Онуй за Опиц

[Zeiss_optik]

И понеже тя няма как да бъде наказана, не бива да бъде наказван и той?

Уфффффф.... най-сетне някой разбра.
И в другия случай: ако пък влезе в затвора - жестока чистка в полицията, прокуратурата и съда.

[Roland]

Няма такъв филм. Като имаш два проблема, няма някакъв идиотски морален закон, който да гласи, че трябва да не разрешиш единия, понеже не можеш да разрешиш другия. Това не ти е детската градина и "не е чес'но" не минава.

И мен продължава да ме удивлява това, че хората тук спорят с някакъв, който счита, че Опиц е виновен за тормоз над животни, но не и за убийство на човек.

[Zeiss_optik]

Разбирам, че мненията на другите са просто шум в ушите ти.

Не. Но никой не иска да разбере, че не считам Опиц за по-малко виновен (и упорито продължават да свирят на тази струна), а считам българската държава за виновна наравно с него.

Имаме си Паганини:

И мен продължава да ме удивлява това, че хората тук спорят с някакъв, който счита, че Опиц е виновен за тормоз над животни, но не и за убийство на човек.

[Marfa]

Айде да не ме намесваш, за да илюстрираш анархистичните си щения, плз.

[Zeiss_optik]

Не са анархистични - фашистки са.
Но добре - ще си променя поста.

[Morwen]

А ти как отговори на моя тест?:)

Намирам го за некоректен, защото в него поставяш под въпрос вината на извършителя на убийство. Такъв въпрос не е разискван. А помилването не значи невинност.

Не виждам къде съм споменала каквото и да е за вината на извършителя. Но като превантивно действие това да признаеш извършителя за невинен и за виновен, но да не му наложиш наказание ще има еднакво никакъв възпиращ ефект. Става дума за последиците, които ще предизвика такова поведение, а не за това дали аз или ти ще го осъдим морално. В този смисъл, връзките между липсата на едно поведение и наличието на друго, които съм направила в теста са съвсем адекватни.

[Zeiss_optik]

А ти как отговори на моя тест?:)

Намирам го за некоректен, защото в него поставяш под въпрос вината на извършителя на убийство. Такъв въпрос не е разискван. А помилването не значи невинност.

Не виждам къде съм споменала каквото и да е за вината на извършителя. Но като превантивно действие това да признаеш извършителя за невинен и за виновен, но да не му наложиш наказание ще има еднакво никакъв възпиращ ефект. Става дума за последиците, които ще предизвика такова поведение, а не за това дали аз или ти ще го осъдим морално. В този смисъл, връзките между липсата на едно поведение и наличието на друго, които съм направила в теста са съвсем адекватни.

Добре – хайде да решим теста ти заедно:
1.Не, не съм съгласен. Но ако объркам входа и стресна някого – на първо място: миролюбиво ще се опитам да изясня, че е станало недоразумение. Ако въпреки това решат да повикат полиция – ще я изчакам съвсем спокойно. Не бих разбивал прозорци, не бих псувал и не бих провокирал никого. Защото това означава само наведнъж да отрека всичко, което до този момент съм се опитвал да изясним. Дори ако въпреки всичко някой ми размаха оръжие – ще вдигна ръце и призова да се изчака полицията. В никакъв случай не бих се опитал да бягам. Първо: защото в такава ситуация това няма смисъл. Ако ще да съм световен шампион на 100 метра – куршумът е по-бърз. Второ: защото с бягството само ще убедя останалите, че съм престъпник – защо ми е да бягам, след като не съм? Трето: докато съм очи в очи с някого – мога да съм събеседник, опонент, задържан, заложник и т. н. Но от момента, в който побягна – ставам дивеч. Ловният инстинкт у човека, макар и подтискан, изобщо не е закърнял – и да се провокира той в такава ситуация е много лоша идея.
Какво обаче имаме тук: един мъртъв рецидивист (по желание: + една циганка без ръка + един застрелян селски грабител, чиято етническа принадлежност ще премълчим от събражения за политическа коректност). Кой от тях, да прощаваш, е объркал входа? Изобщо – има ли у нас мирен гражданин, който да е убит в резултат на възникнало нездоразумение от объркване на вход?
Какво още имаме: как се е държал убитият грабител? Опитал ли се е да изясни нещо? Изчакал ли е полицията: все пак – където са му 92 задържания, там са му и 93, нали? Да речем, че бил побягнал от страх – но това обаче е чак накрая. Но от страх ли е строшил прозореца? Или пък от страх е псувал?
Така, че първият ти въпрос няма нищо общо не само със случая на Опиц, но и с който и да било друг, в който имаме застрелян престъпник.

Ама някой, виждаш ли, наистина бил объркал входа – станало недоразумение... и той се изплашил. Да ти кажа – дали ще живееш в напрежение и дали често ще се страхуваш в някои нормални ситуации, всъщност е въпрос на избор. Не съществува недоразумение, което да не може да се изглади с разбиране, спокойствие и усмивка. Усмихвай се по-често, дръж се ведро, гледай хората открито – и това е. Човекът срещу теб може също да е изплашен, да е изнервен или даже освирепял, но повярвай ми – не е шизоид.

2.Не, не съм съгласен. Но какво от това – човешкият живот струва повече. А пък и дали Опиц е проявявал жестокост към животни – това не е нито установено, нито доказано, нито санкционирано. По-просто казано: това са слухове. Когато застрелях онова куче, нападнало бременната жена – някакво бабе от съседните балкони се беше развикало „Садист, убиец!”. После бабите от квартала цяла година ме сочеха с пръст – бил съм убил куче. Никоя даже не пожела да научи защо. Нещо повече – когато някакъв маниак беше отрязал краката на едно куче – във Фейсбук беше създадена група по въпросите за бездомните кучета, насилието срещу животни и пр. По някакъв повод там също написах за тази случка – като изрично наблегнах на обстоятелствата, при които които го извърших. Резултатът: цяла орда вманиачени защитници на животните ми се нахвърлиха. Убиец съм бил... бедните животни (щото станаха много!)... затвор за такива жестоки типове като мен, които така зверски ги избиват! Ето ти, на – слухове. От „убих агресивно куче, за да защитя човек” се получи „жестоко изтребва горките невинни кучета”. Само че аз имам касателство само към действително извършеното – а не към епичните картини, рисувани от въображението на разни шантави клюкарки. Докато нещо не е установено – това се просто слухове. Клюки. Ако самата ти си ставала обект на слухове – ясно ти е какво е.
Но... какво общо имат слуховете със случая?

3.Хммммм... Не бих искал да се замислям на какво съм способен, ако – не дай си Боже – възрастен посегне на детето ми. Без разлика от пол, раса или сексуални наклонности. Затова и възпитавам децата си никога да не посягат на чуждо, никога да не влизат без мен в чужди дворове или домове – а и аз не бих влязъл без покана. Също така се грижа живеещите наоколо хора да познават децата ми.
Разбира се, не мога превантивно да вържа ръцете на лудия, но – ако не дай си Боже, той стори нещо лошо – мога да му ги отрежа. Като начало.
Но застреляният грабител дете ли е бил?
Така че нито един от трите ти въпроса няма нищо общо нито с Опиц, нито с убития грабител.

[Marfa]

А можехте и кротко да поиграете на домино, докато чакате полицията. Или поне ти да си играеш, докато откачен чичка ти крещи "Срой, чещетепрострелямбекопеле, СТОЙТИКАЗВАМ!" и ти размятва некво пушкало. А, не, щеше да се опиташ да го прекъснеш и да му обясниш спокойно недоразумението, да. Айде приземявай се вече или поне иди да си летиш някъде другаде.

[Morwen]

1.Не, не съм съгласен. Но ако объркам входа и стресна някого – на първо място: миролюбиво ще се опитам да изясня, че е станало недоразумение. Ако въпреки това решат да повикат полиция – ще я изчакам съвсем спокойно. Не бих разбивал прозорци, не бих псувал и не бих провокирал никого. Защото това означава само наведнъж да отрека всичко, което до този момент съм се опитвал да изясним. Дори ако въпреки всичко някой ми размаха оръжие – ще вдигна ръце и призова да се изчака полицията. В никакъв случай не бих се опитал да бягам. Първо: защото в такава ситуация това няма смисъл. Ако ще да съм световен шампион на 100 метра – куршумът е по-бърз. Второ: защото с бягството само ще убедя останалите, че съм престъпник – защо ми е да бягам, след като не съм? Трето: докато съм очи в очи с някого – мога да съм събеседник, опонент, задържан, заложник и т. н. Но от момента, в който побягна – ставам дивеч. Ловният инстинкт у човека, макар и подтискан, изобщо не е закърнял – и да се провокира той в такава ситуация е много лоша идея.

Пък доста, хора, които познавам, ако им размахат пистолет за няма нищо, ще се опитат да избягат, защото човекът с пистолета очевидно не е наред и е опасен така и така. За псуването - и аз бих вдигнала скандал, ако някой се опита да ме задържа. А ти смяташ ли, че и Опиц не е псувал, като се имат предвид репликите към другия? Опиц направо е гразбнал пистолета и е тръгнал да се прави прави на полицай, не е тръгнал с "Извинете, дайте да изясним проблема".

Какво обаче имаме тук: един мъртъв рецидивист (по желание: + една циганка без ръка + един застрелян селски грабител, чиято етническа принадлежност ще премълчим от събражения за политическа коректност). Кой от тях, да прощаваш, е объркал входа? Изобщо – има ли у нас мирен гражданин, който да е убит в резултат на възникнало нездоразумение от объркване на вход?

В общия случай имаме убити хора, които не са убийци и осакатена жена, която не ранявала човек.

Не съществува недоразумение, което да не може да се изглади с разбиране, спокойствие и усмивка. Усмихвай се по-често, дръж се ведро, гледай хората открито – и това е. Човекът срещу теб може също да е изплашен, да е изнервен или даже освирепял, но повярвай ми – не е шизоид.

И ако ти си аутистичен, неприветлив и обидчив човек или просто имаш лош ден заслужаваш да умреш?

А пък и дали Опиц е проявявал жестокост към животни – това не е нито установено, нито доказано, нито санкционирано.

Както видя, историята е доста различна от твоята и макар да е възможно да е измислена, това е много малко вероятно. Въобще достаъчно хора проявяват жестокост към животни, че да е сигурно, че с огнестрелно оръжие и ненаказуемост ще е масово.

Но застреляният грабител дете ли е бил?

Да, имаше такъв случай. Може би не на 8, а на 14, но все пак.

Въпросите имат връзка с поощряването на практиките на Опиц.

[RRSunknown]

В паралелната вселена на Цайса въоръжените защитници са добронамерени и най-културно повеждат интелектуален разговор докато чакат полицията...

В реалния свят обикновено се чува репликата - удари го с лопатата, да не избяга после ще го видим какъв е (репликата съм я чувал лично). И се оказа накрая, че са гонили човека който проверява водата.

Дори в казармата майора ни съветваше и то вярвайки си -ако влезе някой първо стреляйте после като го доубиете, само вашата версия ще върви.

[Marfa]

Впрочем Данчо Иконата сам си призна за котките в една от всичките телевизии, дето гастролираше. Питаха го, та не отрече. Дразнели го нещо.

Всъщност обаче Цайсът много умело прокара тезата за масовото разоръжаване. Ми просто няма нужда да сме до ушите в патлаци, щото ако вкъщи нахлуе - да не дава Бог - въоръжен бандит, човек с усмивка, с ведро настроение и с открито лице може да убеди рецидивиста да стане по-добра личност, да се покае и да иде в манастир...

[Zeiss_optik]

Всъщност обаче Цайсът много умело прокара тезата за масовото разоръжаване. Ми просто няма нужда да сме до ушите в патлаци, щото ако вкъщи нахлуе - да не дава Бог - въоръжен бандит, човек с усмивка, с ведро настроение и с открито лице може да убеди рецидивиста да стане по-добра личност, да се покае и да иде в манастир...

А-а-а-а-а - това вече не е недоразумение. Не е объркване на вход или апартамент. И в случая - хем куршумът би бил на място, хем си имаме чл. 12 от НК.

[Zeiss_optik]

В реалния свят обикновено се чува репликата - удари го с лопатата, да не избяга после ще го видим какъв е (репликата съм я чувал лично). И се оказа накрая, че са гонили човека който проверява водата.

Ами ако оня насреща е вменяем, опиташ ли да успокоиш нещата - нищо лошо няма да ти се случи. А ако е невменяем, ако ще и да псуваш или да бягаш - нищо не можеш да предотвратиш.

[tigermaster]

Хмм... Преди десетина години някакъв реши да ме плаши с нож. Вече, честно казано, не помня повода, беше отдавна. Помня, обаче, какво направих - преди сам да съм усетил какво става, сграбчих оръжието му за острието и му го издърпах от ръката и го хвърлих настрани. Едва часове по-късно осъзнах, че подобна постъпка е адски неразумна, че по този начин ако онзи отсреща държеше по-здраво ножа, сигурно щях сам да си нарежа дланта на острието и така нататък. Ама действах по инстинкт, без да мисля, ама изобщо.

Интересно ми е според Zeiss_optik как би реагирало тогавашното ми, 16-17-18-годишно, Аз на заплаха с огнестрелно оръжие при обстоятелства, подобни на случая на Опиц. Защото аз самият не знам. Само дето съм убеден, че нямаше да е с усмивка, ведро настроение и квототам.

[Zeiss_optik]

В общия случай имаме убити хора, които не са убийци и осакатена жена, която не ранявала човек.

Общият случай ли?
Морве, темата е конкретен случай.
Откъде реши, че всички инциденти със стрелба са общ случай (каквото и да значи това)?

Но застреляният грабител дете ли е бил?

Да, имаше такъв случай. Може би не на 8, а на 14, но все пак.

Ами... открий тема - ще коментираме другия случай. Тази е за Опиц. Дали той трябваше да бъде помилван - а не дали трябва да се помилва всеки, застрелял някого.