Дневникът на доктор Фройд
Posted: Tue Aug 24, 2004 11:41 pm
28 февруари 1899
Днес при мен беше госпожа Рихтер и проведохме поредния сеанс. Накарах я да легне на кушетката и да ми разкаже сънищата си.
Господи, какви прасци има тази жена! Тайно се надявах да каже, че ме е сънувала. Уви, не! Сънувала, че я гони едър бик само с един рог, ама мноооого голям! Опитах се да извъртя нещата в моя полза и да я убедя, че големият рог е символ на мъжкия член. Попитах я дали не свързва бика с някой неин познат, а тя ме нарече “мръсник”. Закани се, че няма да стъпи повече при мен!
11 март 1899
Днес не дойде никой, затова се отдадох на теоретична работа. Решил съм да докажа научно, че всички човешки действия са породени от сексуален мерак. Сега търся научен термин за “мерак”. Все пак обществото е твърде консервативно и едва ли би приело нещата да му се казват право в очите. Освен това ще ме обвинят, че хипнотизирам клиентите си с цел да слушам мръсотии. Но какво да направя като нямам пари за еротични телефони?
31 март 1899
Посети ме генералшата Цимер. Генералът напоследък се държал доста хладно с нея. От пламенен любовник се превърнал в безразличен съквартирант. Всички опити на съпругата да го прелъсти били безуспешни. “Виси му като магарешка опашка”, изплака госпожа Цимер.
- Хм, опашка ли казахте? – придадох си замислен вид и се направих, че записвам нещо в тефтера си. Този генерал е пълен идиот! Да имаш такава жена и да не я употребяваш! Е, прасците й не са толкова хубави като на госпожа Рихтер, но пък какъв задник вади!
Предложих на генералшата да легне на кушетката, за да й помогна. Без капка свян тя започна да се съблича и не спря до момента, в който остана чисто гола.
- Хайде, докторе, помогнете ми! – изстена тя с глас, който би вдигнал и най-безутешната магарешка опашка.
В този миг аз осъзнах, че съм изправен пред страшен избор – между природата и науката.
Науката отстъпи.
2 април 1899
Хазайката ми госпожа Бунте пак ми вдигна скандал за наема. Обясних й, че скоро ще съм прочут учен и ще имам много пари, но тя е непреклонна. Все пак каза, че можела и да почака, ако съм й направел от “оная магия, дето съм направил на генералшата”. Явно е подслушвала дъртата вещица.
Притеснявам се обаче дали кушетката ще я издържи – тая свиня сигурно тежи над 150 кила.
14 април 1899
Отново писах. Още не съм измислил невинна дума за “мерак”. Колебая се между “лабудо” и “болидо”. Първото обаче ми звучи като порода маймуни, а второто май че е някакъв автомобилен термин. Трънлив е пътят на учения!
Седнах да препрочитам любимия си Софокъл. “Едип цар”. Бе, тоя Едип си е ебал мамата! Много се развълнувах. Като се замисля, майка ми също ставаше… Въпреки, че беше с мустаци и имаше повече брадавици, отколкото е прилично, трябва да си призная, че често съм я сънувал гола. Какво ли означава това?
25 април 1899
Днес внезапно дойде госпожа Рихтер. Извини ми се, че се държала грубо с мен миналия път и каза, че вече ми има пълно доверие, особено след като разбрала как съм помогнал на генералшата. Значи вече се е похвалила, мръсницата…
“Аз, слава Богу, нямам подобни проблеми”, каза Рихтер, “но ме измъчват тревожни кошмари и искам да ми ги разтълкувате”.
Поканих я да легне на кушетката и взех тефтера си. Сънят, който ми разказа, бе твърде красноречив.
“Лежах на железопътни релси в мъглив ден. Изведнъж чух локомотивна свирка. Към мен с огромна скорост летеше мощен влак. Опитах се да стана от релсите, но не можех. Разпищях се от ужас, но в мига, в който локомотивът ме докосна, тялото ми се превърна в дълбок тунел и влакът тържествено влезе в мен. Изпитах огромно облекчение…”
За мен всичко беше ясно. Но как да й го кажа? Дали няма отново да я обидя и да се лиша веднъж завинаги от гледката на прекрасните й прасци?
- Ъ-ъ-ъ….доколкото бих могъл да разтълкувам съня ви, госпожо… - запънах се.
- Аз не искам да го тълкувате – прекъсна ме тя. – Искам да ми кажете как да сънувам такива прекрасни неща всяка нощ.
Усетих, че авторитетът ми ще рухне, ако не дам задоволителен отговор, затова се опитах да сменя темата. Сетих се за “Едип цар”.
- Госпожо Рихтер, случво ли ви се е да сънувате, че осъществявате интимен контакт с майка си?
Гледах тъпо ухилен пациентката си, а тя стана и ми удари такъв шамар, че тефтерът ми изхвръкна през прозореца. Този път мисля, че я загубих завинаги. Егати комплексарката!
26 април 1899
Госпожа Бунте влезе в стаята ми под предлог, че намерила тефтера ми и искала да ми го върне.
- Ровила сте в личните ми записки? – креснах й аз възмутен.
- Да, но да си призная нищо не разбрах. Какво е “либидо”, някакво горско животно ли?
Либидо ли каза? Бинго! Това е думата. Запрегръщах дебелата си хазайка в пристъп на неудържима радост.
- Ей, Зиги, нека първо легна на кушетката – палаво каза тя.
5 септември 1899
Отново препрочитам “Едип цар”. Дали е изпитвал наслада, когато е обладавал майка си? И защо, щом чак толкова се разкайва, не си отреже оная работа, ами си избожда очите? Дали пък Едип не е самият Софокъл? И ако е така, не е ли сфинксът литературна проекция на проклетата Софоклова хазайка?
27 декември 1899
Пак дойде генералшата. Разрева се още на вратата. Хванала мъжа си на калъп с коледната елха.
- Беше целият избоден от игличките, но ръмжеше от страст – изхлипа госпожа Цимер. – А когато брадата му пламна от свещичките, направо изпадна в екстаз. “Какво правиш, Карл?”, попитах го, а той ми каза, че най-после си намерил гореща партньорка. И ако се съди по опърлената му брада, май беше прав. Кажете ми, доктор Фройд, аз студена ли съм? – тъжно попита тя, докато си сваляше роклята.
Установих, че не е.
15 януари 1900
Госпожа Рихтер пак наруши обещанието си и дойде да ми разправя перверзните си сънища. Сънувала, че е тресавище и в нея затънал цял керван камили. Е, това вече е ужасно неприлично.
5 февруари 1900
Теорията ми за Едиповия комплекс се оказа вярна. Днес, докато утешавах госпожа генералшата, я попитах:
- Кажи ми скъпа, не ти ли напомням с нещо на баща ти?
- На баща ми – не, но адски ми приличаш на Едип цар – отвърна тя.
Поздрави , JaimeLannister !
Днес при мен беше госпожа Рихтер и проведохме поредния сеанс. Накарах я да легне на кушетката и да ми разкаже сънищата си.
Господи, какви прасци има тази жена! Тайно се надявах да каже, че ме е сънувала. Уви, не! Сънувала, че я гони едър бик само с един рог, ама мноооого голям! Опитах се да извъртя нещата в моя полза и да я убедя, че големият рог е символ на мъжкия член. Попитах я дали не свързва бика с някой неин познат, а тя ме нарече “мръсник”. Закани се, че няма да стъпи повече при мен!
11 март 1899
Днес не дойде никой, затова се отдадох на теоретична работа. Решил съм да докажа научно, че всички човешки действия са породени от сексуален мерак. Сега търся научен термин за “мерак”. Все пак обществото е твърде консервативно и едва ли би приело нещата да му се казват право в очите. Освен това ще ме обвинят, че хипнотизирам клиентите си с цел да слушам мръсотии. Но какво да направя като нямам пари за еротични телефони?
31 март 1899
Посети ме генералшата Цимер. Генералът напоследък се държал доста хладно с нея. От пламенен любовник се превърнал в безразличен съквартирант. Всички опити на съпругата да го прелъсти били безуспешни. “Виси му като магарешка опашка”, изплака госпожа Цимер.
- Хм, опашка ли казахте? – придадох си замислен вид и се направих, че записвам нещо в тефтера си. Този генерал е пълен идиот! Да имаш такава жена и да не я употребяваш! Е, прасците й не са толкова хубави като на госпожа Рихтер, но пък какъв задник вади!
Предложих на генералшата да легне на кушетката, за да й помогна. Без капка свян тя започна да се съблича и не спря до момента, в който остана чисто гола.
- Хайде, докторе, помогнете ми! – изстена тя с глас, който би вдигнал и най-безутешната магарешка опашка.
В този миг аз осъзнах, че съм изправен пред страшен избор – между природата и науката.
Науката отстъпи.
2 април 1899
Хазайката ми госпожа Бунте пак ми вдигна скандал за наема. Обясних й, че скоро ще съм прочут учен и ще имам много пари, но тя е непреклонна. Все пак каза, че можела и да почака, ако съм й направел от “оная магия, дето съм направил на генералшата”. Явно е подслушвала дъртата вещица.
Притеснявам се обаче дали кушетката ще я издържи – тая свиня сигурно тежи над 150 кила.
14 април 1899
Отново писах. Още не съм измислил невинна дума за “мерак”. Колебая се между “лабудо” и “болидо”. Първото обаче ми звучи като порода маймуни, а второто май че е някакъв автомобилен термин. Трънлив е пътят на учения!
Седнах да препрочитам любимия си Софокъл. “Едип цар”. Бе, тоя Едип си е ебал мамата! Много се развълнувах. Като се замисля, майка ми също ставаше… Въпреки, че беше с мустаци и имаше повече брадавици, отколкото е прилично, трябва да си призная, че често съм я сънувал гола. Какво ли означава това?
25 април 1899
Днес внезапно дойде госпожа Рихтер. Извини ми се, че се държала грубо с мен миналия път и каза, че вече ми има пълно доверие, особено след като разбрала как съм помогнал на генералшата. Значи вече се е похвалила, мръсницата…
“Аз, слава Богу, нямам подобни проблеми”, каза Рихтер, “но ме измъчват тревожни кошмари и искам да ми ги разтълкувате”.
Поканих я да легне на кушетката и взех тефтера си. Сънят, който ми разказа, бе твърде красноречив.
“Лежах на железопътни релси в мъглив ден. Изведнъж чух локомотивна свирка. Към мен с огромна скорост летеше мощен влак. Опитах се да стана от релсите, но не можех. Разпищях се от ужас, но в мига, в който локомотивът ме докосна, тялото ми се превърна в дълбок тунел и влакът тържествено влезе в мен. Изпитах огромно облекчение…”
За мен всичко беше ясно. Но как да й го кажа? Дали няма отново да я обидя и да се лиша веднъж завинаги от гледката на прекрасните й прасци?
- Ъ-ъ-ъ….доколкото бих могъл да разтълкувам съня ви, госпожо… - запънах се.
- Аз не искам да го тълкувате – прекъсна ме тя. – Искам да ми кажете как да сънувам такива прекрасни неща всяка нощ.
Усетих, че авторитетът ми ще рухне, ако не дам задоволителен отговор, затова се опитах да сменя темата. Сетих се за “Едип цар”.
- Госпожо Рихтер, случво ли ви се е да сънувате, че осъществявате интимен контакт с майка си?
Гледах тъпо ухилен пациентката си, а тя стана и ми удари такъв шамар, че тефтерът ми изхвръкна през прозореца. Този път мисля, че я загубих завинаги. Егати комплексарката!
26 април 1899
Госпожа Бунте влезе в стаята ми под предлог, че намерила тефтера ми и искала да ми го върне.
- Ровила сте в личните ми записки? – креснах й аз възмутен.
- Да, но да си призная нищо не разбрах. Какво е “либидо”, някакво горско животно ли?
Либидо ли каза? Бинго! Това е думата. Запрегръщах дебелата си хазайка в пристъп на неудържима радост.
- Ей, Зиги, нека първо легна на кушетката – палаво каза тя.
5 септември 1899
Отново препрочитам “Едип цар”. Дали е изпитвал наслада, когато е обладавал майка си? И защо, щом чак толкова се разкайва, не си отреже оная работа, ами си избожда очите? Дали пък Едип не е самият Софокъл? И ако е така, не е ли сфинксът литературна проекция на проклетата Софоклова хазайка?
27 декември 1899
Пак дойде генералшата. Разрева се още на вратата. Хванала мъжа си на калъп с коледната елха.
- Беше целият избоден от игличките, но ръмжеше от страст – изхлипа госпожа Цимер. – А когато брадата му пламна от свещичките, направо изпадна в екстаз. “Какво правиш, Карл?”, попитах го, а той ми каза, че най-после си намерил гореща партньорка. И ако се съди по опърлената му брада, май беше прав. Кажете ми, доктор Фройд, аз студена ли съм? – тъжно попита тя, докато си сваляше роклята.
Установих, че не е.
15 януари 1900
Госпожа Рихтер пак наруши обещанието си и дойде да ми разправя перверзните си сънища. Сънувала, че е тресавище и в нея затънал цял керван камили. Е, това вече е ужасно неприлично.
5 февруари 1900
Теорията ми за Едиповия комплекс се оказа вярна. Днес, докато утешавах госпожа генералшата, я попитах:
- Кажи ми скъпа, не ти ли напомням с нещо на баща ти?
- На баща ми – не, но адски ми приличаш на Едип цар – отвърна тя.
Поздрави , JaimeLannister !
))
.
, който мисли с...е, *поздрав към модераторите* 
