Post
by Random » Fri May 24, 2013 11:28 pm
Телевизиите и масовите медии определено възпитават и отричането на това води до огромно количество сериозни проблеми. Под възпитание нямам предвид дидактичния, нормативен тип възпитание, който се очаква да дойде директно от класната или мама/тате/баба/дядо. И това го има в масмедиите, но аз имам предвид именно репрезентацията на света, за която стана дума на няколко пъти. Човешкият мозък, макар и малко опростенчески, може да бъде описан доста точно като машина за заучаване на статистически зависимости в околната среда. Това учене продължава цял живот, но именно в детските/тийнейджърски/младежки години то е най-интензивно - бъдещият пораснал човек си търси относително стабилно състояние, един вид собствена камбанария, от която да наблюдава и да си взаимодейства със света.
Да се налага отгоре на творците какво, как и по колко трябва да има в творбите им е в разрез с всичко ценно в изкуството. Май всички сме съгласни с това. Също съм съгласен с това, което написа Амелия - че процесите на проникване на изкуство с различен социален отенък се случват по естествен начин. Не съм съгласен обаче, че няма смисъл на съответните процеси да им се влияе от публиката. Разбира се, че ако нещо не ми харесва, няма да си дам парите за него, но всеки от нас може да влияе на социалния гещалт по много по-ефективни начини. Самото подхващане на диалог на дадена тема може да накара и други хора да осъзнаят "проблемния" характер на даден аспект на произведение.
В тоя смисъл, мисля, че е далеч по-важно публиката да има готовност да разгледа критически ВСЕКИ ЕДИН АСПЕКТ на дадено произведение, отколкото да е навикната да търси и очаква КОНКРЕТНИ ПРОБЛЕМИ (расови, сексуални и т.н). С много от тези "обичайни заподозрени" ПРОБЛЕМИ често се злоупотребява, това е така, но донейде това се случва именно заради ответната реакция в стил "стига ни занимавахте с тези неща, не виждате ли, че на нас други работи са ни по-интересни/важни". Като се сблъскаш с тази стена няколко пъти, вероятно ставаш много по-склонен да радикализираш собственото си виждане и да развиеш свръхчувствителност. Ако и двете страни влязат в спор, в който са равнопоставени, а едната не влиза направо с всички езикови и мисловни атрибути на властово-привилегирования, този тип спорове ще са много по-смислени и интересни и много по-рядко някой ще се оплаква, че му е писнало от тях, защото те просто ще са по-разнообразни и стигащи по-надълбоко.
Ще коментирам конкретен пример от темата, а именно слабата представеност на малцинствата в болшинството медии. Това Е огромен проблем, който трябва да бъде обсъждан и чието обсъждането може да доведе, и води до положително развитие. Личен пример - преди да прочета Ink/Vellum на Хал Дънкан и Stars In My Pocket Like Grains of Sand на Самюъл Дилейни, почти не съм се интересувал от представеността на гейовете в литературата. Книгите на Дънкан, например, ме накараха изключително ефективно и ефектно да се поставя в главата на гей хлапе, което е на ръба на самоубийството именно заради сексуалната си ориентация. Освен това ме вкараха в главата на един от най-яките супергерои евър - също гей. До голяма степен благодарение на тези двама автори в момента съм много по-чувствителен (в смисъл на критически нащрек) към представянето на гейовете в изкуството и тази тема ми е изключително интересна. Дилейни и Дънкан пък от своя страна са се хванали да пишат по такъв начин на тая тема не просто защото и двамата са гейове (напълно нормално е подобни произведения да дойдат именно от съответните малцинства), а защото са разграничили наличния проблем в наличните форми на изкуство. Хал Дънкан беше казал май даже в интервюто си за ШД, че е написал супергерой гей, защото е осъзнал колко много е щял да се изкефи, ако в детството си е можел да прочете такава история. И че това може да спасява детски животи. И защото е добра литература освен това.
Съответно, признаването на дадена проблематика и готовността тя да се коментира води до повишена чувствителност към нея, по-добро разбиране (и от двете страни) и повече шанс интелигентно и конструктивно третиране на същите проблеми да получи поле за изява в медиите. Бтв - друг пример е Studio 60 On the Sunset Strip на Аарън Соркин, където е силно засегнат именно този проблем; неслучайно - Соркин според мен много добре осъзнава тия неравновесия на власт в обществените дискурси и полуавтоматичната неебателност на повечето хора.
С което искам да кажа най-вече едно - ВСИЧКИ произведения на изкуството са ПРОБЛЕМНИ, иначе нямаше да са интересни. Във всяко произведение на изкуството е вплетена нечия гледна точка, колкото и авторът да се е опитвал да я тушира. Според мен феминисткото движение, куиър движението и прочие се радикализират в мненията си не толкова заради наличните в дадени артефакти "проблеми", а по-скоро заради отказа на статукво-поддържащия сектор от обществото да признае съществуването на въпросните и да влезе в сериозен конструктивен спор по тях. Спор, от който биха спечелили всички участващи.
