпадам в душевен оргазъм от някви такива неща. Продъкшън АйДжи добре са се справили, въпреки огромното количество статични картинки, щото анимацията е запазена само за по-важните сцени, ама и така си има достатъчно усещане за динамика.

Сашко се вживя и цяла вечер чете из нета за Майкъл Джордан. Погледахме и клипче от последния куортър на особено легендарния 6-ти мач на Чикаго Булс срещу Юта Джаз от 1998-а г. Еми някои от сцените на забавен каданс показват това, което се вижда и от картинките в Курокото - прекрасните професионални стойки на съответните атлети. Баси, това, което хората правят с телата си е толкова красиво понякога!

Не бих могла да го кажа по-добре Точно по тоя начин ми въздейства и на мен КнБ
Хмм, много странно, ако ще зацикляш в ПП, определено има леко по-скучни епизоди от втория. Аз си знам как го преживях тоя сериал, с чакането на всеки епизод, реването на моменти, и зяпналата уста през повечето време. Много добър сериал, просто много добър, въпреки малко антиклиматичния финал.

За спорта...ми не харесвам дори нефиктивния, който поне е лишен от фалшиво нагнетена манга/аниме/outher драма.

Едно време гледах F1, а сега най-много да хвърля някое око на турнир по Snooker или Tour De France (особено алпийските или пиринейските етапи). Академичното гребане също е спектакъл.

За мен пасивното гледане на спорт е по-голямо удоволствие от свърх-вживяването.

"Изпадам в душевен оргазъм" а стига бе!

Basquash ми беше интересно като съчетание между баскетбол, mecha и parkour...ама се разви в такава идиотска посока.
Там първите мачовете можеха да минат за екшън...и после стана безумие.


За втория епизод на PP.
Ми не че е толкова скучен, но първият обещаваше безброй посоки на развитие, докато втория ми показа, че нещата отиват натам където не ми е кеф.

Еми и аз не си падам по нефиктивния спорт, просто щото не знам кой знае кво за него и всичко става някак твърде бързо и дистанционно. А аниметата ти обясняват разните там пинизи, имат повече емоционално нагнетяване, близки са ти (щото си се запознал със спортистите и си се привързал към тях) и освен това акцентират с рисунъка на разни неща (като стойките и разни техники например), които иначе в оригиналния спорт можеш да видиш само на забавен каданс. Та така. Башка душевен оргазъм си е изживяването. Ипо кви неща ми е причинявало, не е истина - идело ми е да крещя от кеф докато го гледам. И съм го гледала сигурно 4 пъти досега и ефекта не намалява. Куроко не може да ме филмира чак толкова, ама и то доставя доста кеф.

Тоя Баскуош трябва да седна да го видя някой път...

Добре де, разбрах (аз и преди си го знаех)...кефиш се на спортни анимета.
Просто исках да коментирам, че примерно аз не го мога това.

Basquash мисля, че ще ти е много антипатичен, особено като ти представят женската част от героите. Просто го дадох, като пример за екшън.

Дааам Kuroko no Basuke се нарежда на второ място след Иппо в списъка с любими спортни анимета измествайки бейзбола и тениса . Инишъла не го слагам при тях щото.