ShadowDance

Мда, думата ми е за медиите. Средствата за масова информация, както още се известни. Работните места на хора, които се разяват насам-натам и задават въпроси с единственото оправдание "Обществото има право да знае!" без да се интересуват ни най-малко дали на обществото му се ще да знае точно това. За нещото, което се стреми да овладее всяка нова власт, всеки новоизлюпил се дикатор, ако иска по-дълго време да запази това си състояние.
Според мене от мига, в който информацията трайно заема мястото си сред най-търсените и продавани стоки, откривайки по този начин на пазара на труда свободна ниша за хора, готови да работят в тази сфера, животът се измества твърде много от изначалната си орбита. Трудно ми е да определя кое точно е било събитието, дало най-голям тласък в тази насока - уличните викачи със сигурност са в друга еволюционна ниша спрямо вестникарите, радиото пък се оказва способно да обсеби умовете и душите на цели семейства, които вместо да прекарват тихи вечери, изпълнение с поучителни разговори, седят хипнотизирани, заслушани в магическата говореща кутийка. И това преди да се появи телевизията. Преди Интернет.
И в целия този еволюционен цикъл е ужасно трудно да се определи кога Медиите се превърнаха в Обществено Зло. Да, крайно звучи. В много случаи е ужасно невярно, (но за съжаление не и в повечето). Дори е обидно. Но истината е, че информацията е власт. Най-голямата власт. Успееш ли да накараш лековерното човечество да повярва в нещата, които на тебе са ти угодни, дадеш ли му от хахиша, обещаващ маргаритки сред розова нега, то ти можеш да го накараш да прави практически всичко и то без много-много усилия. Можеш да убедиш цял един народ, сред чийто достойнства до този момент са били солидната демократическа система на фона на все още търсещия мястото си неориентиран капиталистически свят, достиженията в областта на социалните дейности, философията, изкуството и медицината, можеш да го убедиш да повярва, че е от първостепенна важност да набута съседите си зад бодлива тел, защото били от друга раса, след което да пратят собствените си деца да вършат безчинства по света, защото Ни Е Речено, Че Сме Велик Народ. Достатъчно е да си схватлив до степен, в която да виждаш кои са най-чувствителните и оголени жички в човешката същност, да си поиграше малко на национализъм, и оттам нататък ти трябва предимно добро място за гледане от първия ред и по-голяма кошница, в която да слагаш придобитото.
Ето как се заражда параноята - слушаш всяка вечер новини от всякакъв кол и въже и току ти се привиди някакъв странен план, в който Тайнствено Братство си играе със света. Истината, мисля си, е далеч по-прозаична - хората в Медиите просто бълват информациите си без ни най-малко да си дават сметка за евентуалните последствия, освен тези, които засягат собствения им джоб.
Чувствате ли се аполитични например? Не се ли питате "защо"? Вероятно - не. А преди 3-4 години пак така аполитични ли се чувствахте? Я си припомнете? Когато отвсякъде се процеждаше информация за поредния Нов Хотел на Костов по Черноморието (в негова защита ще кажа, че такова чудо не съм срещала все още, но лично се запознах с бащата на министър Милен Велчев на "Златни пясъци", който в момента вдига такъв палат, че замалко да затрие малкото параклисче "Св. Йоан Кръстител", което имаше неблагоразумието да попада в едно и също строително петно с въпросния киликандзер) или за поредната фабрика, дето Муравей Радев (примерно) бил си купил, или за вилата на Карибите на не знам си кой... За сравнение, някой от вас да знае, да има поне минимална представа, или поне изобщо да му пука къде е понастоящем премиерът ни? Ще дам жокер - за съжаление със сигурност не е в заведение за ментално увредени, но оттам нататък къде е... Може би сам той не знае, не е ясно.
Да, знам, много на политика го изкарах, съзнавам това, но мисълта ми е, че масовата информация е колкото благо толкова и заплаха. Миналата година например, във Варна се разрази поредния църковен скандал. Без да ви отегчавам излишно ще кажа, че станах пряк свидетел на голяма част от събитията, които се разиграха пред мен по една съвсем прозаична причина - изпращахме братовчед ми за абитуриентски бал, църквата е точно срещу балкона му и след като родата чу гюрултията излезе да гледа. Естествено, понеже видях да се развяват там телевизионни камери, с интерес на другия ден си включих да изгледам варненските новини. Това, което видях там и най-вече коментарите, които чух, имаха толкова общо със събитието, колкото тазгодишния гроздобер с приготовлението на лазаня. Беше очевидно, че всички присъстващи медии бяха твърдо заели позицията на основния виновник за скандала и бълваха невероятни лъжи за разигралите се събития. Това е един малък и необобщаващ пример, признавам, но след като с така лекота лъжат за по-дребните неща, как бих могла аз лично да им вярвам за по-значимите събития?! Смятате ли, че информацията трябва да тече толкова безконтролно като водите в канавките? Да, не зная как може да се реши този проблем, не и без да се настъпи нечий мазол, без да се наруши нечие право или нещо друго такова, но поне за себе си ще кажа, че се чувствам значително по-добре от мига, в който забраних купуването на вестници вкъщи и баннах телевизора. Освен ако не става дума за филм де, тогава може.
Та какво мислите вие, а?

Абсолютно съм съгласен. Отдавна не вярвам на казаното от медиите и не се и трогвам от коментарите и прогнозите, които ни заливат от ефира.

Манипулирането на масите винаги е било ключът към успеха, объркването и всяването на смут/страх/недоволство и т.н. са едни от най-добрите "оръжия".

Няколко статийки по темата ( за повече инфо - http://1aeg.3mhz.net/forum )

"Бих искала да обърна внимание на един момент от нашата действителност, който може би ви убягва, а може би – не. Става дума – както можете да познаете от заглавието – за българската преса. Приемам, че сте запознати поне с част от нея, различна от “Шок”, Cosmopolitan и спортните вестничета. Ако пък достатъчно дълго сте се сблъсквали с всички или почти всички всекидневници, плюс няколко седмични издания – значи ще ме разберете още преди да съм започнала. И все пак: искам да изкажа мнението, че българската преса е истерична, нискокултурна, платена и симптоматична.
За платена – ясно. Защо е истерична – защото е платена. Твърде малко знам за тънкостите на ораторското майсторство, но лично съм виждала как една реч, въздействаща единствено върху емоциите на слушателите, има несравнимо по-силно влияние върху тях, отколкото друга, основана върху абсолютно логични, верни и рационални аргументи. Не е важно каква е истината, важно е какво впечатление ще създадат у хора глупостите, които им наговорите. Достатъчно е да настроите слушателите (читателите) и да ги оставите многозначително сами да търсят начини да се убедят, че сте прави. Тоест – да търсят под вола теле. Това е абсолютно валидно за България, където и без това сме толкова критични към другите, а понякога и към себе си, че и най-малкият намек може да доведе до лавинообразен ефект. Та така и пресата си говори врели-некипели, откровено сипе лъжи и преувеличения, когато и плащат – понякога критики, понякога – похвали, но много по-често критики. До истеричност – как сме зле, как управляващите (независимо кои) нищо не правят, как са абсолютно некадърни, корумпирани, зли и глупави, как народът умира от глад, как не сме европейци, как сме на дъното, колко трагично, ужасно, непоправимо, българско и просташко е всичко, случващо се в България. Единственият начин да усетите степента на тази истеричност, е да спрете за една седмица да четете вестници, да гледате телевизия и да слушате радио. Звучи невъзможно? Пробвайте, ще успеете, сигурно дори ще ви хареса. Е, в началото ще изпитате информационна абстиненция и ще ви се стори невъоразимо да не гледате новини един, два дни. После ще видите, че и без да знаете за преврата в Източен Тимор и за поредната реч на президента, небето няма да се срути на главата ви – животът продължава, само че доста по-спокойно. Пресата умее да превръща незначителни неща в огромен проблем, умее особено добре да всява паника. Просто проследете за една седмица заглавията на първа страница на някой всекидневник. Ако не откриете заплаха поне от нова национална катастрофа или падане на астероид, значи не живеете в България.
За ниската култура на българската преса по-добре да не си говорим. Като се тръгне от гениални творения от рода на “Труп намери полицай”, мине се през правописните грешки и безумно сложната и недостижима за ума материя на пълния и кратък член и се стигне до откровени глупости в стремежа да се оригиналничи – да, пресата ни определено е уникално явление в сегашното си състояние. Най-малкото защото чрез сегашното си състояние демонстрира липса на уважение не само към читателите си, но и към самата себе си. Затова и авторитетът и не е онзи, който би могъл и би трябвало да бъде.
Но най-важната и харектеристика – тя е симптоматична. Симптоматична за начина на мислене на българите в момента. Да, пресата трябва да е коректив, да, тя трябва да е критична – това е една от най-важните и функции. Но тя се бърка с тази да плюе до безкрай и да е средство за създаване на политически скандали. Затова и я използват по такъв начин. Да, на теория тя трябва да е изразител на общественото мнение. В случая, обаче, е точно обратното – тя е средство за манипулиране на масата. Замислете се, но по-добре, накарайте дядовците си да се замислят, дали в пресата пише онова, което мислят, или те мислят онова, което пише в пресата? Днешният печат е силно показателен за онова, което е най-важният двигател за превръщането на България в държавата, която всички искаме да бъде – промяната в мисленето. Докато не се отърсим от наследените не само от комунизма, но и от по-рано погрешни представи, просто няма да успеем да създадем страната, в която бихме искали да живеем. Безотговорност, мързел, очакване друг да дойде и да ни реши проблемите, корупция – ще намерите корените им в обществената система от недалечното ни минало. Което е на всички, е мое, общите отговорности не са мои – нали има и други. Звучи ли ви познато? Може би, не. Но на онази част от възрастното население на България, която е всъщност отговорната за съдбините на страната, това е повече от познато – това е част от тяхното мислене. Последствията са очевидни за всички. Друг е въпросът, че вината за подобен модел на мислене не е изцяло тяхна. Но е по-важно да спрем да търсим виновници и да се концентрирае върху решаването на проблема. Именно пресата, с огромното си влияние, е едно от най-силните средства, с които точно това мислене може постепенно да се промени. Но тя все още не е способна да го стори – по простата причина, че е създавана от хора с точно такова мислене.
Българската преса е като Холивудските филми – след дестетия вече знаеш как свършват всички истории. Аз лично вече нямам необходимите търпение и наивност, за да прочета и две статии от някой ежедневник. Но вие имайте – опитайте. Но, моля ви, не четете с капаците, които навикът ни пришива. Четете критично – от идиотската или пълната липса на пунктуация, през безумния словоред до очевадния факт, че статията е необявено платена публикация. Не вярвайте на очите си – думите лъжат. И не забравяте, че утре ние ще пишем тези вестници… "


В отговор на това се появи следното:

"Вероятно до известна степен съм пристрастен, тъй като и двамата ми родители са журналисти, но все пак ще кажа някои неща за твоята статия.
И така - по принцип основната работа на журналиста е ДА ИНФОРМИРА. Тоест, медиите са насочени към хората, които проявяват интерес към нещата около тях. Разбира се, че е възможно човек да не чете вестници, да не слуша радио и да не гледа телевизия - ако не проявява интерес към околния свят, а само към нещата, които абсолютно пряко го засягат (къде живее, какво работи и така нататък). Но не мисля, че тази липса на интерес към това, което ни заобикаля, е полезна за обществото. Информираното общество е добило много по-богата представа за живота като цяло, отколкото неинформираното. А да имаш представа за живота все пак не е лошо, нали?
Така че аз одобрявам медиите като средство за информация. Те обаче рядко имат само тази функция. Сещам се за поне още два елемента - дискусии и развлечение. В категорията развлечение влизат много неща, характерни за различните видове медии - спорт, музика, телевизионни състезания, кръстословици... Мисля, че и тади страна на медиите не е лоша.
И сега стигаме до дискусиите. Това, което срещу което ти се изказваш, е, че прекалено много се критикува - "как сме зле, как управляващите (независимо кои) нищо не правят, как са абсолютно некадърни, корумпирани, зли и глупави, как народът умира от глад, как не сме европейци, как сме на дъното, колко трагично, ужасно, непоправимо, българско и просташко е всичко, случващо се в България". И докато информирането е обективната страна на медиите, това е субективната. И тук съм напълно съгласен с теб - и на мен ми е омръзнало от всички тези критики. Иска ми се медиите да имат по-положителен поглед върху нещата... Обаче за тази цел трябва ние с теб да станем журналисти и тогава вече да се изказваме позитивно... Просто явно много от сегашните практикуващи тази професия обичат да представят нещата в черна светлина. Но, все пак, това си е само тяхното мнение. Никой не може да накара тези, които четат вестника/слушат радиото/гледат телевизията да приеме тези неща за верни. Защото, както вече изтъкнах, дискусиите са субективни, само новините, непридружени от никакъв коментар, са обективни... Разбира се, освен ако някой не разпространи невярна информация (а това вече наистина е вредно).
Та по въпроса за дискусиите - журналистите имат право да си изкажат мнението. За тази цел обаче те трябва да застанат зад своята позиция с името си, а не например да се крият зад неподписана статия във весник, която критикува властта. И все пак, не всички критикуват. Някои журналисти изразяват позиции, които съдържат положително послание (например предлагат нещо, без да са представили сегашната ситуация като отчайваща). А понякога наистина става дискусия - статия във вестник и след това статия-отговор... Разбира се, не е задължително само журналисти да изказват лично мнение в медиите - това може да направи всеки гражданин. Затова не бива да отричаме дискусионната функция на медиите.
За ниската култура - ами... донякъде го има и този момент. А всъщност ние виждаме малка част от проявленията на ниска журналистическа култура, защото: при телевизиите и радиата, ако едно предаване е на запис, всички проблеми могат да бъдат премахнати; а във вестниците по принцип си има редактори... Е, редакторите не са роботи и не могат да открият и поправят всички грешки на журналистите, написали конкретния материал... Така че, когато се натъкнем на някоя подобна грешка, донякъде вината е на редакторите, но все пак първопричината е културата на самите журналисти, които са направили грешката... Но пък това не е толкова ужасяващо. Ако въпреки проблемите става ясно за какво се говори в материала/предаването, грешката има само развлекателен характер...
Какво остана? Платените публикации. За съжаление обаче е невъзможно журналистите да са напълно безпристрастни поради една изключително проста причина - те имат НАЧАЛНИЦИ. Е, не можем да очакваме журналистите от някоя медия (някои твърдят, че се изписва "медиа", но май още не е напълно установено кое е правилно) да се изказват срещу своя шеф, нали? А ако поръчката не е пряко от техния началник, а от някой богат и влиятелен човек в сянка, тогава става по-трудно... но пак принадлежи на субективната страна на медиите, така че никой не е длъжен да се съгласи с написаното в платената публикация! Така че този, който си плаща, според мен постъпва безсмислено...
И, в крайна сметка, подкрепям медиите! Вярно, не може да сме доволни от всичко (а все пак винаги има недоволни)... но съм убеден, че щеше да е много по-лошо, ако ги нямаше! "


И накрая аз авторитетно написах това:

Ако говорим за медии, аз бих искал да задам един въпрос: не застрашават ли медиите нашето здраве?

Нека да подходим към въпроса хронологически, и от гледна точка на нашата мила, родна страна. Преди време медиите бяха точно това, което се искаше от тях – нищо повече от трибун на идеологията и в същото време една от фуниите, с които се наливаше в главите ни тази идеология. След това се роди принципа на свободното слово.
Ала и този отдавана известен по света принцип не го разбрахме. И вместо да го вземем наготово такъв, какъвто е, а именно постановяващ, че свободното слово е право да говориш на шапката си, ние си повярвахме и наострихме перата си.
И така, днес нашите медии са един орел с ориз, както французите наричат грозните жени. И наистина – и медиите ни носят върху себе си тонове грим, и при тях всяко подобрение струва много пари, и при тях обаче основата си остава същият образ. Те бяха принудени да научат кое е красиво, понеже види ли ги някой в истинския им вид, иде му от често хуманни съображения да отиде да се удави в мивката.
Стига с встъпителните описания. Сега нека свалим малко от този грим и видим какво се крие отдолу. Откъде да започнем? Нека да е от вестниците като най-стара форма на масмедии. При тях положението е такова: давате по 70 стотинки всяка сутрин за стряскащи страници и много хартия с възможна двойна употреба. Ето как още с формата си вестниците могат да са опасни за здравето ни: четенето в неудобната позиция върху тоалетната чиния е вредно за очите, а печатарското мастило е нехигиенично. Препоръчвам ви все пак добрата стара тоалетна хартия.
Толкова за формата. А съдържанието – е, за него няма чак какво толкова да си кажем. За това, което вдига тиража, било то подробно описание на това как някой е разфасовал съседа си или мнение на стар партиен функционер в кожата на заклет демократ, могат да ви разкажат много хора, дори и без да ги питате. Виждали сте ги – вървят по улицата, гледат ви странно и си говорят сами.
Да минем на следващата форма на медии – радиото. За музиката няма да споменавам нищо – всичко е въпрос на вкус. За предаванията по радиото може да се каже същото което казахме за вестниците, защото там ще срещнете същите големи усти, които държат да ви кажат мнението си за живота, вселената и всичко останало. Венец на всичко е идеята многоуважавана възрастна дама да ви разкаже поредният, тристахиляден епизод на любимия си сапунен сериал. Чудя се понякога – дали нейната първа дума е била “мама”, или, да речем, “Форестър”.
И стигаме до най-интересното – телевизията. Тя продължава да бъде мощно образователно средство – всеки път, когато пуснем телевизора си, отиваме до библиотеката си и взимаме някоя книга. Не ми обръщайте внимание – аз съм човек, който рядко гледа телевизия, и съдейки по някой, това е за добро. Не, не, не можете да ме убедите, че милата дама, която уеднаквява за себе си заболяванията на стомаха и сърцето, или още по-симпатичният немец, който изпитва удоволствие от публичното ругаене на турците ви действа добре. Нима не сте се запитвали защо спите толкова лошо?
Няма как да не се обърне внимание и на Интернет – модерната машинка за пари. Ох, колко добре действа на мускулите вечното натискане на бутона на мишката! А колко полезни са за слюнкоотделянето на чичковците онези мили какички, усмихващи ви се от монитора! Стига с иронията: казано направо, когато правото да си информиран се превърне в задължение да похарчиш парите си, аз протестирам, господин съдия!
И така, лекувайте се с диети откъм медиите, и никога не ги приемайте на празен стомах. Моля, бъдете разумни, пазете се от все по-разпространения Тежък Остър Медиен Синдром. Бъдете здрави!

Ахам. Хави, от онуй, дето го постна, първото ако знаеш само как ми легна на сърцето! Ако го намеря тоз, дето го е писал, ще му стисна ръката и ще го разцелувам. Колкото до това, дето го е писал сина/дъщерята на двамата журналисти, личи си, че принципно е съгласен с казаното, но някак не му се ще да си го признае напълно, че да не зивърши един вид предателство. Ето това изявление например:

И така - по принцип основната работа на журналиста е ДА ИНФОРМИРА. Тоест, медиите са насочени към хората, които проявяват интерес към нещата около тях. Разбира се, че е възможно човек да не чете вестници, да не слуша радио и да не гледа телевизия - ако не проявява интерес към околния свят, а само към нещата, които абсолютно пряко го засягат (къде живее, какво работи и така нататък). Но не мисля, че тази липса на интерес към това, което ни заобикаля, е полезна за обществото. Информираното общество е добило много по-богата представа за живота като цяло, отколкото неинформираното. А да имаш представа за живота все пак не е лошо, нали?

То винаги толкова ми е бъркало в здравето, колкото изобщо е възможно. Да, работа на журналиста е да инффоримира, 100% съгласна. Ама да информира вярно бе, да му се не видело! Да не си изкривява новините както му просветне на момента, да си проверява информацията по някоко пъти, преди да я изсртеля като плюнка на камила в ефир! И да се запита дали информацията, която дава, е полезна и здравословна: приемра с астероида - то се оказа, че толквоа астероиди, комети и какви ли не още неща летят към Земята и ще ни халосат в близките 5-10 години, то излече, че Слънцето ей сега ще се взриви и всички ще погинем, то се оказа, че се задава най-горещия период от 10 000 години насам... Това е всяка вечер, излъчва се безспир по централните новини на най-сериозните медии, не говоря за СКАТ примерно. Добре, и ако това действително е вярно? Какво целят да постигнат? Всички целокупно да се юрнем да си дълбаем по-дълбоки мазета, в които да развъждаме ядивни лишеи или що? Не, наистина, откак почти спрях да гледам новини се увствам до известна степен доста по-добре, повярвайте ми. Поне не получавам спазми, когато слушам как разни идиоти ме уверяват колко била спаднала безработицата по черноморието, удобно прескачкайки данните за сезонната заетост, или ме уверяват, че доходите се били повишили неимоверно... Ей на, като почнах да си мисля за това пак се изнервих;) Тъжната истина е, че медиите се превърнаха в нещо като срамна болест - пипнат ли те, не можеш се отърва от тях и често те е срам да кажеш, че си пристрастен.

Много правилна статия е тази, наистина. Аз наистина се чувствам по-добре откакто не си купувам вестници и не гледам родните новинарски емисии, освен за да се посмея на глупостите им. Наистина и другаде по света обичат апокалиптични прогнози и новини за разруха и трагедии, но родните журналисти дотолкова прекалиха, че вече каквото и да съобщят могат само да предизвикат цинична усмивка у мен, а не съжаление или нещо такова. Просто не мога да разбера защо трябва с месеци и дори години да се експлоатират теми като автобуса паднал в реката в Сърбия, убитите българи в Ирак (топ новина - поредната експертиза дали тялото било на българин или не. Ама какво ме интересува мен това?). Или постоянното оплюване на все едни и същи политици от даден вестник/ ТВ канал и славословенето на други. Манипулативните заглавия. Пълните с жалък патос статии и проповеди от малкия екран. Абе въобще, все едно са под контрола на Медисън от Мисия Земя. Същият който заявява : "Че какво общо имат връзките с обществеността с истината?". По същата логика ако вярвахме на родните медии от поне десет години България щеше да е престанала да съществува било заради тотален икономически колапс, атака на американци/руснаци/турци/китайци/зерги или всички тези заедно, паднал метеорит, атака на терористи, демографски срив etc. То верно не сме цъфнали и вързали, но пък ако им вярваш на тези хора и ситуацията в Судан в момента е като земен рай в сравнение с българската.
Да, обществото има право да знае. Но за съжаление, Тери Пратчет е много прав, като казва че хората искат "вехтини". т.е.е да четат за това, което вече мислят че е вярно, а не за нещо ново. И вестниците им дават тъкмо това. Наистина е гадно, че уж интелигентно същество като човека може да се манипулира почти толкова лесно, колкото овца, но какво може да се направи?

Хмм, Марф, имам лека забележка все пак - говорите всички, но ти основно, за медиите като цяло. А те не са една целокупна маса, а набор от много и доста различни по характер неща. Да речем Мустанг ТВ примерно мое и да си измисля новините в движение, но по Канал 1 в новините никога не съм видял и намек за нечие лично мнение или невярна информация. Национална телевизия и прочее. Да, рпавото на свободен изказ и т.н. водят до всякакви идиотски предавания, но реално има и доста източници на информация, които най-малкото се опитват да бъдат информативни.
Хвани, да речем, вестниците. За "Дума" мисля няма нужда да коментираме, не по-малко абсурдни са ми и разните "Детонация" и "седем". За уж безпартийнте вестници просто не ми се говори, по-смешна кадесарска (и нека ме бият радетелите на светлия нео-соц-демократизъм, че си позволявам да споменавам О-толкова-отдавна-изкоренената институция) преса от "Труд" и "24 часа" аз не мога да се сетя. Е да, обаче на фона на тоя хаос има, да речем, "Сега". Покрай кметските избори го четох всеки ден в продължение на около месец. Ами, не знам, стори ми се обективен доколкото е ъвзможно. Или по-скоро пускаше всички възможни необективни гледни точки, което е, малко или много, същото. Написан в повечето случаи интелигентно и прочее. Това е едно изключение, според мен "По света и у нас" и "Новините" на bTV са друго. Има и още.

Що се отнася до първата статия - ами вярна е, да. Малко ми е крайна, но е вярна. Голямата истина "Не е важно кое е вярно, а в какъв дебилизъм ще убедиш хората да вярват" и прочее... Втората е смешен лозунг, издигащ тривиалните предимстван а престаа, които отдавна ги няма. Да, ценна би била, ако си вършеше работата, ама тя в твърде голям процент от случаите не я върши.

Обаче мен лично много ме дразн едностранчивостта. Сега, ок, медиите са ни скапани, но има и изключения. И не може да има кардинална промяна, докато всички сме на "Мен пък не ми пука, всички са лоши, УАААА!". Същото е като аполитичността това. Промяна има, когато си активен, не когато се затвориш в черупката си с оправданието "Ми те всички са лоши". Ей на, за парламентарните избори, дето идат... чудя се, щото тия, дето в нашто семейство бяха добрите, се разцепиха и станаха на две, от които едното ми е върло противно, а другото просто няма никакви шансове, пък и се... ъъъ... думата май е "фъчка" нон-стоп за щяло и нещяло, пък така, чини ми се, конструктивна политика трудно се води. Другите пък, дето бяха враговете, още са си такива, с тая разлика, че сега знам и защо, пък пречистеността им ми е толкова смешна, че само като им видя лидерчето ме напушва смях от умиление. И кво да прая, като никой не ме кефи? Ами мисля, ей това правя, чудя се, интересувам се по малко. Щото другото не ме кефи просто. Да седя и да живея, докато изборите се "случват" около мен, а аз само мрънкам постфактум... това просто не ми е опция. Независимо за политика, преса или нещо друго.

Roland of Gilead wrote:Това е едно изключение, според мен "По света и у нас" и "Новините" на bTV са друго. Има и още.

Само една малка вметка - по-политизирани и тенденциозно представени новини от тези по Канал 1 и bTV са само новините на CNN. Казвам го от позицията на човек, който все пак е завършил политически науки и си има някаква представа за какво говори.

Таз тенденция я наложи предишното правителство, а както вероятно и сами сте забелязали, настоящото е негов добър ученик.

П.С. Може и странно да прозвучи, но единствените свестни и професионално поднесени новини съм гледал в ефира на BBT.

П.П.С. Не бъркайте "Национална телевизия" с "Държавна телевизия". И Канал 1 и за съжаление bTV са доста далеч от първото.

Е хайде ся и да обясниш малко за не толкова просветените, а? Помен от лично мнение не съм видял в тия новини, всякакви страни се пускат и прочее. Ся, "учил съм и знам" и мен много ме кефи, обаче се пак недей така да слагаш тотална спирачка, а? Обясни малко.

Аз не съм учил никаква политология, но съм напълно съгласен с Ян. Не знам как точно да го обясня, а и не ги гледам повече от веднъж месечно, но Канал 1 си пада "малко" пропаганден за властимащите от време оно. Не е работата в личното мнение, а по-скоро във времето отделено за дадена новина, подредбата им, времето отделено за (малоумните) изказвания на знайни и незнайни мнистри, депутати и тем подобна сволоч сравнено с времето за реални новини и факти и т.н. Но без да ги гледам често, не мога да се аргументирам точно, то е по-скоро като едно гадно усещане при сблъсъка с тях, ама щом си ги тачиш - радвам се за теб.

Мат е прав, разбира се мнението може да се манипулира не само с открито взета страна. Но мисля, че всичките километрични изказвания не успяват да го манипулират чак толкова, просто доскучават. А естесвено нациналната телевизия да се опитва да представя в по-голяма степен дейността на държавните институции. И показва каквото и предоставят, пък те като дават разни глупости...

Ще карам накратко, че уви съм притиснат от времето: разширена версия или по ICQ или на чаша бира като се видим.

Защо новините на К1 и бТВ са политизирани:

Ами защото обслужват политически интереси Ще засегна само две теми, които са непрестанно в ефира за последните 3 години - България - ЕС и бате Бойко.

По тема 1 България - ЕС: "феноменалните успехи на правителството на България при преговорите. България отличник. България затворила еди коя си глава. Доклада на Евро комисаря хвали България. " Това е духът на всичко, което чуваме по темата. Реалността е малко по-различна. Принципът на преговорите със ЕС е такъв, че затварянето на една глава НЕ ЗНАЧИ "край сборихме я", означава, че сме изпълнили заръките, НО главата винаги може да бъде отворена наново (дребна подробност, тоооолкова дребничка, че забравят да я споменат). Докладът хвалел България - всъщност абсолютно всички доклади на ЕС започват с преглед на постигнатото, ОБАЧЕ след това продължават с нещата, които има да се свършат. По една или друга причина съм се сблъсквал със почти всички доклади за Бълграия и т.нар хвалби рядко са повече от 2-3 изречения, следват 10-ки, понякога 100-тици страници с неща които не са в ред, които трябва да се свършат и пр. Обаче това говори лошо за правителството, така че аре дане го споменаваме, а...

Тема 2 - бате Бойко, всенародния любимец, ужаса за апашите, бореца за справедливост... Не може да не сте забелязали, как и К1 и бТВ, работят като частни PR агенции на главния секретар. Не отричам, че човека свърши доста неща, НО ТОВА МУ Е РАБОТАТА. Всеки ден бате Бойко присъства в новините и на двете медии. Всеки ден има негова снимка, която краси вестниците. Всяка седмица има поне едно негово интервю, което се цитира.
Лошото е, че 90 % от времето си прекарва в позиране и даване на интервюта - казват го хора от системата. Правило ли ви е впечатление, как привсяко убийство (а пък те за жалост са доста напоследък) той е на първа линия, разхожда се авторитетно на местопрестъплението и се мръщи на журналистите. Лошото е, че по принцип при едно подобно престъпление жълтите ленти отцепващи района трябва да обхванат радиус поне 30-40 метра и вътре да се движи САМО обучен персонал, за да не бъдат заличени доказателствата. Но пък е много по-яко да звъннеш на твоя човек в медията и той да дойде и да "сътвори" поредната новина.
Концепцията е простичка - промяна в Конституцията ЩЕ ИМА. Въпрос на време. И тя ще засегне правомощията на президентската институция. Все по-често се спряга концепцията за "силния президент" от френски или американски тип. И ако тази концепция се наложи е нужен силен, авторитетен човек... Хей, ама ние сме имали един под ръка! Я как хубаво се бореше с престъпниците...ТОЙ Е!

П.С Абе не излезе много кратичко ама хайде:) Повече на кю-то или на живо, щото току що се сетих за "Големия брат", за Кербала....

True, true, Yan... И въпреки това мисля, че просто и медиите се оставят да бъдат манипулирани в повечето случаи. Взимат новините, които им се предлагат във вида, в който им ги предлагат и толкова. А за бате Бойко скоро беснях, след като четох как ходил едва ли не да освобождава българските заложници в Ирак. Тъй де, видяхме резулатата...

I concur, нямам друг избор :) И все пак смятам, че манипулативността в показването само на отбрани материали е по-малка от тази на показването само на отбрани материали, примесено с личното мнение на някой... При все това медиите са мръсна работа, но поне в това отношение не сме най-зле в света :)

Morwen wrote:True, true, Yan... И въпреки това мисля, че просто и медиите се оставят да бъдат манипулирани в повечето случаи. Взимат новините, които им се предлагат във вида, в който им ги предлагат и толкова.

Шубето да не вземеш да настъпиш някой от властимащите по опашката е твърде голямо. Повечето сигурно си спомнят куриозите с БНР Е, ЖУРНАЛИСТИТЕ там показаха, че не са безгръбначни. Но пък в Канала са на ниво говорители все още:)

Ян, точно! Ама толкова съм съгласна, че просто ми е трудно да се съглася повече
Рол,

И все пак смятам, че манипулативността в показването само на отбрани материали е по-малка от тази на показването само на отбрани материали, примесено с личното мнение на някой...

След като си манипулиран с показан материал, то едва ли това става без личното мнение на показващия, ще прощаваш! Просто дори и да няма глас зад кадър, който да озвучава събитието, фактът, че си лишени от друга гледна точка е повече от показателен. Именно това е причината, поради която единственият вестник, който някога, макар и рядко си купувам, да е СЕГА. Поне до момента само там мога да открия безпристрастни мнения и различни гледни точки по даден проблем, това май у нас го няма никъде другаде. Цялата ни медийна политика е на нивото на пошлото клюкарене на тоя или оня, що за маниери, Бога ми?! И за Бойко Борисов съм съгласна с Ян, то рекламите в негова чест само към един изход водят.