Спам-тема: Как си представям данъчния рай

За коментари и излияния от всякакъв род, число, спрежение и залог

Moderator: Moridin

User avatar
Zeiss_optik
Arcanist
Posts: 771
Joined: Fri Feb 18, 2011 7:20 pm

Post by Zeiss_optik » Fri Mar 01, 2013 12:40 am

Виж сега, Gribo - това, че нашите чули-недочули законотворци папагалски преписват термини от чужди законодателства, без да се потрудят да разберат какво точно означават, си е само техен проблем. Има си цяла наука за учението за сделките и договорите, нарича се „Облигационно право”, от която за съжаление у нас се преподават само сделките и договорите па ЗЗД и ТЗ.
Та „брачен договор” се нарича онзи договор, с който се валидизира бракът. Концепцията през ХVІІ-ХІХ в. е била, че правната същност на брака е договорна – тъй като има съвпадане на две насрещни волеизявления. И щом е договор - той трябва да бъде оформен писмено като такъв и надлежно лице да установи подписа на страните. Разгледай комичните опери от онова време, в които става дума за брак – виж колко много нотариуси има там. Да, така е ставало – пред нотариус. В момента договор, с който се валидизира брак, не се среща почти никъде по света.
А „предбрачен договор” е онзи договор, който се валидизира след сключване на брак. Не се ли сключи брак – договорът е нищожен. Сключен ли е след сключването на брака – пак е нищожен.
По тази причина онова, което нашият СК нарича „брачен” договор, всъщност е предбрачен договор. С него не се валидизира брака, а обратно – бракът валидизира договора.
Сериозно ли си мислиш, че такива договори, щом определят някакъв режим на собствеността – тушират всякакви проблеми с нея занапред? Те могат да ги тушират само докато трае бракът, но стигне ли се до развод – стой, та гледай... Тоя апартамент е на твое име, ама го купи с общи пари... Дяловете в това ЕООД са твои, ама нали и аз ти дадох за капитала – щото тогава нямаше пари и да се обръснеш... Твоя къща ли? Че кой десет години й плаща ипотеката, бре? И т. н., и т. н. А това са само чистите случаи – щото има и увъртяни. Двамата учредили ООД, взели кредит за бизнес, но докато единият предоставил на другия пълномощно да управлява дружеството – оня тайно си купил апартамент на свое име с кредита, дал го под наем и с вноските изплаща кредита от името на дружеството.

И един истински случай – да ги наречем Иванчо и Марийка. Той – вдовец с две деца, тя – на 17 години, бременна от него. Женят се – и двамата си нямат нищо. Но нейните родители са по-заможни и настояват за договор по същата схема, която предлагаш (тя е най-разпространената, де) – собствеността върху недвижимите имоти е разделна за бъдещите съпрузи, а върху движимите вещи – обща. На сватбата младоженците събират от дарения сума около 20000 евро, по-голямата част – от родителите на булката. Тя иска да купят хубава кола, а каквото остане – до го изхарчат; той казва: „Не, аз имам идеи за търговия, дай ги тия пари – ще почна бизнес!” Учредява ЕООД и започва да бачка като луд. И наистина му провървява. За около 5 години натрупва завидно състояние. Купува къща – на свое име (нали от нейна страна е дошла идеята за разделен режим на собственост върху недвижимостите – ето го и разделният режим), построява вила – пак на свое име, купува земеделска земя – на свое име и т. н. През цялото време съпругата не работи, стои си в къщи, гледа децата – тяхното и двете от първия брак на мъжа си, ходи на фитнес, излиза с приятелки, купува си хубави дрешки, забавлява се и пр. и пр.
Един ден Иванчо се връща късно в къщи и вижда Марийка да плаче. Пита я защо. А тя: „Ти толкова много постигна, имаш всичко, а аз нямам нищо. А не стоя със скръстени ръце – въртя къщата, създавам ти уют, готвя ти, пера те, гладя те, гледам ти децата и ги обичам като свои – а тоя бизнес го започна с парите, които дадоха родителите ми. И пак нямам нищо... А теб те няма по цял ден, вечерите често също работиш у дома, не ми обръщаш внимание, чувствам се като вещ, като слугиня и детегледачка. Чувствам се толкова унижена, толкова пропаднала...” И продължава да реве. Така ли – още след няма и седмица Иванчо купува на нейно име една двуетажна къщичка в Симеоново, открива й банкова сметка – имай, жена – да не кажеш, че мъжът ти е неблагодарен!
Още на следващия ден обаче онази си стяга багажа, събира всички златни бижута и ценни предмети от семейното жилище, взима общото дете, яхва джипа, отпрашва за Симеоново, заживява с инструктора по фитнес и подава иск за развод. В който твърди, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга й – щото тя въртяла къщата, създавала му уют, готвела му, перяла го, гладела го, гледала му децата, обичала ги като свои, а него го нямало по цял ден, вечерите често също работел у дома, не й обръщал никакво внимание, тя се чувствала като вещ, като слугиня и детегледачка, изчезнали доверието, разбирането и взаимопомощта, а бракът бил изпразнен от съдържание и съществувал само формално и пр. стандартни фрази. Искът за делба още не е предявен, но си представям каква война ще бъде. Договор ли... В СИО поне има оборима презумпция за равен дял в собствеността. В договора и презумпция няма.

За съжителството - да, интересна статия. Но съдържанието й може да се предаде в едно изречение: "Законът признава, че фактическото съжителство съществува, но то не е регламентирано".
А за регламентирането - де леге ференда. Само че това де леге ференда съм го слушал още като студент - а, я що години изминаха - но никой нищо не регламентира. А не го регламентира, защото заеме ли се държавата да урежда неформални отношения - те престават да бъдат неформални. Регламентираш ли фактическото съжителство - това значи да определиш права и задължения, да създадеш презумпции и в крайна сметка - да създадеш правоотношения между страните, близки до брачните. Пак повтарям: още в древен Рим когато съжителството е било регламентирано - резултатът е бил форма на брак.
А обикновеното регистриране на фактически съжителстващите има смисъл само ако е задължително и онези, които не се регистрират, подлежат на санкция. Иначе никой не би се регистрирал, несключилите брак майки ще продължават да са в графата "самотни" и да са в привилегировано положение спрямо семейните.
Иначе идеята за някогашния ергенски данък не беше никак лоша - лошото беше в неговия обхват. Щото с такъв данък се облагаха и семейните двойки, които нямаха деца - независимо по какви причини. Идеята беше да се стимулира не само брака и раждаемостта, но и осиновяванията. Последното обаче не само че не сработи, но и даде повод за сериозно недоволство.
Hemos pasado!

User avatar
Gribo
Adept
Posts: 223
Joined: Sat Nov 10, 2007 12:54 am

Post by Gribo » Fri Mar 01, 2013 9:46 am

Цайс, минавам на ЛС преди да съм отегчил някого до смърт.

User avatar
Morwen
Shadowdancer
Posts: 13468
Joined: Sat Dec 20, 2003 1:20 am

Post by Morwen » Fri Mar 01, 2013 5:47 pm

Ей, все Марийка е лошата, значи :mrgreen:
I don't wanna die
But I ain't keen on living either

User avatar
Zeiss_optik
Arcanist
Posts: 771
Joined: Fri Feb 18, 2011 7:20 pm

Post by Zeiss_optik » Fri Mar 01, 2013 6:25 pm

Само в конкретния случай, Морве. Да знаеш колко лоши Иванчовци съм виждал! :lol:
Hemos pasado!

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 24 guests