ShadowDance

Абсолютно съм размазан. Най - странното е че филма ми хареса заради книгата, а книгата ми хареса в ретроспекция заради някои анализи които четох за нея след като я бях прочел, тъй като при първия си прочит влязох напълно бос в материята и не схванах почти нищо от нея. Страхотно заснет е, 3D-то страхотно допълва визуалното представяне на богаташкия разкош по невероятен начин, филмът е просто айкенди. Играта на всички е на ниво въпреки че на моменти преминава в сапунена територия, но поне е холивудски сапун, при Кери Мълиган на моменти най се забелява това, но дори Тоби Магуайър има доста адекватни моменти. А Леонардо просто трябва да вземе Оскар, по дяволите. Тая работа със саундтрака май за повечето хора е love it or hate it. Well I loved it и това ми допълни преживяването още повече. Кефи ме как хомоеротиката в гледната точка на Ник Карауей е акцентирана повече, докато в книгата само е загатната.
Бтв, даваха трейлъри на The Hangover, Fast and Furious, After Earth и неква тъпотия с горска пазители и за пръв път ми се случва нищо да не ми хареса. А принципно на каквито и тъпотии да дават трейлъри, поне нещо ми хваща окото.
П.П. Поздрав с Over The Love.
http://www.youtube.com/watch?v=fSPOCVjla_4

Сега се връщам от киното. Много беше добър. Накрая малко взе да влачи, но като цяло темпото беше стабилно.
Лео е машина и си заслужава всеки похарчен цент за хонорар.
Страхотно попадение беше и музиката.
3D-то е дълбоко ненужно, но и не пречи.

Не е като да няма кусури, но е свеж филм на стара като света тема.
8/10

А, верно, аз си мислех да напиша това за темпото, но забравих. Реално защото въпреки че завлачи, мога да гледам играта на Лео и айкендито с часове. Даже ако майка ми не е дежурна тази седмица в болницата, ще я заведа, тъкмо тя да види нещо свестно по случай рождения ден, тъкмо аз да го гледам пак.

Големи кретении имаше, но по-скоро останах доволен.

И MovieBob горе-долу тва каза - http://www.escapistmagazine.com/videos/ ... eat-Gatsby
За мен идеализацията на Гетсби във филма работи добре, защото в книгата, където всички са показани такива каквито са през погледа на Карауей т.е. пълни задници е доста трудно да симпатизираш кой знае колко на който и да е. Та за tearjerker драмата, която Лурман е решил да направи, тип Мулен Руж, този похват работи по-скоро добре.
Силвъре, ще му пишеш ли ревю в блога си, че ми е интересно?

Типично Базлурманово романтично, комично и свръхенергично, малко в повече и от трите на моменти, но аз май най-много му харесвам на него как успява да направи прекалеността простима.
Хареса ми доста, а аз дори не съм особен фен на книгата. Напомни ми в много отношения на Ана Каренина. Разбира се, Ана е доста по-добре премерен, но пък в полза на Гетсби е далеч по-ефективният каст, с Тоби Макгуайър включително.

Става, в последните години се броят на пръсти.