ShadowDance

Изгледахме новото отроче на Тарантино и както обикновено филмът беше много голям. Не толкова голям, колкото Inglourious Basterds или Kill Bill, но все пак много голям. Валц, Фокс, ДиКаприо и Джаксън бяха невероятни в ролите си (като последните двама играеха доста нетипични за кариерата си зли персонажи), хуморът беше меко казано гениален на моменти (сцената с маските на ККК идиотите беше особено култова), а погледът към гадостите на робството определено не беше смекчен по какъвто и да е начин, което също се оказа голям плюс за филма.
Но все пак филмът нямаше чак толкова силно въздействие колкото Basterd-ите и края не беше кой знае какво на фона на обичайните за Тарантино отвяващи финали, та ще му дам осмичка.

Тарантино не може да направи лош филм. Точка.

Обаче колкото и да беше як, Джанго не можа да ми достави Тарантиновия кик от Копилетата. Може би просто очаквах твърде много? А може пък проблемът да е точно в ПРИЛИКИТЕ с Копилетата (като примерно декламативните гъзарски диалози и маниерченето на героя на Валц), направени по начин, който не може да надмине Копилетата. Не знам...
Историята... бе Тарантино обикновено вкарва някви врътки в нея, а тая тук беше супер праволинейна и доста предвидима, ама все пак ми остави едно такова хубаво чувство накрая. Изкефи ме как имаме няква обратна ситуация на тая в Копилетата - тоя път вместо лоши немци и добри американци гледаме лоши американци и добър немец. Понеже харесвам европейците чувствително повече от американците, обикновено се кефя, когато осъзнал се американец се опита да покаже колко скандализиращи са понякога американците в очите на европейците. Тарантино го направи в Копилетата, прави го и сега. Филмът не рисува реалистична картина на робството, така че не съм много съгласна със сашовото "нищо не ни е спестено" (по-скоро нищо не ни е ПОКАЗАНО, щото не е това идеята). Но пък ми достави гениалният монолог на Ди Каприо с робския череп - някво почти шекспирово такова. А въпросът: "Why don't they kill us" съм си го задавала за най-различни политически режими като се почне от средновековния феодализъм, та се стигне до разните по-модерни тоталитаризми.
Между другото, Лео ди Каприо и Сам Джаксън бяха абсолютно отвяващи, до степен че отвяха и Валц. А Валц ми беше твърде подобен на Ланда и някак не ми пасваше на тоя целия уестърн. Рап музиката, дето звучеше на моменти и тя не ми пасваше. Визуално филмът е много приятно преживяване и много Тарантиновски. Определено ще го гледам пак, като си го купя някога на БД, но нещо все пак не ми достигна.

Тарантино - също като Бъртън - прави един и същи филм вече 20 години, и е нормално да спре да влиза.

Ма ше го гледам като ми попадне де.

Roland wrote:Тарантино - също като Бъртън - прави един и същи филм вече 20 години, и е нормално да спре да влиза.

Ма ше го гледам като ми попадне де.

+1

Точно защото има един и същ стил си остава любимият ми режисьор. Нека прави още от същото в различен сетинг и актьори - мен ми стига

Мене просто спря да ме впечатлява. Смисъл, знам, че ще е убер брутално (в буквален, не преносен смисъл), ще плямпат остроумно, и после внезапно всички ще измрат без логика, и така.

Е то това донякъде (може би ще кажа голяма глупост) тип театър - всички знаем какво става в дадено представление , обаче всеки пък е кеф да гледаш актьорската игра на фона на декор от пластмасови рисунки.

Тарантино=Абъркромби=Ричи. Правят едно и също като герои и атмосфера (понякога и сетинг), но пак е яко. Верно че спира да впечатлява след време, но все пак кефи, та най - малкото ти е гарантирано удоволствието.

Claymore47_Fen wrote:Тарантино=Абъркромби=Ричи. Правят едно и също като герои и атмосфера (понякога и сетинг), но пак е яко. Верно че спира да впечатлява след време, но все пак кефи, та най - малкото ти е гарантирано удоволствието.

Както си тръгнал да добавим и едно =ManOwaR=Disney=Lucas

Ще ми кажеш че Ричи и Тарантино не правят едно и също във всеки от филмите ли си? Съответно истории за гангстери загубеняци, които винаги биват преебани, с остроумен диалог и оранжеви филтъри (изключение Снач и Шерлока), като престъпниците загубеняци са сменени с други герои в Шерлок Холмс. Тарантино - съвременен пълп филми във определен сетинг със саундтраци американски шлагери, остроумни диалози, нелинеен сюжет, препратки към неизвестни и известни филмови класики и поклони към жанровото кино от 80- те и 70-те. А да, и при двата има брутално насилие. Абъркромби не си чел, соу...

RRSunknown wrote:Е то това донякъде (може би ще кажа голяма глупост) тип театър - всички знаем какво става в дадено представление , обаче всеки пък е кеф да гледаш актьорската игра на фона на декор от пластмасови рисунки.

...да, голяма глупост каза

Що? Аз съм съгласна с РРС-а. Досега не съм имала проблем с неговите филми и те ми стоят достатъчно различни, въпреки типичния му стил.

Е аз сравнението му коментирах, иначе то и Бъртън си има фенове на полуфабрикатите. Ако не им се купуваха едни и същите работи, нямаше да ги произвеждат.

Ма на мен ми е писнало. Тарантино разчита на лафчета и shock value, обаче след 20+ години второто просто го няма вече. Тва да ебеш майката на наративния поток като си пречукаш всички герои, работи веднъж, два пъти, ама дотам.

Claymore47_Fen wrote:Ще ми кажеш че Ричи и Тарантино не правят едно и също във всеки от филмите ли си? Съответно истории за гангстери загубеняци, които винаги биват преебани, с остроумен диалог и оранжеви филтъри (изключение Снач и Шерлока), като престъпниците загубеняци са сменени с други герои в Шерлок Холмс. Тарантино - съвременен пълп филми във определен сетинг със саундтраци американски шлагери, остроумни диалози, нелинеен сюжет, препратки към неизвестни и известни филмови класики и поклони към жанровото кино от 80- те и 70-те. А да, и при двата има брутално насилие. Абъркромби не си чел, соу...

Иронията беше по повод, че сравни Абъркромби (писател) с кино режисьори. За това наплясках рандъм имена, които нямат общо помежду си, но са популярни с това, че циклят на едно място от години.

@RRS обикновено една пиеса се поставя в различни театри, от различни режисьори от всякакви школи и течения, с различен актьори и декори. Това му е великото на Театъра. Можеш да гледаш Секс Наркотици и Рокенрол във Военния Театър под една режисьорска интерпретация с тотално различен декор от този във 199 където поставяше покойният Баташов. А що се отнася до Шекспир вече какви ли не варианти не са направили на неговите пиеси. Гледал съм "Както ви Харесва" с мизансцен Боксов Ринг и музикален акомпанимент на Рамщайн

Честита 2013 между другото

Не говорех за различните театри а за една и съща пиеса в един и същ театър която се гледа 99% само и единствено заради играта на актьорите.

Не ми казвайте, че гледате Тарантино заради някакви невиждани ефекти или многопластови сюжети невиждани никъде.