Харесването на проблемни неща

[Amelia]

Телевизията може и да има възпитателна цел, но айде да не я правим възпитателна цялата? За възпитанието си има семейство и училище - ако опрем до телевизията, верно сме я закъсали. Щото телевизията в момента има много по-сериозен проблем от маргинализацията на малцинствата (и жените) в сериалите - само вижте как се представят новините, рекламите и как се правят разните talk shows, релитита и т.н. Ей това е дето наистина моделира обществото ни. Сериалите са вторичен ефект, който е много по-малък и subtle.

Иначе, ако ще си симулираме социална революция, да вземем най-напред да анихилираме всички женски списания, поради щото ме дразнят и освен това за момента са най-упорито налагащото сексизъм и женска дискриминация нещо на западния пазар. Ама по няква причина жените сами си ги правят и сами си ги искат. Ко прайм тогава?

[Ghibli]

Роланд: честно казано не разбирам всичко, което си написал, по-специално това за учебното сечиво. Верояно ще се повторя, но:

Дали медиите (всъщност, ако се върнем съвсем на началната постановка на въпроса в поста, не медиите, а произведенията на изкуството) влияят или не няма значение (ясно е, че влияят). Не приемам позицията, че понеже оказват влияние, трябва да бъдат контролирани / да им бъде вменена отговорност.

Като стана въпрос за това да сме способни да забележим и признаем съществуването на проблемите, какъв точно е проблемът със злодея от Дюн, че не схващам, наистина?

[Roland]

Добре, Хрис, ти изобщо четеш ли преди да отговаряш? Неколкократно уточних, че медиите нямат възпитателна цел (освен когато имат), но имат възпитателен ЕФЕКТ.

Гиб, аз мисля, че когато възпитателният ефект е неизбежен, трябва да им се вменява отговорност, да. И не на ниво съдържание, а на ниво разнообразие. И не говоря за изкуството като цяло, щото литературата е много обиколки напред от визуалните изкуства в това отношение (вероятно понеже става дума за много по-малки приходи). Контролирането на ниво конкретно произведение (т.е. цензура) не е ок, но контролирането на това да има разнообразни произведения - т.е. медийна версия на "affirmative action" - е напълно ок и би имало само позитивен ефект. Проблемът не е в произведенията в момента, а в едностренчивата им подборка.

[Ghibli]

А, да. Това забравих да го напиша. Значи, това за мен също е проблем - начинът за постигане на целта. Имаме проблем - да вземем за пример недостатъчно разнообразно представени цветнокожи герои или както там е начинът да се каже завоалирано и политически коректно. За мен логичното, нормално и правилно решение не е да се налага отгоре на творците да включват негри в произведенията си. Нормалното решение е да се създават повече произведения с негри от хората, на които това им идва отвътре. Да цитирам една чужда мисъл (не помня от кого и къде го четох):

Щом има обществена необходимост (от нещо в художествено произведение), нека бъде създадено такова произведение от твореца, който така го чувства и му идва отвътре така да го създаде. Ако не се намери такъв творец, може би няма чак такава обществена необходимост.

[Roland]

Абсолютно съм съгласен и това е позицията, която защитавам от началото на темата. Чернокожите не са представени в медиите адекватно, защото на малко бели писатели им се пишат сценарии с такива герои и се смята, че те няма да се харчат. Добре, обаче черни писатели има много. Въпросът е, че те биват игнорирани и прескачани.

[Amelia]

Точно за възпитателна ЦЕЛ на телевизията говорим, когато започнем да КОНТРОЛИРАМЕ ЕФЕКТА й (посредством вменяване на отговорност), с ултимативната цел възпитание.

[Trip]

Ама... кои са тия "ние"?
Медиите понастоящем биват контролирани откъм негативен ефект безкрайно повече, отколкото към позитивен - и не говоря за Фокс Нюз, а за наглед невинен контрол, като примерно цедка на определени герои и сюжети в сериалите по syndication network-ите, и то точно по съображения за това кои и колко хора ги гледат.
И то не от някакви хипотетични "нас", а от съвсем реални чичкопаричковци. Това, което "ние" - ако приемем, че това са хората не-чичкопаричковци, - можем да правим, е да даваме някакъв отпор, колкото да не се удавят и отмрат съвсем другите гледни точки. Не е ли това идеята, нежели да рипаме срещу някакъв свръххипотетичен reverse censure, който ще заличи белите в полза на възпитателни черни и латиноси?

[Roland]

Ултимативната цел не е възпитание, а показване на реалистични отношения, които включват и малцинствени герои в централни роли. Щото да кажеш, че само белите могат да бъдат централни герои и да вършат важни неща, също е "възпитателно", ама не по правилния начин.

[Dr. Horrible]

Медиите не трябва, не са длъжни, не носят отговорност да възпитават обществото. Без значение какви са, национални или местни, обществено или частно финансирани. Иначе имаме 1984. Надявам се, че сега съм се изразила по-ясно.

А ако единствената цел на медиите е комерсиална и развлекателна, то имаме Fahrenheit 451.

И защо въобще намесваме думата "възпитават" и я дискутираме? Никъде не съм казал, че медиите трябва да възпитават, тоест да вменяват определен морал или да налагат определени ценности.
Това, за което казах, че трябва да направят, е да дадат на различните деца възможности за идентификация. За да види всяко дете, че не е само, че има хора като него, че тези хора ги дават по телевизията, че тези хора са успешни, че тези хора са уважавани, че тези хора са супергерои и правят велики неща и всички ги обичат. Защото подобна политика би могла да спасява животи и аз я намирам за нужна в страни, в които има висока честота на тинейджърските самоубийства, особено сред тинейджърите от малцинствените групи.
Наистина ли подобна политика би накърнила толкова много принципите на демокрацията, че я сравняваме вече с най-зловещите антиутопии?

[Roland]

^^^ like.

[Amelia]

Това, за което казах, че трябва да направят, е да дадат на различните деца възможности за идентификация. За да види всяко дете, че не е само, че има хора като него, че тези хора ги дават по телевизията, че тези хора са успешни, че тези хора са уважавани, че тези хора са супергерои и правят велики неща и всички ги обичат. Защото подобна политика би могла да спасява животи и аз я намирам за нужна в страни, в които има висока честота на тинейджърските самоубийства, особено сред тинейджърите от малцинствените групи.

Еми аз на това му викам възпитание, за вас не знам... Възпитанието не ни учи само как да се държим с другарчето, а как да се държим и със себе си в крайна сметка. Да не говорим, че половината описани в тоя текст неща са свързани с морал и ценности, къде пряко, къде косвено.

Емо, това, което НИЕ можем да направим, така че да им покажем на ТЯХ как искаме НИЕ, ВИЕ и ТЕ да бъдат третирани е просто да спрем да гледаме и купуваме нещата, които намираме за неправилни по някакъв начин. Това е адекватната форма на отпор според мен. Това да опищиш орталъка колко си онеправдам, да подписваш петиции, да налагаш цензури и малцинствени квоти и насила да поставяш латинос, жена или негър в роля, която изглежда не особено вероятна при сравнение с реалния живот, за мен е неадекватна форма на отпор. Аз правя адекватната за мен форма на отпор от години. Телевизия не гледам и не навъртам зрителски рейтинги на предавания и прочее. Сериали гледам една шепица - само тея, в които има интересни за мен неща. Понеже много отдавна ми е писнало от типичните бели американски сериали и филми, не гледам типични бели американски сериали и филми. С дребни изключения. Ако нещото вземе да става прекалено бяло и американско, направо си го зарязвам - така направих и с Др. Хаус, и с Боунс примерно. Гледам си анимето, за което си плащам отделно и което маргинализира един гъзилиард неща само по себе си, но поне ме забавлява и не ме е накарало да го зарежа все още. Гледам филми на кино и филми и сериали по Нетфликс. И квото си сваля от Интернет. За което си плащам отделно, или не си плащам изобщо. Т.е., някой прави бизнес с мои пари основно за неща, за които нямам против и се старая да наливам пари в неща, от които искам да има повече. За мен тая формула работи, защото така нямам НИКАКЪВ контакт с мозъчната промивка, която се случва в телевизията в лицето на вездесъщите реклами, например, които поне от квото виждам нанасят доста сериозен брейн демидж. Рекламите в нета просто ги игнорирам, ако не мога да ги избегна съвсем.

[Roland]

Тоя пост е пълна порнография на нещата, за които се говори тук, ама ще отговоря после, че не искам да си играя през телефона...

[Roland]

Еми аз на това му викам възпитание, за вас не знам... Възпитанието не ни учи само как да се държим с другарчето, а как да се държим и със себе си в крайна сметка. Да не говорим, че половината описани в тоя текст неща са свързани с морал и ценности, къде пряко, къде косвено.

Аз му викам неизкривена репрезентация на света около нас. И тук не говоря за някаква цензура или насилствен кънтент, нито за морализаторстване (каквото терминът "възпитание, който и аз се подведох да използвам, предполага), а просто за допускане на алтернативни произведения в мейнстрийма, с качествено развити персонажи от не-бели раси в централни роли. В това няма нищо лошо, нищо обидно и нищо цензуриращо. Печалбите може и да са главният фактор във всичко, но е доста депресиращо, когато във форум с претенции като нашите основната реакция е "shrug"...

Емо, това, което НИЕ можем да направим, така че да им покажем на ТЯХ как искаме НИЕ, ВИЕ и ТЕ да бъдат третирани е просто да спрем да гледаме и купуваме нещата, които намираме за неправилни по някакъв начин. Това е адекватната форма на отпор според мен. Това да опищиш орталъка колко си онеправдам, да подписваш петиции, да налагаш цензури и малцинствени квоти и насила да поставяш латинос, жена или негър в роля, която изглежда не особено вероятна при сравнение с реалния живот, за мен е неадекватна форма на отпор.

Първо, това подигравателно описание на жалките смешници и жалкото им смешно мрънкявене го пласираш от години, но какво всъщност искаш да покажеш с него, освен стопроцентова ампутация на всякаква емпатия? Че трябва да си траят и да не се излагат? Че са ти досадни? (Това е до болка ясно на всички) Че не са прави да имат проблем с тия работи? (Понеже ти през живота си не си се сблъсквала с подобни социални явления) Че има по-добри методи?

Защото не, няма по-добри методи. Малцинствата затова са малцинства, защото по една или друга причина са по-малко от мнозинството. Нашите финансови протести не работят без бялото мнозинство да удари рамо, а бялото мнозинство не се усеща да удря рамо без да му се обърне внимание, понеже израства с медия, която го издига на пиедестал. Него тази медия логично го кефи и то няма никаква причина да иска промяна, ако някой не го накара да се замисли малко (както много постове в тая тема си казват в прав текст). Без вдигане на шум никой никога никаква социална промяна не е постигнал, колкото и въпросният шум да е досаден на привилегированото мнозинство.


Второ, отново пишеш без да четеш. Многократно и всячески беше повторено, че насилствено вкарване на чернокожи/женски/лгбт персонажи в неподходящи за тях роли/произведения "щото да има" е не само нежелателно, но и обидно за въпросните групи.

Никой няма да се засегне, ако нямаш достатъчно интерес към тая тема, но плс ако ще пишеш в нея, нека не е игнорирайки хората, на които отговаряш, а?

[Amelia]

А, сега пък съм нямала емпатия, щото мрънкащите малцинства ме били дразнели.
Симеоне, га стана малцинствен, га ти почерня гъза?

Нямам против да мрънкат, ако става дума за това, че примерно ги бият в училище, отказват им работа, да се женят и т.н.
Имам против да мрънкат, ако става дума за това, че в ГоТ има голи цици, във Файърфлай има насилие над жени, че лесбийките в Скот Пилигрим били стереотипни и т.н.
По-ясно ли става така?

За останалото - разбрах какво имаш предвид и вече съм му отговорила преди.

[Roland]

Не мисля, че си, но както и да е. Що се отнася до мрънкането, това, за което не се разбираме, е че боят в училище, уволненията, дискриминацията и бялата привилегия са директен резултат от култура, оформена в огромна степен от медиите си. Мислиш, че Бъфи щеше да е толкова голям култ, ако тоя сериал не беше един от най-големите двигатели на феминизма в поп-културата? Или, че Glee не е имал влияние върху подобреното отношение на младите към лгбт елемента?

Разбира се, че винаги ще кма тъпи и свръхчувствителни примери (макар че, ако обърнеш внимание, това за лесбийките в Пилгрим е в контекста на яки неща, на които БИ МОГЛО да се намери кусур, не най-тежките грехове). Но това не значи, че медиите са цветя и рози и вско е наред, щото конкретен пример бил преиграване.